Американци Купиха Телерик за 262 милиона долара
- Автор coolice
- Начална дата
monefff
Well-Known Member
Продадоха Телерик за 262.5 млн. долара
http://www.capital.bg/biznes/kompan...ata_kompaniia_progress_software_kupi_telerik/
бая секси а?
http://www.capital.bg/biznes/kompan...ata_kompaniia_progress_software_kupi_telerik/
бая секси а?
Petko Voivoda
Well-Known Member
От: Продадоха Телерик за 262.5 млн. долара
Coolice пусна тема по рано
Coolice пусна тема по рано
Странникът
Well-Known Member
От: Продадоха Телерик за 262.5 млн. долара
Не, не е само "академията". Ако не бъркам, доколкото знам, те имат клон тук, в България, но иначе си имат дейност и зад океана и са партньори на Майкрософт. Иначе относно тяхната "академия" - това е по-скоро "училище за спам", и не могат да научат на нищо полезно, щастлив е този, който ги е пропуснал!
Не, не е само "академията". Ако не бъркам, доколкото знам, те имат клон тук, в България, но иначе си имат дейност и зад океана и са партньори на Майкрософт. Иначе относно тяхната "академия" - това е по-скоро "училище за спам", и не могат да научат на нищо полезно, щастлив е този, който ги е пропуснал!
Asen Popivanov
Active Member
От: Купиха Телерик за четвърт милиард
Браво! Компания-родно производство е на световно ниво! То, и до сега си го знаехме, де...
Браво! Компания-родно производство е на световно ниво! То, и до сега си го знаехме, де...
Вискяр Градинаров
Well-Known Member
От: Купиха Телерик за четвърт милиард
Сделка за толкова пари заслужава и повече теми.
Пък ще видиш какво ще се случи, като продадат Пайнер.
Сделка за толкова пари заслужава и повече теми.
Пък ще видиш какво ще се случи, като продадат Пайнер.
От: Американци Купиха Телерик за 262 милиона долара
А бе май друг е бачкал за тях здраво.... сега берат плодовете
А бе май друг е бачкал за тях здраво.... сега берат плодовете
От: Американци Купиха Телерик за 262 милиона долара
Да събереш, организираш и накараш други да бачкат за теб също е бачканеА бе май друг е бачкал за тях здраво.... сега берат плодовете
stoineff
Well-Known Member
От: Американци Купиха Телерик за 262 милиона долара
Точно това е духът на предприемача. Да измисли схемата за печелене на пари и да убеди всички, че трябва да работят за него.
Така е. Освен това е доста трудно, когато са няколко главатаря и всеки един от тях е със собствено виждане и силно его. Всеки иска да работи шеф ... не всеки обаче може да носи отговорност и да взима решения ...
А бе май друг е бачкал за тях здраво.... сега берат плодовете
Точно това е духът на предприемача. Да измисли схемата за печелене на пари и да убеди всички, че трябва да работят за него.
Да събереш, организираш и накараш други да бачкат за теб също е бачкане
Така е. Освен това е доста трудно, когато са няколко главатаря и всеки един от тях е със собствено виждане и силно его. Всеки иска да работи шеф ... не всеки обаче може да носи отговорност и да взима решения ...
stoineff
Well-Known Member
От: Американци Купиха Телерик за 262 милиона долара
И защото не виждам интерес по темата ще цитирам "Дневник" от месец май. Вместо да цитираме Джобс, и Робин Шарма вече (чисто патриотично) можем да цитираме Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов, или Христо Косев... Зная, че ви мързи да четете, но се налага...
Компанията е основана през 2002 г. от четирима приятели: Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев. Светозар и Васил в момента са нейни изпълнителни директори и отговарят за бизнес развитието на компанията. Васил има бакалавърска степен по Бизнес администрация от Американския университет в България и се съсредоточава върху стратегическата посока за развитие на Телерик. Светозар работи с екипите за маркетинг и финанси. Той има бакалавърска степен по Бизнес администрация и журналистика от Американски университет в България.
Как се запознахте и какви бяха първите стъпки до реализирането на Telerik като компания?
Св.Г.: С Васил и другия колега Бойко се познаваме от университета. С Христо, четвъртият съосновател, се запознахме на предишното си работно място. Реално там за пръв път се напаснахме всички професионално. Идеята за Telerik започна в голяма степен случайно. След наш опит да дадем обратна връзка на предишния си работодател, той реши да уволни човека, който беше изпратил имейла. В знак разочарование и солидарност решихме, че мястото ни не е там и четиримата напуснахме и решихме да направим нещо заедно като екип.
Идеята за професионалната насоченост на Telerik се избистри след няколко месеца. Съвсем в началото трябваше да оцеляваме по някакъв начин и работихме по различни IT проекти. Христо, който реално беше единственият програмист от нас, направи софтуерен продукт, който излезе покрай един проект. За наше щастие успяхме да продадем професионален лиценз, който струваше цели 245 долара и валидира идеята ни.
Това ни зареди с много ентусиазъм да продължим и с много усилия и креативност, разчитайки на лични спестявания, започнахме да развиваме продукта. Промотирахме го безплатно в интернет чрез форуми, дори симулирахме разговори сами със себе си, за да завъртим диалог. Започнаха да идват клиенти, а до края на годината пуснахме втори продукт и така колелото се завъртя.
Сега каква е основната дейност и цел на компанията?
Св.Г.: Сходна е. Още от началото се фокусирахме да подобрим продуктивността на разработчиците. Днес правим отново това, но на много по-широк фронт, като покриваме повече платформи и части от цикъла на писане на едно приложение. Фокусът обаче е същият: как да направим един програмист по-ефективен, така че той да може по-бързо и успешно да създаде приложение, което да е по-добро. Това може да става чрез различни инструменти и готови модули, чрез които се избягват доста проблеми, които ние сме решили. Така програмистът се концентрира върху реалната цел на приложението, а не на цялата инфраструктура и купищата проблеми, които съпътстват абсолютно всяко приложение, независимо от целта му. Това е нашето ДНК.
Какви бяха основните пречки при първоначалното развитие на компанията? Потърсихте ли финансиране от другаде в даден момент или разчитахте изцяло на собствени средства?
