Икономиката е изучаване на това как използваме ограничените ни ресурси (време, пари и т.н.), за да постигнем целите си. Тази дефиниция се отнася до физическия недостиг. В една скорошно написана книга, озаглавена «Недостиг» от Мълейнатан и Елдар (2013) разширява концепцията за недостига чрез задаване на следните въпроси: Какво се случва с нашите умове, когато чувстваме , че имаме твърде малко? Как контекстът на недостига оформя нашите решения и нашето поведение? Те показват, че недостигът не е само физическо ограничаване. Оскъдността оказва влияние върху нашето мислене и чувстване. Оскъдността ориентира ума автоматично и мощно към неизпълнените нужди. Например, храната грабва вниманието на гладните. За самотния човек, недостигът може да е бедност равна на социална изолация и липсата на партньор/приятел.
Погледнато от положителна гледна точка, обаче, недостигът приоритизира нашите избори/решения и той може да ни направи по-ефективни. Оскъдността създава мощна цел, занимаваща се с неотложните нужди и игнорира всички други цели. Например, притисканати от времето при определен краен срок фокусира вниманието ни върху използването на това, с което разполагаме възможно най-ефективно. Разсейването и отвличане на вниманието в случая не са толкова примамливи. Когато ни остава малко време, ние се опитваме да извлечете повече от всеки миг. Например, ние сме по-пестеливи с пастата за зъби, едва когато тубичката започва да привършва и е почти празна, по същия начин студентите искат да извлекат максимума от времето си преди да се дипломират.
Оскъдността допринася за интересен и смислен живот. По думите на проф Тод Мей, винаги когато има време за всичко, няма спешност за нищо. А живот без граници ще загуби красотата на своите моменти, и това ще направи всичко прекалено скучно. Например, решение взето поради кризата на средната възраст се състои в това, че тогава човек приема идеята за смъртността. Средната възраст често засилва усещането, че не е останало достатъчно време за губене в живота. Ние преодоляваме илюзията, че можем да бъдем каквото си поискаме, направим каквото си поискаме и да преживеем всичко. Ние преструктурираме нашия живот около нуждите, които са от съществено значение. Това означава, че ние приемаме, че ще има много неща, които няма да можем да направим в живота си.
Недостигът засилва компромисното мислене. Ние признаваме, че имайки едно нещо означава нямането на нещо друго. Ако похарчите $ 10 за нещо, то тогава имате останали $ 10 по-малко за нещо друго. Икономистите наричат това «възможностните разходите» - алтернативната употреба на парите. Правейки едно нещо означава да се пренебрегне други неща. Въпреки това, застоят ни освобождава от извършването на компромиси. Например, с нарастването на бюджета ви покупката на IPAD заема все по-малка и по-малка част от разполагаемия доход. По този начин, по-големият бюджет прави вземането на решения с по-малко последствия и намалява чувството на недостиг.
Бедността таксува когнитивните ресурси и причинява провал при самоконтрола. Бедността означава вземане на болезнени компромиси (жертви). Бедният буквално жонглира с наема,кредитите, закъснелите плащания на сметки и брои дните до следващата заплата. Когато можете да си позволите толкова малко, трябва да не се поддавате на изкушенията от толкова много неща. А отказването на повече изкушения изчерпва волята, което от своя страна прави хората по-малко способни да се откажат, да речем, в навикът за пушенето. Това обяснява защо бедните често се провалят в изпълняването на самоконтрол. Бедността, в своята основа таксува капацитетът за самоконтрол. Бедните нямат свобода на съзнанието. Те са с недостиг не само на пари, но и на воля.
Контекстът на недостига кара човек да става късоглед (проявяващи пристрастие към «тук и сега»). Умът е фокусиран върху настоящия недостиг. Ние надценяваме незабавните ползи за сметка на бъдещите такива (например, отлагаме важните неща, като например медицински прегледи, или упражнения). Ние се грижим само за спешните неща и не успяваме да направим малки инвестиции, дори когато бъдещите дивиденти, могат да бъдат значителни. За да участва човек в бъдещето изисква от него когнитивни (познавателни) ресурси, които недостигът, за жалост, изчерпва. Трябват когнитивни ресурси, за да се планира и противопостави на настоящите изкушения.
Ключов проблем в управлението на недостига е икономисването на познавателните ресурси. Тези ресурси се отнасят към разпределяне на нашите ограничени способности за обработка на информацията. Например, човек може да разбие един голям проект в прогресивно по-малки парчета, които могат да бъдат завършени, без чувство на неотложност. Концентрирането на усилията върху един или най-много няколко цели в даден момент увеличават шансовете за успех. Например, няма смисъл да се реши, че човек ще откаже цигарите и ще се подложи на диета, ако той реално не притежава необходимата воля да изпълни ефективно тези цели. Проучване показва, че най-добрият начин да свършите повече работа за по-малко време, изисква избягването на изтощение и умелото управление на енергията от получаване на достатъчно сън (8 или повече часа), повече почивки, или обикновена дрямка.
