Апокрифна История на България (1944-2008)

Това е невероятно четиво, на което попаднах случайно. Писано е във форум на imoti.net от автор Хан Крум през 2008 -2009 година. Смятам, че трябва да се публикува на колкото се може повече места. Приятно четене.
може да си го издърпате като пдф от тук http://frontalno.com/wp-content/uploads/2014/06/18540389-ApokrifnaIstoriaBG19442008.pdf


От: Хан Крум 02 януари, 11:51

Виж, приятелю, живот има и в най-мрачните бездни на океана. Ако не се сравняваш с пра-пра-дядото на дядо си, ако си доволен, че имаш китайски цветен телевизор и кабел с чалга, пуканки и "пещерска", то какво ти дреме, че Слънчев бряг не е твой. Той и преди не беше твой. Ако искаш да сравниш живота на парижанина през последните 60 години с боклука под пейките в градинката до Кооперативния пазар в жк" Люлин" и пълните мазета с лайна от запушената за пети път този месец канализация на панелката, то пак не е толкова лошо. Ако влезеш в магазина до вас и си купиш двд с вестника, докато касиерката ти пуска бележката за неща, които преди и в Корекома нямаше, пак ще си гот. Ако пред службата видиш Петров, Кирчев, Стаматов, Цанов и Стефанов да паркират опели, рена, фордчета и аудита, верно 15- годишни, пак ще се чудиш, особено ако си Черноризец Храбър..

.Ако разбереш, че заплатата ти, с която си купуваш зеленчуци с най-високи цени в света, е трийсет пъти по-ниска от тази на колегата ти в Дания, все по-чудно ще ти става,а ако се връщаш сам късно вечер през кварталите, трябва да си само Храбър. Ето, иди и виж във Френския център изложбата на Иво Фаджимишев. Там е изложено има едно малко факсимиле на изхода с драскулките на Сталин и Чърчил за подялбата на Европа. Чърчил и Чърчиловци до Буш и пр. си спазват уговорките и до ден днешен.

Питаш ме за изхода, посочвам ти го: изхода на френския център. Какво повече да обясняваме, нима мислиш, че перестройката, преходът към частната собственост и изоставянето на държавната собственост на средствата за производство, премахването на цялата икономическа и политическа идеология, заради която милиони и милиони човеци през последните 90 години измряха, е просто ей така сменена, без никакво участие на КГБ и ДС?. Ами вземи само идиота Славков, ще ти стане ясно, че комунистите са се осигурили за следващите 900 години и сега иди връщай топката назад. Дори има такова писмо от читател във "Вестникът", откраднатото да се върнело. Кой да го върне и с чия помощ. Няма тук Ивайло, няма го и последния мохикан. Ти виждаш "интелектуалците" , нарочени от масонската комунистическа несменяема върховна комисия за "съвременни български творци" при кого ходят да служат. Точно като служеха на партийната идеологема при диктатора Живков.

А политика не се прави от юристи и политолози, от лидери и икономисти, от ченгета и генерали, тя се прави винаги от някой непознат посредствен полупростак, недообразован, себичен, алчен, маниакален и жаден ДА Е ПРЪВ. Той вади тутакси ,щом се докопа на власт, най- простите хватки от времето на пещерите.( пак се върнахме до "пещерската"...) Изходът и надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява, че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка, размахвана като дясно пространство, "други партии" и партии-кошчета за изборен боклук, че точно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение на перманентна национална катастрофа.( даже и злощастната фамилия Кобурготкси пак се омеси). Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им, после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по хайдушки от кюпа, " на другаря толкова, на другия другар толкова " и т.н.т. После синът праща бивши ченгета да "търсят момчета, да ги хвърлим в борбата" и нататък ти е ясно. Останалото, пиятелю, кръглата маса, дисидентите,начело с А.Вагенщайн, митингите , уж против Живков, риториката Желев, Венци Коня, Берона, Петко Симеонов, Доган, Г.Марков, Луджев, Спасов , Продев и Дърева, ако щеш, смешните антикомунисти Ал.Каракачанов и "антикомунистът" Румен Воденичаров, ветлосините мравки и "асепета", либералите (тук ми се гади), "срещите" във френското посолство и канените там персони като Светлин Русев (абе пак ми се гади), Вагенщайн и пр., изобщо Цирк Буш!! В този смисъл, ако разбира се не визираме екзистенцията в романа Мадрапур на Р. Мерл, въпросът ,който ми зададе за последната надежда - летище София, е много актуален. Сега са пуснали едни чартъри на ниски цени...

А ако искаш сериозен отговор, имаш изход, можеш да говориш високо за проблемите, вожеш да търсиш съмешленици, можеш да видиш богатите къщи на Иларион Макариополски, Каравелов, Каблешков и да се запиташ защо някога богатите българи са искали да избавят от гнета сънародниците си, а сегашните не щат. Аз нямам този страшен вид, подходящ за партиен член, съвсем обикновен човек съм, имам си слабости, не ставам за началник. Изкуството е моя изход. Слушам музика, гледам филми, чета, гледам изложби, пийвам си с приятели. Гласувам на избори. Мога да посоча изход, да организирам , мога и границите да затворя, ако се наложи, но какво ще стане? Нали четниците ще са същите съсипани като граждани българи, трябва ли да им паля панелките, че да не могат да се върнат при чалгата, Славито, мача с ЦСКА и СКАТ? И кого ще избиваме? Трите милиона пенсионери, трите милиона клетници, живеещи с по двеста евро, ходещи с пластмасови запарващи краката ерзац-обувки, за да има за абитуриентския на дъщерята, кого? Има и схема - например, две-трети от протестиращите пред Парламента при Жан са били организирани криминални типове, затворници, отбивани за прибиране със сигнали от тъпани, знамена и агитки, автобусите,карали "миньорите" са същите, каращи активистите от Атака, безброй примери. Пожарът на Партийния дом ти лично видя ли кой го запали? И въобще протестите на таксиджии, шофьори и пр, знаеш ли как се съпровождат от манипулации? В американските филми има по един самотник, Истууд да речем, който на косъм успява да избие лошите. Тук лошите са претрепали всички, които има опасност да им попречат в играта. С тези песимистични думи ти напомням, че в приказката за златното момиче, черната вода все някога ще изтече, гледай като дойде златната вода да си близо до брега.

Преходът накратко е невъзможността на управляващата комунистическа проказа да продължи диктатурата си, правото на онаследяване на властта и натрупаното от грабежите с идеологически обяснения и теория, внушаващи равноправие,свобода и демократични ценности на всеки поданик, а в същото време гигантската разлика в кастовите слоеве, разделящи обществото на Господари, обслужващ елит и роби, да правеше невъзможна демагогията като вечна практика. Хибридът между робовладелски феодализъм и утопична идеологема, почиващи върху скелета на капиталистическото индустриално общество нямаше никакво логично продължение, а късните смесени мутации на китайския модел или кубинската трагедия, люлееха всякакви логични обосновки за жизнеността на една мъртва пропагандна теория за "сливане на двата световни модела" или за "Венсеремос".

Крахът започна още през есента на 82-ра със смъртта на Брежнев. Симптомите на връщане назад се появиха още във военизираните носталгични маршировки пред Кремъл на 7-ми ноември, имащи за цел да повдигнат духа. Смяната на няколко мумии, измиращи в кратки срокове, постави началото на края. Нашият правешки диктатор се опита с нисък полет да изчака, но недвусмислените сигнали на Горбачов чертаеха друга посока и КГБ бързо инструктира нашите другари от ДС как да процедират към рязката смяна. Смяната беше проста: разбойниците мигом се отрекоха от комунизма, тутакси станаха капиталисти и се събудиха доларови милионери, че и милиардери. После още по-мигновено взеха за купуват тайно цялата държавна собственост на безценица чрез редица явни похвати. Комунистическата идея бе заебана без колебание, съпротива нямаше, всички "съгрешили вкупом", вкупом зарязаха и Маркс, и Енгелс, и Ленин, и Човека с главно Ч. За някаква вина така и не се заговори, по- скоро имаше разговор за мезета. Последвалата имитация на "десни" партии изигра театралната постановка сравнително успешно, макар хората да се отвратиха напълно от дискредитираното "дясно" почти наравно с комунистическата наглост.

И сривът в общественото доверие към партийната система доведе до нечувана политическа апатия и масово недоверие. Емиграцията стана главна спасителна политическа идея, а нихилизмът - главен патриотичен израз. Комоциото на държавността прерастна в кома, капризите на ДС- манипулаторите изригнаха в невероятни гейзери през пропуканата кора на политическия живот и на повърхността изплуваха буквално най-долни политически простаци, престъпници и мародери, гледащи да доограбят последните кокали на мъртвия социализъм. Това е, недругарки и недругари

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:36

Драги Нормален, за теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св.Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем. Така ли е бе, нормални приятелю?

Много трогателна и питаща с ням крясък реплика на The Lost Generation, едно време Дъ Ху възпяха генерацията на бийт поколението, ние вдигахме червени знамена и под строй минавахме пред Мавзолея, за да скандираме екзалтирано свещеното "Слава!Слава!Слава! БКП!БКП!", отгоре двайсетина разбойници със странни имена-Пеко, Тако, Мако, Дако, Тано,Цоло, Начо, барабар с правешкия клоун махаха приветливо с ръка. Всички живееха в хармония със стотината лева заплата, плодовата ракия от 1.60 , завръщане от манифестацията в Грозд, Дълбок зимник или Бункера, лимонадата с порцелановите капачки, а на поцинкования тезгях впиянчен барчан разлива в метални канчета грамажа. Кюфтета с кисели краставички и лютеница, на първи май - баница. Коледа нямаше,за Нова година се правеха банкети в стола на завода, с чинии алпака и алуминиеви лъжици, по закачалките преобръщани по два пъти палта, такета, каскети, в потната атмосфера люти от цигари Арда пакет, партийният секретар се размеква и щипе пред всички по гъза Ваня касиерката, а после важно обаснява как империализъмът трепери от руските ракети. Дават за десерт реване в метални купички, всички си тръгват, щото утре 31-ви, за децата носян малки пакетчета със списание "Славейче",пакетче драже "Малинка" и пластмасов лимон с нещо като сок вътре. Навън снегът навява преспи, трамваят бавно иде откъм депото, кондукторът внимава да не ти продупчи пръстите, а ти се чудиш кой е направил тези месингови дръжки и здравите качествени кожени каишки, макар да е ясно че вагонът е немски от онова време, когато обувките скърцаха, балтоните не се протриваха, хората си сваляха шапка при среща, а елхите не се носеха скришом по Коледа.

Все пак имаше и радостни моменти- на Великден в 12 часа пускаха песни от Сан Ремо, по-късно престанаха да пускат Гюрга Пинджурова през десет минути и направиха Златния Орфей. Майор Деянов се появи, абе страшни филми даваха, докато се появи Людмила, е те тогава стана наистина страшно. А през това време другарите в Школата обучаваха младите кадри как се трепе с чадър, как се пуска ток в ухото, как се изнасилва дъщеря от пуснати рецидивисти от затвора, докато джипката ги чака пред дома на жертвата, как се реже маркуч за спирачки, как се пуска камион по стръмното за да пресече пътя на врага, как се изчезва противника и жена му и до ден днешен не знае дали е жив, та ходи по Марин Дринов все в черно,как се хвърля момиче от горните етажи, а доле нашите момчета "почистват", все такива мили картинки трябва да забравим . А др.Др.Др. има да си дръдори до откат.

Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.


Проблемът на последните застаряващи ченгета е не толкова колко те лично са завлекли или колко лично са пречукали. Проблемът е в липсата на пълната им индулгенция. Ти ще ги видиш по обед да поркат по кафетата на Паренсов, Любен Каравелов и Венелин, вече в пенсионна възраст, но се държат още, с къси прически- имитират активна готовност, ала с отпуснати месести лица. Дори демонстрират нещо като човещина зад чашката, от време на време казват някоя поверителна лакърдия с трийсетгодишна давност. Мъка им е нещо на другарите, щото зад мерзавщината и безпрекословното изпълняване на кагебистките постулати, нейде нещо е трепвало дълбоко в изтърбушените им души. За собствения им бизнес и пари не питай, веднага ще се маскират на сфинксове, може и да те изгледат с характерното си зверско изражение. Веднъж през октомври на плажа в Созопол се заприказвах с един дядка, благодушен, рисуваше си самодейна картина, попита ме какво мисля, аз го поощрих и полека-лека стана дума за професията му. Оказа се дърт генерал от ДС. Питах го за Сталин и избиването на милиони руснаци в края на 20-те, изведнъж лицето му освирепя и той изригна: "Как няма да ги избие, това са ВРАГОВЕ!" Нататък разговорът се промени, добавих нещо да не блъска толкова бяла в охрите, излъгахме се ,че ще се видим по кръчмите някоя вечер и си отминах. И тези приятели си спомнят всичко, знаят какво точно е ставало през годините на режима. А днес какво още да пиша в този форум? Толкова подигравки си направих за два дена с др и с ДР., с др.ДР. и прочие, все едно да си говориш с дръвен стол. Недругарски беше нещо режимът на другарите.