В.Т.: Общо взето всичко се развиваше много органично. Тогава нямаше фондове, акселератори, ментори. Всеки трябваше да се оправя сам. Индустрията беше много по-различна, тъй като почти липсваха продуктови компании. Инвестирахме това, което докарвахме като приходи, за да развиваме бизнеса си.
Идеите за финансиране дойдоха на много по-късен етап. Те не бяха продиктувани толкова от желание да набираме капитал, колкото до това, че решихме да обърнем малко повече внимание на фондовете, които се бяха свързали с нас през годините. Стигнахме до извода, че имаме нужда от партньор, а не толкова финансиране, тъй като си имахме бизнес, който се развиваше добре.
Видяхме, че имаме нужда от малко помощ откъм развитието на самата компания, организационна структура, планиране. Това са неща, които в тази част на света, където ние сме тръгнали, можеш много трудно да натрупаш органично. Ние бяхме пробили с качеството на продукта и техническата поддръжка, която предлагахме. За много от нещата, които са свързани с това как се прави бизнес, как се изгражда компания, хора, контакти се оказа, че ги нямаме и ни трябва малко помощ.
Какви грешки сте допускали през този период?
В.Т.: Всички, за които може да се сети някой, но за да стигнем до тук явно правилните решения са били с поне няколко повече от грешките. Не мисля, че човек може да избегне грешките. Това е извод, до който достигнах сравнително наскоро. Единствено можеш да се поучиш от тази грешка и понеже някой друг ти е обърнал внимание или си прочел нещо, да минимизираш щетата, защото по-рано си видял накъде си тръгнал и си коригирал курса.
Правили сме скъпи грешки през годините. Имало е неодообмислени решения, но в крайна сметка това е опитът. С увеличаването на предизвикателствата, необходимите знания стават по-различни. Това, което казваме на начинаещите предприемачи, е да не се страхуват от грешките. Това е единственият начин, чрез малко болка, човек да се научи как се взимат правилни решения.
Често IT предприемачите у нас казват, че в България няма хора с мениджърски и маркетинг способности и ги търсят в други страни. Вашият опит какво показва?
В.Т.: Като цяло е така. Въпреки че много хора са напуснали България след промените, все пак има нещо останало като образование, кадри. Чисто търговските специалности никога не са били развити за технологичния бранш, така че не е имало причина тези хора да се появят. Те се появяват като има индустрия. Като няма, няма и хора.
В България индустрията се появява покрай техническите кадри и на фирми като нашата и други им се налага да създават кадри и в други дисциплини. Да купуват ноу-хау. Постепенно чрез опит и грешки на нас и други компании, ще се създаде и това. Трябва да се тръгне от някъде. Или има бизнес идеите, но няма хора да ги реализират технически, или обратното. Навсякъде по света е едно от двете и в един момент по-добрите екосистеми напасват двете неща.
В тази връзка отварянето на офиса ви в Силициевата долина повече от бизнес гледна точка ли беше или за технологични познания?
В.Т.: По-скоро е свързано с това да бъдем разпознаваеми в Силициевата долина, тъй като това си е много затворена екосистема. Противно на това, което хората си мислят, тя е собствен малък свят, който се развива динамично, но ако не си в него, няма причина да те забележат. Това беше една от целите ни.
Другата беше изграждане на екип от хора, които могат да изведат компанията на следващото ниво от гледна точка на продуктова стратегия, продуктов мениджмънт, продуктов маркетинг. Неща, които просто ги нямаме развити не само в България, но за Европа като цяло. България не е толкова различна според мен спрямо голяма част от Европа. Да, във Финландия, Естония, Англия нивото е много високо, но като цяло за Европа нивото на технологични иновации не е безкрайно високо сравнено с Щатите. Има доста компании, които излязоха от Европа: Skype, Spotify, Supercell и редица други. Но екосистема, като компании, които променят света, все пак я няма. В Европа има само няколко големи технологични компании. В Силициевата долина в рамките на 20 мили има десетки фирми.
Има ли България шанс тогава?
В.Т: Това ми е една от любимите теми. Редовно чувам коментари, че тук няма да се роди Google, че някой няма потенциала да стане Facebook. Така е, нямаме. Те и в долината не са се създали за една вечер, ами за няколко десетилетия. Зависи какъв ти е хоризонтът. Догодина няма да се появи такава компания. Ако гледаш след 10-15 години има всички шансове. Ако се гледа дългосрочно и хората работят за тази дългосрочна визия, нещата ще станат и ще има много големи успехи.
Това може да се види в други държави като Естония и Израел, когато е имало ясна политика, какво може да се постигне. Това са малки държави, не са по-големи от България. Въпросът е от хората, зарядът. Това го има в момента при нас и нашите надежди са, че ще продължава да го има и ще доведе до хубави работи. Нас много ни мотивира да сме част от тази екосистема, да подкрепяме предприемачеството, че всички все още работят заедно и няма типичното разединение. Всички работят за това заедно да създадем нещо устойчиво.
Св.Г.: Аз бих добавил и че стъпването ни в Силициевата долина имаше много голям ефект. Може би повече отколкото очаквахме от гледна точка на вдъхновение. Радваме се, че ние по някакъв начин сме вдъхновение за хора тук в България, но в крайна сметка и ние трябва да черпим такова. Това става трудно чрез четене по интернет или гледане на телевизия. Когато си там, дори за няколко дни, самата енергия във въздуха те зарежда и по много по-директен начин я черпиш, виждаш се с хора, които са вдъхновение и пример за теб. Това е трудно да се намери в Европа.
Как се изграждат контактите там?
В.Т.: Трудно. Това е като образованието - един много дълъг процес на надграждане. Случва се постепенно. Именно там помагат по-добрите инвеститори и ментори. Те могат да ти отворят тези врати и да имаш достъп до хора, които могат да те развият професионално и личностно. Шансът също играе своята роля, но не е като да се срещнеш с някой на улицата и да завържете приятелство.
Какво е мнението ви за IT средата у нас на фона на тези впечатления от Силициевата долина? Как се развива?
