Здравейте!
Имаме следния казус:
Фирма А има онлайн магазин, който се позиционира добре в Google и има добре обучени рекламни пиксели в Google Ads и Facebook. Органичните поръчки са средно между 30 и 35 на дневна база, а рекламните около 40 с добър ROAS (return of ad spend). Маржовете са средно около 55%.
Но фирматата А има следните 2 проблема:
-недостиг на бюджет за стока, което води до невъзможност да се изпълняват поръчките на време и в пълен мащаб
-има НЕмалки натрупани задължения към НАП поради финансова невъзможност да работи на пълен капцитет
С 2 думи - много добър сайт, добър обем поръчки и позициониране, стар домейн с добър авторитет, но финансова невъзможност да се зарежда стоката.
Затова фирмата А прибягва към вариант за сътрудничество с фирмата Б на приятел на лицето собственик на фирмата А, който съответно има опит в логистиката и средства. Тоест - дропшипинг или афилейт, по-скоро...
По предварителна уговорка - фирма Б трябва да зарежда стоките със собствени средства, да ги изпраща от собствено име, да организира складирането и изпращането по куриерска фирма и да превежда комисионна на фирма А.
По този начин - фирма А си намаля печалбата ориентировъчно наполовина, но пък се оформя шанс да се зареждат и изпращат всички стоки, тъй като се решава казуса с липса на бюджет.
Средствата по продажбите трябва да минават през фирмата изпълнител (фирма Б) и тя да изплаща комисионни по банков път на фирма А, която от своя страна продължава работата си по оптимизация, нови продукти и реклама. Което означава, че разходите на 2-те фирми са сравнително изравнени, съответно са изравнени и печалбите (приблизително). Идеята е да се работи в симбиоза - едната фирма да се грижи за сайта, а другата - за зареждането на стоката и изпълнението на поръчките.
По този начин - фирма Б получава немалка 5-цифрена сума на месечна база, която е гарантирана, тъй като рекламните разходи са за сметка на фирма А и комисионната на фирма А е твърда и маржът на фирма Б - е твърд.
Фирма Б, която трябва да отговаря за логистиката - обаче, се обръща към адвокат и счетоводител и твърди, че те са ги посъветвали/инструктирали, че за да се извършва тази дейност по възможно най-безопасен вариант за нея, от гледна точка на контролни органи (НАП и тнт) - фирма А трябвало да прехвърли хостинга и домейна си като актив на фирма и че домейнът трябвало да се води на нейно име, за да извъшва продажбите на стоките от този сайт, който е собственост на фирма А. Фирма А първоначално се съгласява, но след кратки консултации с колеги с онлайн магазини, адвокат по интернет право, програмисти и други компетентни лица в сферата - разбира, че това е грешка и прехвърлянето на домейна - би означавало, че подарява безвъзмездно своята собственост и бизнес - сайта си на фирма Б. Фирма Б от своя страна твърди, че друг начин на организиране на нещата - не е безопасен за нея и така трябвало да бъде по закон.
Бихте ли взели отношение по въпроса? Какво е вашето мнение? Вярно ли е, че не може фирма Б да извършва продажбите от свое име през сайта на фирма А, без да бъде прехвърлена собствеността му (на сайта и домейна)? И че би могла да има проблеми, при положение, че например всеки може да продава през сайта си чужди продукти на принцип дропшипинг, афилейт или пък да качи продукти в еМаг, ОЛХ, Вивре?
Отново уточнявам процедурата накратко - фирма А е собственик на сайта, поддържа SEO, реклама, качване на продукти, оптимизация, програмиране, а фирма Б - логистиката, зареждането на стоки от свое име и изпращането им на клиенти от СВОЕ ИМЕ.
Предварително уточнявам, че НЕ става въпрос за магазина в подписа ми.
Имаме следния казус:
Фирма А има онлайн магазин, който се позиционира добре в Google и има добре обучени рекламни пиксели в Google Ads и Facebook. Органичните поръчки са средно между 30 и 35 на дневна база, а рекламните около 40 с добър ROAS (return of ad spend). Маржовете са средно около 55%.
Но фирматата А има следните 2 проблема:
-недостиг на бюджет за стока, което води до невъзможност да се изпълняват поръчките на време и в пълен мащаб
-има НЕмалки натрупани задължения към НАП поради финансова невъзможност да работи на пълен капцитет
С 2 думи - много добър сайт, добър обем поръчки и позициониране, стар домейн с добър авторитет, но финансова невъзможност да се зарежда стоката.
Затова фирмата А прибягва към вариант за сътрудничество с фирмата Б на приятел на лицето собственик на фирмата А, който съответно има опит в логистиката и средства. Тоест - дропшипинг или афилейт, по-скоро...
По предварителна уговорка - фирма Б трябва да зарежда стоките със собствени средства, да ги изпраща от собствено име, да организира складирането и изпращането по куриерска фирма и да превежда комисионна на фирма А.
По този начин - фирма А си намаля печалбата ориентировъчно наполовина, но пък се оформя шанс да се зареждат и изпращат всички стоки, тъй като се решава казуса с липса на бюджет.
Средствата по продажбите трябва да минават през фирмата изпълнител (фирма Б) и тя да изплаща комисионни по банков път на фирма А, която от своя страна продължава работата си по оптимизация, нови продукти и реклама. Което означава, че разходите на 2-те фирми са сравнително изравнени, съответно са изравнени и печалбите (приблизително). Идеята е да се работи в симбиоза - едната фирма да се грижи за сайта, а другата - за зареждането на стоката и изпълнението на поръчките.
По този начин - фирма Б получава немалка 5-цифрена сума на месечна база, която е гарантирана, тъй като рекламните разходи са за сметка на фирма А и комисионната на фирма А е твърда и маржът на фирма Б - е твърд.
Фирма Б, която трябва да отговаря за логистиката - обаче, се обръща към адвокат и счетоводител и твърди, че те са ги посъветвали/инструктирали, че за да се извършва тази дейност по възможно най-безопасен вариант за нея, от гледна точка на контролни органи (НАП и тнт) - фирма А трябвало да прехвърли хостинга и домейна си като актив на фирма и че домейнът трябвало да се води на нейно име, за да извъшва продажбите на стоките от този сайт, който е собственост на фирма А. Фирма А първоначално се съгласява, но след кратки консултации с колеги с онлайн магазини, адвокат по интернет право, програмисти и други компетентни лица в сферата - разбира, че това е грешка и прехвърлянето на домейна - би означавало, че подарява безвъзмездно своята собственост и бизнес - сайта си на фирма Б. Фирма Б от своя страна твърди, че друг начин на организиране на нещата - не е безопасен за нея и така трябвало да бъде по закон.
Бихте ли взели отношение по въпроса? Какво е вашето мнение? Вярно ли е, че не може фирма Б да извършва продажбите от свое име през сайта на фирма А, без да бъде прехвърлена собствеността му (на сайта и домейна)? И че би могла да има проблеми, при положение, че например всеки може да продава през сайта си чужди продукти на принцип дропшипинг, афилейт или пък да качи продукти в еМаг, ОЛХ, Вивре?
Отново уточнявам процедурата накратко - фирма А е собственик на сайта, поддържа SEO, реклама, качване на продукти, оптимизация, програмиране, а фирма Б - логистиката, зареждането на стоки от свое име и изпращането им на клиенти от СВОЕ ИМЕ.
Предварително уточнявам, че НЕ става въпрос за магазина в подписа ми.
