От: Путин: Русия ще помогне на Сирия при военен удар- Дискусич относно Сирия
По темата квото и да пишем, то не е ясно дали някой ще го прочете.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B0%D1%81
Управляващата партия в Сирия се казва Баас. Оппс каква изненада по същия начин се казва и партията в Ирак на Садам Хюсеин.
Първоначалната идея на арабската социалистическа партия БААС е светско арабско националистично движение, което да работи в посока обединението на всички арабски държави в една и така успешно да се противопоставят на западния колониализъм, силно разпространен в региона по това време.
Баасистките националисти отричат комунистическата идея не заради атеистичния й характер, а заради „интернационалния” й характер, т.е. комунистическите партии са по модел на европейските партии и се отдалечават от арабския национализъм. Факт, произхождащ от характерната за партията идея за арабско единство, е, че партията е създадена да управлява на панарабско ниво, като обединяващото звено трябва да бъде сирийският клон (т.н. Националното управление), управляващо от своя страна всички останали клонове. В програмата на БِААС, нейните основатели залагат на много радикални реформи– национализиране на чужди компании, банки, едрата промишленост и транспорта, държавен контрол над външната и вътрешната търговия, индустриализация, възвръщане на икономическите ресурси на арабските земи на „арабската нация”; забрана на експлоатацията и др.
Баасистите идват на власт в Сирия на 8 март 1963 г. след военен преврат. Последвалите национализация на банки и различни компании и въвеждането на закон за ограничаване на частната собственост, водят до размирици в големите градове, което от своя страна води до разцепление между самите членове на партията на умерени и крайни. Конфликтът достига своя връх, когато през февруари 1966 г. генерал Салех Джадид става президент, с подкрепата на началника на военновъздушните сили Хафез ал-Асад. Много от умерените баасисти са арестувани, включително и Мишел Афляк. Въведена е контролирана икономика, а включването на комунистите във властта предизвиква още недоволство и демонстрации през 1967 г., потушени с полицейска сила.
Постепенно започват да се водят вътрешни борби за надмощие между Салах Джадид и Хафез ал-Асад. Подкрепен от войската, през 1970 г. ал-Асад взима надмощие като арестува водещите си конкуренти. За да подсигури позициите си той свиква единадесети национален конгрес на баасистката партия в Дамаск през 1971 г. По време на конгреса Хафез ал-Асад е избран за главен секретар на партията,а политиката му е обявена за „възобновяваща” партията, която я възвръща към линия на национализъм, с цел общоарабско обединение.Този конгрес се оказва последната стъпка към тоталния упадък на началната баасистка партия. Идеите и принципите, въведени в началото, се размиват заради стремежа на повечето лидери към надмощие и пренебрегването на основните й цели, за сметка на политически игри.
Изобщо комунизъм и национализъм та дрънка.