В.Т.: Като цяло съм оптимист. Виждам доста голямо движение на идеи. Виждам пламък в очите на по-младите хора. Големите фирми се развиват добре. Малко или много всички участници в екосистемата вървят напред. Има предизвикателства, но светът не е перфектен. Трябва да се борим. Не само аз, ние сме оптимисти, защото нещата се случват. За разлика от други сектори. Това е един експортно ориентиран сектор, където работят квалифицирани кадри.
Св.Г.: Не зависим чак толкова от средата. Ние сме в малко привелигирована позиция. В други държави, например Швейцария, няма кой знае каква индустрия и са се фокусирали в специфични сфери, които им помагат да имат стабилна икономика. По същия начин технологиите могат да бъдат това нещо за България. В известна степен това се случва и е по-добре отколкото в района, което може само да ни радва. Винаги, когато има някаква новина или активност, която помага на цялата инфрастурктура, това е добре. Ако един конкурент е добре, често пъти хората мислят, че това е притеснително. В нашия случай това е чудесно, защото то винаги се връща и се отразява върху нас.
Каква е конкуренцията ви в България?
Св.Г.: На продуктово ниво не е чак толкова голяма. Най-голямата ни конкуренция е на ниво кадри. Това е нормално. Но те колкото са конкуренти, толкова са ни и съмишленици, защото с тях заедно градим тази екосистема. Колкото повече хора се развиват и остават тук, това помага. Те имат семейства, роднини и тези доходи остават тук, което има лавинообразен ефект. Много се радвам и че все повече компании започнаха да правят образователни звена, академии или други форми. Това е чудесно, защото помага да се добави всичко, което липсва в образователната система и тези хора по-добре, по-бързо и адекватно да влязат в бизнеса.
В.Т.: Това води до вдигане на средното ниво на цялата екосистема. Колкото повече нивото се покачва, толкова повече интересни работи се случват. Нуждата от създаване на кадри и инфраструктура също нараства. Всичко това води до хубави неща за всички участници. Единственото условие е всеки да дава своя принос и да вдигаме средното ниво, а не всеки да гледа сам за себе си както беше преди 10-15 години. Конкретно за IT сферата, фирмите, организациите, въпреки че се конкурират за много неща, си сътрудничат за още повече.
Българите като цяло са много разделени по цял свят и се отбягват едни от други. В IT сектора обаче си помагат и то абсолютно добронамерено, по начин, който не е типичен за нашия край, където винаги, когато дадеш нещо, искаш нещо в замяна. Това мен много ме впечатли в Силициевата долина - концепцията за "предай нататък". Ти правиш нещо добро, защото вярваш, че трябва да го направиш и знаеш, че съдбата си има своите пътища и то винаги ще се върне при теб, когато ти трябва. Когато хората си помагат безрезервно, това създава добри резултати за всички и става много по-бързо.
Има ли трудности, с които средата ви пречи? Например сравнено с други страни, където сте работили?
В.Т.: Като цяло не бих казал. Нито ни пречи, нито прекалено много ни помага. Това е хубавото на ИТ сектора в България или поне на софтуерната му част. Повечето фирми открай време са се научили да се оправят сами, да се борят със предизвикателствата. В крайна сметка, като всичко друго в живота, може да бъде по-добре, но със сигурност може да бъде и по-зле. Не мисля, че има от какво кой знае какво да се оплакваме или да завиждаме на друг. Много от нещата са си в наши ръце.
В кой момент осъзнахте, че академията ви е необходима и предпочетохте сами да обучавате хора, вместо да разчитате на образователната система например или да дойдат от някъде?
Св.Г.: През 2009 г. академията тръгна официално. Но идеята и разсъжденията за нейното реализиране бяха от доста по-рано.
В.Т.: Ситуацията беше, че постоянно си говорихме на разни срещи на индустрията, че няма кадри. Видяхме, че колкото и да говорим, няма да направим нищо с приказки и трябва да предприемем конкретни стъпки. Не може да се очаква, че от днес за утре ще се променят образователна система и норми и университетите изведнъж ще започнат да произвеждат точно, това, което ти трябва. В крайна сметка ролята на университетите е малко по-различна от това, което ние имахме нужда. На нас ни трябват практически знания, а университетите дават фундаментални знания.
Искахме да създадем инструмент, който към образованието на университета, добро-лошо, но изключително нужно, да дава практически знания. Голяма заблуда, която имат много хора за нашата академия е, че тя е алтернатива на традиционното образование. Академията е в допълнение на него, за да засили определени практически умения, определен начин на работа, да се развият професионални и личностни качества.
Искам да направя един коментар за кадрите. Почти винаги, като се говори за проблеми с кадрите, проблемът не се разбива на две: бройката на кадрите и тяхното качество. Според мен като бройка проблемът е доста по-малък отколкото като качество и опит. Основният проблем е липсата на мениджърски кадри. На хора, които умеят да извлекат максималното от хората, които работят в даден екип и да ги развият. Такива хора няма. Те са в процес на създаване в цялата индустрия, това е най-големият проблем според мен.
КПД-то като цяло е сравнително ниско. Интелигентността на хората е много висока. Желанието им е високо. Някой винаги ще каже, че българите не могат. Да се случва това е, че няма добри ръководители, които да ги развият и личностно и професионално. Когато успеем да се преборим с този проблем, дори и с тези хора, които имаме като бройка в индустрията в момента, ще започнат да се случват много по-големи и хубави работи в България.
Може ли да опишете накратко какво отличава вашата академия от останалите подобни форми на обучение?
В.Т.: Зависи какво дефинираме като алтернативни системи за обучение. Не мисля, че преди ние да започнем имаше сходни проекти с такъв мащаб. Това е първото, което го отличава - самият мащаб. Говорим за хиляди хора, които взимат курсове, гледат материали онлайн и се развиват. Освен това ние започваме с деца от четвърти клас, през юноши, студенти. Имаме програми през целия им период на развитие, за да са готови за кариера в информационните технологии.
Другото, което е доста различно, е форматите. При нас не са тридневни курсове, а някои от обученията са по седем месеца. Те са много сериозни практически обучения.
