От: Градът на селяните
.......
Последно един таксиметров шофьор много лошо беше ожилил наще. Изведнъж апарата показал 70 лева от автогарата по Сливница към люлин. Баща ми възмутен спрял и решил да вика полизая от караулка някаква ли на светофара, на бакшиша въобще не му дремело. Полицая нищо не може да му направи, защото не е вкарал майка ми и баща ми с пистолет в колата, а те сами са се качили при него! Беше ми жал за наще ... Така веднъж, втори път и на третия път баща ми ще си купи една кола и ще почне и той така да си изкарва парите.
Това ми е мисълта. Може ли и научава ли се хубавото или си остава селянията?
За една фълшива диетолошка
„Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите.
Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам.
Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това – благодаря му от все сърце.
Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите:
„да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“
„Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“
Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си.
Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин – „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О.
За „садята“ – /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че веднъж го видях така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“.
Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм – Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия… завалията.
Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм.
Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар.
А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане.
Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали.
Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз… А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате.
За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно.
Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама.
Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си:
„фълшива диетолошка“
Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните програми за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици.
Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“.
С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга.
Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си.
*По информация от форуми, попадението е на второкласник
http://krasitta.com/за-една-фълшива-диетолошка/
