Законна търговия в eBay
- Автор Alexander_B
- Начална дата
¦•••SHERIFA•••¦
Well-Known Member
По-скоро „традиционната“ (стандартна) регистрация (96 a1 / 100 a1) е лишена от логика. А по-скоро тази по 97a/НАП:
До колкото чета и на 2-те връзки (от картинката и горния): „Този ДДС-номер, обаче, не следва да се ползва от българските партньори на дружествата и те следва да ги считат за фирми нерегистрирани по ДДС.“ Предвид и „Ако доставчика на стоката, който ви изплаща комисионната е от страна извън България, то трябва задължително да се регистрирате по чл. 97а от ЗДДС, независимо дали извършвате дейността като физическо лице или фирма.“ „… ще можете да си признаете и всякакви разходи за извършване на дейността, като например хостинг, комисионни от сайтове като eBay и т.н. Напомняме, че ако плащате комисионни за eBay, за реклама във Facebook или получавате пари от Google AdSense трябва да се регистрирате по чл. 97а.“ (source). С отговор от НАП (написан на „технически“ сче-език).
Т.е. се обезсмисля „схемата“ от #20 пост.
До колкото чета и на 2-те връзки (от картинката и горния): „Този ДДС-номер, обаче, не следва да се ползва от българските партньори на дружествата и те следва да ги считат за фирми нерегистрирани по ДДС.“ Предвид и „Ако доставчика на стоката, който ви изплаща комисионната е от страна извън България, то трябва задължително да се регистрирате по чл. 97а от ЗДДС, независимо дали извършвате дейността като физическо лице или фирма.“ „… ще можете да си признаете и всякакви разходи за извършване на дейността, като например хостинг, комисионни от сайтове като eBay и т.н. Напомняме, че ако плащате комисионни за eBay, за реклама във Facebook или получавате пари от Google AdSense трябва да се регистрирате по чл. 97а.“ (source). С отговор от НАП (написан на „технически“ сче-език).
Т.е. се обезсмисля „схемата“ от #20 пост.
Последно редактирано:
А дали регистрацията по чл. 97а ще свърши работа, когато продадеш на клиент от EU, той ти даде негов VAT и съответно изисква данъчна фактура? Съгласно чл. 53 от ЗДДС данъкът се дължи от получателя. Иначе казано, и в двата случая не начисляваш ДДС, но при регистрация по чл. 97а би следвало да му издадеш опростена фактура, на която вероятно няма да се зарадват в неговото счетоводство, а при "нормалната" регистрация не начисляваш ДДС на база Intra-Community Transaction.
tanipo
Well-Known Member
Заради 100-200 пършиви еврота такси от ибей и амазон да си правиш регистрации и простотии, за мен това е абсолютно безумие. Затова и ако става схемата една фирма с ДДС да се ползва за буфер и после да префактурира таксите на фирма не по ДДС, не виждам проблема, закона е спазен, отношенията между тия две фирми не са усложнение защото са в страната. Не виждам проблем фирма по ДДС да предоставя такава услуга на фирма НЕ по ДДС.
¦•••SHERIFA•••¦
Well-Known Member
Е, за това има различни бизнес модели:
• Classic Dropshipping (BG-to-BG) от десетилетия;
• Online Arbitrage (US-to-US, UK-to-UK, DE-to-DE);
• Private Labelling (CN-to-EU / CN-to-US);
• Retail Arbitrage (physical goods, но тази дейност е главно в US/UK сред локалните хора там; често се бърка RA с OA, което го правят българите, а реално си е OA);
• Wholesale lots / In bulk (new goods) (DE-to-DE, UK-to-DE, US-to-US, мега рядко BG-to-EU, не произвеждаме HQ стока с Western Quality);
• Liquidation pallets / loads (damaged goods, used/old goods, etc.);
• Standard Distance Selling (BG-to-EU / BG-to-US).
Не знам какъв вид правите 2-мата от горепосочените, но знам една камара хора (с лопата да се ринат), които практикуват и правят OA, т.е. второто. Предвид, че item-ите се намират на територията на страната, където и retailer-а има warehouse и в него са предметите (най-често DE или UK), то това обуславя тамошна VAT регистрация (DE VAT Number / UK VAT Number) на seller-а ВЕДНАГА (и за него НЕ важат Distance Selling Threshold, напр. ако е с BG фирма с/без BG VAT; но важат, ако е с DE Registered Company или UK Registered Company, понеже се warehouse-ва стоката я в DE, я в UK), понеже:
Exemption for small enterprises – „See Articles 284 to 287 of Directive 2006/112/EC, as amended. This scheme is reserved for taxable persons established within the territory of the Member State in which the VAT is due.“ ясно е написано, съответно проверяваме Директивата – без да се гледат 284-287 членовете, тъй като изглежда имат предвид друг, а именно:
Режимът за „Освобождаване от данък и прагови освобождавания“, важащ за малки предприятия (Exemption for small enterprises, BG: 50K BGN), НЕ се прилага по отношение на сделки по доставки на стоки и услуги, извършвани от taxable person, което НЕ е установено в EU-членка, където се дължи VAT/ДДС-то.