Третото е, че всичко е напълно безплатно. Това не е традиционен модел, но можем да си го позволим.
Какво предстои за компанията от тук нататък?
В.Т.: Надеждите ни са като на всяка една компания, за все по-бързо развитие, все по-нови пазари, глобално развитие. Нищо по-различно от всяка една бързорастяща фирма. Искаме да се развиваме, защото това ни дава много възможности, не само за компанията, но и за хората, които работят със и за нея. През годините никога не сме стояли на едно място, никога не сме били доволни от успеха. Всеки нов успех ни дава сили за още повече.
За момента като цяло сме доста доволни от пазарите, на които присъстваме, особено с новите неща, които пуснахме от тази година, като платформата за разработка на мобилни приложения. През последните две години работихме доста по това. Представлява голям пазар, голяма стъпка към бъдещето и осигуряването на добри перспективи за компанията.
Как избирате към кои сфери и сегменти да се насочите?
В.Т.: Иска ми се да кажа, че имаме кристална топка и сме големите визионери. Това, което правим, е да си говорим с клиентите. Държим очите и ушите широко отворени, за да виждаме и чуваме какво се случва. Все пак има и интуиция. Годините в бизнеса ти помагат да развиеш интуиция накъде отиват нещата, виждаш тенденциите и успяваш да извлечеш есенцията и да налучкаш посоката.
Св.Г.: Много пъти не се налага ти самият да си абсолютен иноватор. Да, би било чудесно, но чисто статистически не може всеки да е такъв. Това, което ние като бизнес сме правили през годините, е да направим процеса по-лесен. Ясно е, че още с пускането на iPhone, Apple промениха много неща и целия модел за приложения. Това създаде възможности за компании като нас, за хардуерни производители, за софтуерни производители да започнат да следват тази лавина, която се появи.
С това нуждата от софтуер се увеличи. Васил има една теория, която подкрепям, че броят на хора, които пишат код, няма как изведнъж да се увеличи двойно и тройно, колкото се увеличава нуждата от софтуер. Същите тези хора трябва да са много по-продуктивни, защото се изисква те да правят много повече неща за всякакви видове телефонни устройства и компютри, като не забравяме, че се сменя и дефиницията какво значи компютър. Тук се намесваме ние и компании като нас, които искаме да улесним този процес. Ние иновираме в такива малки на пръв поглед ниши, които в крайна сметка водят до голям ефект. Решаваме част от проблема, но това помага.
Имате доста участия по конференции, поддържате връзка с много предприемачи, стартъпи. Като голяма компания, която често е давана за пример, сте и търсени за съвети. Какво най-често ви питат?
Св.Г.: Обикновено не е един въпрос. Варират от това как да си структурираме екипа, как да избираме първите хора чисто на човешко ниво, защото там са едни от най-големите грешки, които могат да се направят. Търсят и конкретни съвети как да най-лесно да пуснат продукта си на пазара. Обикновено хората идват при нас с идея, като някой път искат и валидация. Тогава им казвам да не питат мен, защото не съм им потенциален клиент. Трябва да си намерят клиент, когото да питат, защото аз просто може да дам съвет, който е грешен. Можем да дадем насоки за организационни въпроси и бизнес практики.
И защото не виждам интерес по темата ще цитирам "Дневник" от месец май. Вместо да цитираме Джобс, и Робин Шарма вече (чисто патриотично) можем да цитираме Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов, или Христо Косев... Зная, че ви мързи да четете, но се налага...
Компанията е основана през 2002 г. от четирима приятели: Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев. Светозар и Васил в момента са нейни изпълнителни директори и отговарят за бизнес развитието на компанията. Васил има бакалавърска степен по Бизнес администрация от Американския университет в България и се съсредоточава върху стратегическата посока за развитие на Телерик. Светозар работи с екипите за маркетинг и финанси. Той има бакалавърска степен по Бизнес администрация и журналистика от Американски университет в България.
Как се запознахте и какви бяха първите стъпки до реализирането на Telerik като компания?
Св.Г.: С Васил и другия колега Бойко се познаваме от университета. С Христо, четвъртият съосновател, се запознахме на предишното си работно място. Реално там за пръв път се напаснахме всички професионално. Идеята за Telerik започна в голяма степен случайно. След наш опит да дадем обратна връзка на предишния си работодател, той реши да уволни човека, който беше изпратил имейла. В знак разочарование и солидарност решихме, че мястото ни не е там и четиримата напуснахме и решихме да направим нещо заедно като екип.
Идеята за професионалната насоченост на Telerik се избистри след няколко месеца. Съвсем в началото трябваше да оцеляваме по някакъв начин и работихме по различни IT проекти. Христо, който реално беше единственият програмист от нас, направи софтуерен продукт, който излезе покрай един проект. За наше щастие успяхме да продадем професионален лиценз, който струваше цели 245 долара и валидира идеята ни.
Това ни зареди с много ентусиазъм да продължим и с много усилия и креативност, разчитайки на лични спестявания, започнахме да развиваме продукта. Промотирахме го безплатно в интернет чрез форуми, дори симулирахме разговори сами със себе си, за да завъртим диалог. Започнаха да идват клиенти, а до края на годината пуснахме втори продукт и така колелото се завъртя.
Сега каква е основната дейност и цел на компанията?
Св.Г.: Сходна е. Още от началото се фокусирахме да подобрим продуктивността на разработчиците. Днес правим отново това, но на много по-широк фронт, като покриваме повече платформи и части от цикъла на писане на едно приложение. Фокусът обаче е същият: как да направим един програмист по-ефективен, така че той да може по-бързо и успешно да създаде приложение, което да е по-добро. Това може да става чрез различни инструменти и готови модули, чрез които се избягват доста проблеми, които ние сме решили. Така програмистът се концентрира върху реалната цел на приложението, а не на цялата инфраструктура и купищата проблеми, които съпътстват абсолютно всяко приложение, независимо от целта му. Това е нашето ДНК.
Какви бяха основните пречки при първоначалното развитие на компанията? Потърсихте ли финансиране от другаде в даден момент или разчитахте изцяло на собствени средства?
В.Т.: Общо взето всичко се развиваше много органично. Тогава нямаше фондове, акселератори, ментори. Всеки трябваше да се оправя сам. Индустрията беше много по-различна, тъй като почти липсваха продуктови компании. Инвестирахме това, което докарвахме като приходи, за да развиваме бизнеса си.
Идеите за финансиране дойдоха на много по-късен етап. Те не бяха продиктувани толкова от желание да набираме капитал, колкото до това, че решихме да обърнем малко повече внимание на фондовете, които се бяха свързали с нас през годините. Стигнахме до извода, че имаме нужда от партньор, а не толкова финансиране, тъй като си имахме бизнес, който се развиваше добре.
Видяхме, че имаме нужда от малко помощ откъм развитието на самата компания, организационна структура, планиране. Това са неща, които в тази част на света, където ние сме тръгнали, можеш много трудно да натрупаш органично. Ние бяхме пробили с качеството на продукта и техническата поддръжка, която предлагахме. За много от нещата, които са свързани с това как се прави бизнес, как се изгражда компания, хора, контакти се оказа, че ги нямаме и ни трябва малко помощ.
Какви грешки сте допускали през този период?
В.Т.: Всички, за които може да се сети някой, но за да стигнем до тук явно правилните решения са били с поне няколко повече от грешките. Не мисля, че човек може да избегне грешките. Това е извод, до който достигнах сравнително наскоро. Единствено можеш да се поучиш от тази грешка и понеже някой друг ти е обърнал внимание или си прочел нещо, да минимизираш щетата, защото по-рано си видял накъде си тръгнал и си коригирал курса.
Правили сме скъпи грешки през годините. Имало е неодообмислени решения, но в крайна сметка това е опитът. С увеличаването на предизвикателствата, необходимите знания стават по-различни. Това, което казваме на начинаещите предприемачи, е да не се страхуват от грешките. Това е единственият начин, чрез малко болка, човек да се научи как се взимат правилни решения.
Често IT предприемачите у нас казват, че в България няма хора с мениджърски и маркетинг способности и ги търсят в други страни. Вашият опит какво показва?
В.Т.: Като цяло е така. Въпреки че много хора са напуснали България след промените, все пак има нещо останало като образование, кадри. Чисто търговските специалности никога не са били развити за технологичния бранш, така че не е имало причина тези хора да се появят. Те се появяват като има индустрия. Като няма, няма и хора.
В България индустрията се появява покрай техническите кадри и на фирми като нашата и други им се налага да създават кадри и в други дисциплини. Да купуват ноу-хау. Постепенно чрез опит и грешки на нас и други компании, ще се създаде и това. Трябва да се тръгне от някъде. Или има бизнес идеите, но няма хора да ги реализират технически, или обратното. Навсякъде по света е едно от двете и в един момент по-добрите екосистеми напасват двете неща.
В тази връзка отварянето на офиса ви в Силициевата долина повече от бизнес гледна точка ли беше или за технологични познания?
В.Т.: По-скоро е свързано с това да бъдем разпознаваеми в Силициевата долина, тъй като това си е много затворена екосистема. Противно на това, което хората си мислят, тя е собствен малък свят, който се развива динамично, но ако не си в него, няма причина да те забележат. Това беше една от целите ни.
Другата беше изграждане на екип от хора, които могат да изведат компанията на следващото ниво от гледна точка на продуктова стратегия, продуктов мениджмънт, продуктов маркетинг. Неща, които просто ги нямаме развити не само в България, но за Европа като цяло. България не е толкова различна според мен спрямо голяма част от Европа. Да, във Финландия, Естония, Англия нивото е много високо, но като цяло за Европа нивото на технологични иновации не е безкрайно високо сравнено с Щатите. Има доста компании, които излязоха от Европа: Skype, Spotify, Supercell и редица други. Но екосистема, като компании, които променят света, все пак я няма. В Европа има само няколко големи технологични компании. В Силициевата долина в рамките на 20 мили има десетки фирми.
Има ли България шанс тогава?
В.Т: Това ми е една от любимите теми. Редовно чувам коментари, че тук няма да се роди Google, че някой няма потенциала да стане Facebook. Така е, нямаме. Те и в долината не са се създали за една вечер, ами за няколко десетилетия. Зависи какъв ти е хоризонтът. Догодина няма да се появи такава компания. Ако гледаш след 10-15 години има всички шансове. Ако се гледа дългосрочно и хората работят за тази дългосрочна визия, нещата ще станат и ще има много големи успехи.
Това може да се види в други държави като Естония и Израел, когато е имало ясна политика, какво може да се постигне. Това са малки държави, не са по-големи от България. Въпросът е от хората, зарядът. Това го има в момента при нас и нашите надежди са, че ще продължава да го има и ще доведе до хубави работи. Нас много ни мотивира да сме част от тази екосистема, да подкрепяме предприемачеството, че всички все още работят заедно и няма типичното разединение. Всички работят за това заедно да създадем нещо устойчиво.
Св.Г.: Аз бих добавил и че стъпването ни в Силициевата долина имаше много голям ефект. Може би повече отколкото очаквахме от гледна точка на вдъхновение. Радваме се, че ние по някакъв начин сме вдъхновение за хора тук в България, но в крайна сметка и ние трябва да черпим такова. Това става трудно чрез четене по интернет или гледане на телевизия. Когато си там, дори за няколко дни, самата енергия във въздуха те зарежда и по много по-директен начин я черпиш, виждаш се с хора, които са вдъхновение и пример за теб. Това е трудно да се намери в Европа.
Как се изграждат контактите там?
В.Т.: Трудно. Това е като образованието - един много дълъг процес на надграждане. Случва се постепенно. Именно там помагат по-добрите инвеститори и ментори. Те могат да ти отворят тези врати и да имаш достъп до хора, които могат да те развият професионално и личностно. Шансът също играе своята роля, но не е като да се срещнеш с някой на улицата и да завържете приятелство.
Какво е мнението ви за IT средата у нас на фона на тези впечатления от Силициевата долина? Как се развива?
