Днес докато пиех кафе се натъкнах на тази статия във вестник "Сега". Смятам, че би била полезна на някои от хората тук. Ето и линк към самата статия: сори но нямам мнения да постна линка 
Патила
Всеки сблъсък с митницата е одисея с елементи на изненада
Или как се плаща ДДС върху услуга, която струва 0 лева
Силвия Янакиева, ЕКИП, ekipbg.com
Освобождаването на елементарна покупка от чужбина може да скъса нервите на всеки, а и струва доста пари.
Ако някога, влизайки в сайт за интернет търговия със стоки от трети страни (т.е. различни от държавите - членки на Европейския съюз, или да го кажем направо - от Далечния изток) и изкушени от огромното разнообразие и сравнително ниските цени, сте решили да спестите някой лев или да се порадвате на стока, непредлагана у нас - спрете, поемете въздух и помислете... Мислите, че единственото неудобство, с което ще трябва да се примирите, е дългото време за доставката и несигурността на пощенските служби - все пак историите за загубени известия, неоткриваеми пратки и т.н. са почти легендарни за родните пощи.
И в този момент откривате продавач, предлагащ безплатна доставка с голяма международна куриерска фирма. Желаната стока може да пристигне до вас за срок от 4 до 8 дена - от другия край на света ! (А защо доставката с държавните пощи отнема от 1 до 3 месеца, след като е възможно това да се случи за седмица?). Ключовата дума по-горе обаче не е "безплатно" - при някои продавачи може да платите и 20-30 долара за услугата на куриера, при други значително по-малко или нищо, важен е срокът. Сигурно не само аз съм си мислила така. Стоките действително пристигат в определения период.
Но без значение дали сте запознати с факта, или не - в този момент вие извършвате внос на територията на България. И ако цената на стоката, която внасяте, надвишава 30 лева, то
тя подлежи на спиране на митницата
и за да си я получите, трябва да заплатите ДДС (за определени стоки и акциз, а за по-скъпи такива и мито). Опитвайки се да намеря обяснение защо трябва да платя на държавата "вносител", в случая България, данък върху добавената стойност за нещо, за което никой в съответната държава не е добавил нищо, остава мистерия, сигурно нищо не разбирам от данъчно законодателство. От една страна, може да е акт на солидарност към родното производство, принудено да плаща данъци, които завишават цената на местните стоки, но и там ДДС пак го плащам аз, просто търговецът го внася в хазната вместо мен.
Ако държавата толкова иска да привежда в сила закона за паритета на покупателната способност по иновативен начин (чрез данъци, а не валутна политика), би могла да облекчи данъчната тежест, стоварена върху българските производители. При сделки между търговци може да има и нещо общо с правото на данъчен кредит, но аз съм физическо лице (не фирма, не осъществявам внос по занятие, не внасям контейнер, а една кутия и няма да печеля от продукта, а ще го ползвам) и от данъчен кредит не мога да се възползвам, нищо че според тях в случая осъществявам внос, който е търговска сделка. Но какво правим със стоките, които в родната ни страна не се предлагат? Естествено е и много просто, начисляваме им и на тях ДДС. Защо? Трябва ли да има причина за всичко (говоря за друга, освен фискална)!
То е само 20% от проблема!
Дано някой не е останал с впечатление, че основният проблем е необходимостта от плащането на ДДС. То е само 20% от проблема! Както казах по-рано, ако стоката е акцизна (в т.ч. чай, парфюм!), ще имате ДДС и върху акциза - защо се заплаща данък върху данъка, си остава нонсенс, но обект на друга тема. Останалата част от проблема е одисеята, която започва, след като разберете, че трябва да си платите данъка, и тя е една и съща, дори да сте напълно добросъвестен гражданин, който няма нищо против да си покрие възникналите задължения - пак ще получите урок, който да ви пари дълго.
След като вашият куриер ви уведоми, че пратката ви е задържана на митницата, трябва да предприемете определени процедури за освобождаването й - имате право на избор - да упълномощите куриера или да се справяте сами. В моя случай, тяхното представителство беше безплатно - не че аз няма да платя нищо, но те (куриерите) от мен пари за услугата си няма да вземат - има известна разлика. И така, вариант едно - избирам да ме представлява куриерската фирма - в случая много любезни хора. Наред с документите по поръчката и тези, отразяващи плащанията, трябва да осигуря ЕОРИ номер и нотариално заверено пълномощно.
ЕОРИ номер трябвало да имат всички лица, осъществяващи внос (по някакво изискване на ЕС, разбира се, щом ЕС е казал, няма как...) - издава се безплатно, става бързо, само трябва да отидете до митницата, да изчакате опашката, да преглътнете сопнатия тон на някой, който ви пита "Какво искате!", докато опитвате да прочетете информационната бележка. Прословутият номер за физически лица е ЕГН-то и една-две букви отпред и отзад.
Защо ЕГН-то ми не е достатъчно,
продължавам да се чудя, но... какво ли разбирам. По-интересната част е, че подобен постоянен номер се издава само в града, където е адресната ви регистрация, и ако, както в случая, сте студент от друг град в София, можете да получите само временен такъв - т.е. за една-единствена пратка, а ако очаквате и друга - поне вече ще знаете къде трябва да отидете.
Какви точно са пречките за издаване на постоянен такъв в друг град - след като необходимото технологично време е едно и също и за постоянен, и за временен номер, а служителите би трябвало да работят с информационни системи, за които 450 км да не са проблем, остава неизвестно, такива са разпоредбите! Нищо, след като не може, ще занимавам пак същите служители да вършат същата работа - и това, ако не е ефективност. Въпреки че законовият срок за издаване на ЕОРИ номер е 5 дни, го получавате веднага - точка за агенция "Митници".
Сега трябва да впишете този номер в пълномощно, да заверите нотариално документа (+6 лв. за нотариус) и да оставите оригинала при куриерската фирма и ако се случи да живеете в другия край на града, се пригответе да пътувате 15-25 км до офиса им (онзи около летището, всички имат такъв), можете да добавите и времето за изготвяне и заверка на пълномощното. Сега вече те могат да свършат останалото - всичко приключва само с един ден отпуска.
Но ако сте любител на истински дълбоките преживявания, може да решите да освободите пратката си сам - трябва да си вземете документите от куриерската фирма, да си извадите ЕОРИ номер, да платите на митническа агенция за издаването на митническа декларация около 20 лева в най-добрия случай (или около три пъти повече, отколкото е минималният дължим данък, ако стоката ви почти не надвишава 30 лв.) и не си мислете, че е нещо, което можете да си попълните сами. След още малко време в митницата можете да отидете отново при куриера, за да си вземете пратката.
Но... върху какво точно дължите ДДС?
Оказва се, че при формирането на митническите сборове освен стойността на стоката се включват и всички транспортни разходи, извършени за доставянето й до границата на ЕС. Забележете, че явно няма значение от кого са извършени. Не от вас и не за ваша сметка - и какво от това. И така, вие поръчвате стока с безплатна доставка и за самата доставка не заплащате нищо, но това, че не сте платили за нея според митническото законодателство, не означава, че не трябва да внесете ДДС върху доставката. Как мога да заплатя положително ДДС върху нещо, което за мен струва 0 валутни единици, не знам... Как трябва да заплатя ДДС върху чужд разход, също не знам... Нещо като да плащате ДДС върху баницата, която баба специално ви е приготвила.
Но това не е всичко... Тъй като доставката е била безплатна за вас и вие не сте платили нищо за нея, във вашата фактура ще пише 0 валутни единици, но за митниците 0 не е число, може да е 1, 2, 10, не и нула. Какво се случва, след като не може да не сте заплатили нищо? От някъде трябва да се вземе цена за тази услуга. Гледа се стандартната тарифа на куриерската фирма. За доставка от Китай до България тя е около 200 лева. Честито! Дължите ДДС върху тях. Или купувате, примерно, стока за 100 лева (плащате реално 100 лева) и заплащате ДДС върху 300 лева. И пригответе си и цената на митническата декларация, без нея не можете (какво са още 20 лева). Задача за размисъл за домашно - как дължите данък върху добавената стойност, когато такава няма, и как при 20% ставка е възможно данъкът ви да надвишава цената на стоката. Остава ви бонусът от насладата на всяко гише да обяснявате, че в пратката има два чифта гащи и сутиен. А ако сте спокойни, че не сте поръчвали нищо над 30 лв., не се тревожете, митническите служители винаги могат да се усъмнят в това и да спрат вашата пратка.
И все пак, понеже държавата се грижи за конкуренцията и равните пазарни условия за всички фирми, ако използвате пощите, може и да не се сблъскате с никакви подобни проблеми или поне вероятността за такива клони към нула, а не към единица - дали защото митниците гледат на тях като на "свои", или поради "качествено" вършене на работата от тяхна страна, историята мълчи.
