Арбитраж на домейн и SEO - как да?

Как да осребрим труда по SEO при арбитраж на домейн? Какви са възможностите да защитим труда си и домейна от претенциите на търговска марка?
Едно интересно решение на Арбитражa към WIPO - Световната организация по интелектуална собственост. Една, на пръв поглед, лесна за решаване, каша от търговска марка, домейни, сайтове и сходна дейност, решена по оригинален, макар и оспорим от някои хора, начин.
Представям на вашето внимание решения от Арбитражa към Световната организация по интелектуална собственост (WIPO) казус Mariana Stoilova Stankova срещу Miguel Angel Mata Carrasco (оригиналът на испански тук и превод с Google Translate тук), който ми се стори интересен поради няколко причини.

Първо, съдейки по името, ищца по казуса е била наша сънародничка, която живее и развива бизнеса си в Испания, конкретно в Палма де Майорка.

Г-жа Станкова притежава марката MYLOQUO, която е регистрирана в испанското патентно ведомство за рекламни и справочни услуги (клас 35) в еротичния бизнес, които тя предлага на сайта си myloquo.com.

В това си качество тя се позовава на UDRP правилата на ICANN и отправя искането да ѝ бъдат прехвърлени домейните
loquovip.com
loquovip.info
loquovip.net
loquovip.org
чиято регистрация е по-късна от тази на марката ѝ, и които г-жа Станкова счита за сходни в степен на объркване с последната.

Сходството бива аргументирано с това, че марката MYLOQUO и изброените домейни споделят общия словен елемент loquo, както и с обстоятелството, че собственикът на домейните ги използва за идентични услуги – предлагане на информация, база данни и справки в сферата на еротиката.

Второ и независимо от силната изходна позиция на предполагаемата ни сънародничка срещу испанския собственик на домейни, Арбитражът не само, че не се съобразява с искането ѝ, но и го отхвърля.

Принципно съставът от трима арбитри приема, че първото условие от UDRP правилата е изпълнено, или с други думи, че между марката на ищцата и домейните на ответника съществува сходство в степен на объркване.

Не такава, обаче, е позицията на арбитрите по останалите две изисквания – липса на легитимен интерес и недобросъвестност при регистрацията на домейните.

Арбитражът отчита, че ответникът е започнал да използва домейните си след като марката е била регистрирана, но също така отделя особено внимание на обстоятелството, че използването на домейните предхожда използването на марката и на домейна на ищцата.

В допълнение арбитражният състав отчита и доста екстензивното използване на домейните от страна на señor Carrasco и тук е моментът да представя и третата си причина, поради която считам казуса за интересен – арбитрите приемат като доказателствен материал изготвено от Alexa изследване, което се отнася до генерирания трафик от домейните на ответника и го съпоставя с трафика на домейна на маркопритежателката.

Данните в изследването свидетелстват, че señor Carrasco е вложил сериозни усилия (както и най-вероятно средства) в оптимизацията на флагманския си сайт loquovip.com, поради което Alexa го нарежда на 180 457-о място, докато ранкингът на ищцата от 2,411,752 указва, че сайтът ѝ привлича доста по-малко импресии от този на ответника.

С оглед на гореизложеното, Арбитражът приема, че притежателят на домейните има своя легитимен интерес да ги поддържа, както и че не ги е регистрирал недобросъвестно.

Каква е поуката ли?

Оказва се, че вложенията в search engine optimization водят не само до по-добрата откриваемост и достъпност на сайта, в чиято полза се предприемат, но и подобряват позицията му в спорове с притежатели на марки.
Emil A. Georgiev
Източник
 

Горе