В.Т.: Като цяло съм оптимист. Виждам доста голямо движение на идеи. Виждам пламък в очите на по-младите хора. Големите фирми се развиват добре. Малко или много всички участници в екосистемата вървят напред. Има предизвикателства, но светът не е перфектен. Трябва да се борим. Не само аз, ние сме оптимисти, защото нещата се случват. За разлика от други сектори. Това е един експортно ориентиран сектор, където работят квалифицирани кадри.
Св.Г.: Не зависим чак толкова от средата. Ние сме в малко привелигирована позиция. В други държави, например Швейцария, няма кой знае каква индустрия и са се фокусирали в специфични сфери, които им помагат да имат стабилна икономика. По същия начин технологиите могат да бъдат това нещо за България. В известна степен това се случва и е по-добре отколкото в района, което може само да ни радва. Винаги, когато има някаква новина или активност, която помага на цялата инфрастурктура, това е добре. Ако един конкурент е добре, често пъти хората мислят, че това е притеснително. В нашия случай това е чудесно, защото то винаги се връща и се отразява върху нас.
Каква е конкуренцията ви в България?
Св.Г.: На продуктово ниво не е чак толкова голяма. Най-голямата ни конкуренция е на ниво кадри. Това е нормално. Но те колкото са конкуренти, толкова са ни и съмишленици, защото с тях заедно градим тази екосистема. Колкото повече хора се развиват и остават тук, това помага. Те имат семейства, роднини и тези доходи остават тук, което има лавинообразен ефект. Много се радвам и че все повече компании започнаха да правят образователни звена, академии или други форми. Това е чудесно, защото помага да се добави всичко, което липсва в образователната система и тези хора по-добре, по-бързо и адекватно да влязат в бизнеса.
В.Т.: Това води до вдигане на средното ниво на цялата екосистема. Колкото повече нивото се покачва, толкова повече интересни работи се случват. Нуждата от създаване на кадри и инфраструктура също нараства. Всичко това води до хубави неща за всички участници. Единственото условие е всеки да дава своя принос и да вдигаме средното ниво, а не всеки да гледа сам за себе си както беше преди 10-15 години. Конкретно за IT сферата, фирмите, организациите, въпреки че се конкурират за много неща, си сътрудничат за още повече.
Българите като цяло са много разделени по цял свят и се отбягват едни от други. В IT сектора обаче си помагат и то абсолютно добронамерено, по начин, който не е типичен за нашия край, където винаги, когато дадеш нещо, искаш нещо в замяна. Това мен много ме впечатли в Силициевата долина - концепцията за "предай нататък". Ти правиш нещо добро, защото вярваш, че трябва да го направиш и знаеш, че съдбата си има своите пътища и то винаги ще се върне при теб, когато ти трябва. Когато хората си помагат безрезервно, това създава добри резултати за всички и става много по-бързо.
Има ли трудности, с които средата ви пречи? Например сравнено с други страни, където сте работили?
В.Т.: Като цяло не бих казал. Нито ни пречи, нито прекалено много ни помага. Това е хубавото на ИТ сектора в България или поне на софтуерната му част. Повечето фирми открай време са се научили да се оправят сами, да се борят със предизвикателствата. В крайна сметка, като всичко друго в живота, може да бъде по-добре, но със сигурност може да бъде и по-зле. Не мисля, че има от какво кой знае какво да се оплакваме или да завиждаме на друг. Много от нещата са си в наши ръце.
В кой момент осъзнахте, че академията ви е необходима и предпочетохте сами да обучавате хора, вместо да разчитате на образователната система например или да дойдат от някъде?
Св.Г.: През 2009 г. академията тръгна официално. Но идеята и разсъжденията за нейното реализиране бяха от доста по-рано.
В.Т.: Ситуацията беше, че постоянно си говорихме на разни срещи на индустрията, че няма кадри. Видяхме, че колкото и да говорим, няма да направим нищо с приказки и трябва да предприемем конкретни стъпки. Не може да се очаква, че от днес за утре ще се променят образователна система и норми и университетите изведнъж ще започнат да произвеждат точно, това, което ти трябва. В крайна сметка ролята на университетите е малко по-различна от това, което ние имахме нужда. На нас ни трябват практически знания, а университетите дават фундаментални знания.
Искахме да създадем инструмент, който към образованието на университета, добро-лошо, но изключително нужно, да дава практически знания. Голяма заблуда, която имат много хора за нашата академия е, че тя е алтернатива на традиционното образование. Академията е в допълнение на него, за да засили определени практически умения, определен начин на работа, да се развият професионални и личностни качества.
Искам да направя един коментар за кадрите. Почти винаги, като се говори за проблеми с кадрите, проблемът не се разбива на две: бройката на кадрите и тяхното качество. Според мен като бройка проблемът е доста по-малък отколкото като качество и опит. Основният проблем е липсата на мениджърски кадри. На хора, които умеят да извлекат максималното от хората, които работят в даден екип и да ги развият. Такива хора няма. Те са в процес на създаване в цялата индустрия, това е най-големият проблем според мен.
КПД-то като цяло е сравнително ниско. Интелигентността на хората е много висока. Желанието им е високо. Някой винаги ще каже, че българите не могат. Да се случва това е, че няма добри ръководители, които да ги развият и личностно и професионално. Когато успеем да се преборим с този проблем, дори и с тези хора, които имаме като бройка в индустрията в момента, ще започнат да се случват много по-големи и хубави работи в България.
Може ли да опишете накратко какво отличава вашата академия от останалите подобни форми на обучение?
В.Т.: Зависи какво дефинираме като алтернативни системи за обучение. Не мисля, че преди ние да започнем имаше сходни проекти с такъв мащаб. Това е първото, което го отличава - самият мащаб. Говорим за хиляди хора, които взимат курсове, гледат материали онлайн и се развиват. Освен това ние започваме с деца от четвърти клас, през юноши, студенти. Имаме програми през целия им период на развитие, за да са готови за кариера в информационните технологии.
Другото, което е доста различно, е форматите. При нас не са тридневни курсове, а някои от обученията са по седем месеца. Те са много сериозни практически обучения.
Третото е, че всичко е напълно безплатно. Това не е традиционен модел, но можем да си го позволим.
Какво предстои за компанията от тук нататък?