P.S. Не си мислете, че нямате избор какво да направите. Можете да си платите сега или да изчакате да ви потърсят за неизплатени задължения към държавата и да платите повече. Такъв е законът! Спете спокойно - държавата се грижи за вас и вашите интереси
Патила
Всеки сблъсък с митницата е одисея с елементи на изненада
Или как се плаща ДДС върху услуга, която струва 0 лева
Силвия Янакиева, ЕКИП, ekipbg.com
Освобождаването на елементарна покупка от чужбина може да скъса нервите на всеки, а и струва доста пари.
Ако някога, влизайки в сайт за интернет търговия със стоки от трети страни (т.е. различни от държавите - членки на Европейския съюз, или да го кажем направо - от Далечния изток) и изкушени от огромното разнообразие и сравнително ниските цени, сте решили да спестите някой лев или да се порадвате на стока, непредлагана у нас - спрете, поемете въздух и помислете... Мислите, че единственото неудобство, с което ще трябва да се примирите, е дългото време за доставката и несигурността на пощенските служби - все пак историите за загубени известия, неоткриваеми пратки и т.н. са почти легендарни за родните пощи.
И в този момент откривате продавач, предлагащ безплатна доставка с голяма международна куриерска фирма. Желаната стока може да пристигне до вас за срок от 4 до 8 дена - от другия край на света ! (А защо доставката с държавните пощи отнема от 1 до 3 месеца, след като е възможно това да се случи за седмица?). Ключовата дума по-горе обаче не е "безплатно" - при някои продавачи може да платите и 20-30 долара за услугата на куриера, при други значително по-малко или нищо, важен е срокът. Сигурно не само аз съм си мислила така. Стоките действително пристигат в определения период.
Но без значение дали сте запознати с факта, или не - в този момент вие извършвате внос на територията на България. И ако цената на стоката, която внасяте, надвишава 30 лева, то
тя подлежи на спиране на митницата
и за да си я получите, трябва да заплатите ДДС (за определени стоки и акциз, а за по-скъпи такива и мито). Опитвайки се да намеря обяснение защо трябва да платя на държавата "вносител", в случая България, данък върху добавената стойност за нещо, за което никой в съответната държава не е добавил нищо, остава мистерия, сигурно нищо не разбирам от данъчно законодателство. От една страна, може да е акт на солидарност към родното производство, принудено да плаща данъци, които завишават цената на местните стоки, но и там ДДС пак го плащам аз, просто търговецът го внася в хазната вместо мен.
Ако държавата толкова иска да привежда в сила закона за паритета на покупателната способност по иновативен начин (чрез данъци, а не валутна политика), би могла да облекчи данъчната тежест, стоварена върху българските производители. При сделки между търговци може да има и нещо общо с правото на данъчен кредит, но аз съм физическо лице (не фирма, не осъществявам внос по занятие, не внасям контейнер, а една кутия и няма да печеля от продукта, а ще го ползвам) и от данъчен кредит не мога да се възползвам, нищо че според тях в случая осъществявам внос, който е търговска сделка. Но какво правим със стоките, които в родната ни страна не се предлагат? Естествено е и много просто, начисляваме им и на тях ДДС. Защо? Трябва ли да има причина за всичко (говоря за друга, освен фискална)!
То е само 20% от проблема!
Дано някой не е останал с впечатление, че основният проблем е необходимостта от плащането на ДДС. То е само 20% от проблема! Както казах по-рано, ако стоката е акцизна (в т.ч. чай, парфюм!), ще имате ДДС и върху акциза - защо се заплаща данък върху данъка, си остава нонсенс, но обект на друга тема. Останалата част от проблема е одисеята, която започва, след като разберете, че трябва да си платите данъка, и тя е една и съща, дори да сте напълно добросъвестен гражданин, който няма нищо против да си покрие възникналите задължения - пак ще получите урок, който да ви пари дълго.
След като вашият куриер ви уведоми, че пратката ви е задържана на митницата, трябва да предприемете определени процедури за освобождаването й - имате право на избор - да упълномощите куриера или да се справяте сами. В моя случай, тяхното представителство беше безплатно - не че аз няма да платя нищо, но те (куриерите) от мен пари за услугата си няма да вземат - има известна разлика. И така, вариант едно - избирам да ме представлява куриерската фирма - в случая много любезни хора. Наред с документите по поръчката и тези, отразяващи плащанията, трябва да осигуря ЕОРИ номер и нотариално заверено пълномощно.
ЕОРИ номер трябвало да имат всички лица, осъществяващи внос (по някакво изискване на ЕС, разбира се, щом ЕС е казал, няма как...) - издава се безплатно, става бързо, само трябва да отидете до митницата, да изчакате опашката, да преглътнете сопнатия тон на някой, който ви пита "Какво искате!", докато опитвате да прочетете информационната бележка. Прословутият номер за физически лица е ЕГН-то и една-две букви отпред и отзад.
Защо ЕГН-то ми не е достатъчно,
продължавам да се чудя, но... какво ли разбирам. По-интересната част е, че подобен постоянен номер се издава само в града, където е адресната ви регистрация, и ако, както в случая, сте студент от друг град в София, можете да получите само временен такъв - т.е. за една-единствена пратка, а ако очаквате и друга - поне вече ще знаете къде трябва да отидете.
Какви точно са пречките за издаване на постоянен такъв в друг град - след като необходимото технологично време е едно и също и за постоянен, и за временен номер, а служителите би трябвало да работят с информационни системи, за които 450 км да не са проблем, остава неизвестно, такива са разпоредбите! Нищо, след като не може, ще занимавам пак същите служители да вършат същата работа - и това, ако не е ефективност. Въпреки че законовият срок за издаване на ЕОРИ номер е 5 дни, го получавате веднага - точка за агенция "Митници".
Сега трябва да впишете този номер в пълномощно, да заверите нотариално документа (+6 лв. за нотариус) и да оставите оригинала при куриерската фирма и ако се случи да живеете в другия край на града, се пригответе да пътувате 15-25 км до офиса им (онзи около летището, всички имат такъв), можете да добавите и времето за изготвяне и заверка на пълномощното. Сега вече те могат да свършат останалото - всичко приключва само с един ден отпуска.
Но ако сте любител на истински дълбоките преживявания, може да решите да освободите пратката си сам - трябва да си вземете документите от куриерската фирма, да си извадите ЕОРИ номер, да платите на митническа агенция за издаването на митническа декларация около 20 лева в най-добрия случай (или около три пъти повече, отколкото е минималният дължим данък, ако стоката ви почти не надвишава 30 лв.) и не си мислете, че е нещо, което можете да си попълните сами. След още малко време в митницата можете да отидете отново при куриера, за да си вземете пратката.
Но... върху какво точно дължите ДДС?
Оказва се, че при формирането на митническите сборове освен стойността на стоката се включват и всички транспортни разходи, извършени за доставянето й до границата на ЕС. Забележете, че явно няма значение от кого са извършени. Не от вас и не за ваша сметка - и какво от това. И така, вие поръчвате стока с безплатна доставка и за самата доставка не заплащате нищо, но това, че не сте платили за нея според митническото законодателство, не означава, че не трябва да внесете ДДС върху доставката. Как мога да заплатя положително ДДС върху нещо, което за мен струва 0 валутни единици, не знам... Как трябва да заплатя ДДС върху чужд разход, също не знам... Нещо като да плащате ДДС върху баницата, която баба специално ви е приготвила.
Но това не е всичко... Тъй като доставката е била безплатна за вас и вие не сте платили нищо за нея, във вашата фактура ще пише 0 валутни единици, но за митниците 0 не е число, може да е 1, 2, 10, не и нула. Какво се случва, след като не може да не сте заплатили нищо? От някъде трябва да се вземе цена за тази услуга. Гледа се стандартната тарифа на куриерската фирма. За доставка от Китай до България тя е около 200 лева. Честито! Дължите ДДС върху тях. Или купувате, примерно, стока за 100 лева (плащате реално 100 лева) и заплащате ДДС върху 300 лева. И пригответе си и цената на митническата декларация, без нея не можете (какво са още 20 лева). Задача за размисъл за домашно - как дължите данък върху добавената стойност, когато такава няма, и как при 20% ставка е възможно данъкът ви да надвишава цената на стоката. Остава ви бонусът от насладата на всяко гише да обяснявате, че в пратката има два чифта гащи и сутиен. А ако сте спокойни, че не сте поръчвали нищо над 30 лв., не се тревожете, митническите служители винаги могат да се усъмнят в това и да спрат вашата пратка.
И все пак, понеже държавата се грижи за конкуренцията и равните пазарни условия за всички фирми, ако използвате пощите, може и да не се сблъскате с никакви подобни проблеми или поне вероятността за такива клони към нула, а не към единица - дали защото митниците гледат на тях като на "свои", или поради "качествено" вършене на работата от тяхна страна, историята мълчи.
P.S. Не си мислете, че нямате избор какво да направите. Можете да си платите сега или да изчакате да ви потърсят за неизплатени задължения към държавата и да платите повече. Такъв е законът! Спете спокойно - държавата се грижи за вас и вашите интереси
