5.Добри Божилов е враг на отворения код и обслужва интересите на алчните корпорации като „Майкрософт”?
Това не е вярно. Аз съм потребител на отворен код. Уважавам тези технологии. Уважавам също и комерсиалните. Най-много от всичко обаче уважавам истината, и не се страхувам да я казвам. Казвал съм я по отношение на слабостите на отворения код. Казвал съм я и по отношение на слабостите на комерсиалния софтуер и на „Майкрософт”.
Има обаче една особеност, която ме превърна в едва ли не „демон на отворения код”. Това е доста фанатичната привързаност на феновете на тези технологии към тях. Има твърде много хора, които проявяват форма на „талибанизъм” по въпроса. И всяка – дори най-малка критика, води до гневна реакция от тяхна страна, която отеква по целия Интернет. Създава се илюзията за масова омраза към Добри. Която обаче е само много шум от няколко души...
Има един случай, с който допринесох и аз самия за превръщането ми във враг на отворения код. Това е книгата „Клопките на Линукс… и отворения код”. Тя е един основно икономически анализ на технологиите. Доколкото обаче икономически тези технологии са доста съмнителни – реално нямат работещ бизнес модел, то и самата книга е критична към тях. Това разбира се, е неприемливо за талибаните на отворения код и в техните очи аз съм самия символ на злото.
Основната ми вина в случая обаче е друга. Аз се възползвах от фанатизма на тези хора, за да постигна лична изгода – по-голямо разпространение на книгата ми. Манипулирах ги.
Истината е, че когато започнаха скандалите около нея, аз умишлено ги насърчавах, за да се получи по-голяма реклама на книгата. Фанатиците „клъвнаха” и мислейки си че ми вредят, започнаха поголовно разпространение на книгата по Интернет. Моята официална позиция тогава беше „против” и се изкарах жертва на пиратство. Така им доставих удоволствието да ме „прецакат” като разпространяват книгата, „вместо хората да си я купуват”. Един дори сложи брояч колко пъти е изтеглена от при него тя, и отдолу умножаваше по коричната и цена, за да се види колко пари съм „изпуснал”. Всъщност обаче, точно това „пиратско разпространение” беше и целта ми.
Реално аз не можех да спечеля пари от тази книга. Тя беше просто изказване на едно мнение. Забавление да напиша нещо, което ще разбуни духовете и ще каже потисканата истина. Нищо повече. Цената на книгата – 2,95 лв., при 40% търговска отстъпка, изобщо не можеше да докара печалба. Допълнително и книги на български автори трудно се продават. Най-големите имена продават по 1000 броя, а утвърдени автори се радват на 500. От тези цифри няма как да се спечели. Но може да се направи масов PR и чрез книгата да се натрупа известност. Точно това се изкуших да направя като се възползвах от фанатизма на някои от феновете. Резултатът е, че книгата има няколко десетки хиляди изтегляния от „пиратски” източници. А общо продажбите и са 300-400. За български автор и първо произведение това е добре. Но е нищо като реално постигане на известност. Няколко десетки хиляди изтегляния обаче са си сериозна популярност.
Трябва да благодаря на „талибаните на отворения код” за това, което направиха за мен. Съзнавам и, че това подтикване от моя страна и умишленото насърчаване на скандала с книгата, ми донесе и повече омраза сред тях. Т.е. това е моят принос към изкарването ми за враг на отворения код – изкушението да използвам фанатизма на другите за лична изгода. Иначе, никакъв враг на отворения код не съм. Мисля, че дори го ползвам повече от някои от по-шумните му фенове…
