„Смята се, че от 50 до 90 процента от притежателите на биткойн са спекулатори. Поради това те са пряко отговорни за значителните колебания в цената на валутата, видени през последните месеци“, се казва в доклада на МИФ.
Подчертан е резкият спад на цената на биткойн от 1240 долара до 576 долара само за три дни през декември след като Китай забрани на финансовите институции в страната да използват валутата. От тогава насам биткойн отново отбеляза увеличение, достигайки цена от над 1000 долара по-рано тази седмица.
„Ако тези постоянни колебания в стойността на биткойн продължат, това ще компроментира възможността на валутата да функционира като платежно средство. Тези непрекъснати промени в цената възспира повечето компании да приемат дигиталната валута като форма на разплащане“, информира МИФ.
За разлика от други валути биткойн не разполага с подкрепата на централна банка или правителство. Вместо това единиците са генерирани от сложен компютърен алгоритъм, проектиран от един или няколко анонимни души през 2009 г. Поради тази причина „функционалността и успехът на валутата се определят от програмисти, а нейната репутация се приема за даденост“.
Така биткойн е определена като „валута на доверие“ без фиксирана стойност и зависи от вярването, че може да бъде обменена за друга общоприета валута като долар. Това прави биткойн „изключително несигурно платежно средство“, се казва още в доклада.
„Въпреки гениалността при създаването й, стойността на валутата биткойн не може да остане стабилна. Бъдещето й като общоприето средство за разплащане е ограничено“. С това заключение приключва докладът на МИФ.
8)8)8)8)8)