V.Andreev
Well-Known Member
В младежките години Клей се бие само два пъти. Първия, когато заедно с приятели седят в местно кафе и с тях се заяждат двама по-големи младежи. Клей настоява да си тръгнат, казвайки „Аз съм боксьор и не искам да ви наранявам“. Въпреки предупреждението младежите настояват и групичката излиза извън заведението. Там Клей праща единия младеж в тежък нокаут с един удар, а виждайки какво се случва, другият младеж предвидливо изчезва.
Втората му схватка извън ринга става преди участието му в Олимпийските игри в Рим 1960 г. Правейки своя ежедневен крос, Клей преминава край местно заведение, пред което всяка сутрин се събирали местни мъже. Един от тях силно се дразнел от факта, че тичайки, Клей непрекъснато си повтарял „Аз ще стана Световен шампион...“. На следващата сутрин се скрил зад ъгъла и когато Клей приближил, от изневиделица му нанесел удар право в лицето. Олюлявайки се от удара, Клей все пак остава на крака, а след секунди нанася серия удари в главата на нападателя. Падайки на земята, мъжът крещял „Добре, добре, ще станеш световен шампион, ще станеш...“. Когато на следващата сутрин Клей приближава кафенето, мъжът го поздравил: „Привет, шампионе“