Тука нещо странно става. Не знам кое от всичкото е файк
След като стана ясно как се разви историята с предполагаемата жертва, както и как реагираха медиите и обществото, картината вече не изглежда като случайна трагедия. По всичко личи, че имаме добре структурирана операция, в която фиктивен или напълно контролиран образ е поставен в центъра на вниманието. Образът е създаден така, че да бъде символичен и емоционално въздействащ. Представен е като жена, избягала от война, която намира смъртта си не на фронта, а в сигурна държава. Това създава усещане за провал на цялата западна система.
Основната цел на подобна операция е да създаде масово емоционално въздействие. Историята е поднесена така, че да предизвика възмущение, тъга, гняв и чувство за вина. Тези реакции отварят вратата за нови политически предложения, за промяна на закони или за подкрепа на определени политики, които иначе биха били трудни за налагане. Историята не е просто информация. Тя е инструмент за насочване на общественото мнение в желана посока.
В случая виждаме как различни политически и идеологически лагери веднага използват историята за свои цели. Едни искат по-сурови наказания и край на търпимостта към престъпници с психични заболявания. Други я използват като аргумент за нуждата от повече социални услуги и държавна намеса. И двете страни имат интерес тази история да остане в центъра на вниманието възможно най-дълго. Това се постига чрез контролирани образи и емоционални детайли.
Използването на образ като този има и друга цел. Персонажът е изцяло под контрол. Няма реално семейство, което да направи разкрития или да влезе в противоречие с официалната версия. Няма снимки от преди случая, няма интернет присъствие, което да покаже нещо различно. Всичко започва и свършва със самата история. Това позволява пълна свобода на сценариите. Снимките, биографията, дори страницата в Уикипедия се появяват постфактум, без естествена хронология. Това е признак, че историята е конструирана, а не органично възникнала.
Операцията постига още няколко важни ефекта. Първо, създава усещане за дехуманизация в обществото. Покажете как никой не помага на жертвата и вече имате повод за морална паника. Второ, насочва вниманието далеч от други събития. Докато обществото се занимава с един ужасяващ, но удобен случай, други важни теми остават извън фокуса. Трето, затвърждава разделенията в обществото. Историята се използва и от едната, и от другата страна в политическия дебат. Така вместо да се търси истина, хората спорят върху предварително зададени позиции.
Финалната цел е проста. Историята не трябва да бъде истинска. Тя трябва да изглежда достатъчно реална, за да я запомнят хората. Достатъчно тъжна, за да бъде споделена. Достатъчно провокативна, за да създаде разделение. И достатъчно ефективна, за да оправдае конкретни решения, които някой вече е взел зад кулисите.
Айде кака и да спиш спокойно довечера.
При заснемането на това видео, няма пострадали актьори
www.independent.co.uk