Или простичко казано: Схемата за „domestic VAT thresholds“ е РЕЗЕРВИРАНА ЕКСКЛУЗИВНО само за малки компании, които са ESTABLISHED/УСТАНОВЕНИ на територията на EU-членката, където се дължи VAT. Или още по-съкратено: „domestic VAT threshold scheme“ = ONLY applies for domestic #resident/registered (NOT aliens) firms where the VAT is paid.
Относно: „Защото ми изглежда, че в България за чуждестранните лица си важат нормалните правила за определяне на оборот за регистрация по ДДС.“ (цитат от друго място) – 100% ще има компании, които си МИСЛЯТ, че важат domestic threshold праговете (съответно си МИСЛЯТ, че за тях важи до 50K BGN), а да са регистрирани компанията си в DE/FR/ES/IT/UK/BE/NL/да не изброявам останалите 27 EU-членки, а те, т.е. той (прагът 50K BGN) – НЕ важи за тях, а за > / <.
---
Но по-добре счетата, които са IT-грамотни (и знаят разликите между различните бизнес модели по-горе откъм STORAGE на GOODS + осчетоводяват международните пазари EU+US + са имали проверки на свои клиенти от НАП/ГДБ0П/Д@NS успешно преминати без глоби и без „не сте внесли еди си колко VAT“ + самите те дори работят някой от горните бизнес модели) да дойдат и да внесат повечко яснота (in-depth, не отгоре-отгоре). Говорим за комисионните по e-services (как е по-добре), разбира се.
А не за physical goods – VAT-а – отново при различните бизнес модели, как е по-добре да бъде регистрацията на фирмата и през коя държава (за мен принципно абсолютен лидер си е HK, само лошото е, че нямаме с тях tax threaty). Тъй като след 01.01.2021г. MOSS-а идва И за physical goods (и с елиминиране на „Distance Selling Thresholds“ практически).
• Classic Dropshipping (BG-to-BG) от десетилетия;
• Online Arbitrage (US-to-US, UK-to-UK, DE-to-DE);
• Private Labelling (CN-to-EU / CN-to-US);
• Retail Arbitrage (physical goods, но тази дейност е главно в US/UK сред локалните хора там; често се бърка RA с OA, което го правят българите, а реално си е OA);
• Wholesale lots / In bulk (new goods) (DE-to-DE, UK-to-DE, US-to-US, мега рядко BG-to-EU, не произвеждаме HQ стока с Western Quality);
• Liquidation pallets / loads (damaged goods, used/old goods, etc.);
• Standard Distance Selling (BG-to-EU / BG-to-US).
Не знам какъв вид правите 2-мата от горепосочените, но знам една камара хора (с лопата да се ринат), които практикуват и правят OA, т.е. второто. Предвид, че item-ите се намират на територията на страната, където и retailer-а има warehouse и в него са предметите (най-често DE или UK), то това обуславя тамошна VAT регистрация (DE VAT Number / UK VAT Number) на seller-а ВЕДНАГА (и за него НЕ важат Distance Selling Threshold, напр. ако е с BG фирма с/без BG VAT; но важат, ако е с DE Registered Company или UK Registered Company, понеже се warehouse-ва стоката я в DE, я в UK), понеже:
Exemption for small enterprises – „See Articles 284 to 287 of Directive 2006/112/EC, as amended. This scheme is reserved for taxable persons established within the territory of the Member State in which the VAT is due.“ ясно е написано, съответно проверяваме Директивата – без да се гледат 284-287 членовете, тъй като изглежда имат предвид друг, а именно:
Режимът за „Освобождаване от данък и прагови освобождавания“, важащ за малки предприятия (Exemption for small enterprises, BG: 50K BGN), НЕ се прилага по отношение на сделки по доставки на стоки и услуги, извършвани от taxable person, което НЕ е установено в EU-членка, където се дължи VAT/ДДС-то.
Или простичко казано: Схемата за „domestic VAT thresholds“ е РЕЗЕРВИРАНА ЕКСКЛУЗИВНО само за малки компании, които са ESTABLISHED/УСТАНОВЕНИ на територията на EU-членката, където се дължи VAT. Или още по-съкратено: „domestic VAT threshold scheme“ = ONLY applies for domestic #resident/registered (NOT aliens) firms where the VAT is paid.
