Децата и думите. И още нещо (авторско видео)

Много наивен поглед върху децата, Кире.
Децата са жестоки, не защото са непринудени и честни, а защото са хора и това им е заложено по рождение - поне у някои от тях. Децата са не по-малко лицемерни от възрастните. Те са манипулативни още от бебета. Детето от случката, на която си бил свидетел е казало жестоките думи, именно с цел да нарани другото дете. То е знаело много добре, че това, което казва не е истина, но го е казало, защото е знаело как ще се почувства другото дете, чувайки това твърдение.

Маските са неизбежни. Те са начин да се адаптираме и оцеляваме. Ние, като индивиди установяваме тази жестока необходимост още в най-ранна детска възраст и щем - не щем се съобразяваме с правилата на играта.
 
Здравей, благодаря ти за мнението.
Всъщност аз казвам, че децата се държат така, не защото са непринудени и честни, а защото все още не са се научили как да си слагат маски.

Може би във видеото да съм го казал неясно - извинявам се, ако е така. Самото видео е на прима виста, не съм се подготвял за него.

Благодаря ти за мнението - да, изглежда, маските са неизбежни.
Друг е въпросът дали ни се играе тази игра.
На мен не ми се. А на теб?

Кико
 
Напротив, Кико, много ясно се изрази, но не съм съгласна с това ти твърдение. Децата също имат маски и ги използват доста умело - виж как манипулират собствените си родители. :) Децата дори могат да бъдат по-жестоки от възрастните, защото често не са наясно с последствията от собствените си действия.

Колкото до маските и играта - ми не ми се играе, бе Кико. Ние, дето произхождаме от пиринския край, сме по-малко лицемерни и повече склонни да отстояваме позицията си от хората от други региони на страната. Но... и на нас ни се налага да бъдем любезни с хора, които не харесваме и да стискаме зъби, когато виждаме очевидна несправедливост - рядко, но се случва при определени обстоятелства. Маските са неизбежни, защото са породени от ключови състояния - страх и комформизъм. Те са двигателната сила на човечеството и следователно няма да изчезнат. :)
 
"Децата също имат маски и ги използват доста умело".
Да, вярно, ала много рядко можем да говорим за високо ниво на осъзнатост, съгласна ли си?
Впрочем днес го видях - едно дете искаше сладолед и се разплака, и майката му взе една фунийка.

Не трябва да забравяме, че тази майка го е приучила на това поведение. То, несъзнателно, е открило слабост у нея - и се възползва. Сетих се за аналния характер, за който говори Фройд.
Например, тази слабост беше социалното огледало - как биха я гледали другите, ако детето продължеше да реве. Може би, според нея, биха си казали: "Вижте я, тя не става за нищо, не може дори детето си да укроти! Тя е скапан родител!" И това социално огледало я подтикна към действие.

Иначе, твърдя аз - ние учим другите как да се държат с нас.
Пример от личния живот - имам бизнес среща в 17:00 и уговорка с мило момиче в 20:30.

Бизнес партньорът знае, че трябва да е точен. Приучих го на това.

Момичето обаче закъснява и се обажда към 21:00 някъде, че още се оправя. Срещата отпада от моя страна. Тя настоява да излезем. Аз съм твърдо "не" - уговорката ни е счупена, не от мен.
Аз я уча какво да очаква от мен - искрен съм и твърд! Следващият път тя си спазва уговорката.

Колкото до маските - и на мен хич не ми се играе.
Махането на всяка маска сякаш е социално неприемливо.

Виж обаче, що за парадокс - слагаме маски заради нещо, което сами сме създали - страха. Съгласна ли си?

Кико
 
web_i_reklama каза:
Виж обаче, що за парадокс - слагаме маски заради нещо, което сами сме създали - страха. Съгласна ли си?

Кико
Увеличете...

Това е по-малкото зло, Кико. По-страшно е, че слагаме маските на безразличието или на одобрението, когато не одобряваме, заради собствения си комфорт. Не знам дали ние сме създали страха или той ни е заложен по рождение, като вътрешен орган, като жлеза, но е факт, че ние сме си създали комформизма.
В живота си имам само един или два случая, в които не съм реагирала при очевидна несправедливост и се презирам за това. Ако нещо може да ме изкара от обувките, това е наистина несправедливостта. Не е страшно, че майките учат децата си да бъдат безполезни паразити, консуматори и безмозъчни материалисти. Страшно е, че НЕ ги учат да разпознават Правилно и Нередно. Децата днес не знаят думичката ''НЕ''. Майките им не могат да им кажат ''Не може''. И не защото им пука какво ще си каже обществото (не им пука), а заради криво разбраната майчинска обич. Децата са жестоки, Кире, защото от съвсем малки получават повече власт, отколкото им се полага и нямат идея, че за действията им евентуално ще последва наказание.

