Ръстът на разходите продължава да изпреварва този на приходите и към юли дефицитът в бюджета минава 1.147 млрд. лв., което е 1.4% от БВП. За сравнение, миналата година по същото време той е бил едва 170 млн. лв. Числото е опасно близо до планирания дефицит за цялата 2014 г., който е 1.8% от БВП. Това стана ясно от изнесените от служебния финансов министър Румен Порожанов предварителни данни за състоянието на държавните финанси. Според него заложените приходи в бюджета умишлено са били завишени, като целта е била правителството да има повече средства за харчене. Зам. финансовият министър Кирил Ананиев, който беше съветник по финансовите въпроси на експремиера Пламен Орешарски, дори уточни, че според него сумата е между 700 и 900 млн. лв. "Аз съм бил съветник, но не съм взимал решенията. В интерес на истината от самото начало на бюджетната процедура винаги съм казвал, чe приходите са значително завишени", заяви Ананиев.
Разходите растат
Към юли ръстът на разходите в бюджета е над 7%, а този на постъпленията – едва 1.4%. Според Порожанов независимо от надценените приходи е можело да има разумно изразходване на разходи. Въпреки това от началото на годината с отделни постановления са одобрени допълнителни разходи в размер на 867 млн. лв., от които до момента са усвоени около 360 млн. лв. От цялата сума около 150 млн. лв. са парите, дадени на няколко министерства чрез правителствената програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите".
Финансовият министър обясни, че в момента се прави анализ на раздадените по правителствената програма средства с идеята да се види дали могат да се направят някакви икономии. Общият й бюджет беше 500 млн. лв., като от тях по-голямата част бяха раздадени на различни общини без ясни критерии. Въпреки това според Порожанов няма как да се спират вече започнати обществени поръчки.
Приходите - лисват 900 млн. лв.
Данните за изпълнението към юли отново показват неизпълнение предимно на косвените данъци. То е основно при ДДС (виж графиката). Точно този данък обаче е с най-голям принос в общите приходи. Общо тази година се очаква в бюджета да влязат с 11% повече спрямо миналата постъпления от данъци. Според Порожанов обаче това е невъзможно при планиран икономически ръст от 1.8%. Така неизпълнението на разчетите в частта на данъчните приходи през тази година се очаква да е около 900 млн. лв.
Еврофондовете
Друг фактор, който влияе на фиска, са еврофондовете. Порожанов посочи, че дефицитът в Националния фонд е 400 млн. лв. и има опасност да се увеличи, ако Брюксел не възстанови част от авансово платените проекти. Той допълни, че приоритет на служебния кабинет е да финансира проектите по двете спрени европрограми, за да не се губят евросредства и да не се декапитализират общините.
Сметките на финансовото ведомство показват, че за да се възстановят плащанията от Брюксел, спрените проекти ще трябва да се финансират временно от бюджета. За целта ще са нужни около 900 млн. лв. до края на годината, в случай че плащанията не бъдат възстановени до 31 декември, и около 300 млн. лв., в случай че ЕК възстанови сертифицираните разходи до края на 2014 г.
Министър Порожанов отново потвърди, че през месец август от националния бюджет са предоставени 167 млн. лв. за "Околна среда" и 188 млн. лв. за "Регионално развитие". Целта е двете програми да се размразят. "Това бяха разходи (по "Околна среда" – бел. ред.), които стояха в продължение на седмици и дори месеци. Но съвсем умишлено според мен бяха отложени за август, за да се отразят директно върху дефицита през този месец. Не че не можеха да се платят юни или юли", заяви Порожанов.
Неизбежна актуализация
Финансовият министър отново заяви, че според него актуализацията на бюджет 2014 е неизбежна. С точните разчети обаче ведомството ще е готово след 15 септември. "В момента идеалният вариант е дългът да бъде увеличен единствено с размера на дефицита, който трябва да бъде покрит", заяви Порожанов. Според него и на касова, и на начислена основа дупката в държавните финанси не трябва да надхвърля 3% от БВП, за да не влезе страната в процедура по свръхдефицит. Още преди няколко седмици подобна теза застъпи и президентът Росен Плевнелиев. А това означава, че лимитът на дълга трябва да се увеличи с още минимум около милиард.
