Тук в България двуполюсния модел е най-вървежен. Мога да дам примери не само с политиката. По наше време беше БСП срещу СДС, сега БСП срещу ГЕРБ, тъй като много от т.нар. седесари откриха алтернатива в царя и резонно в герб. Аз също бях седесар, както и повечето тук предполагам. Сега обаче никога не съм гласувал за герб. Подобен двуполюсен модел го има и във футбола - вечната драма Левски срещу Цска. Алтернативата Лудогорец съществува, но на повечето българи им е през оная работа за разградския отбор и си викат за сините и червените. Едно и също е цял живот. Просто нямаме политически елит, няма хора, които да се покажат на сцената, и да докажат с действия, че не са просто поредните корумпирани типажки, които искат да вземат някой лев и да се бият в гърдите колко са велики.
Много се опитаха - Царят комарджия, Бареков, Росен Петров, Радан Кънев, Мартин Димитров и кой ли не. Хората обаче са овце и си викат за едни и същи. Те не търсят алтернатива, те търсят работно място, което да им е сигурно и евентуално известно количество чакъл, който ще им бъде доставен безплатно от селския кмет, за да си направят пътека. Сега се явява Слави с неговите гръмки приказки за референдума и как гласували 2 млн. души в подкрепа на идеите му. Майка ми обаче я интересува, как да пребори ЧСИ, който я е осъдил за 10 000 бона за сметка, която е изтекла по давност преди 6 години. Хората ги интересува да не се хвърля националния флаг, интересува ги Василев и Божков да бъдат съдени, интересува ги се спрат мутренские изпълнения и прочие. Няма нито една партия, която да им гарантира това.
Момчетата със силните тупаници са властта, който не го разбира, значи няма никаква представа от българска политика. Всичко е простотия, така е било и така ще бъде в бъдеще, защото манталитета ни е такъв. Депутатите не са извънземни, а с част от цялото ни болно общество.
Иначе да, ще реши доста проблеми...