Ето една достоверна писанка. Квартално кафене в панелно гето, 1990-та, мирише на пепелници, машината за кафе още не е загряла, в мрачното утро сервитьорката обръща покривките на масите, прави го естетика и за чистота, барманът нещо човърка по чашите, а един късо остриган таен милиционер, с патлак, подаващ се под якето, му казва доверително: "Дай момчета, да ги хварлим в борбата". По онова време във всяка кръчма още имаше куки, подслушващи настроенията, наглеждащи контингента. "Момчетата" за "борбата" бяха недозатворени катилчета с яки вратове, по правило пресяти от надошлите от селата и криещи се в градовете млади престъпници. Вечер пред Армимекс на Ангел Кънчев побелял симпатяга с подпухнали очи дърдореше нещо по уокитокито и от входа товареха сандъчета с омазнена хартия в джипа отпред. Създаваше се основата на мутренската машина, чиято цел беше да заварди пътя на Лукановите милиарди от възможна конкуренция. Нямаше това онова в тази борба, куршумите и взривовете, запалванията, пребиването до смърт, рекета, бомбите в асансьора още са на ход пред самодейните глупаци, решили да стават капиталисти соло перке. Ювелирните охранители на "охранителите" от МВР току застрелваха по некой непричьом милиционер в тънките акции, взривяваха по некой и друг камион с войничета, а другари като другаря Др. ни говорят за бидонвили на пичка си майчина. Но да се върнем към "момчетата" . През 1989-та можеше да видиш една особена порода младежи от Интерхотела в Будапеща, през Вацлавски намести в Прага, през Братислава и Краков до Магурата на Витоше, издокарани с черни кожени якета с черно поло на голо около якия бичи врат, с черни торбести панталони, черни мокасини и бели чорапи. Питал съм се ,бе защо с черни чорапи точно, мисля ,че това е било нещо като униформен знак, че са "наши момчета". Можеше да ги срещнеш с "кукли" в ръка до чейнджа пред музея Чарторицки в Краков, пред спирката до катедралата на Намести Миру, можеше да ги видиш на гарата в Дрезден. Навсякъде правилни другари в шлифери четяха задълбочено вестник наоколо, седяха в таксита и току прибираха хилядарките на ужилените, мечтаещи да си купят валута за емиграция. По-късно "момчетата" баха обучени да отварят безшумно апартаментите и да зареждат със стока "правилните " оказиони в Габрово и Русе , да речем, със стока от Кюстендил и Пловдив. Стоката се прекарваше мълниеносно, а в МВР дебели служители с ланци под яката на униформената риза отегчено диреха отпечатъци по таваните и над бюфета в дома на ограбените. Имаше и стаи със "заловена " стока, викат завалията, отварят му я и той вижда камара боклуци втора употреба, питат го: "Виждате ли си откраднатото" и после затварят стаята. Друг път отварят пандиза и пускат на свобода некое животно със задача, животното свършва задачата, а после му дават пет месеца отпуск в Испания. Ама там животното пак е на отчет пред "другар", само да не върши поставената задача и айде у фризера.

През осемдесет и осма се появеха пъвите крадени коли. По това време в Братислава и Виена имаше хиляди оставени на пътя новички Лади, Вартбурзи, Волги, покрити с листа и паднали гуми. Оттам беше пътя на немците и турците, бягащи от социалистическия ад.През Калотина на ден идваха по двеста коли с русенска, хасковска или с немска регистрация, препродаваха се на турци мълниеносно, а на другата сутрин тръгваха обратно през калотина за Чехословакия, щото там границата с Австрия беше отворена. По-късно "момчетата" почаха да отварят и Опели, нататък е ясно. Горубляне и до днес е пълно с паркинги на "момчета", иди питай като как стана тяхното забогатяване и ще се овъглиш в запалена таратайка. За бухалките и тротила е друга тема... Искате ли още петстотин странички с достоверни факти само от 1988-ма?

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:38


Най-примамливото в комунистическата клоака беше вярата на селяните. Там беше котилото на комунистите. Те силно искаха богатствата на другите, получаваха ги просто. С приклад в челото, натирваха роднините по селата в Делиормана, влизаха в домовете на изедниците и заживяваха богато и пребогато. Народните борци имаха специално направление за снабдяване с храна. Те получаваха народни пенсии, другарите милиционери бяха пенсионирани по на четиридесет и пет години с яки пенсии, а партийният елит живееше с размаха на милиардерите от презирания Запад. Ти , казваха комунистите, трябва да работиш според възможностите си, а ще получиш според труда си. А ние, допълваха комунистите, получаваме според потребностите си. И наистина, другарите ходеха на лов за слонове и лъвове, затваряха Лувъра за своите височайши частни посещения. Те имаха странната потребност да спират движението на целия град за да преминат блиндираните им мерцедеси от Бояна до Партийния дом. Другарите организираха пищни мероприятия за утвърждаване на своята власт. Например правеха грандиозни безмислени садо-мазо спектакли-спартакиади на стадионите, на които десетки хиляди младежи в спортни екипи и униформи изпълняваха под палещото слънце упражнения до припадък часове и дни наред заради поредното странно забавление на върхушката с нейните потребности. Другарите имаха потребност на своите празници да видят робите строени в колони да преминат пред трибуните и да изразяват щастието си с мощни възгласи :" Слава, слава, слава, Бе Ка Пе, Бе Ка Пе..." Другарите имаха още по-странна потребност да ни натикат в СССР. Обаче на съветските другари им било писнало от наглостта на нашите разбойници и мъдро си правели пас по въпроса. Прекален комунист и на съветските сатрапи не е драг.

По-късно другарите се разпищолиха яката. В потрелностите им се явиха странни капризи за резиденции, скъпи западни коли и стоки, взеха да си строят мраморни палати с прислуга и пазванти, наречени Партийни домове. Гаулайтерите живееха като в 1001 нощ, в гигантските им кабинети, облицовани с мозайки, дърворезби, кована мед, гоблени и ламперии от славонски дъб имаше скъпи системи Сони, видеомагнетофони, а в специални кутии на дългите пет метра орехови бюра секретарките всяка сутрин слагаха пачки за"безотчетни прадставителни разходи".

Другарите имаха обичай да си похапват екзотични блюда от т.нар. първо снабдяване. Другарки с тънки талии им носеха в скъпи захлупени съдове проверена храна, правена в специални кухни. Специални коли ,пазени от специални пазванти носеха храната за другарите от ЦК и техните семейства. Впрочем за тях имаше и долари, въобще имаше всичко, за което безпартийният комунист или селянчето с више образование дори не подозираше че съществува. Най-интересното ставаше след банкета, специални другари от ДС и пазвантите увиваха неизядената храна, тонове храна всеки божи ден от трапезата в Бояна и окръжните комитети и я унищожаваха под строг секрет, преди това им се разрешаваше да хапнат от огризките на място. Полека лека правилото за сто и двадесет квадрата взе да не важи за другарите. Те получаваха по за 4000лв апартаменти с як номенклатурен градеж от по 360, 400 квадрата в монолитни мраморни блокове в тихи улици на центъра. И до днес блоковете на некои другари около Докторската градина и в Изток, Лозенец и Бояна показват скромните потребности на собствениците си. На другарите обаче комунизмът ич се видя недостатъчен.

Един ден те решиха да спрат с тая щуротия и взеха курс към още по-гигантско грабене по пътя към строителството на капитализЪма. За тая цел другарите потребиха помежду си има-няма 25 милиарда долара през периода 87-90-та. Ама и това не стигна за все по-пълното задоволяване на потребностите на другарите. Сетне стана ясно и за най-безпартийните комунисти какво последва. И днес другарите хич не си поплюват. Току некой самозабравил се перач на другарските мангизи го "обезвреждат". А беловласите баяти-селяни с умиление пеят партийни маршове в центъра на столицата пред своя любим паметник на съветската армия, без която щяха да са си съвсем същите баяти селяни.

Другарите, кой знае защо, нещо не обичаха нашето образование. Изпървом пречукаха старите професори, натириха интелигенцията по концлагери, после измислиха рабфака, после назначиха простаци с кухи дисертации, после съвсем загърбиха образованието, туриха му най-ниското заплащане и до днес в света и взеха да пращат своите чеда по западните университети. Имаше и тъпи другари, които пращаха децата си в СССР, там те ставаха лесна плячка на КГБ и сега са верни протежета но милия братски руски народ. Некои другари зеха да залитат по некои ненАучни учения и братства,но си намериха майстора и маргарита. Странно, другарите все при Ванга одеха, а некои и тайно се черкуваха в Самоковския манастир, станал негласно партийна модна закачка с религията. Те не че се черкуваха, просто кръщаваха децата си за секи случай. Инак на старите другари се слагаше мраморна петолъчка на гроба, на безпартийните комунисти се полагаше картонен ковчег и шпертплатова пирамидка с надпис" тук почива другарят еди кой си". На баш-другаря Живков издигнаа паметник приживе. После го махнаа, после пак го туриа, абе интересна работа.

Другарите взеха по-късно да трупат сметки по Швейцария. Даже и внуците на другарите там си харчеха парите, докато ги търсеха я за убийство , я за изнасилване. Изобщо прекрасен строй, другари.

За културата на другарите, за казармата -"школа за мъжество", за икономиката, за прикриваната престъпност, за лъжите и престъпленията на режима на другарите и ДС има да ви разправям 60 години. Апа твръдоглавите другари по-горе че си повтарят все едно и също. Те и на оня свят че си го повтарят.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:49


Безмислено е да се гледа повторно гигантската лъжа и манипулация, на които беше подложено населението през тези 18 години. И да стоварим с двайсет годишна давност някакво си обяснение. Дори и датите под снимките не са верни.

Истината е, че след "боя" пред Кристал, (пълна бутафория), имаше една "екодисидентска" верига пред Народното събрание, която да захлеби подготвяните протести, ченгето Берон беше там, генералският син Каракачанов и пр. По същото време страшни "антикомунисти", между тях и членове на ЦК на БКП, ходеха на закуска като "дисиденти" във френското посолство.

После изведнъж се появиха афиши( да се чуди човек в коя печатница са ги отпечатали, щото в печатницата не можеше и да пръднеш без разрешение от "спеца" с безумно смели призиви и отдолу бяха наредени имената на вече печалноизвестните "антикомунисти-дисидент", до един ортодоксални марксисти или ченгета. И внезапно пред Александър Невски се издигна ( чудно как без разрешение от ДС) трибуна, докараха се гигантски тонколони с мощно озвучаване и техници( взети сигурно от таванчето на Блага) и се почнаха едни речи за "партията на розите,станала партия на склерозите"(Блага), за "бай Добри Търпешев"( Радой), за член първи от конституцията( Желев, Петко Симеонов, Анжел) , най-смешното беше, че Продев намекваше нещо за "човешкото лице", той поне беше се появил, ала "дисидентът Светлин Русев се беше скрил като страхлив пръдльо.

И после ги видяхме всички тези първоразрушители какви излязоха- смелият Петър Берон(жалко ченге), смелият Желев ( той с див възторг извика : " предлагам за вицепрезидент генерал Семерджиев", цялото Народно събрание изпадна в истерична радост и ръкопляскаха десет минути, а после вицепрезидентът унищожи досиетата и организира подпалването на Партийния дом, това помните ли го?), а помните ли "антикомунистът" Румен Воденичаров как изведнъж се изметна и почна да говори в Южния парк за избиване на демократите? А помните ли антикомунистчето А.Каракачанов, ами либерала Петко Симеонов, ами Гайтанджиев, ами стачката с преяждане на Георги Мишев? Ами карикатурния букет депутати , сред тях и Слабаков, а "яростния антикомунистически патос" на ченгетата Георги Марков и Венци Коня?

а Помните ли, докато баламите изстрадали хора плахо се стичаха на площадите и искаха "гласност" , как по входовен.те се появяваха месингови табелки с немски надписи на смесени дружества, как след като скриха стоките за една нощ и хората чакаха в студа от 3 часа през нощтта за кофичка кисело мляко за децата си, "тайно и полека" деветнайсет милиарда долара бяха раздадени на " нашите другари", как след трагикомичната "за бога братя ,не купувайте" изневизелица се появиха магазини с вносна техника, пращящи от храни ,вносни цигари, напитки и невиждани вносни дрехи магазини, как отведнъж се нароиха хиляди фирми с офиси, осветявани през час от важни свещеници, вътре с вносно оборудване и компютри, изглеждащи като от фантастичен филм, как хиляди сгради, апартаменти, магазини,ресторанти, хотели собственост на общината,БКП, ДС, УБО, профсъюзите, изведнъж бяха раздадени под наем за 10 ст. квадратния метър и много от тях и до ден днешен са си на тази цена. как се появиха отнякъде богати предприемачи, как гаражите на СО МАТ внезапно станаха частни, как целият производствен, финансов, научен и организационен държавен потенциал бе преточен мълниеносно в джобовете на екскомунистическата каста и техните слуги от ДС?

Какво още да ви се обясни, драги сънародници, че цялата смяна , включително "ареста" на диктатора Живков е маскарад и нагла манипулация. И идва един ден нужда да се "обясни" процеса, започва се с едни още по- недостойни лъжи, слугинските честни "частни" медии се надпреварват да кажат как е било, ама продължават агонията на измамата. Щото срещу българския народ се воеше и се води още жестока война. Убиха го този клет народ.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 29 декември, 22:55


Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица. Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника.

Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по- добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол.

Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да
си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си . Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите. Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им.

На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах. А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят. И още ни управляват.

Др Иванов Написал:

> Барбароне, Ти празноглавия селски учител Хан Крум ли си?

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум - 30 декември, 20:33

Начи, др.Иванов беше тъпанар - гларус с чифт чорапи, бански и без четка за зъби, когато стъпи за пръв път на спирката на автобуса пред Кубан. Др. Иванов отиде да си вземе хотелска стая в бюрото за настаняване. Мацката отвътре го изгледа ледено и попита: Имате ли резервация?". Др. Иванов се почеса зад ухото и каза: "Нье",очаквайки ,че това ще му помогне." Бегай оттука бе мърльо" му рече момичето, а един орангутан зад стъклото бавно се надигна. Др.Иванов изчезна мълниеносно, той бе дошъл с триста кинта, мислеше се за голем баровец.

Първата вечер реши да се изяви като истински цар. Отиде в Златна ябълка и цела нощ рипа, изхарчи сто лева, за да се покаже, а сервитьорът му гепи от тях 50 лв с надписване. Втората вечер др.Иванов твръдо устоя и спа на песъка до чешкия къмпинг. На третия ден парите му свършиха и той се сети за селския си Кире, спасител на четвърти пост. Кире му разреши да дреме през деня зад въженцата на поста, др. Иванов даже се докара малко нещо спасител на вид и го даваше надуто пред "путките". На петия ден др. Иванов си вдигна чуковете и се върна в цеха и при дебелата Цецка от столовата, която му сипваше повече боб за 14 ст.

Др.Иванов никак не преживя факта, че цехът го закриха, а партийният секретар внезапно стана СТРАШЕН КАПИТАЛИСТ, заебал за една нощ и Ленин, и Маркс, и комунизма. По-късно др. Иванов наистина изпълни мечтата си и спа в хотел на Слънчев бряг. Взеха му 70 лв. за нощувка, той така и не разбра ,че е спал в хотела на бившия си партиен секретар...