Относно: „Защото ми изглежда, че в България за чуждестранните лица си важат нормалните правила за определяне на оборот за регистрация по ДДС.“ (цитат от друго място) – 100% ще има компании, които си МИСЛЯТ, че важат domestic threshold праговете (съответно си МИСЛЯТ, че за тях важи до 50K BGN), а да са регистрирани компанията си в DE/FR/ES/IT/UK/BE/NL/да не изброявам останалите 27 EU-членки, а те, т.е. той (прагът 50K BGN) – НЕ важи за тях, а за > / <.
---
- 97a е главно добре за OA Sellers, които принципно 99% от транзакциите са към крайни физ. EU клиенти. Но повечето търгуват с US (повечето от OA Sellers, т.е. едно 60-70%), съответно в US нито краен клиент, нито бизнес ще ти иска „дай ми VAT Invoice“ (но в зависимост от Nexus-а на щата, където се warehouse-ват стоките, ще трябва да се remit-ват sales taxes). Подходяща е и за freelancers, които си получават комисионни/пари от AdSense, пускането на реклами през AdWords/Facebook, плащания на domain/hostings, Upwork/Elance/Fiverr, etc.;
- Традиционната VAT reg (по „схемата“ от #20 пост – една по BG VAT, една не по VAT с префактуриране на таксите/комисионните, плащащи се към eB/AZ/etc.) би следвало да е OK за бизнес модели: SDS, Wholesale, Liquidation, CD и PL. Навярно и OA дори.
Но по-добре счетата, които са IT-грамотни (и знаят разликите между различните бизнес модели по-горе откъм STORAGE на GOODS + осчетоводяват международните пазари EU+US + са имали проверки на свои клиенти от НАП/ГДБ0П/Д@NS успешно преминати без глоби и без „не сте внесли еди си колко VAT“ + самите те дори работят някой от горните бизнес модели) да дойдат и да внесат повечко яснота (in-depth, не отгоре-отгоре). Говорим за комисионните по e-services (как е по-добре), разбира се.
А не за physical goods – VAT-а – отново при различните бизнес модели, как е по-добре да бъде регистрацията на фирмата и през коя държава (за мен принципно абсолютен лидер си е HK, само лошото е, че нямаме с тях tax threaty). Тъй като след 01.01.2021г. MOSS-а идва И за physical goods (и с елиминиране на „Distance Selling Thresholds“ практически).
Ей това е истината. За съжаление, в град като Пловдив, не успявам да намеря такива. Мисля, че е крайно време и счетитата да започнат да се ограмотяват за онлайн бизнеса, защото това е бъдещето и алтернативата за бг предприемачеството.
Христо Петров
New Member
Здравейте,
tanipo и Шерифа ме поканиха да напиша достоверно становище по темата, като счетоводител който обслужва онлайн магазини и дропшипъри.
За търговията ти в България нещата са лесни, т. е. няма нужда от ДДС регистрация и обикновено не ти е изгодно да правиш такава. Относно законовите изисквания за всички онлайн търговци в България, може да видите следния линк:
www.smallbusiness.bg/e-shop
Повечето от описаните изисквания важат за онлайн търговия в целия Европейски съюз, т. е. ако имате онлайн магазин на немски език, с който продавате в Германия например. Независимо на какъв домейн, къде е хостинга или вашия VPS сървър (ако сте по-голям онлайн магазин), ако може да доставите стоката в ЕС, трябва да отговаряте на изискванията за продажба на стоки в ЕС, които са описани на линка. Ако извършвате услуги в ЕС, нещата стават много сложни и препоръчвам за всеки конкретен случай да събера информация и да дам становище дали трябва да сте по ДДС или не.
Ако продавате чрез Ebay.com, то трябва онлайн магазина ти да отговаря на изискванията на всички пазари, към които си насочил твоите стоки. Обикновено се разбира, че сте се насочили към даден пазар, ако сайта ви е преведен на съответния език. Тук има някои особености и различни тълкувания, при нужда ще обесня по-подробно.
Конкретно за Ebay обикновено първоначално е по-изгодно да действате като физическо лице. Макар, че не е много изрядно, за малки обеми никой няма да се занимава да ви проверява
И все пак препоръчваме до края на април, да декларирате печалбата си и да платите данъци и осигуровки в България. Вероятно знаете, че от 1-ви април информацията в PayPal стана достъпна до всички данъчни власти в света. В някой момент нашите любимци от НАП ще се научат как да работят с международната система за обмен на информация, и ще започнат проверки. За момента, те не могат да работят със системата При регистрация в платформите, те си начисляват и вие си плащате ДДС-то. Понякога това не се вижда в извлеченията, но си го плащате.