В.Т.: Надеждите ни са като на всяка една компания, за все по-бързо развитие, все по-нови пазари, глобално развитие. Нищо по-различно от всяка една бързорастяща фирма. Искаме да се развиваме, защото това ни дава много възможности, не само за компанията, но и за хората, които работят със и за нея. През годините никога не сме стояли на едно място, никога не сме били доволни от успеха. Всеки нов успех ни дава сили за още повече.
За момента като цяло сме доста доволни от пазарите, на които присъстваме, особено с новите неща, които пуснахме от тази година, като платформата за разработка на мобилни приложения. През последните две години работихме доста по това. Представлява голям пазар, голяма стъпка към бъдещето и осигуряването на добри перспективи за компанията.
Как избирате към кои сфери и сегменти да се насочите?
В.Т.: Иска ми се да кажа, че имаме кристална топка и сме големите визионери. Това, което правим, е да си говорим с клиентите. Държим очите и ушите широко отворени, за да виждаме и чуваме какво се случва. Все пак има и интуиция. Годините в бизнеса ти помагат да развиеш интуиция накъде отиват нещата, виждаш тенденциите и успяваш да извлечеш есенцията и да налучкаш посоката.
Св.Г.: Много пъти не се налага ти самият да си абсолютен иноватор. Да, би било чудесно, но чисто статистически не може всеки да е такъв. Това, което ние като бизнес сме правили през годините, е да направим процеса по-лесен. Ясно е, че още с пускането на iPhone, Apple промениха много неща и целия модел за приложения. Това създаде възможности за компании като нас, за хардуерни производители, за софтуерни производители да започнат да следват тази лавина, която се появи.
С това нуждата от софтуер се увеличи. Васил има една теория, която подкрепям, че броят на хора, които пишат код, няма как изведнъж да се увеличи двойно и тройно, колкото се увеличава нуждата от софтуер. Същите тези хора трябва да са много по-продуктивни, защото се изисква те да правят много повече неща за всякакви видове телефонни устройства и компютри, като не забравяме, че се сменя и дефиницията какво значи компютър. Тук се намесваме ние и компании като нас, които искаме да улесним този процес. Ние иновираме в такива малки на пръв поглед ниши, които в крайна сметка водят до голям ефект. Решаваме част от проблема, но това помага.
Имате доста участия по конференции, поддържате връзка с много предприемачи, стартъпи. Като голяма компания, която често е давана за пример, сте и търсени за съвети. Какво най-често ви питат?
Св.Г.: Обикновено не е един въпрос. Варират от това как да си структурираме екипа, как да избираме първите хора чисто на човешко ниво, защото там са едни от най-големите грешки, които могат да се направят. Търсят и конкретни съвети как да най-лесно да пуснат продукта си на пазара. Обикновено хората идват при нас с идея, като някой път искат и валидация. Тогава им казвам да не питат мен, защото не съм им потенциален клиент. Трябва да си намерят клиент, когото да питат, защото аз просто може да дам съвет, който е грешен. Можем да дадем насоки за организационни въпроси и бизнес практики.
Последно редактирано:
stoineff
Well-Known Member
От: Американци Купиха Телерик за 262 милиона долара
Да има и още:
Забелязвате ли разлика между бизнес поколенията, например вашето и хората, които сега навлизат в сферата? Как гледат хората от по-традиционните и стари бизнеси?
Св.Г.: Новите са много по-напред с материала. Ние като бяхме на техните години въобще не сме знаели колкото знаят новите момчета и момичета. Искрено им се възхищавам. Страшни са.
В.Т.: Да имаме възможност и ние да споделим нашия опит, ни дава много голямо удовлетворение. Нашата надежда е да има много компании, които да ни задминат. Това показва, че всички в екосистемата са си свършили работата. Ако има една, две, три компании, които са успели, може да е въпрос на късмет. Ако има 30, значи всички са знаели какво правят, нацелили сме модела като други държави например Естония и Израел. На нас това ни е целта. Искаме след 10 години да видим една невероятна екосистема, един невероятен сектор. Говоря за България.
Наистина ли искате да има компании, които да ви задминат? Конкуренцията е полезна, но нещо подобно не се чува често.
В.Т.: Те може да не са ни конкуренти. Може да се занимават със съвсем други работи. Това е една нормална еволюция. Един прави пробив, после го задминават други, тях ги задминават трети. Това надграждане става, когато хората си помагат и си споделят и има определени етични норми как се прави това, за да не си стъпва всеки на главата. Има начини, при които всички да вървят напред. Не е задължително винаги цената да е нечий чужд неуспех.
Може ли да заключим, че няма нелоялна конкуренция между ИТ фирмите в България?
В.Т.: И да има, и да няма, това не е нещо, на което обръщаме особено внимание. В крайна сметка човек има контрол върху нещата, които са около него. Ние се стремим да работим върху тях вместо да скърбим за това, което другите правят. Като помагаме и като правим нещо, го правим, защото вярваме, че трябва, а не защото очакваме признание, че някой ще ни потупа по рамото и ще каже колко сме невероятни, мили и добри. Правим го, защото така трябва.
В какви други сектори очаквате да има развитие? Къде бихте искали да има по-голямо движение?
В.Т.: Според мен България има невероятни възможности да се развие като силен център за информационни технологии, за земеделие, за туризъм. Трябва само да подобрим инфраструктурата.
А от технологична гледна точка какво очаквате да се случи?
Св.Г.: Мисля, че имаме доста инженерни традиции. Бизнеси, които са инженерни, не задължително софтуерни, биха могли да бъдат доста конкурентни. Трябва да имаме предвид, че сме в Европа. Нивото на знания и опитът, който може да бъде развит, би могъл да бъде почва за създаване на добри инженерни бизнеси. Хардуер например.
Все пак от гледна точка на себестойност, нивото у нас е по-ниско, а нивото на знания и качество е доста прилично. Няма как да е в широк мащаб, а в нещо специфично. Малко по-трудно е, защото зависиш от инфраструктура. Такива начинания са и по-капиталово тежки, което отсъства при софтуера.
Казвате, че новото поколение е много по-напред. На какво според вас се дължи това, как се учат?
