Какво правите по време на лоши дни?

Phasher

New Member
Здравейте!

Предполагам на всекиго от вас му се е случвало да има лоши моменти. Лоши дни в бизнеса, разпадане на нещо, неприятни мигове. Как го понасяте? Изпадате ли в депресия или нещо подобно, какво правите против лошите мисли, как се издигате отново и се справяте с нищетата? Откъде намирате сили и колко време ви отнема да си оправите положението и настроението? Освен това, каква ви е мотивацията за всичко, как така просто не захвърляте изведнъж всичко и не се отказвате? Интересен ми е отговорът на всичките тези въпроси от всеки един от вас. Надявам се да се получи интересна тема...
 
Ха-ха.... Това работи безотказно! Една седмица съм като диво прасе, после една седмица възстановяване на физиката и психиката и съм като нов! Иначе, преди много години, като ми се случи за първи път си мислих, че света е свършил и яко се депресирах. Само лежах, гледах тавана и се вайках, къде сбърках. И едни тежки въпроси... Тъп ли съм наистина, за никъв кур не ставам, защо на мен, защо, защо....:) :) :) То пък се оказа изключително ценен урок. Лошото е че разбираш това, едва след като измине нужното време.

Сега просто имам вариант за пълен крах, още в предварителните планове. Нищо като не се получи, приемам развоя като едно нормалното развитие. Седмицата на дивото прасе не я пропускам обаче, въпреки че нямам нужда от нея вече :)


Аз пия до припадък. :D
Да знаеш, че всичко лошо в този свят се случва от нередовно пиенье :confused::confused::confused:
 
Зависи доколко е фатална ситуацията, но като цяло действам като @biaaro, с разликата, че пропускам ''седмицата на дивото прасе''. Самообвиненията и сриване на самочувствието са задължителни. Може да е саморазрушително, но е по-добре, отколкото да упрекваш други хора и обстоятелствата. Ако има нещо, което ненавиждам, това е самодоволството. Човек трябва да бъде самокритичен, за да се развива. В противен случай си остава една смешна самодоволна ''питомна'' свиня. :)
 
Аз лично гледам да се занимавам с неща, които не са много важни. А ако и те не лепят (говоря за работни неща), отделям време за нещо глупаво - да си измия колата, да си подредя гардероба, да си прегледам папките с документи и да ги сортирам по някакъв критерии, ей такива. Все пак съм в работен режим. Трудно ще превключа на нещо друго. Все пак е и раб. време. Няма как да ти е работно, пък нещо друго да се прави - примерно хоби или семейство, ще те човърка от вътре, че нещо не си в правилния коловоз. :) И така...следващия ден се предполага да лепи повече. Нормално да е така. :)
 
Мога да пиша роман.
Живот без дупки няма.
И при добри и лоши дни си повтарям "И това ще мине."
Явно не си имал наистина лоши периоди. Мантрата е хубава, но върши работа за дреболии - като главобол или пропаднала сделка.
 
Мога да пиша роман.
Живот без дупки няма.

Явно не си имал наистина лоши периоди. Мантрата е хубава, но върши работа за дреболии - като главобол или пропаднала сделка.

Имал съм. Зависи как се настроиш, реално, всяко нещо има начало и край... Така съм се успокоявал и е действало, къде повече, къде по-малко.
 
Първо яко напиване.
Може един хубав дълъг риболов.
И после чисто нов.
 
Мантрата е хубава, но върши работа за дреболии - като главобол или пропаднала сделка.

Няма как да си по-прав, Градинаров.

Колкото и да е вярна мантрата (разбира се, че всичко е преходно, включително ние самите), тя няма как да ти помогне в наистина тежки ситуации. Колкото и да си повтаряш, че ''и това ще мине'' при смъртта на близък човек - няма, така че не се заблуждавай. Времето може да лекува само акне и любовни терзания, но не и най-болезнените загуби.
Не виждам нищо лошо в това да се сринеш, стига все някога да се изправиш и да продължиш. Приемам, че при някои работи терапевтичният подход с алкохола, но пък болшинството алкохолни зависимости са започнали точно с това оправдание. Пиянството е опит за бягство от реалността, а това само задълбочава проблема. Наскоро гледах интервю с Били Боб Торнтън, който говореше за смъртта на брат си и каза нещо потресаващо вярно, беше от сорта на: Приемаш мъката и свикваш с мисълта, че ще я изпитваш всеки ден до края на живота си. Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече ще боли.
 
Явно повечето прибягваме до огнената вода в такива моменти. При мен същата работа - натряскване до козирката, че и отгоре 1 до 3 дни трае това, после 2-3 дни презареждане на физ/психическите батерии и отново в играта.
 
За лоши дни...При мен са няколко типа:
1. Загубил съм сериозни пари
2. Няма работа и не постъпват пари
3. Важно решение

Най-голямата сума ми беше миналия декември - извъртяха ме с 12-14 000 за 1 ден. Седях си кротко в колата един час, пуших и не мислих за нищо. После се прибрах, сипах едно по-голямо и се похвалих на жената, че съм похарчил най-голямата сума до сега за по-малко от ден. Не съм се напивал. Премислих малко как съм се подвел да стигна до това, взех решения какво следва за да им утежня живота и си действам в тая насока.

Като няма работа и не влизат пари правя винаги няколко неща. Вадя статистики, цифри за всичко - цени, обеми продажби, трафик, реклами и следват 5-7 дни мислене. Започвам да тествам различни подходи - нова промоция, нови текстове и такива неща. Чакам, следя, анализирам и експериментирам.

Важно решение - допитвам се до хора в две категории. Такива нямащи идея от конкретиката и имащи идея. След това, както и при липсата на приходи, правя всичко възможно в рамките на два или три дни да се отдръпна максимално в страни за да огледам ситуацията. Анализирам, проверявам, премислям и вземам решения.

Моят опит ме е научил, че при липса на приходи или изправен пред важно решение нещата се свеждат до едно - гърбът е опрян в стената. А тогава няма много за губене. Поне аз тогава съм най-продуктивен и бълвам идеи на конвеир, които дори записвам за да мога да премисля в последствие.

Тази седмица съм точно в такава ситуация и пред много важен избор. Благодарение на това си дадох сметка, че последните 10 месеца съм си задавал по грешен начин правилен въпрос, по тема нямаща пряка връзка с текущото решение. По него си действам, но благодарение на този казус имам вече визия и общ план за действие в перспектива от поне 10-12 месеца в съвсем различна насока за работата ми.

Гледам да не се обвинявам и измъчвам. Всеки дефект може да се обърне в ефект.
 
Премислих малко как съм се подвел да стигна до това, взех решения какво следва за да им утежня живота и си действам в тая насока.
Грешиш приятелю, с агресия нищо не се постига. Гледай винаги положително на нещата.
 

Горе