Калофер Русев
13 юли ·
ЗА КНИГОИЗДАВАНЕТО
Доста време обмислях, дали да напиша това, задавайки си въпроса, защо изобщо да го пиша и какъв е смисълът от това. Но – в края на краищата – ето, пиша го, за да съм наясно поне със самият себе си и читателите, ако не за друго.
И така... Блазни ме идеята, че издателствата в България залагат на някакъв талант у човека, който е решил да напише и издаде нещо. Опитът ми досега обаче сочи, че за родните ни издатели е по-важно авторът да притежава не толкова талант, колкото финансов ресурс. Първото, което чуваш от един издател, ако решиш да издадеш книга, е “Намери си спонсор”. Казано иначе – трябва да осигуриш средствата, с които да ти бъде отпечатана и издадена книгата. Реално ако платиш издаването, май няма особено значение, какво ще е съдържанието й...
След като достигнеш до заветния момент да имаш издадена книга, то трябва веднага да забравиш, че от нея можеш да имаш някакви финансови постъпления и дивиденти, въпреки заложеното в родната ни нормативна уредба относно авторските възнаграждения и сключените на базата на това договори с издателя! Поне при мен сътрудничеството ми с издателството премина под девиза “Разбери, че от писане не се печели!” Е – ако някой печели, то явно това не е авторът. А от това, което чувам от досегашния си издател, трябва да приема, че издаването на книга граничи едва ли не с филантропска и благотворителна дейност, защото било такъв разход и финансова загуба, че явно и осигуреното спонсорство не е достатъчно, за да го покрие в някаква степен. Така че, моля ви, не обиждайте издателя си, като му поискате някакво считано от вас за полагащо ви се възнаграждение! Той първо трябва да покрие всички свои разходи по издаването на вашата книга с продажбата на тиража й и чак след това нещо може да стигне и до вас – което изобщо не е сигурно, така че по-добре не чакайте и не се надявайте... Задоволете се само със славата на автор. Която, впрочем, също е спорна, защото с малките и ограничени тиражи, в които издателството отпечатва книгата ви, тя едва ли успява да стигне до голям кръг читатели. Между другото – забелязали ли сте, че на книгите вече не се изписва информация за това, в какъв тираж са издадени?
Та така и не ми стана ясно, кой всъщност печели от една издадена книга, особено що се касае за такава от български автор? Виж, чуждестранен – там е друга работа, явно! Особено ако издаването е подкрепено финансово по някоя програма от фондация или друга подобна институция. Тогава изглежда има какво да се поприпечели в издателския бизнес, защото прави впечатление, че борбата за участие по такива програми е сериозна. По тази причина книжния ни пазар е залят повече с, примерно, турски автори, отколкото с родни... Е – нали става въпрос за култура - тук нещата трябва да са в унисон със сериалите, бълвани от родните ни телевизии...
Признавам, напоследък и аз бях изпаднал в заблуждението, че след пет написани книги /тук изключвам последната, защото за нея съм се отказал въобще от авторското си възнаграждение/ би следвало да имам някаква макар и минимална печалбица за труда си. Каква заблуда! И какво неправилно тълкуване на сключените с издателството ми договори, както и разни официални документи, които с доста усилия успях да си осигуря и от които също стана видно, че би трябвало да получа някакви хонорари, та дори и с дължима лихва за забава... Е, ядосвах се за това, и то не толкова от факта, че съм финансово ощетен, а по-скоро някакво вродено чувство за справедливост бе накърнено в мен и се опитваше да наложи правота в този не особено справедлив свят. Известно време дори обмислях да потърся правата си по съдебен ред. Проблемът при мен обаче е, че – освен справедливи чувства, имам вродени и други, някои от които явно са откровено наивни. Според които считам, че не е уместно да причиняваш на някого това, което са ти причинили и не искаш да ти причиняват – а аз, уви, знам какво е да бъдеш съден за пари и в живота ти да има един частен съдия изпълнител, който да определя битието ти във финансов аспект. Още повече не ми се ще да причинявам такова нещо на човек, който все пак е направил нещо добро за мен – издаването на книгите ми. Направено при това – както става ясно - по чисти, благородни и изцяло нефинансови подбуди и с цената на огромни разходи.
На фона на всичко това, как да не подпомогнеш този човек с каквото можеш? Затова – ето - ще направя това, което мога: с това свое писание ще даря полагащото ми се по закон авторско възнаграждение на моят издател, за да го подпомогна в справянето му с финансовите разходи, които са му нанесли моите издадени пет книги, за някои от които си осигурих спонсорство, а за повечето дадох лични средства за отпечатването им!
Също така обмислям да публикувам книгите си в електронен вариант към сайта си “Калофер Русев – писател”, за да има свободен достъп до тях от страна на всеки мой бъдещ потенциален читател. Естествено, за последните – “Могилата” и “Знаците”, това ще се случи след изтичането на договорите ми с издателството. Все пак някой трябва да бъде коректен в изпълнението им, нали?
И последно – ще се извиня на моите читатели, че ще задгърбя изявите си като автор на книги към настоящия момент, предвид разочарованието, което изпитвам от нашето родно книгоиздаване. Все пак имам и други житейски поприща, на които трябва да продължа реализацията си.
На всички – за всичко – благодаря!
До момента, в който не се беше захапала с Саня Армутлиева, не бях я чувал въобще. 
