Невидимата борба: Съвети от Св. Игнатий Брянчанинов
Духовен живот – това не само е радостта от молитвата или свободната въздишка, след изповед, но и полагане на усилия по пътя към Бог. Това не е само ясен път на въздигане към Небесата, но и съблазни и трудности, които не винаги можем веднага да разпознаем.
Св. Игнатий (Брянчанинов) обръща внимание на следния закон на духовния живот - при углубление в аскезата, подвижничеството води до съприкосновение с духовния свят, а първите духове, които вижда там християнина са падналите духове, а тези духове са близки до нас, поради нашето собствено грехопадение. В състояние на грехопадение се намира цялото ни естество и опита да се достигне преобразяване на това естество, освобождаване от невидимите врагове, достигане на Христовия свят възниква борба, невидима борба. “Падналите духове, - казва Св. Игнатий, - се стараят да ни удържат в състояние на грехопадение, в което ние по необходимост се намираме в състояние на робство и затова всячески ни внушават помисли и мечти, които подхранват и носят наслаждение на нашето греховно естество”.
Първото на което обръща внимание Св. Игнатий е, че не трябва да се учудваме на възникващите в нас греховни помисли, мечти, усещания, движения, не трябва от това да се смущаваме. Естествено е да се появяват в нашата паднала природа, точно както плевелите естествено израстват от земята, поради падението на хората. Дяволът, заради завистта си към нашето спасение, с лекота ни въздейства със своите мисловни внушения. Особено силна вътрешна борба се открива в нас, когато се отричаме от собствената воля и разум, поради своята паднала природа и се посвещаваме на Бога, стремяйки се да приобщим живота си към Евангелието.
Светията казва: “За да противостоим на падналите духове, първо трябва да ги виждаме. Борбата е възможно само с такъв противник, който е податлив на чувствата на тялото и душата...Духовете които са невидими за очите телесни, са видими за очите духовни, сърцето и ума; човек трябва да се научи да ги вижда с духовните си очи”. Когато греховните помисли и усещания започват да възникват постоянно и усилено или когато в нас започват да кипят внезапно страсти, живо да възстават греховни желания – това е знак за пришествието на врага.
Дяволът, за да възбуди нечистите мисли и чувства, често се явява в нашето въображение във вид на някакво човешко лице, защото “съчетавайки се с греховните помисли и мечти, се съчетава със самия сатана и му се подчинява в настоящия век и в бъдещия”. Но не само с греховни и суетни помисли ни въздействат демоните, те могат също и да се докосват до нашата душа и тяло, да оказват влияние на нашите чувства. “Ясни признаци за пришествие и действие върху нас на падналия дух – казва Св. Игнатий, - са внезапно възникналите греховни и суетни помисли и желания, греховни усещания, тежест на тялото, със скотските му изисквания, ожесточение на сърцето, надменност, суетни помисли, нежелание за покаяние, смъртно забвение, унилост и отчаяние, особено предразположение към земните занимания. Пришествието към нас на падналия дух винаги е съпроводено с усещане на смущение, помрачение, недоумение.
Как на всичко това да противостоим?
Началното оръжие в борбата с всичките изкушения на невидимите врагове се състои: