За птиците и природата - Градина Вискяр

От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Зимен преглед пчелен кошер Градина Вискяр.

[video=youtube;pw6x8oMXDps]http://www.youtube.com/watch?v=pw6x8oMXDps[/video]

Не препоръчвам да се прави!

(Снимано е с новия ми телефон)
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

0. Нищо особено.
1. Брутална резитба! Вярно, че "по книгите", прасковата се подрязва доста, но това тук е последния писък на модата. Имам същия комшия, който така красти ябълките.
2. Аномалия.
2.а Климатична. Климата последните години не е "стандартен". Това важи особено за 2013 г. Подобни картини има не само в Казанлък, въпреки че точно вие се прочухте с първите цъфнали кокичета и пчели, събиращи прашец от тях.
2.б. Индивидуална. Във всяко стадо има мърша. Това растение е точна такава "мърша". Никакви шансове за нормален живот няма, ако Малък Сечко се представи по типичен за него начин с яки отрицателни температури, виелици и снеговалежи. Засега началото на февруари е прогнозирано като януари - тоест топло.

Погледни прасковата отзад. Тя има нормален вид за сезона. ;)
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

10 немски ловци отстреляли 900 фазана в Сърбия.

1535429_566828276728191_1355892039_n.jpg
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Историята на една речна чайка (Chroicocephalus ridibundus):

1522146_787636404585443_183577532_n.jpg

Снимка: Pepa Kostova

- Ей че интересно пръстенче. Разчита ли му се номера на оригиналната снимка?
12 януари в 19:37

- Ако се разчита пусни го в този сайт където се събира информация за всички опръстенени птици, на български е. ако имаш въпроси отговорите вътре са много добре представени, да видим дали ще ти отговорят от къде е чайката - http://blx1.bto.org/euring/lang/pages/colour_rings.jsp

Euring Web Recoveries
blx1.bto.org
Please note: Almost all colour-marked birds can be traced via the website www.cr-birding.org Please try to find the marker of the bird you have seen by clicking on the link above. You can then contact the marker direct. If you cannot trace the marker of the bird you have seen via www.cr-birding.org

- за съжаление не ...

- въвеждането е елементарно

- я ми я прати в оригинал, мога да пробвам да я разгадая

- не е близка, кроп е..

- няма значение

- кода е 1851 - бял пръстен, черни букви. пускай го в сайта

- Според мен първото е 4 не 1

- да ти дам снимката да видим ти какво ще изкараш, аз толкова успях

- Дай

- пуснах в сайта http://blx1.bto.org/.../lang/pages/colourform_thanks.jsp...

- А851 е кода, на голямата снимка ясно се вижда

- ау, а сега

- Ami pusni go nanovo na dadeniq ot men adres na tvoiata stranica pod snimkata

- готово , отново

- и какво излезна?

- като има отговор - ще споделя

- един поляк също е снимал тази чайка и кода при него ясно си личи, че е: А851 десен крак

1525588_673839529333829_2066184420_n.jpg


ще се окаже голям пътешественик тая чайка

- Браво на Пепа Костова!!!

- Поздравления за попадението! Гледайки кода и пръстена птицата по всяка вероятност е маркирана в Германия. Ще помоля Пепа да ни пише в Българската Орнитоцентрала ( [email protected] ) с подробности по наблюдението (конкретна дата и място, най-добре координати) - ще се опитаме да придвижим данните по-бързо. След като информацията е подадена през портала на ЕУРИНГ, предполагам, че немските колеги ще ни информират впоследствие, но ще мине време.

- Адаш, вече е инструктирана и е изпратила инфо и до вас... след моя намеса

- Всъщност неотдавна алгоритъмът в портала на ЕУРИНГ бе променен и ако данните са подадени коректно в него, те отиват до орнитоцентралата, която е маркирала птицата, не до страната, в която е намерена. Затова в случая предложих да ни пише директно на мейла, понеже информацията е изпратена до Германия (ако всичко е наред, понеже знам за случаи с технически проблеми с портала).

- Ами да де. То на теб я инструктирах да ти пише... споко

- ха, колко яко :)) до сега не съм се заглеждала в краката на птиците за пръстенчета.. много е интересно да разбереш къде са ходили Браво Пепа :))

- Хаа другият път ще се заглеждаш. Виждаш ли как обра овациите твойта колежка?!

- Виждам, виждам и овациите са заслужени :))

- Отговора

1538745_788655101150240_77822073_n.jpg


Поляка също е подал сигнал!

- Да, вече се свърза с мен. Видял я е 6 дни по-рано на същия плаж, на около 1.3 км SW от мястото, където е отбелязана от Пепа на 12.01.

- Явно и харесва този плаж

- Отговора от Българска Орнитологическа Централа 15 януари в 16:35

64502_789271224421961_2031745806_n.jpg


Колко му е една речна чайка (Chroicocephalus ridibundus) да пропътува от Хамбург до Варна. Може би е чела туристически проспекти, че Черно море е по хубаво.

BirdsInBulgaria.org - група
Птиците в България
 
Последно редактирано:
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

1920459_535993963180590_448368897_n.jpg


"Български гълъбари...
Убитата птица е мишелов. Мишеловите дори не могат да хванат здрав гълъб."
"Българските гълъбари убиват неизвестен, но значителен брой дневни грабливи птици - които почти без изключения са под закрилата на закона за опазване на редките видове. не знам защо го съобщавам това, но все пак е добре да се знае. убитият мишелов не е единичен случай."
 
Последно редактирано:
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Уроците от нашите родители...

Едно време всички малки момиченца задължително ги обличаха в розово, а момченцата в синьо. Момиченцата си играеха с кукли, а момченцата с камиончета. Всички, ама не чак съвсем всички... :D Все пак, имаше и малки момиченца, чиито родители не следваха клишетата. Техните малчуганки често бяха облечени в синьо и не с роклички, а с анцунг или панталонки, и си играеха с конструктори ЛЕГО и камиончета :D

Едно от тези странни момиченца ходеше с баща си често в гората да гледат птиците и да ги познават по песните или за риба, тъй като бащата беше рибар. Единственото условие при тези занимания беше малката да пази тишина, за да не плаши рибите и птиците, но за едно мълчаливо дете тишината не е проблем. Момиченцето беше на 5 и светът беше доста интересно за изучаване място...

Един ден на язовира, въдиците бяха вече заредени и оставени на стойки. Таткото си оправяше такъмите, а момиченцето обикаляше в гората наоколо. Връщайки се към брега, то се приближи тихо до въдиците да погледа водата, а таткото разплиташе някаква корда, когато нещо клъвна стръвта на едната въдица толкова рязко, че измъкна пръчката от стойката и я дръпна към водата. Инстинктивно, малката грабна въдицата за дръжката. Толкова пъти бе гледала как баща и го прави, че просто започна да води кордата - наляво, надясно, навий кордата, контра, наляво, надясно..

От моста наблизо другите рибари се развикаха към бащата да вземе пръчката, защото детето ще я изпусне или кордата ще се скъса. Момиченцето почти не ги чуваше, а гледаше само кордата и придърпваше рибата, както бе виждало баща и да прави. Рибарите от моста не спираха да крещят, а бащата просто стоеше на 2 метра от детето и даваше кратки указания, без да докосне пръчката. Рибата бе извадена на брега и бащата помогна на момиченцето да я откачи от кордата. Беше наистина голяма. Момиченцето я гледаше в захлас, а уморената риба само отваряше и затваряше уста. "Сложи я в живарника", каза бащата. "Не, ще я пуснем", отговори момиченцето и я положи във водата. Подържа я в плиткото, докато се съвземе. След малко рибата плясна с опашка и отплува сред недоволните подмятания на рибарите, които бяха наобиколили двамата, защото рибата беше доста едър и примамлив екземпляр.

В края на деня момиченцето помоли баща си да освободят всичките риби от живарника, а другите рибари подхвърляха "Ти си луд, Емо, да слушаш едно дете!"...

