Човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал. От върха се пада най-лесно и най-бързо. Парите са си пари, важно е отношението между хората.
Точно както някой спомена по-горе тези, които са от богати семейства са по-човечни, по-добри хора и парите за тях са си нещо обичайно, не се фукат с тях, така както парадират тези новозабогателите дето са продали 100 декара ниви примерно.
Има огромна разлика от земята до небето между наследствено богатите, които в 90% от случаите са образовани на високо ниво и поемат бизнеса и помагат нали и така нататък, и другите, които както са били бедни или на някакео средно ниво изведнъж им провървява я в бизнес я нещи продават нивичка или друг имот. Това поне са моите впечатления.
Виждам, че много хора говорят за по-богатите фамилии, че децата им са разглезени и т.н., че всичко им се дава на готово и т.н., а съм се убеждавал много пъти, че не е така.
За съжаление българите сме такива, че хейтим тези, които имат повече от нас, а как са го постигнали това не се гледа.
За пример мога да дам себе си като бях ученик от 8 до 12ти клас бях в частно училище и мои приятели страняха от мен и чувах приказки от сорта "той тоя голямата работа не е като нас обикновените" с подигравка изказани естествено.
Но аз на такива им теглех по една майна, защото истината беше, че аз работих от 14 годишен по 8, по 10 часа на ден и така си изкарвах парите за училището
. Но това кой ти го гледа. Вярно, работих за себе си, в семейния бизнес стартиран от родителите ми, но това не ме правеше по-малко отговорен към нищо, от малък се научих да се трудя, нещо, което е неприсъщо като гледам за много подрастващи сега. Издържат ги чак докато завършат висшето си образование... както и да е...ако има правописни грешки много в мнението ми извинявам се, но нещо телефона натиска не това, което аз натискам
, но тука в морето е така, използваш това, с което разполагаш
.