Маските, всъщност не са толкова лоши или поне не винаги. По-лошо от тях е безразличието и липсата на реакция при забелязана нередност.
Знаеш ли каква е разликата между мен и теб? Аз щях да ошамаря въшливото копеленце, което е казало на другото дете, че родителите му са го зарязали. Ти реагира ли изобщо? :)
 
Да те допълня за страха - струва ми се, че в еволюционен план е бил полезен, както и болката. Ако не те е страх и не те боли, не знаеш какво става, когато хищник те захапе.
Ала сега, когато сме преодолели тези първични заплахи, сякаш мозъкът още не е успял да се адаптира към новите условия.

Колкото до твоето отношение към несправедливостта - може би си я изпитала на свой гръб, щом си развила такова остро отношение към нея.
Да те допълня и за родителите - мнозина създават деца, преди да са създали свой вътрешен личностен център. Не познавайки себе си, те се опитват да създават деца, въплъщаващи идеала за тях самите. Несбъднатият идеал за тях самите.

И за децата, позволи ми да те допълня, за жестокостта и отговорността - обърни внимание, че децата казват: "Играчката се счупи", а не "Аз счупих играчката!" Защото самото деяние на чупенето бива оневинено от родителя. Оттук, още от ранна детска възраст, се развива култура на личната безотговорност.

Колкото до безразличието - то е нещо страшно!
Аз не реагирах тогава, и не се оправдавам сега, казвайки го. То бе твърде отдавна - нещо се бях заблудил, че е били преди 3-4 години, ала сега като сметна - може би 8-9 години назад във времето.
Тогава, в онова време, въобще не разсъждавах тъй, както днес.

А сега, ако стана свидетел на подобно отношение, не бих го ошамарил. Вместо това ще въздействам толкова силно на това дете, колкото ми позволяват всичките ми способности в областта на психологията.

Стана съдържателен разговор.
Много ти благодаря за участието!

Кико
 
Кире, страхът е необходим и днес или, ако не ''необходим'', то поне неизбежен. Няма как това основно чувство да закърнее и да изчезне. Та ние всеки ден имаме повод да се страхуваме - за собствения си живот, за този на любимите си хора. Дори да няма пряка заплаха, опастността от болести винаги съществува. Страхът е полезен, защото напомня, че не сме безсмъртни, а според мен няма по-страшно нещо за един индивид от вътрешното усещане за безсмъртие. Нали знаеш, че в римската империя е имало практика до императора, връщащ се от успешен поход да върви човек, който да му повтаря непрекъснато: ''И ти си смъртен'', за да не се самозабрави. Практиката очевидно не е била особено успешна, защото историята помни ужасни безчинства, породени от усещането за безсмъртие :)

Прав си, относно реакцията на случката с децата. И на мен постоянно ми се случва да съжалявам, че не съм реагирала по определен начин в конкретна ситуация. Това не винаги се дължи на маските и безразличието. Понякога просто нямаме време за адекватна реакция. Когато вътрешният инстинкт и здравият разум започнат битка, обикновено резултатът е пълен блокаж или груба грешка.

Рядко съм изпитвала несправедливост на свой гръб, защото от съвсем малка съм успявала да реагирам остро на всякакви опити за погазване на елементарните ми права, както и тези на другите. Това е вродена черта от характера, а не придобита. Носила ми е доста проблеми, но се радвам, че я притежавам. Показала съм я и в този форум, мисля и ще продължа да я показвам, когато се налага.

Да те допълня и за родителите - мнозина създават деца, преди да са създали свой вътрешен личностен център. Не познавайки себе си, те се опитват да създават деца, въплъщаващи идеала за тях самите. Несбъднатият идеал за тях самите.

И за децата, позволи ми да те допълня, за жестокостта и отговорността - обърни внимание, че децата казват: "Играчката се счупи", а не "Аз счупих играчката!" Защото самото деяние на чупенето бива оневинено от родителя. Оттук, още от ранна детска възраст, се развива култура на личната безотговорност.
Увеличете...

A! Тук вече напипа правилно нещата. :) Децата не са толкова невинни, за колкото сме свикнали да ги смятаме. Те просто са зависими от нас възрастните, поради което, в желанието си да ги обгрижим и защитим, сме склонни да ги идеализираме.
Истината е, че всеки човек е 50% вродени личностни характеристики и 50% допълнително развити под въздействието на родителите и социума. Трудно е да се каже кой човешки порок е вроден и кой придобит впоследствие, но е факт, че няма идеални хора. :)
 
Здравей, @nandibandi , впрочем, чела ли си "Към себе си" на Марк Аврелий, римския император? Откровението му е тъкмо в тази стилистика - "и ти си смъртен".
Животът учи, нали? Ето, ти знаеш как би постъпила, аз също. И по-добре, че е така.

Няма идеални хора!
Благодаря ти за съдържателния разговор!

Кико
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе