muhomor
New Member
Първи постинг във форума (всъщност мисля, че имах друг акаунт преди, но не си го спомням) по тема, която ме мъчи от години. Малко е философска, а аз страдам от известна логорея, затова не бързайте с TLDR плс.
От много време се опитвам да се позиционирам някъде, да направя нещо удовлетворяващо. Опитах 100 неща през годините. Малко от тях ми донесоха вътрешно удовлетворение. Още по-малко донесоха някакъв финансов успех. От 96-та насам минах през какви ли не простотии - схеми за пасивни доходи, мултилевъли, мейлордър глупости, порно, афилиейт програми, понзи схеми ако щете. Резултатът от всичко това беше обезкуражаващ и затвърди в мен увереността, че нещо ми липсва, щом дори и с не до там читави методи не мога да изкарвам лев. Годините минаваха, аз все по-трескаво исках да съм в играта, да съм в мармалада с големите кинти. Смятах, че имам гениални идеи, на които нещо малко им липсва да отлепят. Някой да ги види и подбере, и така да стане.
Технически умения за презентация на идеи, риторика, дар слово - при мен дал господ. С нюх кой и как да апроучна обаче копеленцето ме е ощетило. Както ме е ощетило и с това да не се сдухвам от трудностите по пътя. И така години аз представям тук и там разни идеи. Веднъж след един elevator pitch при мен дойде венчър капиталист. От ония големите и известните. Ама от най-големите и най-известните в страната. Направихме си среща, представих му някои идеи и... не можах да реша коя от тях ми се струва най-перспективна. Исках ги всичките. Там ми е и бъга, че не мога да движа едно нещо, трябва да са минимум две паралелни, та като зацикля по едното, да мога да започна да правя другото и да ресетна. Обаче това изглежда не е смислена практика в тоя свят. И тогава при вида на противоречието аз просто дадох пас. Всеки на мое място би си съдрал гъза от мислене, планиране, проиграване само и само да не пропилее златната възможност. А златна тя беше. Мултиплатинена. Всеки щеше да направи НЕЩО конкретно, за да не я издуха. Не и аз. Аз реших да направя нещо коренно различно. Нещо, което няма нищо общо. Нещо, което ми отне около година работа и ми донесе смешна финансова облага. Донесе ми обаче друга. И с още няколко събития от последните месеци ме научи, че когато губиш едно печелиш друго, затова е добре да не се вайкаш като малка кучка. Но не трябва да се пропуска и факта, бих казал изключително важния факт, че тогава ми беше широко около врата и можех да си позволя да не мисля непосредствено за финансовите аспекти на живота и бизнес идеите.
Беше ми широко и когато на следващата година реших да направя онлайн издание, в което инвестирах цялото си време и желание. Беше всичко, което исках да правя тогава. Даваше ми удоволствие. Уви, не ми даде нищо във финансов план. Причините за това са комплексни и няма да го обсъждам. Но една от тях е презхуизацията на интернет обществото в наше време. Всеки цъка лайкове като да няма утре, с което се изчерпва ангажимента му. Помня как собственика на бар 703 беше дал интервю като го закриваха и казваше нещо от рода на (свободен преразказ) "Хората просто бяха приели, че барът ще е тук и с тях и без тях. Но не се чувстваха отговорни или свързани освен сантиментално, та да направят нещо той да продължи да съществува". Тогава си мислех, че това звучи абсурдно, но после разбрах, че е напълно прав. Защото когато харесваш нещо и държиш на него, еми направи нещо, минимално, елементарно, че да продължи да съществува, пичка му майна! Е, не се получи. Изданието си отиде след 2 години опити да го закрепя. С него и нещо от мен. И увереността ми, че искам в бъдеще да правя КАКВОТО И ДА БИЛО за българския пазар и за българския потребител.
Беше ми широко и в началото на тая година, когато реших да следвам мечтата си и да направя нещо, което за рамките на България е ебати екзотиката, но което винаги съм искал да направя. 9 месеца следване на мечтата по-късно си броя стотинките в картата, която е в самия край на овърдрафта си, а отвъд нея съм толкова бона на минус, че дори не искам да си спомням. И е трудно в такива моменти човек да не започне пак да си задава екзистенциални въпроси от типа на "какво сбърках", "какво ми куца", "защо всеки път става така", "към кой да се обърна". Честно казано, не мисля че сбърках нещо. Не мисля, че някога съм сбъркал. Всичко, което съм направил, са били мои съзнателни решения и като достатъчно мъдър човек съм приел, че всяко мое действие има последствия, които ще трябва да нося. Както и не вярвам вече, че гениалните и уникални идеи са ключът. Но въпреки всичко ми омръзна да блъскам в стената, братче. Затова, моля, светнете ме. Кой е елементът Х за да се случи нещо в случаи като моя (и на много други хора, понеже всички вярваме, че правим яката работа, ама липсва катализатора тя да се случи както трябва)? Как при вас проработиха нещата?