Св.Г: До голяма степен, стабилността, която малко или много имаме след промени преди двадесест и няколко години, дава някаква сравнително стабилна възможност за хората да учат. Светът еволюира. Обогатяването на екосистемата, достъпът до информация, интернет, правят абсорбирането по-лесно, а апетитът идва с храненето.
По този начин хората успяват да са много по-подготвени и заредени, което им дава по-голям апетит за нови хоризонти. От там нататък идва въпросът хората да бъдат мотивирани, да искат да работят и да се развиват в България. Ние като завършвахме университета масовата тенденция беше търсене на начин да се отиде някъде в чужбина. Това беше масово. Вече не е съвсем така. Ние имаме и не малко колеги, които са се върнали от чужбина, за да работят тук. Тази тенденция е положителна.
В.Т.: Много се надяваме да става все по-изразена и хората да искат да си останат в държавата, в която са израснали.
Какво бихте посъветвали учениците, които искат да се занимават с програмиране?
В.Т.: Да не се отказват. Това е основното. Няма значение дали ще се занимават с програмиране или нещо друго. Да знаят, че нищо не идва лесно, въпреки че като четеш историите по вестниците и списанията изглежда като приказка. Не е точно така. Всеки един човек и фирма се сблъсква с много предизвикателства и разликата между по-добрите и не толкова добрите е дали се предаваш. Да си склонен да се бориш с предизвикателствата, а не да развееш бялото знаме и да кажеш, че нищо не става, че не ставаш за програмист или че държавата не става за нищо. Това е най-лесният изход, но не е този, който те развива.
Да има и още:
Забелязвате ли разлика между бизнес поколенията, например вашето и хората, които сега навлизат в сферата? Как гледат хората от по-традиционните и стари бизнеси?
Св.Г.: Новите са много по-напред с материала. Ние като бяхме на техните години въобще не сме знаели колкото знаят новите момчета и момичета. Искрено им се възхищавам. Страшни са.
В.Т.: Да имаме възможност и ние да споделим нашия опит, ни дава много голямо удовлетворение. Нашата надежда е да има много компании, които да ни задминат. Това показва, че всички в екосистемата са си свършили работата. Ако има една, две, три компании, които са успели, може да е въпрос на късмет. Ако има 30, значи всички са знаели какво правят, нацелили сме модела като други държави например Естония и Израел. На нас това ни е целта. Искаме след 10 години да видим една невероятна екосистема, един невероятен сектор. Говоря за България.
Наистина ли искате да има компании, които да ви задминат? Конкуренцията е полезна, но нещо подобно не се чува често.
В.Т.: Те може да не са ни конкуренти. Може да се занимават със съвсем други работи. Това е една нормална еволюция. Един прави пробив, после го задминават други, тях ги задминават трети. Това надграждане става, когато хората си помагат и си споделят и има определени етични норми как се прави това, за да не си стъпва всеки на главата. Има начини, при които всички да вървят напред. Не е задължително винаги цената да е нечий чужд неуспех.
Може ли да заключим, че няма нелоялна конкуренция между ИТ фирмите в България?
В.Т.: И да има, и да няма, това не е нещо, на което обръщаме особено внимание. В крайна сметка човек има контрол върху нещата, които са около него. Ние се стремим да работим върху тях вместо да скърбим за това, което другите правят. Като помагаме и като правим нещо, го правим, защото вярваме, че трябва, а не защото очакваме признание, че някой ще ни потупа по рамото и ще каже колко сме невероятни, мили и добри. Правим го, защото така трябва.
В какви други сектори очаквате да има развитие? Къде бихте искали да има по-голямо движение?
В.Т.: Според мен България има невероятни възможности да се развие като силен център за информационни технологии, за земеделие, за туризъм. Трябва само да подобрим инфраструктурата.
А от технологична гледна точка какво очаквате да се случи?
Св.Г.: Мисля, че имаме доста инженерни традиции. Бизнеси, които са инженерни, не задължително софтуерни, биха могли да бъдат доста конкурентни. Трябва да имаме предвид, че сме в Европа. Нивото на знания и опитът, който може да бъде развит, би могъл да бъде почва за създаване на добри инженерни бизнеси. Хардуер например.
Все пак от гледна точка на себестойност, нивото у нас е по-ниско, а нивото на знания и качество е доста прилично. Няма как да е в широк мащаб, а в нещо специфично. Малко по-трудно е, защото зависиш от инфраструктура. Такива начинания са и по-капиталово тежки, което отсъства при софтуера.
Казвате, че новото поколение е много по-напред. На какво според вас се дължи това, как се учат?
Св.Г: До голяма степен, стабилността, която малко или много имаме след промени преди двадесест и няколко години, дава някаква сравнително стабилна възможност за хората да учат. Светът еволюира. Обогатяването на екосистемата, достъпът до информация, интернет, правят абсорбирането по-лесно, а апетитът идва с храненето.
По този начин хората успяват да са много по-подготвени и заредени, което им дава по-голям апетит за нови хоризонти. От там нататък идва въпросът хората да бъдат мотивирани, да искат да работят и да се развиват в България. Ние като завършвахме университета масовата тенденция беше търсене на начин да се отиде някъде в чужбина. Това беше масово. Вече не е съвсем така. Ние имаме и не малко колеги, които са се върнали от чужбина, за да работят тук. Тази тенденция е положителна.
В.Т.: Много се надяваме да става все по-изразена и хората да искат да си останат в държавата, в която са израснали.
Какво бихте посъветвали учениците, които искат да се занимават с програмиране?
В.Т.: Да не се отказват. Това е основното. Няма значение дали ще се занимават с програмиране или нещо друго. Да знаят, че нищо не идва лесно, въпреки че като четеш историите по вестниците и списанията изглежда като приказка. Не е точно така. Всеки един човек и фирма се сблъсква с много предизвикателства и разликата между по-добрите и не толкова добрите е дали се предаваш. Да си склонен да се бориш с предизвикателствата, а не да развееш бялото знаме и да кажеш, че нищо не става, че не ставаш за програмист или че държавата не става за нищо. Това е най-лесният изход, но не е този, който те развива.
Последно редактирано: