Ами аз се доверявам за база портфолио. Като фрийлансър по онлайн маркетинг аз също получавам достъп до важна информация на daily basis, но се старая интереса на клиента винаги да идва пред моя - някой като ме попита за портфолио снимки на конкретни печеливши маркетингови кампании му показвам такива от преди 6-12 месеца, които вече не са актуалзи да клиента, който ми е дал разрешение да ги показвам. Като дойде репликата "Ама аз искам нещо от сега", моят отговор е, че не давам важна информация на 3-ти лица без изричното разрешение на клиента и съм готов да изгубяв поръчката, ако държат на 100% на такъв тип портфолио неща. Губя поръчки по този начин, но печеля доверие от хората, които все пак решат да ми се доверят на база другите неща от портфолиото ми.
Когато наемам човек за нещо просто правя същото. Проследявам онлайн репутацията на лицето/фирмата, гледам портфолиото, задавам 1-2 подвеждащи въпроса, които да ми подскажат дали този човек е професионалист или печалбар, и го карам на 6-то чувство. Обикновено много лесно се познава характера на човек по типа думи, които използва, по тон на гласа, начин на изразяване, начин на оформяне презентиране на информация, доколко човека уважава собствените си принципи спрямо моите такива, къде е готов на компромиси и къде е готов да си отстоява своите виждания за това как трябва да се работи.
Не е bullet proof метод да отсееш плявата, но където не мога да се оправя с приятели и познати, които са добри в нещо, просто се доверявам на предишен опит или усещането ми за човека.
И винаги когато е нещо важно подписвам договор с хората, които наемам. Това, че договорите нямали сила в такива ситуации не е вярно. Просто проектите за които наемам хора имат някаква стойност, която мога да докажа, съответно нежелани проблеми с поддръжката или кражба на интелектуална собственост могат да бъдат преследвани според закона най-малкото спрямо условията постановени в Бернската конвенция, а аз като човек който си изкарва хляба със създаване на концепции определено вярвам в силата на авторското право върху нещата, които си написал, сглобил за даден сайт.
Непознаването или неуважението към законите не е извинение за неспазването им, така че в един момент просто трябва да се довериш на факта, че има неща, които те пазят от подобен тип кражби. Хората просто не си знаят правата, за съжаление. Наскоро имах един клиент, чиято страница на бизнеса им беше непредадена от предишните собственици на бизнеса с извинението, че забравили паролата за акаунта. Посъветвах ги да си потърсят правата в съда. Много казуси се решават, когато нарушаващите законите започнат да осъзнават, че кражбата на пиксели си е също толкова голямо престъпление, колкото кражбата на физически предмети. И те така.