Ако продавате в Ebay и печалбата ви е приблизително над 500 лв. месечно, е по-изгодно да работите с фирма. Тогава вече става ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да сте по ДДС (по чл. 97а или 100). Според конкретните условия, може да се регистрирате по различни точки от Закона за ДДС. Не сте длъжни да издавате фактура при продажбите, но трябва да имате подробна информация какво сте купили, какво сте продали, кои са върнатите стоки и ако сте ползвали Gift карти, на каква стойност са те. Тук е малко сложно и засега няма да навлизам в детайли, само ще кажа, че според това от къде купувате (ако купувате) и къде продавате (в коя държава) и къде плащате за ползването на различни платформи (Ebay, Shopify и др.) е възможно да се наложи да плащате ДДС в България. Независимо дали действате като физическо лице или като фирма, по принцип плащате ДДС. Ако е физическо лице си го плащате веднага при плащането към платформите, а ако сте с фирма, се сумира за целия месец за всички ползвани услуги и се плаща в България. МНОГО Е ВАЖНО ДА ОПИШЕТЕ точно от кого купувате, чрез кой сайт продавате и къде продавате, защото има много комбинации и различни изисквания. Най-честите варианти са тези:
Вариант 1: Продава стока от България към ЕС на физически лица - по-изгодно е чл. 97а
Вариант 2: Продава стока от България към страни извън ЕС на физически лица - чл. 100
Вариант 3: Прави "дропшипинг" - купува от ЕС и продава в ЕС - чл. 97а, като това е полузаконно, защото трябва да се регистрираш по ДДС в другата държава, от която тръгва стоката
Вариант 4: Прави "дропшипинг" в САЩ или извън ЕС - по-изгодно е чл. 100.
Нека не бъркаме услугите от PayPal и Amazon/eBay. Те нямат нищо общо. Услугите на PayPal са финансови и те никога нямат ДДС в себе си, нито се налагат да се правят някакви регистрации за тях и да се плаща ДДС. Само сметката в PayPal трябва да се декларира в БНБ и да се изпращат отчети на тримесечие. За услугите от Amazon/eBay вече ДДС-то е в сила, както е описано по-горе.
ВАЖНО - в повечето случаи тези ДДС регистрации трябва да се направят ПРЕДИ вашата фирма да има фактури от чужбина!
Малко уточнение за самите регистрации по ДДС - чл. 97а и "обикновена" регистрация. Както стана ясно по-горе, регистрацията по чл. 97а, е "частична" регистрация - само за да се получават услуги от чужбина, които да се декларират пред НАП и да се внася ДДС. Когато си регистриран по ДДС с "обикновена" регистрация (чл. 100), тогава си регистриран за всички случаи и чл. 97а вече не те касае. Тази регистрация е по-изгодна, когато получаваш услуги от чужбина на по-големи стойности и не трябва да плащаш ДДС-то.
Всяка от двете регистрации си има предимства и недостатъци, за които е най-добре счетоводител да каже конкретно за вашия случай кое е по-удачно. Засега няма да ги описвам, защото подозирам, че темата стана твърде дълга и хората може съвсем да се объркат. И това е нормално, защото счетоводителя учи в университет 5 години и няма как да се опише всичко в една статия
По отношение на банове, задържани пари в PayPal и т. н., бих препоръчал да видите детайли във фейсбук групата на Клуб на дропшипъра. Дори ако вашата дейност не е търговски арбитраж, неправилно известна в България като дропшипинг, правилата са сходни.
Ако евентуално вашата дейност ще е търговски арбитраж, може да видите 2 статии по тази тема:
www.smallbusiness.bg/dropshippinga
www.smallbusiness.bg/dropshiping-faq-2.html
Ако ползвате или предоставяте услуги в ЕС, тогава може да видите следващата ни тема:
www.smallbusiness.bg/97a
Мислех да сложа още точки от закона, да цитирам някои членове и т. н., но прецених, че това само ще обърка хората. Имайте предвид, че материята е доста финна и даже много счетоводители не са наясно с нея, камо ли предприемачи които са силни в тяхната област, но не разбират от счетоводство. Има доста закони, подзаконови актове, тълкувания на НАП и на Съда, които няма как да знаете. По-добре е да ни опишете конкретно вие от къде купувате, чрез кой сайт (платформа) продавате и да ви опишем за вас кой вариант е изряден и законен.
Само имам молба, нека не се сърдите ако се забавям с отговора по 1-2 дни.
tanipo и Шерифа ме поканиха да напиша достоверно становище по темата, като счетоводител който обслужва онлайн магазини и дропшипъри.
За търговията ти в България нещата са лесни, т. е. няма нужда от ДДС регистрация и обикновено не ти е изгодно да правиш такава. Относно законовите изисквания за всички онлайн търговци в България, може да видите следния линк:
www.smallbusiness.bg/e-shop
Повечето от описаните изисквания важат за онлайн търговия в целия Европейски съюз, т. е. ако имате онлайн магазин на немски език, с който продавате в Германия например. Независимо на какъв домейн, къде е хостинга или вашия VPS сървър (ако сте по-голям онлайн магазин), ако може да доставите стоката в ЕС, трябва да отговаряте на изискванията за продажба на стоки в ЕС, които са описани на линка. Ако извършвате услуги в ЕС, нещата стават много сложни и препоръчвам за всеки конкретен случай да събера информация и да дам становище дали трябва да сте по ДДС или не.
Ако продавате чрез Ebay.com, то трябва онлайн магазина ти да отговаря на изискванията на всички пазари, към които си насочил твоите стоки. Обикновено се разбира, че сте се насочили към даден пазар, ако сайта ви е преведен на съответния език. Тук има някои особености и различни тълкувания, при нужда ще обесня по-подробно.
Конкретно за Ebay обикновено първоначално е по-изгодно да действате като физическо лице. Макар, че не е много изрядно, за малки обеми никой няма да се занимава да ви проверява
И все пак препоръчваме до края на април, да декларирате печалбата си и да платите данъци и осигуровки в България. Вероятно знаете, че от 1-ви април информацията в PayPal стана достъпна до всички данъчни власти в света. В някой момент нашите любимци от НАП ще се научат как да работят с международната система за обмен на информация, и ще започнат проверки. За момента, те не могат да работят със системата При регистрация в платформите, те си начисляват и вие си плащате ДДС-то. Понякога това не се вижда в извлеченията, но си го плащате.Ако продавате в Ebay и печалбата ви е приблизително над 500 лв. месечно, е по-изгодно да работите с фирма. Тогава вече става ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да сте по ДДС (по чл. 97а или 100). Според конкретните условия, може да се регистрирате по различни точки от Закона за ДДС. Не сте длъжни да издавате фактура при продажбите, но трябва да имате подробна информация какво сте купили, какво сте продали, кои са върнатите стоки и ако сте ползвали Gift карти, на каква стойност са те. Тук е малко сложно и засега няма да навлизам в детайли, само ще кажа, че според това от къде купувате (ако купувате) и къде продавате (в коя държава) и къде плащате за ползването на различни платформи (Ebay, Shopify и др.) е възможно да се наложи да плащате ДДС в България. Независимо дали действате като физическо лице или като фирма, по принцип плащате ДДС. Ако е физическо лице си го плащате веднага при плащането към платформите, а ако сте с фирма, се сумира за целия месец за всички ползвани услуги и се плаща в България. МНОГО Е ВАЖНО ДА ОПИШЕТЕ точно от кого купувате, чрез кой сайт продавате и къде продавате, защото има много комбинации и различни изисквания. Най-честите варианти са тези:
Вариант 1: Продава стока от България към ЕС на физически лица - по-изгодно е чл. 97а
Вариант 2: Продава стока от България към страни извън ЕС на физически лица - чл. 100
Вариант 3: Прави "дропшипинг" - купува от ЕС и продава в ЕС - чл. 97а, като това е полузаконно, защото трябва да се регистрираш по ДДС в другата държава, от която тръгва стоката
Вариант 4: Прави "дропшипинг" в САЩ или извън ЕС - по-изгодно е чл. 100.
Нека не бъркаме услугите от PayPal и Amazon/eBay. Те нямат нищо общо. Услугите на PayPal са финансови и те никога нямат ДДС в себе си, нито се налагат да се правят някакви регистрации за тях и да се плаща ДДС. Само сметката в PayPal трябва да се декларира в БНБ и да се изпращат отчети на тримесечие. За услугите от Amazon/eBay вече ДДС-то е в сила, както е описано по-горе.
ВАЖНО - в повечето случаи тези ДДС регистрации трябва да се направят ПРЕДИ вашата фирма да има фактури от чужбина!
Малко уточнение за самите регистрации по ДДС - чл. 97а и "обикновена" регистрация. Както стана ясно по-горе, регистрацията по чл. 97а, е "частична" регистрация - само за да се получават услуги от чужбина, които да се декларират пред НАП и да се внася ДДС. Когато си регистриран по ДДС с "обикновена" регистрация (чл. 100), тогава си регистриран за всички случаи и чл. 97а вече не те касае. Тази регистрация е по-изгодна, когато получаваш услуги от чужбина на по-големи стойности и не трябва да плащаш ДДС-то.
Всяка от двете регистрации си има предимства и недостатъци, за които е най-добре счетоводител да каже конкретно за вашия случай кое е по-удачно. Засега няма да ги описвам, защото подозирам, че темата стана твърде дълга и хората може съвсем да се объркат. И това е нормално, защото счетоводителя учи в университет 5 години и няма как да се опише всичко в една статия
По отношение на банове, задържани пари в PayPal и т. н., бих препоръчал да видите детайли във фейсбук групата на Клуб на дропшипъра. Дори ако вашата дейност не е търговски арбитраж, неправилно известна в България като дропшипинг, правилата са сходни.
Ако евентуално вашата дейност ще е търговски арбитраж, може да видите 2 статии по тази тема:
www.smallbusiness.bg/dropshippinga
www.smallbusiness.bg/dropshiping-faq-2.html
Ако ползвате или предоставяте услуги в ЕС, тогава може да видите следващата ни тема:
www.smallbusiness.bg/97a
Мислех да сложа още точки от закона, да цитирам някои членове и т. н., но прецених, че това само ще обърка хората. Имайте предвид, че материята е доста финна и даже много счетоводители не са наясно с нея, камо ли предприемачи които са силни в тяхната област, но не разбират от счетоводство. Има доста закони, подзаконови актове, тълкувания на НАП и на Съда, които няма как да знаете. По-добре е да ни опишете конкретно вие от къде купувате, чрез кой сайт (платформа) продавате и да ви опишем за вас кой вариант е изряден и законен.
Само имам молба, нека не се сърдите ако се забавям с отговора по 1-2 дни.
Последно редактирано:
tanipo
Well-Known Member
Няма проблем да слагаш линкове. Бих помолил да се спреш по-конретно в частта с това, че ако плащаш такси на PayPal и Amazon за техните комисионни и услуги то трябва да си по ДДС, защото много хора не го разбират това. Даже може да цитираш точките от закона направо. Също така колко струва тая регистрация по 97a, сложна ли е и.т.н.? Колко утежнява счетоводството след това? Защото класическия случай е, че повечето фирми не са по ДДС и се регистрират само заради тия такси. Също така ако си със стандартна ДДС регистрация, трябва ли да минеш пак по 97a?
Христо Петров
New Member
Здравейте отново,
редактирах вчерашната статия и добавих още инфо. Най-общо казано, регистрацията по ДДС е нужна заради Ebay/Amazon и други платформи, а не заради PayPal. Да, регистрацията е задължителна ако сте фирма. Самата регистрация в зависимост от това кой счетоводител ползвате може да е безплатна или до около 100 лв. еднократно. Средно сложна е, защото за една и съща процедура във вски НАП имат малко различни изисквания Счетоводната такса на фирма с "частична" ДДС регистрация (по чл. 97а) е с около 20-30 лв. месечно по-висока, а при "обикновена" ДДС регистрация е с около 50 лв. месечно по-висока от тази на фирма, която не е по ДДС. Има обаче една особеност - в някои случаи въпреки леко повишените счетоводни такси ви излиза по-изгодно, защото може да не плащате ДДС. Ако вашите продажби са изцяло към чужбина и имате "стандартна" регистрация, тя ще ви свърши работа и няма нужда да минавате към "частичната" (по чл. 97а).
Дано не стана досаден, но ще повторя нещо важно. Финните детайли са много важни, за да се прецени дали ви трябва ДДС регистрация и каква. Понякога има уж близки казуси, а изискванията са коренно различни.
редактирах вчерашната статия и добавих още инфо. Най-общо казано, регистрацията по ДДС е нужна заради Ebay/Amazon и други платформи, а не заради PayPal. Да, регистрацията е задължителна ако сте фирма. Самата регистрация в зависимост от това кой счетоводител ползвате може да е безплатна или до около 100 лв. еднократно. Средно сложна е, защото за една и съща процедура във вски НАП имат малко различни изисквания
Счетоводната такса на фирма с "частична" ДДС регистрация (по чл. 97а) е с около 20-30 лв. месечно по-висока, а при "обикновена" ДДС регистрация е с около 50 лв. месечно по-висока от тази на фирма, която не е по ДДС. Има обаче една особеност - в някои случаи въпреки леко повишените счетоводни такси ви излиза по-изгодно, защото може да не плащате ДДС. Ако вашите продажби са изцяло към чужбина и имате "стандартна" регистрация, тя ще ви свърши работа и няма нужда да минавате към "частичната" (по чл. 97а).Дано не стана досаден, но ще повторя нещо важно. Финните детайли са много важни, за да се прецени дали ви трябва ДДС регистрация и каква. Понякога има уж близки казуси, а изискванията са коренно различни.
¦•••SHERIFA•••¦
Well-Known Member
Съмнява ме, че е минал през #20-21 post, но може и да е. Всеки случай – всичко дотук се отнася до „e-services“. Но предвид, че warehousing-а на goods (да речем при Online Arbitrage от X retailer към customers, фактически се ползва на retailer-а warehouse-а, че дори и FBA със складирана собствена стока или кой да е друг warehouse) в друга европейска държава, това отново обуславя VAT reg since Day 1, но не е ясно дали по „обикновена/класическа“ ДДС регистрация е добре ИЛИ по „необикновена/частична“. Що? Щото 100% има или ще има измежду 100 клиента, поне 1-2-ма business-customers, а в DE – там абс. задължително поне 5-10 калпака бизнеси – които да искат VAT Invoices on goods (не on e-services). Едно е 99% клиенти ЕС физ. лица, друго е 5-10 калпака ЕС-бизнеси по VAT reg и те. Не знам дали това се класифицира като „фин детайл“ или не. Тук той е написал:
Да, минах през Page 1 http://smallbusiness.bg/dropshiping-faq.html и Page 2 http://smallbusiness.bg/dropshiping-faq-2.html , но главно частта за ЕС е пропусната, понеже „Имайте предвид, че статията е насочена най-вече за дропшипинг в САЩ. При дропшипинг и онлайн-търговията в ЕС има доста особености, които не са описани тук“. Навярно в Page 3/Част 3 се очакват различните вариации и варианти в ЕС.
Другото е частта за 01.01.2021г., която наближава след по-малко от 4г. вече. Т.е., ако се пише част 3, би следвало да е разделена на период ДО 31.12.2020г. как е по-добре (при търгувания в ЕС, както и извън него), както и на период СЛЕД 01.01.2021г., когато VAT MOSS-а се extend-ва, обхващайки и physical goods, а Distance Selling Thresholds се елиминират практически, как е по-добре. Т.е. онова „*полузаконното“ (Online Arbitrage със стока от същата държава, където са и клиентите, напр. DE-to-DE, UK-to-UK, FR-to-FR) ще стане 0% законно тогава.
Също друга важна част е, че има бизнес ниши (било категории или предмети), където европейски бизнес НЕ може да се конкурира нито откъм цена (че и без ДДС), нито откъм производство, нито откъм качество с дадени китайски стоки и китайски (HK) бизнес компании. Единственият шанс за ОЦЕЛЯВАНЕ и играене на ТЯХНАТА игра, а тя е: Регистрация на компания през HK (една торба кинти дадени първоначални, после откриване на бизнес сметки в ЕС на името на фирмата и ползването им от името на фирмата; банките искали апостил за bank acc откриване; + годишните вноски, които разбира се са фиксирани и сравнително ниски предвид нулевия Corp. rate). Дори и тогава пак е малко сложно, щото пак се нямат най-добри цени от wholesalers, които принципно дават най-добри отстъпки на бизнеси с многомилионни turnovers, т.е. дори и да се има нулев corp. rate, то НЯМАШ отново най-добри цени за продан на стоката си. На пак е по-изгодно от кой да е европейски вариант за бизнес. Лошото е, че BG няма данъчно споразумение с HK за двойно облагане, но има с КНР. Остава да се направят изчисления и калкулации колко ще струва това да се ползват печалбите с HK фирмата тук или elsewhere.
В Европа големите финансови институции принципно са ситуирани в Gibraltar. По-малко вече Люксембург и LX. Ireland HQs so-so, там тяхното правителство дълги години е „дотирало“ мега корпорациите, които играят тази игра.
Няма упоменаване „продажби към физически лица и бизнес лица“ кое е по-добре.
Да, минах през Page 1 http://smallbusiness.bg/dropshiping-faq.html и Page 2 http://smallbusiness.bg/dropshiping-faq-2.html , но главно частта за ЕС е пропусната, понеже „Имайте предвид, че статията е насочена най-вече за дропшипинг в САЩ. При дропшипинг и онлайн-търговията в ЕС има доста особености, които не са описани тук“. Навярно в Page 3/Част 3 се очакват различните вариации и варианти в ЕС.
Другото е частта за 01.01.2021г., която наближава след по-малко от 4г. вече. Т.е., ако се пише част 3, би следвало да е разделена на период ДО 31.12.2020г. как е по-добре (при търгувания в ЕС, както и извън него), както и на период СЛЕД 01.01.2021г., когато VAT MOSS-а се extend-ва, обхващайки и physical goods, а Distance Selling Thresholds се елиминират практически, как е по-добре. Т.е. онова „*полузаконното“ (Online Arbitrage със стока от същата държава, където са и клиентите, напр. DE-to-DE, UK-to-UK, FR-to-FR) ще стане 0% законно тогава.
Също друга важна част е, че има бизнес ниши (било категории или предмети), където европейски бизнес НЕ може да се конкурира нито откъм цена (че и без ДДС), нито откъм производство, нито откъм качество с дадени китайски стоки и китайски (HK) бизнес компании. Единственият шанс за ОЦЕЛЯВАНЕ и играене на ТЯХНАТА игра, а тя е: Регистрация на компания през HK (една торба кинти дадени първоначални, после откриване на бизнес сметки в ЕС на името на фирмата и ползването им от името на фирмата; банките искали апостил за bank acc откриване; + годишните вноски, които разбира се са фиксирани и сравнително ниски предвид нулевия Corp. rate). Дори и тогава пак е малко сложно, щото пак се нямат най-добри цени от wholesalers, които принципно дават най-добри отстъпки на бизнеси с многомилионни turnovers, т.е. дори и да се има нулев corp. rate, то НЯМАШ отново най-добри цени за продан на стоката си
. На пак е по-изгодно от кой да е европейски вариант за бизнес. Лошото е, че BG няма данъчно споразумение с HK за двойно облагане, но има с КНР. Остава да се направят изчисления и калкулации колко ще струва това да се ползват печалбите с HK фирмата тук или elsewhere.В Европа големите финансови институции принципно са ситуирани в Gibraltar. По-малко вече Люксембург и LX. Ireland HQs so-so, там тяхното правителство дълги години е „дотирало“ мега корпорациите, които играят тази игра.
denis.mustafov
Member
Кво беше кво стана с тая тема!!
@tanipo Освен високият праг трябва да се споне че има продукти/бизнеси изключени от ддс, такива с 0%, 5% и 20%. До скоро спортните добавки бяха с 0% ДДС, това се промени преди няколко години. Съответно малките продавачи в Амазон и Ибей са с предимство спрямо големите вериги. В допълнение да спомена, че цели индустрии са в сивата икономика!!! Такива са таксиметровия бизнес, няма закон задължаващ касов апарат в колата. Черните Лондонски таксита имат доход по 200-300 на ден и декларират според личните им разбирания. Малките ресторанти и кафенета, фризьори и бербери, фермерски пазари и бакалии, автомивки и чистачи на прозорци всичко това е кеш бизнес. По автомивките масово работниците са албанци без право на работа в УК/ЕУ, НО никой не ги закача. Та сами може да си направите какви са пропуските за държавата чисто финансово, друг би бил сценария според мен ако тези бизнеси се следяха.
¦•••SHERIFA•••¦ Сам разбираш, че по-висок прираст би имал доста негативни аспекти. Затова им казват developed countries, понякога развитите страни им се налага да направят крачка назад умишлено или "случайно" (като RBS и кризата през 2008).
@tanipo Освен високият праг трябва да се споне че има продукти/бизнеси изключени от ддс, такива с 0%, 5% и 20%. До скоро спортните добавки бяха с 0% ДДС, това се промени преди няколко години. Съответно малките продавачи в Амазон и Ибей са с предимство спрямо големите вериги. В допълнение да спомена, че цели индустрии са в сивата икономика!!! Такива са таксиметровия бизнес, няма закон задължаващ касов апарат в колата. Черните Лондонски таксита имат доход по 200-300 на ден и декларират според личните им разбирания. Малките ресторанти и кафенета, фризьори и бербери, фермерски пазари и бакалии, автомивки и чистачи на прозорци всичко това е кеш бизнес. По автомивките масово работниците са албанци без право на работа в УК/ЕУ, НО никой не ги закача. Та сами може да си направите какви са пропуските за държавата чисто финансово, друг би бил сценария според мен ако тези бизнеси се следяха.
¦•••SHERIFA•••¦ Сам разбираш, че по-висок прираст би имал доста негативни аспекти. Затова им казват developed countries, понякога развитите страни им се налага да направят крачка назад умишлено или "случайно" (като RBS и кризата през 2008).
denis.mustafov
Member
Не мисля, че залъгват някого просто обслужват интереси на силните. За жалост ниските данъци не могат да компенсират ниското качество на държавната ни администрация. Преди година и повече Форд прекрати дейноста на една от производтвените бази в Саутхемптон и се премести в Турция. Турция има по-високи данъци и два пъти по-висока минимална заплата ( ако не ме лъже паметта). Пример, че само цифрите не са достатъчни.
tanipo
Well-Known Member
Как да не залъгват, далаверажии са още от по-миналия век, когато са отглеждали кокошки в парламента с наследени мурафети от корумпираната Османска империя. Когато имаш уж най-ниското ДДС и най-ниския данък в Европа, а инвестициите хвърчат отляво и отдясно на теб, явно има нещо гнило.
¦•••SHERIFA•••¦
Well-Known Member
tanipo
Well-Known Member
Момчета, ще ви кажа следното. Едно време съм работил като студент в ресторантьорството. Заплатите бяха към 120лв, докарвахме си от 500 нагоре. Вкарваха се напитки и се продаваха на чужденците без да се пуска касов бон, защото те пък самите отдавна бяха мизерници и бакшиши нямаше. Всички знаеха за тая система и никой нищо не казваше. Собствениците си мълчаха защото щяха да останат без персонал, така си беше добре за тях . Ако беше всичко легално сигурно пак щяхме да правим някакви магарии за някой лев отгоре.
Същото е тук, и по света. Държавата много добре знае, но си мълчи за да няма безредици, а и тия пари за да ги събере ще изхарчи много пари за администрация и не се знае дали ще излязат сметките. Така парите пак влизат в икономиката, тия гаражи примерно сигурно някой политик е собственика и така.
Същото е тук, и по света. Държавата много добре знае, но си мълчи за да няма безредици, а и тия пари за да ги събере ще изхарчи много пари за администрация и не се знае дали ще излязат сметките. Така парите пак влизат в икономиката, тия гаражи примерно сигурно някой политик е собственика и така.