IvanKarakov
Active Member
"Темата"
Темата на този (надявам се) цивилизован и добронамерен дебат, който се опитвам да се започна се казва просто "темата". Не защото не мога да си формулирам мислите, не да се правя на интересен. Просто напоследък размишлявам по много теми и някак си всички те се свързват в едно... В една голяма тема, наречена "Темата".
Проблема:
Болно ми е от много неща, които виждам и чувам. Както в личният ми живот, така и тук във форума, по новините... по улиците. Има доста омраза между хората, псуват се и се обиждат за пълни глупости и в крайна сметка и те не знаят защо - ей така, за спорта. Партийни различия, различни гледни точки, етническа омраза, музикални вкусове, наранена гордост, себелюбие, вяра в някакви социални идеали... най-често безполезни и водещи до сегрегация.
Разбира се, целта не е само да си мрънкам. Задавам си въпроса "Защо се случва това?". Опитвам се да намеря причината и след това да намеря някакво решение на тези(по-скоро "този" проблем). Целта ми не е да спася света, бягам от този егоцентризъм, по-скоро да намеря своят душевен мир и евентуално да помогна и на някой друг човек да направи същото. Е, защо хората правят това, което правят?
Теорията ми за глутницата:
Според мен човека по начин на оцеляване прилича на вълка. Той се събира на глутници и се бори за оцеляване в различните сфери на живота срещу останалите глутници/приятелски кръгове, семейства, фирми, този форум и др./. Съществуват и вълци единаци, които прекарват живота си сами.
Казуса на най-голямата семка:
Забелязали ли сте, когато чоплите семки(всеки от вас го е правил), как винаги търсите най-голямата семка и така подбирате и подбирате, докато накрая стигнете до тази мръсна гадна най-малка семка и изядете и нея. Защо го правим? Защо подбираме така, след като знаем, че така или иначе ще изядем всичките?
Защо хората купуват нещата, които купуват и правят нещата, които правят?:
Когато хората купуват нещо, те всъщност си купуват доза надежда. Надежда, че даденият продукт ще им даде щастие или надежда, че той ще задоволи техните първични нужди. Същото е и с нашите взаимоотношения с хората. Ние обичаме и мразим, поради надеждата, че това ще ми донесе удовлетворение и евентуално, щастие. Тук нещата се припокриват малко с казуса на най-голямата семка и теорията за глутницата, сещайте се сами как.
Защо хората се събират на малки глутници?
Недоверие, породено от страх, породен от минали събития. Някъде назад в миналото, ние сме били наранени от човек, който пък е бил наранен от друг човек (и тн.), вероятно нещата датират още от първите хора. Единият е харесал бляскавият камък на другия и му го е взел, възможно е и да го е ударил с някой тежък(небляскав) камък по главата. Факта, че все още не можем да простим за това, че сме били наранени ни кара да не вярваме на никой човек, че може да ни даде щастие и няма да ни нарани. Затова ние се отричаме от човешките емоции, търсим щастието другаде. Някъде, където то не съществува. Затова и се събираме на малки глутници, малък кръг от хора на които смятаме, че можем да имаме доверие и се борим срещу всички останали хора, на които не можем да вярваме (защото са в друга глутница). А представете си... само за момент, че глутницата е глобална. Всички хора на тази планета... в една глутница, работещи заедно за подобряване на живота си. Утопия? - Може би. Няма го антагониста все пак, а литературата ни учи, че всяка история трябва да има антагонист. Дали може да има история без антагонист... не знам. Във всеки случай, идеята ми изглежда красива.
А в крайна сметка защо да вярваме на хората, как да им повярваме. Другите са безотговорни, егоистични, лежат и нищо не правят, крадат, пък и не са от моята глутница! Пък виж ме мен какъв съм готян.
Защо хората се събират на големи глутници?
Говоря за футболни отбори, политически партии, идеологии като про- анти- етноси/жени/мъже/работни/безработни/богати/бедни/чалга/рап... Ами много е просто - принадлежност. За да може човекът гордо да излезе и да каже "Това съм аз!". Пък и за какво да си говорим иначе, света/човешката раса/ и без това отива на майната си откак се е пръкнал и ние нищо не можем да направим. Надеждата, че този избор ще донесе щастие също го има, но явлението е по-индиректно. Тъй като принадлежността е към голяма група, отговорността е много по-малка и когато се стигне до отделният индивид, тя почти е стигнала нула. Има ли значение всъщност, кой отбор ще спечели световното, коя партия ще управлява държата, кой открадна парите, кой уби човека... не е ли по-важно да се разбере "Как" и "Защо". Не е ли това по-важно? Начинът по който е направено едно нещо и знанието, извлечено от резултата, както и мотивите, подтикнали личността или групата да направи конкретното действие. Не е ли по-важна корелацията в тези неща и подобряването на човешкият живот, отколкото постиженията на определен индивид или група.
Сега някой може да си каже: Виж го тоя комуниста, какви ги говори. Не, не съм комунист, не съм и демократ, не съм и фашист, аз съм просто един човек. Дори и утопист не съм, опитвам се да бъда реалист, доколкото мога, разбира се.
---
Стана твърде дълго и ще се опитам да завърша с тоя пост...
В края на почти всяка разсъждение стигам до един и същ извод: "Истината е в баланса, и не точно в нулата, а мааалко към по-доброто от двете." Всеко решение, всеки казус, всяка ситуация и разсъждение има два полюса и нито един от тях не е верният. Истината винаги е някъде по средата.
Та, как хора можем да преборим страха и "закона на джунглата" и хората да работят заедно за своето щастие?
--------------------------------
ПС1: Който иска да се включи с нещо, да заповяда. Само моля без обиди, политически спорове и тн. Нека да си говорим малко за човека, не за БСП, ГЕРБ, Левски, ЦСКА и прочие. На тези, които искат да хейтват... давайте, то си е за вас.
ПС2: Знам, че всички сте заети предприемачи, но парите не са всичко. Или...
ПС3: Който е прочел всичко това, благодаря за отделеното време, оценявам го.
ПС4: Без репутации, моля.