Др. Иванов беше голем пич- той беше средностатистически роб на хитрата правешка диктатура. Др.Иванов си беше доволен, ми той получаваше като заварчик двеста и педесе кинта, чича му оди у Коми и му докара ВЕФ, а самият др.Иванов успе да си купи след месечно висене пред "Електротехника" телевизор Рубин за 1050 лв. Имаше известна трудност при вкарването в хола, щото трудно се побра с габаритите си. Ама инак Рубинът свърши добра работа, веднъж гръмна и утрепа тъщата на др.Иванов.Само с колата нещо не му вървеше, вече петнайста година чакаше за Москвич, виж с апартамента по-лесно се уреди, за него чака само 12 години, но пък работи пет у строителството.

Др.Иванов беше ученолюбив, той толкова усърдно гледа съветски филми у петък, че накрая научи руския като матерен език. Дори се абонира за Аганьок.Жена му получаваше Рабочий и кольхозница, а синът му Гьоре беше фен на Мурзылька. Инак др. Иванов си беше откровен чорбар, когато Левски би чорбата със седем на два, три дена лежа болен. Днес др.Иванов е охранител, оказа се ,че селският му Кире, да - оня спасител от Съни, днес работи у една фирма, та он го уреди ,па и шурето на др.Иванов уреди и сега цело село охранява една банка у Лозенец. Ех,младост, младост...

Др.Иванов се имаше за голем капацитет. Начи той сам си остъкли с винкел и маджун балкона през 77-ма, с което изцъкли очите на социума. Др.Иванов си направи скара от реотани и печеше бахур с възторг в неделя, беше голем приятел с продавачката от сладкарницата и тя му даваше бирата в кафяви шишета, това си беше западен стандарт, на простите балъци даваха само зелени. Понекога др.Иванов успяваше да си земе за Първи май кока-кола, ама требваше да върне после шишетата. Веднъж той си гепи едно шише и после гордо сипваше с него на гостите си парцуца. Ама Иванов беше мераклия. Във Вечерни новини някой пусна обява " Заменям видео и пет касети за Москвич", Иванов нито за миг не се поколеба и стана най-важният човек в квартала, по цели нощи пускаха "Командо" и се мислеха за истински западняци, не като другите завалии, гледащи "Робинята Изаура". Сле като изгледа стотина пъти касетите, Иванов хитро смени видеото за Москвич, такъв си беше той -голем пич и капацитет. После във Вечерни новини пуснаха обява " Купувам Москвич на части", щото другарите на др. Иванов бяха забранили малко свободната продажба на коли. После др.Иванов си купи Лада на части, нея замени за вила, вилата за Волга, а през 90-та му откраднаха Волгата. Ама секо зло за добро. Кире му се притече на помощ, сино на Кире беше гепил у Прага чистак нов Опел и му го косна тънко. Др.Иванов сам си пренаби номерата. По- късно тая формула доста мангизи докара и на Кире, и на сино му, и на др.Иванов и ей на- др.Иванов сам твърди ,че си живее добре и сега.

Др.Иванов беше селянин. Веднъж слезе от влака и прескочи трамвайната линия, щото не беше съвсем сигурен дали тече ток. Но инак др.Иванов бе схватлив и повратлив, още на втората седмица го вкараха за кражба и измама у Четвърто районно , а там един другар го попита като как ги умее тия работи. И една чудна сутрин др. Иванов се озова за втори път на Слънчев бряг със спецзадача. Предрешен като пиколо той ровеше в чантите на френските туристи. По едно време го назначиа у хотел Актиния, там пребиваваа некои палестински и кюрдски другари, др.Иванов им предаваше тънички папки със спецификации за оръжие, увити в новия брой на "Правда", купуваше им Пал Мал, а бакшишите се мъчеше да косне на поляците по двайсе лева за долар. Тъкмо за тази му дейност пратиха от Полша специален другар, който го пипна, задържаха др.Иванов в МВР-Слънчев бряг, ама тайно телефонно позвъняване от София свърши работа и на другия ден го пуснаа с предупреждение бакшишите да ги предава в ъгловия офис на втория етаж в Актиния. Др.Иванов се омарлуши, край на "путките" и гювеча за крупието, което го пускаше да гледа западняците на рулетката.Там др.Иванов даже малко се бе изпедепцал, веднъж гепи гривна от чантичката на фрау Ц., де да знаеше говедото,че има камера, спреха го на изхода и му наредиха да върне незабелязано гривната, той свърши отлично поставената задача и отново блесна с умението си пред един другар, който го поразпита като как ги умее тия работи. Ама другарят къркаше и го махнаа, та др.Иванов си бе пиколо до септември.

Години по-късно пред Магурата др.Иванов се развихри, бая народ изпищя, екстра живот си беше, др.Иванов никога не бе печелил толкова пари с толкова малко работа, навиваш топка хартия и хоп!- 1000 долара чиста печалба. Един път го пребиха едни питеци, те били от Радомир, ама др.Иванов се оплака на своя човек, на другия ден питеците нейде се позатриха и оттогава не са се мяркали. за историите на подобната човешка плява,чудесно пасваща със събирателния образ на др.Иванов, може да се говори с години. Големи гадове израснаа в татковината на др.Иванов в годините на мръсната комунистическа диктатура .

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 30 декември, 20:49


Другари, нека сега не се изнудваме,начи, ние винаги сме били за добруването на народа. Да земем сега другаря Петров. Той беше конекрадец, през 42-ра утрепа един стражар и избега у шумата. Ние, начи,знаехме, че той краднеше от изедниците, а и стражар успе да утрепе, ето такъв другар ни требваше и се погрижииме да го запазиме, дадооме му името Страхил и не сбъркааме. През 45-та другарят Страхил-Петров прочисти много изедници. Прочистваше ги икономично, без да хаби патроните, добър икономист беше и само с едно дърво ликвидира бая гадове. Ние оценииме по достойнство неговите качества и го издигнааме по-високо, пратииме го у околийския пратиен комитет. По-сетне ДР. Петров много се отличи. Той не забравяше и съселяните си. През 52-ра си припомни некои неща за земеделеца Г., прати го за прочистване у Белене и му зема къщата. Зема я за бабалъка, щото бил притеснен жилищно. През 53-та Петров нещо много се разчувства и плака за Сталин, ама много бърже се съвзе и правилно се присъедини към критиците на култа. После другарите го посочиха за априлец и Петров стигна до ЦК. През целото време Петров ем беше нещо малко Страхил по отношение
на методите, например поощряваше утрепването на гадовете и изменниците на родината, ем беше априлец и одеше на лов с другаря Живков и бай Пенчо.

Петров положи много усилия в туризма. Той беше в постоянна връзка с некои другари от МВР, генерали, ловци, некои кадри от морската столица, имаше и приятелски връзки с другаря Шинкаренко. Петров измисли например да се пускат повече руски другари в курортите за сметка на туристите от братските страни, а на местото на последните пък да се увеличи броя на западните гости, та ем да им земеме валутата, ем да ги разложиме с благата на социалистическата действителност. За тая цел другаря Петров пусна валутни магазини до Кубан и пусна уиски в дискотеката Златна ябълка. Той пусна и некои наши момчета да вардят разни девойки със спецзадачи, а после увеличи и квотата на западните туристи, да ги разложиме още повече.

Петров си пазеше спомените от село и не забравяше да гепи по некой долар от самозабравилите се управители на хотели и искаше строг контрол върху бакшишите. Веднъж наби управителя на хотел Пирин, дееба и лайнара, щото искал пари от шурето на другаря Петров за пет нощувки през август. Другарят Петров беше и кадър-международник и пускаше палестински и други арабски другари да гостуват със специални програми за обучение на първия етаж на хотел Актиния. Бая другари-терористи от целото земно кълбо гостуваха на другаря Петров. По-късно Петров се преустрои, ние си го знаехме ,че е икономист и му дадооме през 89-та сто и педесе милиона долара. Петров малко се осра, щото изарчи два милиона тутакси, ама ние го поощрииме пак и му дадооме още двайсе милиона да си строи каквото си иска. Петров не ни подведе. Така че , какво сега, това е един от десетки илядите примери за нашите другари, все ора от народа, за които ние се погрижииме. Ей сега за осемдесетия му рожден ден му подарииме пушка Броунинг, като тая дето я подарииме на др. Калугин за утрепването на изменника Георги Марков. Тука че издам една тайна, ние откупииме пушката от Калугин сетне, щото оня се разприказва и сега я дадооме у правилни ръце. Другарят Петров "хвърли доста момчета у борбата" и имаше некои ликвидирвания, ама без борба нема победа, както казваше фон Браухич.

Като стана дума за благородници, ето ,ние и за благородниците се грижиме. Па одете у Слънчев брег да видите що хотели се строят за лондонските апапчета на Дедомони.Ние и за братските съветски другари се грижиме. И сега, начи, тука се дърдори за мафия. Айде глей кви обвинения без почва. Ние сами отстрелваме кметовете, тия алчни чиновници. Грижиме се за чистотата и реда. А за престрояването на брега кво сме виновни, нали искахте перестройка и ние престроявахме и че продължаваме да презастрояваме. Обещаваме за пет годин да построиме това, дето другите народи не са построили по курортите си за сто години.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум - 30 декември, 17:50


София беше малък град,от гарата до края на Борисовата градина,улиците ги миеха с големи макари с маркучи,по тротоарите имаше сифони,отвинтваха ги и миеха.Сградите бяха разрушени от бомбардиравките,на мястото на днешното Енерго имаше една струтена сграда,изтърбушена,от железобетона стърчаха ръждиви парчетии,до нея направиха баскетболното игрище на Левски.Зоро,един полуинвалид, трамбоваше червената настилка,а зимата я поливаше с маркуч за пързалка.До иглището цялата улица "Триядица" беше с интендантски работилници.Шиеха пагони,фуражки,шинели, военни обуща,сякаш строяхме военен комунизъм. От време навреме пускаха за тренировка сирените.Трамваите се засъхваха претъпкани по завоите.Вътре все едно,че отваряш консерва с копърка-гледат те хиляда очи.Кондукторите,целите потни,можеха в търапаната да ти перфорират пръста.Нямаше коли,тук таме някой ЗИМ.СОАТ още работеше,появиха се първите бюра на ТАБСО,а по кръчмите свиреха нещо като джаз.За 50 лв(сеташни 50 ст.) можеше да пиеш гроздова, лимонада в шише с порцеланова капачка, да поръчаш двойка кебапчета и две филийки. Заплатите бяха по 650 лв.

Константин Казански се появи много по-късно,изпя "Малък принц" на Сони и Шер,сетне дуфна и пееше руски песни из Франция.Неговата група "Петте хълма"дънеше яко на Международния лагер през 68-ма.После ги разкараха някъде.Стефан Воронов наистина беше много талантлив.

Но и плочката със "Щастливия шейк" излезе близо 10 години след оригинала на Бил Хейли. Виж "Бабмбука" повече имаше легендарна слава,но на бамбукови крака.Там ходеха предимно звезди от артистичните среди,но от тези с партийните книжки. Бъкаше от ченгета. В събота нямаше къде да седнеш, имаше двайсетина ресторанта. Най-готино беше в Грозд, "Прага", "Берлин", "Варшава" и "Ариана". Ресторант "Република" (в градината срещу къщата на Вазов") си беше стара кръчма.Кафето на "Руски" и "Раковски" беше вече махнато, направиха галерия,отзад продаваха сувенирчета. После съвсем разкараха постройката.

На уличката до магазин Явор беше изложен фургона с кита,а циркът беше точно на мястото на статуята на Ленин.На нейно място сега се издига новата статуя на Чапкъна.Отпред,дето е подлеза,бяха перилата на последната спирка на петицата.Зад цирка почваше "Найчо Цанов", на мястото на Булбанк беше улица "Лом", а там се намираше бояджийската кооперация "Багра"5.

Няма голяма разлика между онова и сегашното времеи никаква носталгия не може да ни мъчи.Както виждаш,в Парламента има депутат Живкова,Пирински е председател,внука на Борис Велчев-главен прокурор,кабинетът на Виденов е ачик-ачик реставриран,ако набараш списък с имената на децата на другарите от ЦК и градските комитети на Партията по места,ще установиш грандиозната метаморфоза,извършена в името на комунизЪма.Те си го построиха,а народа забравиха.Имаше такъв почин,при поскъпване на цените,казваха: "за добруването на народа". "Класата-хегемон"(работниците и селяните) още по онова време бяха забравени. Демагогията беше ужасяваща. Но как простотията превзе всичко? Кубрате, в ония времена в министерствата, в партийните ведомства, в УБО, в учрежденията властваха баяти селяни. БАЯТИ. Те си говореха на ужасяващ диалект, а който не говореше така, не беше другар и можеше да го разкарат.Повсевместно назначаваха "селски" на пазвантските и слугинските служби,гъмжеше от нискообразовани хора и даже в телевизията се говореше на ужасен диалект.Така беше модно.Виждал съм хора с по две висши образования да се мъчат да говорят по шопски в компаниите,само и само да не стоят като бели птици.Бе ти глей Батето и че загрееш. Целата телъевизизия наричаше Живков "Тато".Правешкият жаргон се конкурираше с гаовски,трънски и пр. влияния. Покрай 10-ти ноември моден бе изразът "Требва бръз преход".Още по гадно беше да слушаш хора,родени в източните краища да се мъчат с шопския диалект.А най-мъчителна беше модата да се говори твръдо,но с руски акцент.Тия беа най-правоьернитье приятьели режима.И до днес у нас е пълно със савьетски вазпьитаньици,бизньесмени разбира се.


Kогато Юри Гагарин мина по жълтите плочки,(помня го,беше тих слънчев ден,хората наистина плачеха от възторг и се хвърляха към колата през шпалира),като че аха-аха да повярваме в комунизма.На следващата година в Градската градина откриха изложбата "Американски пластмаси",от огромна цветна снимка Кенеди се усмихваше,до него беше костюма на Джон Глен ,а вътре бяха изложени такива чудеса,че цялата комунистическа пропаганда хвръкна в космоса.Още се чуваха думите на бай Тошо на Осмия конгрес: " И до иляда деветстотин и осемдесета ше построиме социализъма и ше преминеме към комунизъма",а посетителите на изложбата излизаха като ударени с парцал,грабеха каталози и значки и тогава май се свърши всичко.

