малко помощ по бел !
- Автор shelby
- Начална дата
TretiKolovoz
Well-Known Member
От: малко помощ по бел !
Гадна работа. Не бих искал да съм на твое място.
Гадна работа. Не бих искал да съм на твое място.
ppyordanov
New Member
От: малко помощ по бел !
Вай, вай, докъде се стигна.. много е еродирал форумът напоследък бе, дори аз не съм забелязал..
Вай, вай, докъде се стигна.. много е еродирал форумът напоследък бе, дори аз не съм забелязал..
HeadShoT
Banned
От: малко помощ по бел !
Теза : Човек се подмладява знаейки ,че някой го обича .Той осъзнава ,че не е безразличен на света .Душата му е свободна и ще остане свободна докато любовта бъде взаимна и човек няма да остарее. Обичта е тази, която може да се запази жива през годините, човешката душа не умира, нито пък губи жизнеността си. Няма нищо по - силно от любовта и щастието и те успяват да вдъхнат живот на всеки един човек - било то млад или стар...
Избързал си с разсъжденията за Елисавета и пленника. Можеше да има други мисли преди това и чак после да пишеш за тях.Ето пример:
Изложение:
Има хора, които успяват да вкусят от насладите на живота. Хора, които не просто съществуват, а живеят. Вместо да стават роби на общочовешките норми и правила, те търсят своя собствен път, своето собствено щастие, било то и непонятно за другите. В търсене на любовта, в търсене на радостта, човек преминава през множество трудности и разочарования. Душата му отслабва след всеки удар, който съдбата му нанася. Заради мечтите си обаче, си струва да се борим. Заради сладкия вкус на щастието и обичта, си струва да страдаш. Струва си да бъдеш неразбран и осъждан от другите, защото макар и неправилен според другите, твоя избор е правилен, защото сърцето ти го е направило! Сърцето единствено има право да избира кое е грешно и кое - не. Заради този, който обичаш, си струва да рискуваш...
Така е и в произведението на Емилиян Станев - "Крадецът на праскови". Авторът разкрива живота на една жена, която не знае какво значи да обичаш. Въпреки, че има мъж до себе си, тя няма любим. Въпкреки, че споделя дните си с някого, тя не споделя сърцето си с него...Лицето й е красиво, но безизразно, душата й е млада, но състарен е ликът й, защото животът й е празен...Тя не е усещала нежност, нито страст. Не обич, а задължения я свързват с мъжа й. А душата й крещи! А сърцето й плаче. Защото всеки един от нас има нужда да обича. Всеки изпитва потребност от човек, с когото да преоткрие за пореден път себе си, от човек, който да успява да върне усмивката ни, да успява да върне вярата в живота ни, дори когато трудностите са много...Елисавета обаче не познава такъв човек...Не и в лицето на съпруга си. И докато дните минават, сърцето й вехне...Заключила е младостта и жаждата си за обич, някъде дълбоко в душата си. В очакване на чудо...И чудото идва. Крадецът на праскови всъщност й прави най - големия дар. Той й разкрива колко чуден е плодът на любовта. И душата възкръсва, и жаждата за живот се пробужда и мъката умира...Любовта на Елисавета и пленника е греховна, но красива. Тя дава на тази жена всичко, което е желала. Тя успява да възвърне радостта в дните й и блясъка в очите й. Подмладява я. Няма по - ефективно лекарство за самотата от обичта, няма по - красив човек от този, който е влюбен. Животът на Елисавета коренно се променя, сякаш младостта й се връща, сякаш желанието й да е щастлива, отново я жегва. Въпреки, че мами съпруга си, тя е вярна на себе си. Избирайки любовта пред задълженията, тя успява да докаже на душата си, че е млада, че е свободна...
Животът е пълен с избори, различни пътища, по които можем да тръгнем, животът е пълен с хора, които могат да ни помогнат по пътя ни...Не трябва да се спираме на едно място и да отхвърляме възможностите, които ни се дават. Това, което трябва да направим, е, да се радваме на чудните плодове на любовта и да й позволим да ни направи безсмъртни. Само тя има властта да дари младост на сърцата ни. Само тя може да изтрие следите от сълзите и миналите ни разочарования.
Заключение:
Свободата е най-важна за един човек.Оковите на душата тежат повече от всичката болка на света.Човек не трябва да спира да се бори срещу поробването на мечтите му.Ние имаме право да сме щастливи.Ние имаме право да обичаме.Имаме право да сме вечно млади.Животът е пред нас,само ние можем да го направим вълнуващ.Нека да захвърлим веднъж за винаги предрасъдъците,страховете си.Звездите са далеко,но можем да ги сграбчим,ако полетим...
Теза : Човек се подмладява знаейки ,че някой го обича .Той осъзнава ,че не е безразличен на света .Душата му е свободна и ще остане свободна докато любовта бъде взаимна и човек няма да остарее. Обичта е тази, която може да се запази жива през годините, човешката душа не умира, нито пък губи жизнеността си. Няма нищо по - силно от любовта и щастието и те успяват да вдъхнат живот на всеки един човек - било то млад или стар...
Избързал си с разсъжденията за Елисавета и пленника. Можеше да има други мисли преди това и чак после да пишеш за тях.Ето пример:
Изложение:
Има хора, които успяват да вкусят от насладите на живота. Хора, които не просто съществуват, а живеят. Вместо да стават роби на общочовешките норми и правила, те търсят своя собствен път, своето собствено щастие, било то и непонятно за другите. В търсене на любовта, в търсене на радостта, човек преминава през множество трудности и разочарования. Душата му отслабва след всеки удар, който съдбата му нанася. Заради мечтите си обаче, си струва да се борим. Заради сладкия вкус на щастието и обичта, си струва да страдаш. Струва си да бъдеш неразбран и осъждан от другите, защото макар и неправилен според другите, твоя избор е правилен, защото сърцето ти го е направило! Сърцето единствено има право да избира кое е грешно и кое - не. Заради този, който обичаш, си струва да рискуваш...
Така е и в произведението на Емилиян Станев - "Крадецът на праскови". Авторът разкрива живота на една жена, която не знае какво значи да обичаш. Въпреки, че има мъж до себе си, тя няма любим. Въпкреки, че споделя дните си с някого, тя не споделя сърцето си с него...Лицето й е красиво, но безизразно, душата й е млада, но състарен е ликът й, защото животът й е празен...Тя не е усещала нежност, нито страст. Не обич, а задължения я свързват с мъжа й. А душата й крещи! А сърцето й плаче. Защото всеки един от нас има нужда да обича. Всеки изпитва потребност от човек, с когото да преоткрие за пореден път себе си, от човек, който да успява да върне усмивката ни, да успява да върне вярата в живота ни, дори когато трудностите са много...Елисавета обаче не познава такъв човек...Не и в лицето на съпруга си. И докато дните минават, сърцето й вехне...Заключила е младостта и жаждата си за обич, някъде дълбоко в душата си. В очакване на чудо...И чудото идва. Крадецът на праскови всъщност й прави най - големия дар. Той й разкрива колко чуден е плодът на любовта. И душата възкръсва, и жаждата за живот се пробужда и мъката умира...Любовта на Елисавета и пленника е греховна, но красива. Тя дава на тази жена всичко, което е желала. Тя успява да възвърне радостта в дните й и блясъка в очите й. Подмладява я. Няма по - ефективно лекарство за самотата от обичта, няма по - красив човек от този, който е влюбен. Животът на Елисавета коренно се променя, сякаш младостта й се връща, сякаш желанието й да е щастлива, отново я жегва. Въпреки, че мами съпруга си, тя е вярна на себе си. Избирайки любовта пред задълженията, тя успява да докаже на душата си, че е млада, че е свободна...
Животът е пълен с избори, различни пътища, по които можем да тръгнем, животът е пълен с хора, които могат да ни помогнат по пътя ни...Не трябва да се спираме на едно място и да отхвърляме възможностите, които ни се дават. Това, което трябва да направим, е, да се радваме на чудните плодове на любовта и да й позволим да ни направи безсмъртни. Само тя има властта да дари младост на сърцата ни. Само тя може да изтрие следите от сълзите и миналите ни разочарования.
Заключение:
Свободата е най-важна за един човек.Оковите на душата тежат повече от всичката болка на света.Човек не трябва да спира да се бори срещу поробването на мечтите му.Ние имаме право да сме щастливи.Ние имаме право да обичаме.Имаме право да сме вечно млади.Животът е пред нас,само ние можем да го направим вълнуващ.Нека да захвърлим веднъж за винаги предрасъдъците,страховете си.Звездите са далеко,но можем да ги сграбчим,ако полетим...