Минаха години, много години... Бащата вече го няма, а всичките му вещи са раздадени на неговите приятели рибари. Момиченцето си остави една единствена вещ от него - бинокъла, през който за пръв път гледа птици с баща си и ползва и до днес. В себе си остави, обаче, нещо много по-важно от вещите - увереността, която бащата му вдъхна, че може да се справи със собствени сили в напрегнати и трудни моменти, когато трябва да се взимат бързи решения...
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Вискяр дай малко акъл, че ще сея 1 декар пипер. Сорт туй онуй, идея си нямам от тез работи.
Вода бол, слънце много само работа иска. Изчетох 1 тон книги и статии из нета ама друго си е от човек който е сял таквоз чудо.
Пазар съм намерил само не знам как ще го отгледам, ама не ми се вижда много трудно.
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Влизай в Кръчма Вискяр и си задай въпроса. Там има по-добри майстори на пипера от мен и ще ти кажат и за сортове пипер, и за отглеждане на пипера. Сорта пипер трябва да се съобрази с района и климата. Един декар не е много, но е добре за начало. А щом си осигурил пазара - половината работа е свършена! :D
 

Прикачени файлове

  • 1969263_607003256055407_566699151_n.jpg
    1969263_607003256055407_566699151_n.jpg
    50 KB · Преглеждания: 2
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Понеже се говори за птиците тук, нека да пусна една интересна статия от ръководителя на Българската Орнитоцентрала
Незнаех , че сокол е древнобългарска дума означаваща "слънцеподобен". Има и още много интересни исторически факти със споменати източници и документи.
Изводите подкрепят автохтонната теория за произхода на българите.

Сокол - древнобългарски имена на птиците,

/проф. Димитър Нанкинов, орнитолог, д-р на биологическите науки/

falcond.jpg


Сокол. Това древнобългарско име обединява обширната група на неголемите
соколоподобни птици, представители на род Falco (10 вида в съвременната
българска орнитофауна). Названието е с индоевропейски произход и предполагаме,
че е възникнало първоначално като име на сокола-скитник (Falco peregrinus).
Името може да е произлязло от древнобългарското словосъчетание со-кол, от “со”,
означаващо “като” (“подобен”) и “кол” (“коло”) – “слънце”, “кръг”, т.е. сокол
означава “слънцеподобен” (“като слънце”). Изображение на сокол намираме
отпреди 7000 години в тракийското йероглифно (пиктографско) писмо (с
означение Бог Син, Божи Син, Божествен Син) във Фригия, в Тракийската книга на
мъртвите и в тракийската Библия на бесите (Гайд 2006, а, б, 2007). Там
пиктограмът на Божия Син (с произношение “Шири”) се произнася също
като “Баг” (Бег, Бог = божествен сокол), откъдето твърде вероятно произлиза
думата “Бог” в българския език. На рисунка от около 3300 г. пр.н.е., показваща
битка на кораби в делтата на река Нил, когато траките колонизират Северен
Египет, е изобразен кораб със сокол, означаващ “корабът на единствения Божи
Син”.

450px-Horus_as_falcon.svg_1-270x300.png


В папируса на Ани (“Книгата на мъртвите”, 1500 г.пр.н.е.) “Шири- Кхрису”,
т.е. “Божи Син”, е изобразен с глава на сокол (Гайд, 2008 ), приличаща на глава на
подвида далматински соколи (Falco biarmicus erlangeri), обитаващ Северна Африка.
Според същия автор и до днес в българския език се е съхранил израза “Сине мой,
Соколе мой”, което показва елементи на приемственост от траките в българския
език.

В “Книгата на мъртвите” богът на плодородието и покровител на мъртвите се
казва “Сокар” и е изобразен с глава на сокол и островърха корона. “Сивият бял
сокол” често се възпява в българските народни песни. В старо време царете и
болярите го приучвали да им лови дребен дивеч. И Бог, и хората си служат с него
като с вестител. Будните и юначни момци се оприличават на соколи, а спретнатите
хубавици – на геракини – соколици (Славейков, 1924). Соколът е “юнашка птица”
и в стихотворението “Хаджи Димитър” на Христо Ботев. В стара народна песен от
Северна Добруджа свети Никола е представен възседнал на сокол (Добрев, 2007). В
древнобългарската литература съществувало словосъчетанието “ясен сокол”, “ясно
слънце”, “ясна звездица”, “ясна месечина”, “ясно време” (Геров, 1904),
където “ясен” е със
значение “светъл”, “бистър’, “чист’, “красен’, “ведър’, “бляскав”, т.е. ясен сокол
означава ясен като слънце, чист като слънце … “Ясен сокол” откриваме в редица
средновековни книжовни паметници, намерени в Русия, но написани на
древнобългарски език, повечето представляващи части или компилации на части
от “Цар Симеоновия Съборник” – енциклопедията на 10 век, обединяваща в 4 тома
784 отделни съчинения и съдържаща в себе си почти всички въпроси на културата,
изкуството, книжнината и политическия живот на Първото българско царство
(Чилингиров, 2007).

След многократните преселвания на българите от Балканите към Мала и Средна
Азия и към Европа и създаването на редица български държави името е заимствано
от живеещите с тях или близо до тях славянски и други народи. Както пише Л.
Булахорски (1948 ), това заимстване е станало в дълбока древност, в епохата,
когато всички славяни са говорели един език (древнобългарски език). Интересно
е, че в Русия и Украйна, където са живели и живеят много българи името сокол
се произнася както в съвременна България, т.е с ударение върху втората сричка,
а в другите райони на тези страни името се произнася с ударение върху първата
сричка. С малки изключения древнобългарското име сокол (соколь) е запазено в
съвременните славянски езици: руски – сокол, украински – сокол, сокiл, сокял,
беларуски – сокол, чешки- sokol, словашки – sokol, полски – sokol, горнолужски
– sokol, долнолужски – sokol, сръбски – соко, хърватски – sokol, словенски –
sokol, sokolic, а също в румънския език – sakol. В българския език срещаме
различни производни на името сокол: сокле, соколче, соколчя, соколец, соколовче,
соколенце, соколин, сакол, саколица (Геров, 1904). Подобни производни има и във
всички славянски езици. При банатските българи птицата се казва соколь, сколь,
сколе (Рачева М., Т. Тодоров, 2002). На територията на съвременните славянски
държави съществуват множество топоними, лични и фамилни имена, имена на
растения, прякори, професии и т.н., свързани и произтичащи от името на птицата
сокол.
ryanperegrine.jpg


Името на птицата се споменава многократно в някои средновековни книжовни
паметници, написани на древнобългарски език. Например в “Манасиевата
хроника”, преведена на български език през 1335-1340 г., соколът е соколъ и
соколь. В “Повесть временных леть (“Разказ за изминалите години”), съставена в
началото на 12 век на основата на “Цар Симеоновия Съборник (Чилингиров, 2007)
има един разказ за сражение с унгарците през 1097, в който се описва как руските
полкове “събрали унгарците на топка, както сокол събира чавките”. В “Повест за
злата съдба” (“Повесть о Горе-Злочастии) (17 век) също се говори за “ясни сокол”.
В “Словото за Игоревия полк …”се разказва за похода на руските войски (в които
участвал и български отряд) срещу куманите през април 1185 г. Князете, участвали
в похода, се сравняват със соколи (Лихачев, 1971, Улханов, 1972). За сокол пише в
своя речник и Неофит Рилски (1876 ).
От древните българи името сокол се е разпространило сред славянските и други
съседни народи заедно и със соколарството (лов с обучени хищни птици: соколи,
орли, ястреби). Соколарството е изобретение българско, практикувано от тях
хилядолетия преди н.е., когато те са живели на Балканите и в Мала и Средна Азия.
Около 3300 г.пр.н.е., когато траките (българите) колонизират Египет, те пренасят в
северната му част и лова със соколи. От този период е известна и ловна палета, на
която са показани тракийски мъже (с прави носове, цели бради и коси, сплетени на
плитки), с типични за тях облекла и военни атрибути (копия, двойна брадва, пояси
с висящи опашки от вълк или куче), като единият от мъжете държи специална
кацалка със сокол върху нея (Гайд, 2007 ). Върху златен нагръдник от Финикия
(1800 г.пр.н.е.), изработен под силно египетско, т.е. тракийско влияние (Венедиков,
1969) е изобразен сокол. Според Рашо Рашев (2004) на четирите кръгли бронзови
плочки печатчета от 10 век, намерени във Велики Преслав, е показан конник ловец
(съпровождан от куче), който държи във вдигнатата си ръка ловен сокол.

Както пишат някои руски автори (Константинов В. и други, 2000) “в Русия ловът с хищни
птици е дошъл от южните славяни и техните предци – индоиранците (т.е. древните
българи), чиято държава се е простирала на територията на Крим около Азовско
море и край реките Дон и Волга” (т.е. Стара Велика България и Волжка България).
Големи любители на лова с обучени соколи са били почти всички български
владетели, особено княз Борис Михаил (852-889), неговият син цар Симеон Велики
и техните внуци – първите руски държавници: киевският княз Святослав Игоревич
(син на българската княгиня Олга и внук на българския цар Симеон велики),
неговият син Владимир Святославович (женен за българската княгиня Анна) и
техните наследници: син Ярослав, внук Всеволод и правнук Владимир (бъдещият
Мономах), които също са ловували с обучени соколи. В края на 19 век в много села
в Шуменско и Силистренско българите са отивали на лов за яребици с дресирани
соколи-скитници (Христович, 1902). Там този лов на пъдпъдъци, патици и яребици
се е практикувал и през 1930 г. (Кацаров, 1930 а).
 

Прикачени файлове

  • 450px-Horus_as_falcon.svg_1-270x300.png
    450px-Horus_as_falcon.svg_1-270x300.png
    83.4 KB · Преглеждания: 5
Последно редактирано:
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

[video=facebook;774869689190123]http://www.facebook.com/photo.php?v=774869689190123&stream_ref=10[/video]

Какво бъркам, че не се визуализира? :evil:
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

До изчерпване на количествата!
Уникална промоция!
До изчерпване на количествата!
Възползвайте се от най-екзотичния разсад от Градина Вискяр!

10245287_775761025767656_952017676_n.jpg


При закупуване е съпроводен с БЕЗПЛАТНА инструкция по отглеждането и три БЕЗПЛАТНИ рецепти за готвене.
Опаковката е биоразградима и с възможност за рециклиране - за който не ще да си прави компост.
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Вискяре,
не казваш нищо за доставката! А и някаква цена все пак :|
:D
Ето това съсипва сичкото маркетинг! Не стига, че цената е промоционална, ами и колко е?! На промоционална цена се граби, а не се разпитва!
 
От: От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Зимен преглед пчелен кошер Градина Вискяр.

[video=youtube;pw6x8oMXDps]http://www.youtube.com/watch?v=pw6x8oMXDps[/video]

Не препоръчвам да се прави!

(Снимано е с новия ми телефон)
Вискяр, абе един такъв кошер колко мед дава като количество и това къде са ти кошерите, то в София смърди на изгорели газове, те тия пчели ще измрат май.
 
От: От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Вискяр, абе един такъв кошер колко мед дава като количество и това къде са ти кошерите, то в София смърди на изгорели газове, те тия пчели ще измрат май.

Зависи от състоянието на колонията - дали е силна или слаба. Зависи от наличната паша и година. За софийско средния добив е 10 кг. За райони с добра паша е към 40-60. Някои достигат 100 и повече килограма, от единични кошери. Миналата година имах рекорд - единия ми кошер даде 45 кг стоков мед, плюс към 15 кг мед за други кошери. Среден добив - 28 кг стоков мед.
За София, и въобще градовете, не си прав - напоследък меда от градското пчеларстване е по-чист от този в полето. Заради пестицидите, с които се пръскат нивите.
Лондончани си имат специализиран форум само за лондонските пчелари! ;)

BeesRooftop1_CourtesyofAndrewCote.jpg


Ню Йорк
beekeeping-new-york-farming-2.png


Париж
olivier-dame-urban-beekeeper-saint-denis-paris-untapped-cities.jpg
 
От: За птиците и природата - Градина Вискяр

Предстои поредния ден от тъпата инициатива "Да почистим България за един ден", след като е цапана цяла година!
Ако можеше да завали един особен дъжд, който да измие като придошла река всичките дивотии от страната, щеше да е чудесно.

Да почистим България за един час!


Пчели и птици след дъжда - Градина Вискяр:

[video=youtube;hJLYOC2jG-k]https://www.youtube.com/watch?v=hJLYOC2jG-k&list=UUn8Xy7ed1Bx5gPfTlvyNHNA[/video]
 

Горе