Идеята умря.Бай Тошо стана за кашмер,особено с тезисите,Радой пусна лафа "Няма вече ала-бала,ей го иде фестивала,кой със бели,кой със черни,на тезисите да сме верни". Веднъж през 64-та съвсем случайно се возих в една Волга по пътя до Якоруда с Пирински,като разбрах,че е роден в Ню Йорк,го гледах като отровен.За музиката лафът беше "Тошо комуниста забрани туиста". По онова време тръгнаха малките плочки и Битълсите мамата разгониха окончателно на комунизма. На прожекцията на "A hard days night" изпотрошиха прозорците на киното и тогава забраниха всичко.То и преди това спряха концерта на Емил в зала България,публиката неистово скандираше "туи-и-ст,туи-и-ст",ама Емил не излезе.

Плочките влизаха през Сърбия,носеха ги сърбите,шофьори караха от арабията френски сингълчета,но най-вече децата на дипломатите внасяха заразатал По Луна- парковете продаваха малки чернобели снимки на културисти,полуголи мацки и снимки от "Bravo",на количките пускаха някое италианско парче,Битълс,Енимълс и Стоунс,тук таме Бийч Бойс.По радиото пускаха само Лилито и Гюрга Пинджурова,през останалото време дънеха хорови песни за Партията и съветски военни маршове. Чак през 1967 бате Асен пусна I`m a Loser ,все едно ,че падна бомба. Следващото парче на английски беше на новата 1969-та година ,пуснаха Hey Jude.Година и половина по-късно пуснаха фалшименто плочи,Естрадна палитра и т.н.т. През всичките тези години народа слушаше сръбското радио,Радио Скопие, Метронома, Радио Кувейт и пр. Най-готино беше предаването "Попалбум" по скопското радио в петък от три часа.След това в 5 и 10 си пускаш Метроном и се кефиш.


В махалата имаше един Сталин,свиреше на акордеон ,крачейки с панталони "сорок пять",даже накланяше едното рамо,суингираше демек.Като дойде Антон Югов,Сталин се прекръсти на Сашо и смени гащите.Антон Югов беше голем натегач.По улиците вечер се разхождаха отрядници с дълги шлифери и такета,с червени ленти на ръкавите.В махалата другарката Карачорова обикаляше по апартаментите,да види дали няма някой свободен квадратен метър и да настани наши квартиранти.Антон Югов лично звънеше по заводите в неделя,хората се чанчеха от бач.В завод "Георги Кирков" оксижените светеха денонощно с карбиден виолетов блясък.Правеха котли и куполи на танкове. Като дойде бай Тошо,хлябът беше по 1,50. По едно време щеше да има война и ни учеха да лягаме под прозореца при ядрен взрив,увити в бели чаршафи.Сигурно за да умрем заклани от счупените стъкла.Ние си направихме сто кила сухари,увивахме ги във вестник "Работническо дело",ядохме ги два месеца.Тъкмо свикнахме със сухарите и свърши лука.Абе нямаше една глава лук.На ул.Сердика пуснаха по кило на семейство,цели семейства се правеха,че не се познават.Всички си траеха,кварталният ни знаеше,но и той си траеше.Цирк,другарки и другари.


OwnerBG Написал:

> barbaron Написал: Спирам до тук, ...

> Хич и не мисли да спираш.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 31.12.2008, 09:37

Когато анализът на Иван Кръстев вещаеше взрив на статуквото, аз силно се усъмних в прогнозата. Дори вече виждам едно тайно намерение на Симеон Втори да си отмъсти на българите, след като си е прибрал сребърниците. Да видим защо българите така сляпо гласуваха за него. Те гласуваха за един ореол, за една легенда, за онзи добър цар, в чиито наследник, вече възрастен, дошъл сякаш от щастливото детство преди комунистическата чума, виждаха възкръсването на божия помазаник. И обещаващ при това несимволично благоденствие. И дотук, дами и господа , другарки и другари и домнули. Първата грозна, ама грозна навалица от хитреци, втурнали се да се качат на каляската лъсна днес с "качествата си". То не, че не се осраха тотално заедно с лидера си, но сега виждайки потъването в блатото, отново в навалица скачат като плъхове. За сбирщината нахалници, егоисти, кариеристи и негодници, наречена кратко НДСВ, няма какво да говорим, то си е ясно от първата минута. Жертва на тяхното затлъстяване сме всички ние. Грозното тук е падението на окончателно бившия вече цар. Защото, освен че се призна за негодник с актовете си на реституция и своите тайни сметки на първо място, сдружавайки се в замяна с убийците на България, с осакатилите живота на поколения българи червени разбойници, Симеон закла ореола на баща си. Той несимволично уби за втори път жертвите на комунизма, като ги накара да се обърнат в гроба си. Царят легитимира в ЕС кастата на екскомунистическата олигархия, той загроби мечтата на хората да се освободят завинаги от ДС и комунистите, нещо повече, чрез своята политика, той послужи като чудесна почва за неокомунистическия реваншизъм, за амнистията на престъпната ДС-проказа. Царят направи възможно премахването и на малките завоювани позиции срещу комунистите. Сега той има гори и имоти, ама няма четници, няма корона, няма приказката за спасителя в Мадрид. Край.

Във филмите за благородници и самураи, за рицари и офицери на честта при подобен край се случва харакири. Чаша отрова, последен изстрел след тежък размисъл и терзание. Да, ама Царят няма сърце. Той няма и никога не е имал най-малкото намерение за съпричастност към хората в България. Има съпричастност към гадовете в България и ине ги виждаме чудесно в коалицията. Разбира се ,скоро той ще се разболее, ще си замине, ще напише последно обращение и ще се просъедини в гроба при гробокопачите на България, при Живков, Луканов, при убийците на чичо му, при осквернителите на гроба на баща му, при палачите от Белене, при изродите от ЦК и ДС. И никой няма да плаче, най-малкото пък панайотките... А аз понякога ще си плача за моите родители, умрели съсипани в гадната комунистическа тирания, за моя чичо ,убит зверски в Белене. За царската корона вече никога няма да съжалявам, още повече пък за Симеон Хасан Китин Путин. На добър час, господин Сакскобурготски, вие вече сте шут.

Когато идваш като ЦАР, естествено прибери си имотите, никой няма да ти каже нищо. Когато идваш като ЦАР-спасител (нали такава беше несимволичната цел), би трябвало да направиш нещо по въпроса за истинската причина, докарала страната ни на дъното в Европа. Но идваш като ЦАР-спасител с големите думи за "когато му дойде времето", а вместо спасителни действия ставаш васал на комунистите, с което натискаш спасително надолу главите на давещото се в мизерията на комунистическия гнет население. Това драги читатели, вторачени в реституционния казус, е малко като платена поръчка. Ако екскомунистическата олигархия на превъртелите от алчност бивши ДС кукловоди и номенклатурчиците, на цялата армия от бивши комсомолци, ченгета ,куки, генерали, на нейната обслужваща чета от пазванти, мутри, журналисти, интелектуалци днес тотално се реваншира за принудата да се крие поне формално за начина, по който извърши метаморфозата и НАГЛО да безчинства, то Симеон Сакскобурготски блестящо нагласи постановката.

Разбира се и "десните " партии, креатури на същата омразна комунистическа проказа, дръпнаха шалтера на смаяните от чудовищната измама българи. И креатурните на ДС и комунистическата чума АТАКА и ГЕРБ чакат своя ред, бъдете спокойни. А останалото се вижда. Не е нужно вече и сравнение дори с африканските страни. Запустели села, изтърбушени сгради, разбити пътища, разрушена инфраструктура и гигантски луксозни коптори по морето и Витоша. Както и един задъхващ се от колите трета употреба град. Мизерия за населението, мизерстващи пенсионери, поддържани от емигрантите, мизерстващи цигани, изоставени в помията на първобитното скотско битуване, лъгани простодушни турци, превърнати (каква ирония) в покорна рая. И на всичко това отсреща стои лъщящата от самодоволна мас каста на бившите комунисти. Огледайте ги. Проследете фамилиите им до 1944-та. Проследете кой на кого е син, кой откъде се е пръкнал. Можеше ли Дедомони да излезе с полезен ход? Не. Той просто дойде за платената поръчка и съвестно си изпълни договора. С което се връщаме към гореказаното, четете там, после тук, после отново горе.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

Симеон до Хан Крум


Тука относно некои разочароващи думи на колегата Хан Крум все пак ще подчертая, че на известни години си мисля, че и аз бих се радвал да се пенсионирам, но засега не го планирам. Дори едно друго модно е с оставките на политици, но виртуалната политика е нещо, което забавлява хората, а реалната е нещо друго, струва ми се.Б ългария е забележителна страна с разнообразието на своите природни ценности, аз съм много уверен в това и сметам, ще ме разберете по въпроса за моите и на дедо ми имоти. Колегата Хан Крум ме така натъжава сега с тези забележки за несимволичните ми коалиционни партньори, казвам го за поданиците, които са на мнение, че има известен риск, което технически мисля, че не е така, но все пак трябва да гледаме напред към когато му дойде времето. И това за моето внуче, то не се казва Китин Путин нали, а само Симеон Хасан. Тука ще се отговори с благодарност за обичащите ме опоненти на Хан Крум, нали, като се има той малко нещо за колега, но вие,сметам, ще разберете моите чувства, не требва късогледо да се мисли, вервайте,че положителните ефекти ще се усетят за всички. Бих добавил към колегата,все пак, целта е да има консенсус - нещата да се разглеждат по един колегиален начин, нали, не е възпитан личното да го бърка с общественото, аз никога не го бъркам, можете да сте уверени. Да ви благодаря за вниманието, всеки ден е за нас и вас некакво различно изпитание,аз съм прагматик, струва ми се, така че гадаенето и хипотезите са извън реалното. Какво-що в НДСВ ще се разбере като дойде време, засега да не се преувеличава.


Ние , колега , изтървахме короната, макар, сметам да не се избързва категорично. Едва ли радикалните промени ще се проведат, когато има вече някои реакции и след като обсъдим, но се обсъжда вътре, не виждам нужда от това, защото публичният дуел не е полезен.Но няма защо да има толкова много напрежение, тревога или да се предполагат всевъзможни невероятни схеми за некакви нови коалиции, слуховете са напълно безпочвени , така тук смятам, че задачата на всички е постоянно да се разяснява , за да нема място за инсинуации, намеци и слухове. И Бойко да не бърза, сега, като казва че НДСВ е допуснало някакъв идеологически грях с участието си в социаллиберална коалиция , тия и некои други забележки издават ограничено мислене. Да се опитаме заедно да вървим, вервам отечеството над всички дреболии седи и над вашите намеци за едно друго също.

От: От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 31.12.2008, 09:45

Слабоумието на фанфаризираните победители скоро ще потъне в течността от спукването на медийната пиарна плацента. Защото популизмът на силовият Франкенщайнн,каратист, пожарникар, охранител на бай Тошо,милиционер, кмет, партиен лидер, телегерой, лъжебоклуджия и дваж по-лъжеМетростроител скоро ще лъсне като оплешивяващото му теме.През последните две-три години ликът на Бойко изскачаше като от лош филм от всяко медийно кьоше.

Излишно е напомнянето на пропагандата за косматия генерал от журналисти като Бареков, ами че Борисов си прекарваше половината сутрин в БТВ, през останалото време
журналистите от Новинар имаха за задача номер едно отразяването във вид на реклама на останалата част от деня на кмета. Вечер цикълът се завърташе отначало. Де да беше само БТВ. Вижте колко ДС-креатури атакуват даже селските кметства и ще ви стане ясно какво се е случило през последните 18 години в татковината на Тато.

Натрапването на Борисов като следващ лидер от дс-организаторите на прехода започна още в началото на милиционерската му кариера. Усещайки липсата на истински силен водач, от чиято пищяща нужда се нуждае фрагментираното в ужасяващ хаос поле на екскомунистическата държавност, тайните( що пък тайни) кукловоди , изнервени от изтъркващата се плоскост на популизма и пропадналата величественост на дедото на Симеон Хасан Китин Путин, заложиха на числото на Мутъра. И наистина Бойко внезапно бе издокаран в черен кожен шлифер, беше развозван мълниеносно до всяко местопрестъпление, където го очакваха също така развозени мълниеносно фотографи, журналисти , камери, светкавици, а наоколо пушеха изнервено следователите и купчина важни навъсени мъже по сака, гледащи строго към труповете. После Бойко отлиташе с разперените поли на шлифера си към следващата случка, след него хвръкваха и журналистите, а труповете си оставаха в поза на грозна питанка, впрочем те си питат и до днес, ама отговор няма.

Сетне натрупаният пиар бе достатъчен държавата да бъде изплашена до смърт от вероятната му ОСТАВКА! Леле каква пукотевица се вдигна около оставката на Бойко Борисов, а когато по-късно и това се случи, май не настъпи краят на света. Но пропагандният сценарий си работеше, щото ДС- кукловодите винаги гледат с десет хода напред, ето го "нашето" момче вече като кмет, ето го основател на милиционерска партия, ето го в пародийна престрелка пред БТВ с друг генерал, а агенциите методично обявяваха през пет минути за нарастващият му рейтинг. Какво следва в сценария? Какво да следва бе, недругарки и недругари, ми посочете един човек в целия политически елит, който да не е бил издигнат от екскомунистическата дс-мафия. Ще последва бетониране на поразклатената позиция на остаряващите герои на прехода. Бойко ще послужи като оперетен "Пиночет", който уж ще сложи ред. Ще наложи глоби за паркиране, ще поиска нови такси от собствениците на магазини, ще разбута доминото около парцелите по окобловръстното, ще тури ръка на минералните води, ще запуши още поввече центъра ,за да може да църцори кранчето на Лукойл, ще поиска движение на колите в четни и нечетни дати и ще застрои последните зелени петна( ужас, ако някой види архитектурните планове, ще му се изправят косите), балите ще се трупат в Хеопсови пирамиди, дупките по улиците ще се продънват към ада с добрите намерения на Мутъра, екскомунистическата върхушка ще си отцепи Копитото за вилно селище, а Александър Невски ще се срути от вибрациите на паркинга до вратите му.

Но по-интересен и актуален е въпросът кои хора са в основата на успеха на Конги. Ами отговорът е лесен- от 30% гласували ( значи около 450 000) -една втора или 250 000. От тях половината са милиционери и шапкари, пенсионирани военни, селяни-студенти и селяни мутри. Другата половина са жените и приятьелките им, по правило чалгаризирани чьервилца и разголошкембни баджаклеси. А скоро откъде Московска ще се зачуе колко важно е сега да се обединим, колко готин е Гоце и пр. Но както се казва "Кой каквото си надроби, таквоз ще руча". Поздрави на глупаците, останали по домовете си като путки. А ето и новото обещание, че ГЕРБ няма да сваля правителстквото с уличен натиск.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

Re: История на цените
Изпратено от: OwnerBG Дата: December 31, 2008 12:06PM

barbaron Написал:
-------------------------------------------------------
> Спирам до тук, защото една нова тема "Как се
> развиваше пазара през годините" е още по-смешна


Хич и не мисли да спираш.



Re: История на цените
Изпратено от: BulCan Дата: December 31, 2008 01:54PM

barbaron Написал:
-------------------------------------------------------
> Сърдечно благодаря на Създателите и
> Администраторите на forum.imoti.net за това, че
> допускат оживените ДЕМОКРАТИЧНИ дискусии тук

Барбароне, Барбароне... все едно чета историята на родителите ми, баба ми и дядо ми... Съвсем истински са, майка ми (да е жива и здрава) си спомня как като е била на 6 години когато са нахълтали в тях милиционерите, дали съм им 20 мин. да си съберат най-нужното, после в конски вагони и хайде в малко планинско селце... Дядо ми е починал при трудова злопулука в лагер, кадето е бичил дъски... Майка с пълно отличие от гимазията е нямала право да кандидаствува в университет, докато за малоумните свинари са били създадени РабФак-овете (те затова и толкожа са научили), чак след няколко години като са ги "реабилитирали" майка ми завършва медицина... През 70-те спечели конкурс за асистент.
След пристигане на политическата и характеристика (имам я напечатана, ако не беше тъжна, щеше да е доста комична), дават мястото на друг... Така и си се пенсионира като редови лекар... Това са само част от "благините", причинени от тези лайна, дето децата им
управляват БГ в момента...

Барабароне, Барбароне, за това сме избягали братче...

Re: История на цените
Изпратено от: barbaron Дата: December 31, 2008 02:04PM

Аз затова отворих тази тема - да се знае и да не се забравя ИСТИНАТА, защото помията от медиите бързо я заличава, и тогава спокойно "бизнесмени" като др. Иванов ще обясняват на младежите:

"Запoчвам тази тема, защото Барбарон е пуснал хубаво заглавие "История на цените", но е решил да ни запознае с историята на живота на неудачниците, вместо с историята на цените.
"

Re: История на цените
Изпратено от: др. Иванов Дата: December 31, 2008 02:25PM

Че какво й беше на 1985 г? Тогава отворих цех, под шапката на едно държавно обединение, даваха цялата логистика и администрация, а аз им привеждах 30% от стойноста на продажбите. Бях се заринал с пари. Водех поне 10 човека само за да получават заплати, по 400 лв., от които им давах нещо, не помня 50-70 лв., водеше им се за допълнителен стаж, а останалото ми връщаха. Добри времена бяха. Всъщност за мен всички времена са добри, а за тиквениците всички са лоши.

От: От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 01 януари, 12:43


На плаца Зиловете припичаха празните си коруби, вятърът вяло подухваше над изрисуваната строга глава на другаря Ленин върху стената на склада, а ЗКПЧ-то Стоилов се почесваше по ташаците и се чудеше как да утрепе времето. Тая сутрин по телекса изчаткаха заповед до 25-ти да излеят плочата на шестия етаж и капитанът прати цялото поделение на строежа. В ленивата тишина се чуваше само тупкането на топка, играеше се следобедното волейболче. Играта се водеше по строги правила- от едната страна на мрежата капитанът биеше сервиз, а от другата двама редника гонеха топката, командирът беше малко кривошут и с дебелото си
шкембе трудно балансираше туловището си при замаха.

Стоилов го мразеше, едно че сам той имаше по-нисък чин и едва бе изкарал ветеринарния техникум, а на всичкото отгоре школуваният офицер Цанов беше с по-голям партиен стаж, че и някакъв селски се падаше на ген. Григоров. Ех, дано го командироват по-скоро в Плевен, мечтаеше ЗКПЧ-то и дялкаше с ножка по пейката. Стоилов беше половин дърводелец, баща му правеше столове на струг, майстор бе, спор няма, та от него си имаше дарба да човърка. От едно беше недоволен, лепнаха му в селското училище прякора Пинокио и тъй си остана. Унесен , той не чу отначало клаксона и врявата около КПП-то. После видя как към капитана дотърча сержант Петров и припряно докладва за нещо тревожно. Лицето на началника почервеня, но остана безизразно, трябваше още два пъти да улучи игрището и да завърши гейма. След няколко вдигания над мокрото петно под мищницата си, Цанов спря играта и изпсува: " Пак ли бе, да го еба! ". Стоилов последен разбра какво се е случило и едва скри радостта си, сега вече преместването на капитана бе в кърпа вързано. А в това време върху циментовия прах между строителните отпадъци пред блока лежеше в потъмнялото петно на кръвта си размазаното тяло на редник Мехмедов, завалията беше изхвърлен като от катапулт по време на пренасянето на тръбите за парното през балконските парапети . За лош късмет бил сложил тръбата по средата на чатала си и тя го преметнала с тежестта си в бездната. В слузта от мозък, кръв и прилепнала сбръчкана кожа едното око гледаше безжизнено. Редник Мехмедов не можа да чуе добрите слова за себе си в речта на ЗКПЧ-то Стоилов на развода сутринта. Тялото му пътуваше в каросерията на самосвала към родното му село нейде в Толбухинско. То още пътуваше, когато капитанът започна новото геймче.


Тази случка е абсолютно истинска. Имената са също.


Подполковник Николов старееше. Косата му отдавна побеля, а изправената му фигура взе да се сляга в кръста. Той обичаше поне два пъти сутрин да приглажда с длан главата си и да се вчесва назад с малко гребенче, което носеше винаги в портфейла си. Навъсеното небе отвън обещаваше и днес идиотско време, а зад оградата на щаба локвите се разплискваха след джипките. Николов запуши, подпря се над папката и прочете още веднъж сведението за Стоилов, ЗКПЧ-то на под. 95 607. Като ученик с готовност участвал във специални мероприятия и предано се отнасял към всички задачи, поставени му от агент Вихър. Класната ръководителка на Стоилов била разобличена като народен враг с негова помощ и съответно я пратили където трябва. Вихър обаче се провали, пропи се от седенето в кръчмите ,сега бе понижен в бияч. За това поне ставаше. Виж, подчиненият му израсна. Николов прекара ръка над челото си и се замисли. Имаше братов син, сержант в една застава край Арчар, заби се там и врънка , та врънка. А тук старшина Ангелов от Стоиловото поделение се уволнява. Ама пустият капитан Цанов не ще и дума да обели за нов щат, пазеше го за един селски на селския си Ген. Григоров. И само в ръцете на Стоилов беше разковничето. През тютюневия дим случайно промъкнал се лъч за миг освети пагона на спец-а. Пожълтелият му показалец потропа върху затворената папкас надпи с "Пинокио" и се премести върху звънеца: " Да влезе".

"Драрюподполкникразрештдастана" излая Стоилов. Николов махна с ръка: "Сядай. Слушай сега, какви са тия изцепки бе да го еба, вие там съвсем се опикахте. За две седмици три смъртни случая, едно обгаряне с асфалт, два опита за убийство, двама с отрязани пръсти, няма ли да си вземете бележка, искам тоз Цанов да го разкарам. Ако не - ти ше се хванеш за палците, ясен ли съм? Целият гарнизон само за вас дърдори."


"Ама, драрюподполкник, аз отдавна съм пуснал записка, завчера беше на риба, ловеше с някаква вносна западна пръчка, уж от митницата му я дали. А в УАЗ- ката държи снимка на гола путка, взета от сръбско списание."


"Така, така..., да вземеш да напишеш нещо за волейболчетата по време на служба. И да добавиш, че на съвещанието не слушал докрай доклада на партийния секретар, ше го еба в шопара", изръмжа Николов и махна с ръка към вратата.


" Слушамдрарюподполкник", мазно заотстъпва Стоилов. Имаше късмет той в мрачното утро. Докато слизаше край тъмнозеления цокъл, на пет километра оттук се въртяха гумите на обърнат ЗИЛ, а под затиснатата кабина се подаваха смачканите крайници на мъртвия снабдител Босашки от поделението му. Четвъртият случай наистина щеше да разкара Цанов,но Пинокио още не знаеше за радостното събитие. С ведро чувство подскочи над локвата пред портала и закрачи под пръските. " Ше му го заврем, ше ми стане само на капитан, още малко и ше го подпрем околовръстно", с тези мили чувства Стоилов се отдалечаваше от специалния отдел. Същата нощ бойците товареха увития в червен креп ковчег на снабдителя, чакаше ги път до Разград.


Хан Крум до Стоилов ( да чете дедо Иван)

Е като работиш толкова, що се занимаваш да драскаш в защита на червената проказа, съсипала страната ни. Много ли си доволен от работата на такива като теб, заради които сме на последно място в света по доходи и на първо по смъртност, ниска раждаемост и пр. , и пр. Смяташ ли , че с лекота можем да преминем ограбването на 25 милиарда долара и разпределянето им на калпак между номенклатурата, дс-служителите, партийните секретари и партийните работници , военните кадри и слугите им като теб. Тази метаморфоза на другарите, клали , трепали , експлоатирали народа си 45 години, а сетне внезапно заебаха комунистическата си идеология и за една нощ решиха, че вече са капиталисти, не те ли учудва малко? Как така си бил ЗКПЧ ,пък не си бил комунист? По време на комунистическата криза при Луканов и Виденов как издържа толкова весело и работливо? Не ти ли се стопиха спестяванията? Струва ми се ,че са те пенсионирали на 52 тодини, дали са ти 12 заплати, сега получаваш 400 лв пенсия за това че си пропагандирал партийната идеология, преди това са ти дали държавен тристаен апартамент, който си купил на безценица през 91-ва, за жена ти винаги е имало работа с предимство, сина ти са го пратили в ШЗО, после са го приели да учи безпроблемно, докато ти си носил безплатни дрехи цял живот, ходил си на почивка в станцията в Несебър, хранил си се във военния стол и гушата ти е мазна от преяждане, по цял ден си мързелувал и си се чудил с какво да си запълниш времето до уволнението, сега работиш като в някоя охранителна фирма и рекетираш обществото с измисления си труд. И си тъпанар , чорбар по природа, прост, нахален, егоист и негодник. Цял живот си бил и в момента си ПАРАЗИТ, плащали са ти , за да слугуваш на болшевишката разбойническа шайка. КРЕТЕН си ти Стоилов, смотаняк, гледал си много дълго време съветска телевизия, от четене на вестник Работническо дело и Народна армия съвсем си оглупял. И най-лошото е, че такива като теб са още около 150 000 паразити-пенсионери от "Народната армия".

Веднъж един началник на поделението в Калотина се хвалеше пред мен през 1980-та, че лично застрелял 12 немски туристи, заровени с още около 1780 клетници от соцлагера, опитващи се да преминат в Югославия. Целият хълм до пропусквателния пункт е тайно гробище, знаеш това нали, "докторе"? Знаеш за стотиците смъртни случаи и извращенията годишно в армията, да не говорим за трудовашките каторги. Знаеш за досиетата на граничарчетата, убивали по време на службата, досиета , пазени щото се е знаело, че може пак да убият вече като цивилни. Ти искаш много да работиш, а баща ми, лекар по образование, трябваше да бъхти до смъртта си в отровните изпарения на завода, даваха му да бъде прост бачкатор. Чичо ми не можа да поработи дълго в Белене, убили са го зверски. На мен цял живот са ми слагали параграф "не може". Бях принуден да живея пет години в провинцията, за да пробия в моята професионална сфера. И още за такива като мен там важи правилото "не може", защото е бъкано с комунистически "интелектуалци" и техните отрочета.

И днес ходя на работа, удържат ми една трета от заплатата, за да има за пенсиите на военните търтеи като теб и за пенсионираните партийни секретари. Вашата комунистическа шайка, другарю Стоилов, е разбойническа шайка. Горе един те съветва да прочетеш книгите на Игор Бунич, прочети и книгите на Суворов. Прочети и "Черната книга на комунизма", прочети книгата на Георги Марков. Нещастен червен боклук си ти ,Стоилов, търтеи като теб висят с оловна тежест на гърба на изстрадалия български народ. Един милион комунисти с техните семейства, военните, милиционерите и волнонаемните, пазвантите, слугите, цялата тая червясала гмеж изплюска България. Вашата ненаситност и алчност, вашата нужда от кръв за смучене превръщат в живота на хората в живот "втора употреба". Хората забравиха понятието нова дреха. Пенсионерите се тътрят на пазара в търсене на фалшива храна, развалени зеленчуци и плодове, бъркат по кофите и измират от безобидни заболявания, защото не могат да си купят лекарства. От страната емигрират ежедневно младите българи и ще дойде време, Стоилов, когато само от моята заплата ще си получаваш пенсията.

Стоилов, нямаше апартаменти по 9000 лв след 1970 г. Тристаен панелен през 1978-ма струваше 14000 лв. ПРез 1987-ма струваше 17500 лв. Двустаен панелен през 1986-та струваше 14500 лв. Виж за другарите сигурно е имало друг ценоразпис. За тях имаше монолитно строителство. По 360 квадрата на Оборище. Продаваха им ги по 12 000 лв. Старите монолитни апартаменти по 180 кв. из центъра , отчуждени от УБО ги продаваха по 10 00 лв. На много добри другари. На свободния пазар апартамент от 120 кв в центъра вървеше през 1969-та по 35 хиляди лв. В провинцията в големите градове цените също скочиха. В Пловдив апартамент 110 кв. с гараж до Тримонциум през 1988-ма струваше 43 000 лв. Началната заплата на учител през 1988-ма година беше 120 лв. На инженер -също. И не МОЖЕШЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА СИ КУПИШ ЖИЛИЩЕ. Трябваше да чакаш 20 години, да трупаш лихвоточки и пр. Жилища и коли ито със заеми, и то на безценица получаваха веднага само подлогите на комунистическия режим. За обикновените трудещи се редът за Лада идваше след 9 години чакане. За Волга се чакаше 12 години. Парите ти ги държеше държавата във влог и си правеше с тях каквото си иска, а на теб ти трупаха лихвоточки. И стотици хиляди семейства останаха без спестяванияь и с ненужни лихвоточки, както ти се изразяваш с пръст в задника.

Ама ти не си бил от тях, щото си правилен другар. Хем си бил комунист, пък после през 1990-та си станал внезапно капиталист. Чудна работа. Защо заеба Маркс и Енгелс, твоите любими четива на другаря Живков и "Мургаш"? Как ти дадоха заеми и кога ги изплати, та ти останаха пари за бизнес, след инфлацията при Попов. И не ми обяснявай какви пари си изкарвал и какъв страшен бизнесмен си. Нещото ,което пречеше на покойните ми родители, починали огорчени и в мизерия по на 58 години, се наричаше Българска комунистическа партия. Баща ми беше кротък, културен човек, Бог да го прости, надявам се ,че и двамата са на някое по-хубаво място, свободни от пъкъла на комунистическата чума. А ти ,доколкото научавам от хвалбите ти, сега живееш доста по-добре от годините при режима на диктатора Живков. Дори и за твоето самодоволство съм доволен, че можеш да се хвалиш с бизнеса си. Те всичките военни-комунисти станаха някакви бизнесмени. Аз познавам доста от тях,странно забогатяха и то баш през зимата на Луканов. Доколкото знам, дали са им по 50 000 долара на калпак от подполковник нагоре. На некои други другари им давали по 250000 долара, на трети от висшия ешелон по двайсетина милиона, за парите от Виена не говорим, там чорбари като теб не са пускани в гювеча.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 01 януари, 13:12

Ариана беше нашето "езеро".

Имаше раци и като деца ги ловяхме. Мушкаш пръчка под коренищана на прокаралите храсталаци и те я защипват, вадиш ги бързо, преди да са се пуснали. Зимата карахме кънки по леда. Но най-много се радвахме на лодките. В самата "Ариана" сервитьори разнасяха кебапчета на огромни дървени табли,по тях чиниите бяха наредени на пирамиди, сервитьорът слагаше таблата на ъгъла на масата и с брада посочваше: "е тия са ваште" и току подканяше посетителите: "пийте бърже,че требват чаши". Ракията беше по 38 ст. Заплатите-по 80-90 лв.Всички ходеха там след манифестациите,защото на Орлов мост разпускаха строя. Хората доносваха предвоенните си дрехи.

Шлифери,такета,обувки с метални налчета и балени в яките на ризите.Късите чорапи -с жартиери, ръкавелите -с изкуствен седеф. За децата имаше задължително Лимонада с порцеланови капачки и леко мазни чаши. За дамите "шлингер" - смесваха лимонадата с вино.

И това 50 години по-късно от историите на Хемингуей за Париж. В къщи-телевизор "Опера" с двайсет сантиметра екран, на прозореза кафез с мрежичка вместо хладилник, в събота - общите налъми в банята след тричасова опашка и много,много червени знамена.А по радиото- бодри партийни маршове и Гюрга Пинджурова с "Хей Балкан ти роден наш". Другарите с волги се изнасяха по селата, бачкаторите окичваха като гроздове предвоенните трамваи за мача. Около стадион "Дружба" -Луна парк и стрелбища, захарен памук, колички и "Блю канари", нататък ви е ясно...Дееба тоя социализъм, който ни изяде единствения живот.

Точно на мястото на сегашната скулптура на София пред ЦУМ беше статуята на Ленин. Построиха я кой знае защо на мястото на стария цирк. За същата статуя можеше да се каже:"Стоит статуя с огромным хуям, рука поднята держит граната." Там все големи неща ставаха. Например веднъж докараха кита Голиат.

Циркът беше дървен, после изгоря, после и Новият цирк на Солни пазар изгоря. Там беше прочутият юбилеен лозунг :"25 години български цирк" . В същия цирк докараха първата истинска английска рок-група The Baloons през 1969-та. Заклаха народа с Лейди Мадона, публиката побесня.Тони Болтън,певецът, беше правил турне в Румъния с The Federals (подариха ми тавата 30 години по-късно), а в тази група беше Toni Kaye от Yes. Пред цирка беше колелото на петицата и сутрин в неделя се извиваха като черва опашки за Княжево. Смешно беше да гледаш как възрастни хора се бугтат кой да седне пръв. Животът беше без маска и без грим, по тротоарите се разхождаха милиционери, а югославяните пазаруваха като луди от ЦУМ. В банята хората чакаха в събота на опашки, разпоредител викаше:" Номер 869 да дойде" и номер 869 търчеше по стълбите, щото инак щеше да чака до слездващата събота. Вътре му даваха любезно мокри хлъзгави налъми с каишки, заковани с пирончета, всички си разменяха гъбичките, а теляците лепяха мокри билетчета по плочките сред изпаренията

В ЦУМ продаваха телевизор "Опера 3", голям като гардероб и с екранче 20 см. По будките имаше "Работническо дело", "Отечествен Фронт", "Кооперативно дело" , "Йени ъшък" и "Крокодиль", "Стъшел-свършил" . Във "Вечерни новини" имаше кръстословица и сведения за подвизите на комбайнерите. А по спирките вожеше да си купиш лимонада от стъкленици с гъст жълт сироп, разтворен със сода. Пред кината се чуваше : "повече билетчета" и по време на седмицата на френското кино счупиха витрината на "Цанко Церковски" Най-гадното е, че под фалша имаше друг фалш. Подвижен фалш някак си. Свиреха партийните маршове с уста, ама с една кварта фалшиво. Нарочно да искаш, не можеше да повториш правилна фалшивите звуци.

Един отишъл при свой приятел след 40 години и си признал, че едно време го карали от ДС да напише доноси, та той написал донос за него.А приятелят отвърнал ,че и него са го карали и той също написал донос по негов адрес. Не се смейте, истина е...

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 01 януари, 13:17

За изборните машинации на другарите сред малцинствата

Санде важно чистеше с ножка кътника до златния си зъб, обичаше да го прави, изглеждаше му много авторитетно. Възситнокъдравата му коса обграждаше овала на мургавите скули , а кехлибареното бяло на очните му склери почти се сливаше с жълтокафявите ириси. Оттам бе дошъл и прякорът "Санде" - като "тигъра" Сандокан, инак си се казваше Метко. Санде затова и обичаше ножовете, а днес бе особено доволен. С шурето бяха измислили далавера, вместо да дадат по педесетачка в маалата,както бе договорено с кандидата, шурето измисли да платят кеш чувал боб с двайсе кила по двойка, така от всеки ром, получаваха чиста десетачка.

Бобът вървеше яко, останал бе само един чувал, когато откъм завоя по пенюар и чехли се зададе братчедка му Цецка, идваше бавно, бе бременна в деветия месец. " Аре ма!": изприветства я Санде и рече нещо за леля си. Цецка се усмихна, нарами храбро чувала и заситни след важния ром, който ловко прескочи локвата пред вратата на секцията. Женицата не успя да се справи и цопна по средата, а Санде се обърна и я укори: "У ма, що си кьопава!", сетне властно посочи с ръка стълбите и смигна към полуотвореното тъмно прозорче на спрелия наблизо джип. По стълбите Цецка се задъха и усети вода между бедрата си, стисна зъби, остави чувала и влезе в стаята, където със сетни сили се добра до тъмната стаичка. Там я връхлетя болката и раждането започна. Настана олелия, за щастие една жена от комисията разбираше от тези работи, стоплиха вода с бързоварче за кафе и се втурнаха към родилката. "Цецо ма, аре бе" току се зачуваше нетърпеливо отвън. Цецка мижеше и напъваше, от старание цялото и лице се покри с кървави жилчици. "Цецоо", ревеше Санде, той още не знаеше какво става. Най- сетне зад завесата се чу плач, дадоха бебето на майката, а Цецка целуваше, хлипайки, мократа му косичка, когато мълния проряза главата й и тя подаде смачканата хартийка от Санде. Акушерката я сграбчи и я пусна в урната, но тутакси изпищя: "Леле, майчице!" - бе пуснала в залисията си вътре и пъпната връв.

Тази вечер над ромската махала мощният салют на бобените пърдежи ознаменува появата на нова звезда, - родил се бе първият истински цигански водач.

От: дедо Иван 01 януари, 15:46

К. дали е пълна всяка селска кръчма с маразматици като хана остава да провериш! Аз работя в провинцията и през ден съм на кръчма, таки изкопаеми почти не се срещат в последните 30 години. Имаше ги до унгарските събития някъде и то на маса в къщи, но после се скриха в миша дупка! И дали кучетата като лаят кервана спира също!

Като ти се "гледа назад" гледай! Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

Ако преди 1944 е било чак толкова добре и уредено комунистите нямаше да вземат властта, що не я взеха във Франция или в Италия - също ъсюзници и калабористи с Хитлер?!

-----
Взеха я защото управниците преди 1944 Филов, царя, после регентите другите кухи лейки, за времето на които се опитваш да плачкаш, им я поднесоха на тепсия с масата глупости които направиха през войната и преди нея (присъединяването към Остта, обявяването на война на съюзниците 1941 13.12, окупацията и преследването на гръцките и сръбски партизани - съюзници на съюзниците! Толкова бяха залупени милите, че чакаха болшевиките да дойдат да им резнат главите! Може да им запалиш свещ, щом толкова си впечатлен от "тяхното" време, на края на католическото гробище в Орландовци.

Само проф. Цанков имаше акъл да се изнесе и то в последният момент!

Затова забрави некрофилията, негативизма, и гледай напред не назад, гледай нагоре не надолу и протегни ръка - да хванеш поне това което Бог ти е отредил!А маразматиците ги остави на времето, то има грижа, без да е ничие!


От: Хан Крум 01 януари, 18:24

Разбира се, някой би се запитал, защо в първия ликуващ ден от Новата година хората се чепкат и се дебнат като зли кучета на това място. Отговорът е прост: сътвореното през тези 60 години от червената проказа неизличимо тегне върху обезобразената до кости България. Уродството на комунистическата метаморфоза в "пазарна икономика", в която новите феодали са си пак старите, донесе злощастно оскотяване на хората, живеещи тук. Дори снощните новогодишни тв програми, наситени с опростачване, тотална чалгаризация, пълен приоритет на селения и лош вкус, са само поредно горчиво усещане за дупката, в която е попаднала страната ни.

И тук някой си долен комунист ( глей къв правоверен ник си е избрал "Дедо Иван"), мръсен в червата си, неизживял садистичното удоволствие да практикува болшевишката пропагандна тактика, напевно пришепва познатата песен на кукловодите от "Позитано" , търсейки наивници : "Затова забрави некрофилията, негативизма, и гледай напред не назад, гледай нагоре не надолу и протегни ръка - да хванеш поне това което Бог ти е отредил!" . С една дума - нищо, че хората са полуумрели, залъгвани с чалга и фойерверки, докато Р.Овч и пр. наглеци им разгонват фамилията с цените, парното, акцизите; нищо, че тук му редиш ДЕБЕЛИ причини да се МРАЗЯТ МРЪСНИТЕ КОМУНИСТИ, нищо, че в Европа са вдигнали ръце от поредното доказано осиране на ПАРТИЯТА им.

"Затова забрави некрофилията, негативизма, и гледай напред не назад, гледай нагоре не надолу и протегни ръка - да хванеш поне това което Бог ти е отредил!" ...

Е , смъртта е най-добрата приятелка на българския народ, казвал съм го и друг път, тя ще ни избави от озверялата неизлечимоболна от комунистическата чума част от населението. Гледаш ги как се тътрят с побелели кратуни, доволни, че са се нагушили и са оставили зад кървавите си ръце богатства и за правнуци. Иска им се да простим тяхната ненаситна жажда да тъпчат, грабят и убиват, да махнем великодушно с ръка и да "забравим некрофилията, негативизма, и гледаме напред, не назад, да гледаме нагоре, не надолу и да протегнем просяшки ръка - да хванем поне това което Бог ни е отредил!" ..., щото тук те не ти оставят нищо да хванеш. Обаче тлъстата черна земя ги зове, отгоре - картонена пирамидка с петолъчка, а долу -озъбен неандерталски череп, под сплъстената зеленясала четина слизести червеи се провират през пентаграмните улеи на челата им. Милиони червени трупове, недругарки и недругари... не щат да умират, скърцат ядно, гневят се, че не получават милост, искат индулгенция, но договорът със Сатаната е подпечатан надлежно с партийна клетва в комунистическите им книжки.

Дедоивановци у нас Бог наспорил, много са, проклятието им е да видят опустошени и обезлюдени села , да видят мъртва идеологията си и тегнещият въпрос : "В името на какво убивахме, какво искаме още?"

От: дедо Иван 01 януари, 21:09

Мнението съдържа нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална,
етническа или верска основа или призиви към насилие.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

Oт: Хан Крум 02 януари, 09:33

Зад всяко евро седят заводите,произвеждащи разните чудеса.Зад нашия лев седят ръждясалите стругове, купени на трета ръка преди двайсет години. Нали го знаете оня тип в ГФР, дето изкупил от наше име стари машини, измил ги със сода каустик и киселина, боядисал ги тук там и ги вкарал като последна техника. Така БКП само от този случай отчела два-три милиарда. Тези пари останали някъде. Още не могат да ги похарчат. Още по-голяма глупост е хиперинфлацията. Според онези закони всеки от нас имаше една осеммилионна част от Аспаруховия мост, жп-гарите, и пр. Всичко това си седи. То седи зад лева и ако речеш да го продадеш, ще кажат, че струва милиарди.Тия неща обаче, заедно с ВСИЧКО, от Пловдивските тепета до Бабини Видини кули си седят като национално богатство и съответно зад левчето. Когато обезцениха спестяванията, комунистите обезцениха паричния еквивалент на многогодишния труд на цели поколения. Това погуби милиони човешки съдби, съсипа хората
и изгони младите. Само за това комунистите и ченгетата трябваше да бъдат избити до крак.

Но какво стана? След като народът за пръв път в историята си се вдигна и то мирно! през 87-ма на крак, Костов и кликата около него за пореден път измамиха собствените си избиратели. Излишно е да се говори за чудовищната вина на комунистическите мекерета.Те в момента използват МВР за рекет срещу населението, никакъв контрол върху министъра не се упражнява, а Станишев директно се обляга на милиционерски похвати с това следене с камери. Но народ от плужеци заслужава робски живот.

Друг е въпросът, че дори и стопанската номенклатура с богатствата си не можеше легално да глътне стопанството на 8 милионна страна през 1989-та. Те излязоха с най-прост бандитски метод. Изтеглиха 12 милиарда, до тях сложиха още 25 милиарда долара от реекспорт на нефт, оръжие, наркотици и продажба на злато. Нашата международна социалистическа специализация рухна след срива на СИВ. И тези копеленца решиха да купят цяла държава с петнайсетина милиарда долара. За тази цел направиха от лева 0,1 ст. ,после 0,001 ст. Нататък вие смятайте. Така спечелиха държавата вече като частна собственост, барабар с робско население. И гледайте - от някогашни прости овчари със скъсани потури на гъза, комунистите днес са най-бързо забокраднелите капиталисти от цялото земно кълбо.Те , които в името на Маркс и Ленин избиха цвета на България, днес са са милиардери и милионери, робовладелци, живеещи и харчещи повече от най-богатите династии по света. Божие дело ли е това, сатанинско ли е, да кажат богомилите. За мен няма друг народ с по-клета история, с по- големи предатели, с по-унизено население, с по-голям погром в душите на хората.

Някога Тит укорил баща си Веспасиан, че наложил данък върху отходните места. Императорът тикнал под носа му златна монета и попитал дали мирише. Тит отговорил: "Не", "А е от пикня"- отвърнал Веспасиан. Pecunia non olet, само че душите на комунистите смърдят.

Че главната цел на сталинисткия замах беше в схватка с природата си личеше от пресушаването на Аралско море. Да видим как се разпищолваше в околната среда каскетлията с петолъчка на челото. Бетон бе свещената дума. Циментирани плацове с ламаринени покриви на огромни складове и цехови помещения с прозорци от винкел бяха идеалната мечта на партфункционера. Завод 12, 14, 15.....цимент, цимент и пак цимент, арматурно промениха завинаги цветущи местности в китните поли на планините. То не бе Асеновград, Сопот, Враца, Кремиковци, то не бе Стара Загора, Девня, Златна Панега, то не беше железобетонна яка около всеки град, а днес стърчащи неразрушими грозни чудовища с изпоръждясали врати и прозорци, изтърбушени скерллети, планини от железария, ГСМ, бивши военни съоръжения и плацове, плацове, пак развалини, пак коруби от бетон, пак огради, пак изоставени мегаломански проекти. Няма Софийско поле, няма Тракия, няма Струма, няма Бургас- ужасна постиндустриална катастрофична кочина за мръсно производство, вижте само околностите на Златица и ще припаднете. Това беше така наречената международна социалистическа специализация. Мръсното енергоемко производство -тук. Затова и до днес ние нямаме една търговска марка, запазила място на Европейската сцена. Бай Тошовата нация техническа се изпърдя през ръждивата пушилка и смрад на Кремиковци. Днес пустеят заводите в Правец. Военните цехове правят тенджери. Щото войните вече не се водят с патрони и калашници, нито с гаубици и снаряди. А полигоните за тестване са заели целия подбалкански път с ръждивите си огради и бетонни вишки през метър. Пустеят танковите плацове, няма помощ за африканските преврати. Та така с природата, другари.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 02 януари, 09:54

Баба ти Гюрга толкова пъти са ми я набивали в тъпанчетата, че са изгравирали в ушните ми миди следния текст:"Хей ,Балкан, ти роден, хей,Балкан, ти роден наш, колко мъки знайеш, колко тайни крийе-еш, хей, Балкан , ти роден наш". По-нататък момък славен се явил, от Балкана слязъл, с пушко на рамО, командир на Отря-ад, славен партизански, хей ,Балкан ти роден наш. Та момъкът слязъл в първото село и утрепал даскала, попа и кмета, но това не е всичко , както се казва в рекламата, момъкът взел та изпозастрел всеки ,който имал по два чифта цървули.
Това пееше Гюрга, пееше точно като Ленин повелява да се освобождават масите чрез "ликвидирането на експлоататорите по пътя на насилието"( В.И. Ленин, Пълно събр. на съч. т.37, стр. 166). А Бийтълс пееха She Loves You и All You Need Is Love... Марти, "Хан Крум" е само един измислен форумен чешит, не го отъждествявай непременно с пишещия ти дедо Крум. Ние , брато, че си идеме на оня свет с татуирани петолъчки по тиквите, твойте приятелчета с хладен ум, чисти ръце и горещи сърца се погрижииа да ни набиват у канчетата и Муслим Магумаев, и "Партизан за бой се стяга" и "Шол атряд па берьегу". Сал едни битълси ни крепяха в годините на алената чума.

Вече е тъмно, наоколо продават семки и се върти захарен памук, навсякъде слънчоглед и тиквени ошлюпки по земята, фасове, неизядени захарни пръчици, а до шадраванчето продават сироп. В осветена с крушка стъклена будка жена бърка в посочения съд с червена ,тъмножълта или зелена гъста течност с малка лъжица, пуска содата и ти подава чашата. После я слага натисната наопаки в автоматичната миячка и колко се е измила, само следващият си знае. Пуканки изахарни пръчици допълват социалистическото щастие, на пейката до лампата дядка с избелял балтон реже с ножичка силуети от черна хартия, левче само, циганин с прилепнала лъщяща коса носи кръгла метална кутия от филм, пълна с фъстъци,( продава ги по масите в ресторантите, една лъжица -левче), бърза да хване и "Дълбок зимник", разходката свършва и шествието поема обратно по "Руски". Сутринта ставаш, пиеш бира на гладно, навличаш старото сватбено сако на баща ти палиш "Ардата" и отиваш да бачкаш за построяването на социализЪма. Та беше си супер онзи живот.

По време на мач тройката завива откъм Халите и по нея накачени гроздове от запалянковци, по двайсет човека, захванати за месинговите дръжки на вратите, отзад и минаващи чак от другата страна, тръгнали за Герена. Нали помниш, в събота се работеше до два и половина, всички бързаха. Във вестник "Вечерни новини" четеш за Шошкич и въздишаш, ЦДНА вечен шампион, тотото ти гълта стотинките, след мача пиеш плодова, прибираш се утрепан от умора, крещиш, за да скриеш ,че си виновен, жена ти, уж припаднала и легнала на пода, се преструва на умряла. В кенефа , един на три семейста, някой вечно ака, пикаеш през балкона и с псувни събуваш подметките с трета смяна гъон, набит с клечки и заздравен с железца, га че ли си впрегатен кон. Отвън на студеното е закачен кафез с мрежичка, нещо като хладилник, малко сирене, завито с вестник, за десерт грис-халва и последна цигара "Арда" с клечки в тютюна, лягаш и дърпаш завесата към другата половина на стаичката. Ние бяхме особено щастливи в онази комунистическа действителност. всичко беше хубаво тогава.

Ето на, спомням си как веднъж през 1958-ма нямаше лук, в Плод-зеленчука на Сердика и Екзарх Йосиф се беше наредила опашка от 2000 души, цели семейства, от бабите до внуците стояха един зад друг и се правеха,че не се познават. Щото даваха по кило лук на човек. Всички мълчаха, кварталният милиционер се правеше ,че не ни познава, продавачката си траеше, лукът свърши, а нямаше боб, червен пипер, нямаше чесън, леща, при това съвсем скоро бе минал седмият конгрес на БКП, конгресът на победилия социализъм и по селата. Мамата ни разгониха в ония времена. Във вестниците възторжено величаеха двете кучета в Космоса, а година по-късно се заприготвяхме за ядрена война. Всички трябваше при взрив да се завием с чаршафи и да легнем под прозореца(що пък там и досега не си обяснявам), половин година правехме пакети със сухари и ги складирахме увити с вестници и канап в мазето, минаваше другарката Карачорова от ОФ на проверка. А не си се приготвил за ядрената война, а са ти прибрали като "саботьор". От тези сухари в мазето се навъдиха двуметрови плъхове, то беше винаги наводнено ,с островчета за минаване от тухли и плъшоците плуваха с майсторски кроул.

В едно интервю ,включено в двд-то с концерта на Пол в Русия, Макаревич от "Машина времени" казва :"В цяла Москва по онова време имаше само една единствена снимка на Бийтълс, при това скъсана в единия ъгъл". В това отношение ние направо си бяхме "западняци" тук с възможността да слушаме сръбски и западни радиостанции. По стрелбищата имаше кофти преснимани чернобели снимки на Елвис, "Шедоус и Клиф", гарнирани с културисти и Гари Купър, после "Енимълс" , а най-готината снимка, пазя си я, беше на "Прити тингс" с най-дългите коси. Имаше и едни черни пластмасови плочки от "Джубокс", големи плочи нямаше, който твърди ,че е слушал през 64-та тави, лъже като дърт ром. Аз видях за пръв път магнетофон през 1958-ма у Иван Александров, бог да го прости, беше гигантски сандък, сигурно е тежал сто и петдесет кила, метален , с зелена грапава кожена облицовка, пускаше Елвис и Чуби Чекер, не помня. Обаче имаше едно зелено око, дето се свиваше с музиката, нагряваше се бързо, имаше само една ролка, После той записа "Блю канари ", едно парче на Доменико Модуньо, "Апахи" и си купи ТЕЛЕВИЗОР през 1959-та близо година преди да има ТВ. На първото паметно предаване в хола му се беше събрала цялата кооперация, седнали на пода, по масите, един седеше на гардероба.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум 02 януари, 10:12

Бай Drug-е, да имаш да вземаш ти с твоята АОНСО-вска школовка, всички пиехте и пиехте кръвта на българите, смесвайки я с ракия, я виж Славков, той нали е от твоите, ами Янчо Таков, ами Ганди, ами всичките полковници от ДС с цероза на малкия мозък? Я кажи поне един военен, дето да не беше с шкембе и дето не си караше от село на покрива на зеления москвич двеста кила ракия . Какъв спор, за какво да спорим, за международната социалистиическа специализация и мръсното енергоемко производство, аз ли забутах язвата Кремиковци в най-чистото и плодородно подножие на Балкана? Аз и направих завода до Асеновград? Аз ли затлачих с цимент сто километра около Златна Панега? Аз ли издавих с кал половината Враца, аз ли гръмнах завода в Сопот и не съобщих един ред за трагедията? Аз ли избих сто хиляди българи за три дена в оня зловещ септември, аз ли пуснах ток по бодливата тел край границите, аз ли застрелях 3500 човека, опитващи се да прекосят браздата, аз ли погубвах на безмислените военни обучения по 20 войничета всяко лято, аз ли премълчах Чернобил, аз ли ханех прасетата с човешко месо в Ловеч? 64 години мога да те питам, аз ли избрах Станишев и Гоце,бе бай Drug-е, та плачеш за пенсионерите?

Ама то затова е готин броя на Еуропео, щото рови в душата. Ето ви "Бялата стая", адски тъп сценарий, ама с блестящ режисьор и артисти. МНОГО ЦЕНЕН ФИЛМ. Да не говорим за най- големият ни артист за всички времена ( според мен) Апостол Карамитев. Във филма има кадри от улиците на София от 1968-ма, целият площад Славейков, сцени от ресторантите "Стария Берлин" и "Варшава",бул. Руски пред Ректората, сладкарници, градини,ул. Жданов. В същия брой има кадър и от "Вива Мерия", даваха го само една вечер в салона на Раковска над БИАД, тогава имаше закрити прожекции за журиране, от балкона някаква жена превеждаше директно, когато Бриджит и Клаудия се съблякоха, народът в салона изрева. По онова време в Новия цирк даваха вече филмите с Гойко Митич.

Тъжна работа беше София през 1968-ма, бяха пуснали преди месеци едни пакистански трандафори, които заедно с българските "Кавалер" дадоха тон на острите патъци. Всичко живо - с шлифери и такета, червени знамена и лозунги на всяка крачка, пичове ,чоплещи семки пред стрелбищата, захарен памук, "Бункера", "Дълбок зимник","Грозд","Мизия","Руския клуб" "Хавана"(старата), "Троян","Тетевенска среща", "Стадион", "Локомотив", "България","Попскот", "Бразилия", "Млекото","Шапките ,"Колумбия",Ариана", "Раците", ходиш в кръг и търсиш маси. Вътре арапана, особено след мачове и манифестации, жените седяха с часове ва фризьор с едни каски на главите, изпържваха им мозъците, мъжете се ондулираха на "Славейков", пред Антикварната все се търсеха "Мъртвите сибирски полета" като некакъв супербиблейски шедьовър. А отсреща в Ловния магазин имаше пушки кремъклийки от 17 век. Ами "Ромео и Жулиета" с Майкъл Йорк, ами прочутата реплика на Чарлз Бронсън "Довели сте
ми два коня повече", ами "Фокусите" и гениалното филмче с чешмичката пред банята, ами помните ли плажа "Република и старите бански от брезент с две копчета отстрани, избелели от слънцето, ами плетените бански от вълна? А тъмнозеленясалия жабурняк на плажа в Западен парк?

Вечер се слушаше радио Белград, после "Метронома", "Три гонга", "Поп албум", "Музички омнибус","Супер Соник", "Войс оф Америка", "Вашата Ани", радио Кувейт, разбира се "Лаксемберг". Слагаш възглавници пред пращяшия Блаупункт отпреди войната, за да изолираш микрофона, псуваш фадинга и записваш на БАЕСЕФ Трогс! В София нямаше кой знае какви събития за ония години между 60-та и 70-та. Брояха се на пръсти- "Светът на мълчанието", "Серенгети не бива да загине", "Кон Тики", "Златната богиня от Рио Бени", кита Голиат, йогата Жое Клемендоре ( за него имаше лаф как умрял в Букурещ, свил се в сандъче и не могъл да излезе...),"Троянската война", "Заветът на инката", "Сбогом гринго", Асен Кисимов пусна за пръв път Бийтълс през 67-ма - "I`m a Looser", на Нова година 68-ма пуснаха "Хей джуд" и това е.

Имаше три гигантски събития- седмиците на авглийското и на френското кино и някои филми- "Хелп!" и "Могилата" във филмотечното. Пред "Цанко Церковски" счупиха витрината и имаше срязани ръце и уши за "А хард дейс найт", за "Дневникът на една камериерка" се биеха с юмруци, в "Севастопол" гледахме по десет пъти "Опасни муцуни", "Траперът" и пр. Винаги на Великден пускаха Сан Ремо или Евровизия, за да не ходят хората на църква. Педерасите- комунисти завардваха от Дондуков до Аксаков и от Раковска до Академията с въжета, пазеха милиционери , а вътре предрешени като "гамени" ченгета подсвиркваха по време на литургията. Ние и заради това видяхме по телевизията Антоан, Hepstars( пре-АББА) и The Rokes( англичаните завладяли Италия). Всичко живо си подсвиркваше "Ша-ла-ла-ла-ла-ла, пианджи ко ме".

Дето вика Вили Кавалджиев :"откраднаха ни музиката", (той пунтираше Ерик Бърдън , свиреха с Викингите в клубчето на Аксаков ), имаше и "Пчелите" с Найден Андреев и покойния Ники Вълчанов( бог да го прости, сигурно сега е в Созопол, прероден), имаше и "Прилепите", а по онова време Жоро Павето трепеше наред в Парка, та на пазара се беше извъдила една група "Летящите павета", те имаха парче със следния текст:"Когато паве-етата, литнат във въ-ъздуха, и-идваме-е пак". На това по радиото пуснаха в отговор "Суадо-уадо- уед, има го навред,уедено студен, но не е за мен, суадоуеда уеден... и пр". Или "Здравствуйте наша Татя-а-на, бие звънчето за вас, за вас, ви-наги ми-ла за-смя-ана, ние ви очакваме във час,във час".

Къркаше се яко в ония години. Водката я пуснаха в края на 67-ма, имаше десетина вида вносно пиене- лидер беше "Столичная"- 1,73 лв. По рибарските магазини продаваха за 18 кинта различни уиските, имаше все още и Кент по 1,60 и Пал Мал, ама с връзки. Иначе се пушеше Слънце, Родопи, Арда, Трезор. Обаче руските и полските водки превзеха кръчмите.

Веднъж с покойния Иван Кожухаров( бог да го прости, голям художник) се заехме в спомени да изброим всички марки водка, той се въодушеви и разряза с трион масата в ателието в знак на разнежване.

Най-гот беше в Бирхалето на "България" и в "Операта", имаше и готини ъндърграунд- гостилници като "Шанхай" на Сточна гара. Или "Беласица"на Раковска. Или "Цвай кикирик" на Искър до Исул. И разбира се двете знаменити кръчми "Тенекиите" и "Под липите". На "Екзарх Йосиф" между Веслец и Бачо Киро беше суперкръчвмата "Самообслужването". Имаше и моряци, шофьори, търговци, интелектуалци, всеки по някакъв начин ВЕЧЕ ПРАВЕШЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ "ТУК" И "ТАМ". Ние никога не сме били като унгарци, чехи или поляци. И Мишо Неделчев и Боян Биолчев говорят за следването си в Полша и казват, че са гледали през полската призма какво става на Запад. Ето ви и Николай, режисьорът на театър 4+4, който се ожени за чехкиня тъкмо по онова време, па си трае, а той най-много знае( те живееха н една къща от 16 век точно до Карловия мост), Митко Иванов( Бог да го прости) беше учил в Прага точно през тези години ( той лично ми подари тавата на Фрамус Файв от
1968-ма, изцяло на английски, с Михал Прокоп -вокал) разказваше с часове спомени от събитията. През 68-ма чехите първи пуснаха Раковска плочи- Klan, Renegades, Comets, по- късно Beach Boys, Bee Gees, Byrds,Bob Dylan, народът се изби да граби . Рокът уби комунизма.

Но най-дебелата язва в социалистическия престиж беше тъкмо през 1968-ма, когато Аполо обиколи Луната и прати онази готина цветна снимка на земята, дето я знаете всички. Нашите простаци бяха турили въжета от Археологическия музей до чешмичката зад банката, само и само некой да не изкьори фотосите. Мамата им се разката на комунистическите пропагандатори.

За мача Левски -ЦДНА 7:2 пък БиБиСи реагира с оценка как отборът на опозицията победил отбора на комунистите. Беше страшна трагедия за чорбата, пред ЦДНА рев, плачове. Изобщо оня Левски и Витлачил( пак чех) ще има да го помним. Няма да забравя един мач между Левски и Спартак, Жоро Соколето вкара гол с глава с триметров плонж .

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум02 януари, 11:59

В полза на размяната на мнения, даденост, заради която форумът работи, бих добавил нещо, без претенциите на даскал по обществознание. Всеки студент по политология, тройкаджия, млад опЕрен и устат, дори ученик от Класическата гимназия би стъкмил умерена възхвала за интелигентния и проникновен с пророческа сила анализ за прехода, даден от горните журналисти. В правата кална отсечка на изровения от политическата каруца коловоз, засъхнал, напукан , а накрая стеснен и по-плитък, колелото на анализа се заклещва и читателят хвръква в неизвестността на посланието над главата на автора, летейки с разперени ръ[е, а ходилата му
са опънати "шпиц".. Кой ти каза,че имаш полезен ход на размисъл. Кое беше логично в целия спектакъл, наречен "преход" ,"риформа" и какво ли не. Това не ти е наукоподобен реферат за някоя фондация, евродокладна записка за дипломатическа консумация или глазиран висш пилотаж в политологическата аеродемонстрация. Това си е профан-бутан менте, което се вписва чудесно в профан-бутан капиталистическа България..

Вижте случая с "разцеплението" на НДСВ.

На влизане при дедото на Симеон Хасан Китин Путин, секретарката давала папки, Дедомони показвал папките и партийците излизали пребледнели. Дали в папките е имало сведения за нещо нередно, само царят-легитимист на БКП-ДС олигархията може да каже. В този смисъл излезлият от Симеоново питек-пожарникар вероятно също има информация в дебели папки, а кой знае, може да има и дебели маркучи за пребиване на несъгласните. Тънкостите на постановката крият изненади, щото парламентарният кючек няма нищо общо с оперетното участие на ДПС, влизащо като постановъчен декор от екзотичната палитра на Държавна сигурност, нито с клапата-Атака, спонсорирана с рубли. Вече и кьоравите прогледнаха що за преход е било това, маймунджулъците не скриват обаче дълбоко проядената канава на целото парламентарно чудо. Даниел Вълчев имал бил пари и не можел да бъде купен, а Милен Велчев бил прекупен два-три пъти като говедо на пазара на ДС-джамбазите.

Ноу-хауто на ДС- прехода включвало освен отстрелките на мутрите-перачи, преобръщане на мишените-мюрета в лова на избирателните патици, спукани гуми по пътя на коалицията и подмокряне на опиканото възрастно население в плитка популистка локва. Няма дя се самоцитирам, който иска да прочете мнението ми за "ОНЗИ ПРЕХОД" по-горе. Мътна вода ли бе водата преди две години? Мътна беше. Кой загуби по най-левашки начин? Познайте. Мътна ли бе водата за президентските избори? Мътна беше. Кой загуби по най-левашки начин? Отговор: този, който загуби и евроизборите. И сега "дясно" няма да има дорде не се появи нов повод за нелепа загуба, царят се осра, ама си има папки, Доган е ясен откъде му държат конците, с това самоубийство -хептен го гепиха, само олигархията си прави бляскави демонстрации на милиардерско благополучие. И новото маймунче ще прави квото му се нареди, ще кметува, ще пазарува, ще ходи в Брюксел за пазарлъци и сондажи, ще клепа косата за посичане на последните изборни мераци у верните на Костов и СДС избиратели и ще събира изметта от НДСВ. Представете си: в демократичното игрище твоят отбор се обръща и търчи с протевниците срещу слисания народ, после се саморазпада, скрива се в дупките, а на терена си остава отбора на екскомунистическата проказа. Ами естествено е, че който остане да играе на демократичното игрище ще диктува играта и при празни трибуни. А десните играчи от микроотборчетата в каквито и екипи да се пременят, трудно ще върнат доверието на хората.
============================================
От: Боздуган 02 януари, 15:07

Благодаря Ви за високото ниво и обобщаващо повестование за близкото минало г-н Хан Крум, младите трябва да знаят и мислят задълбочено за да излезе страната ни от ямата с мъдростта на възрастните и силата и амбицията на младите.Заболяването на обществото ни е факт, но сега ни трябва и лек, а един от лекарствата е :ЛУСТРАЦИЯ ПОЛИТИЧЕСКА,ИКОНОМИЧЕСКА И ДУХОВНА Нужни са нови чисти патриоти предани на Родината с ценностна система за създаване на нови отношения и грижи за подбор по способности и КОНТРОЛ.

От: Апокрифна История на България (1944-2008)

От: Хан Крум - некои размишления относно знамената 02 януари, 20:04

Не е нужно да ви представям живеещия в Австрия комунист Captain Buddy, абе глей кви интересни са комунистите, все към Виена ги влече.

Buddy, сега кавкво, дедо Иван за нищо го нямаш, реши да го замениш, що така? Като става дума за съветски знамена да ски приповним ли кой говореше за слънцето и въздуха? Отделно пакостите , докарани от съветската окупация, която и до днес ни мачка, променили завинаги вероятното развитие на една малка цветуща България между двете войни, отделно мегаломанските скудоумия на правешкия диктатор, чиито последици ще има с години да преодоляваме, да си знаем още от сега ,че Кремиковци едва ли ще извлачи повече от три години, катастрофата там е неизбежна, а половината Софийско поле е мъртво завинаги, като и мъртвите полета пред Златица и къде ли не още. Дружбата с Путин е на път да осере и малкото нещо от Черноморието, което привлича туристи. Изобщо, майката разгониха на една прекрасна страна и народа и другарите, това ,което други душмани не успяха да развалят в България за столетия, другарите го развалиха за десет , ако можем така да префразираме любимия им лозунг...

Ама сериозно ли се съмнява още някой ,че комунистите са си грабели ,та грабели още от първите дни на властта, още ли някой се съмнява, че между тях е имало " истински комунисти"? Че кой от вас не е чувал от поне един познат познатия рефрен:" той беше честен комунист, затова го ликвидираха" или "Той беше честен комунист и си остана беден с едно двустайно жилище". Познато ли ви е? Ами точно тези декларации сами по себе си са достатъчни да срутят цялата фалшива идеалистична фасада на екскомунистическата носталгия, с която сега озлобените бивши слуги на червените феодали замерят обществото, безсилни да спрат срутването на една грозна история от сатанинска жестокост и омраза. Преображението им в капиталисти за десет минути без ни най-малки угризения просто извади
на показ цялятя куха и лъжовна демагогия , с която ни заливаха денонощно от радиото, вестниците, екраните. Няма честен комунист, както няма и честен разбойник и убиец. Лекотата , с която партийните вождове и милиционерите си разпределиха държавната плячка доказва що за животни е раждала, ражда и сега българската майка разбойническа.

Едва седем-осем хиляди са оцелелите от осемдесетте хиляди лагерници, минали през кървавите звероломни на концлагерите в България. И повечето от тях са се споминали няколко години по-късно. Малцината преживели по-дълго време май нещо не са били съвсем истински репресирани, те си знаят защо. Аз бях потресен през 1978-ма година от разказите на бивш затворник от Белене, присъствал на смъртта на чичо ми. Гледах го - развалина на 52 години, а изглеждаше на осемдесет, без зъби, с разкривени обувки и окъсан балтон, с угаснал поглед, никога нищо престъпно не е правил, просто баща му имал строителна фирма, отначало работел като техник до 47-ма, а после и за него дошли с джипката... И сега ще мътим по вестника с 50 годишно закъснение какво взели някога комунистите и къде го похарчили. Бе те взеха единствения живот на милионите измъчени поколения българи, живяли през комунистическата чума, сега ще се вълнуваме за "Тексим". Думи нямам...


Има и един още лек въпрос, за който обаче никой не се сеща сега - какво са гепили другарите след 1944-та. Щото по това време у нас си е имало банки, имало си е спестявания, имало е , разбира се, и изнудване: "Дай валутата, че мамицата ви разгонваме фамилна" . И валутата е взета без никакви затруднения, взети са скъпоценности, експроприирани са огромни количества ценности, накити, злато, картини, предмети и техника, автомобили и камиони, автобуси и мотоциклети, селскостопански машини, къщи, сгради, медицинско оборудване от лекарските кабинети, цялата собственост на бившите съюзнически легации, колосални количества стоки от складовете заминали директно с руските камиони още първата седмица, дрехи, бельо дори, ръчен багаж, пръстени, табакери, дори порцелановите нощни гърнета от двореца все още седят у наследниците на един другар... Мебели с резбована кожа, бюфети с дърворезба и мраморни плотове, кристални огледала, кожени дрехи, платове, огромни количества храни, тютюни, обувки... Грабежът е бил колосален, само от семействата на стоте хиляди, избити през първата година след 9-ти септември си представете какво е отмъкнато и как са изнудвани роднините да дават , за да запазят живота си.

Верно е, че с кръв взеха властта, но грабежите не стихвали и масовата истерия парализирала нормалните хора. Достатъчно било да се появиш с бомбе и балтон от хубав плат и почти сигурно ти било привикването от отрядниците. Червената чума прекъснала пъпната връв на живота... А после започнала познатата рецепта с терора, глад, купони, нощни арести, шпиономания, обвинения: "Този е враг, да го ликвидираме", целият инструментариум на гнусния сталинистки режим тук се практикуваше до последно, щото култът към личността беше дребна гаргарка с размаха на живкковизма. И никакви истини няма да излязат изцяло, 99% от архивите са унищожени, езиците са млъкнали и всичко ще се стоварва върху мъртвите велможи, пукнали на свобода без възмездие. Затова са толкова силни икономически и техните наследници, 60-годишен зверски грабеж си е това, не е шега. Идеята за тарикатски капитализъм зад граница никак не е тормозел другарските кръгове, те ни най-малко не са имали някакви скруполи относно идеологическите противоречия. Демагогията на комунистическите лозунги, стоящи и до днес с неизличената боя по забутаните селски постройки имаше само една функция - да зомбира робите на социализма. Цялата извратена същност на комунистическия строй се криеше точно в това