И дано не е нахално, ама онова с многото труд и търпение не ми е любимата тема за разговор, плс не ги намесвайте. Когато подобни глупости, подходящи за хора вярващи в Тайната, ви хрумнат, си спомнете как копеленцето Зукърбърг се оказа милиардер с чужда идея, но с правилния контакт и как най-изсмуканото от пръстите и на пръв поглед никому ненужно нещо Туитър, което години наред дори нямаше план как да прави пари, се оказа следващото голямо чудо. Или как с таткови 700 бона се купува бегемама, а с мамините пари от тотото се прави медийна империя.
И благодаря :wink:
От много време се опитвам да се позиционирам някъде, да направя нещо удовлетворяващо. Опитах 100 неща през годините. Малко от тях ми донесоха вътрешно удовлетворение. Още по-малко донесоха някакъв финансов успех. От 96-та насам минах през какви ли не простотии - схеми за пасивни доходи, мултилевъли, мейлордър глупости, порно, афилиейт програми, понзи схеми ако щете. Резултатът от всичко това беше обезкуражаващ и затвърди в мен увереността, че нещо ми липсва, щом дори и с не до там читави методи не мога да изкарвам лев. Годините минаваха, аз все по-трескаво исках да съм в играта, да съм в мармалада с големите кинти. Смятах, че имам гениални идеи, на които нещо малко им липсва да отлепят. Някой да ги види и подбере, и така да стане.
Технически умения за презентация на идеи, риторика, дар слово - при мен дал господ. С нюх кой и как да апроучна обаче копеленцето ме е ощетило. Както ме е ощетило и с това да не се сдухвам от трудностите по пътя. И така години аз представям тук и там разни идеи. Веднъж след един elevator pitch при мен дойде венчър капиталист. От ония големите и известните. Ама от най-големите и най-известните в страната. Направихме си среща, представих му някои идеи и... не можах да реша коя от тях ми се струва най-перспективна. Исках ги всичките. Там ми е и бъга, че не мога да движа едно нещо, трябва да са минимум две паралелни, та като зацикля по едното, да мога да започна да правя другото и да ресетна. Обаче това изглежда не е смислена практика в тоя свят. И тогава при вида на противоречието аз просто дадох пас. Всеки на мое място би си съдрал гъза от мислене, планиране, проиграване само и само да не пропилее златната възможност. А златна тя беше. Мултиплатинена. Всеки щеше да направи НЕЩО конкретно, за да не я издуха. Не и аз. Аз реших да направя нещо коренно различно. Нещо, което няма нищо общо. Нещо, което ми отне около година работа и ми донесе смешна финансова облага. Донесе ми обаче друга. И с още няколко събития от последните месеци ме научи, че когато губиш едно печелиш друго, затова е добре да не се вайкаш като малка кучка. Но не трябва да се пропуска и факта, бих казал изключително важния факт, че тогава ми беше широко около врата и можех да си позволя да не мисля непосредствено за финансовите аспекти на живота и бизнес идеите.
Беше ми широко и когато на следващата година реших да направя онлайн издание, в което инвестирах цялото си време и желание. Беше всичко, което исках да правя тогава. Даваше ми удоволствие. Уви, не ми даде нищо във финансов план. Причините за това са комплексни и няма да го обсъждам. Но една от тях е презхуизацията на интернет обществото в наше време. Всеки цъка лайкове като да няма утре, с което се изчерпва ангажимента му. Помня как собственика на бар 703 беше дал интервю като го закриваха и казваше нещо от рода на (свободен преразказ) "Хората просто бяха приели, че барът ще е тук и с тях и без тях. Но не се чувстваха отговорни или свързани освен сантиментално, та да направят нещо той да продължи да съществува". Тогава си мислех, че това звучи абсурдно, но после разбрах, че е напълно прав. Защото когато харесваш нещо и държиш на него, еми направи нещо, минимално, елементарно, че да продължи да съществува, пичка му майна! Е, не се получи. Изданието си отиде след 2 години опити да го закрепя. С него и нещо от мен. И увереността ми, че искам в бъдеще да правя КАКВОТО И ДА БИЛО за българския пазар и за българския потребител.
Беше ми широко и в началото на тая година, когато реших да следвам мечтата си и да направя нещо, което за рамките на България е ебати екзотиката, но което винаги съм искал да направя. 9 месеца следване на мечтата по-късно си броя стотинките в картата, която е в самия край на овърдрафта си, а отвъд нея съм толкова бона на минус, че дори не искам да си спомням. И е трудно в такива моменти човек да не започне пак да си задава екзистенциални въпроси от типа на "какво сбърках", "какво ми куца", "защо всеки път става така", "към кой да се обърна". Честно казано, не мисля че сбърках нещо. Не мисля, че някога съм сбъркал. Всичко, което съм направил, са били мои съзнателни решения и като достатъчно мъдър човек съм приел, че всяко мое действие има последствия, които ще трябва да нося. Както и не вярвам вече, че гениалните и уникални идеи са ключът. Но въпреки всичко ми омръзна да блъскам в стената, братче. Затова, моля, светнете ме. Кой е елементът Х за да се случи нещо в случаи като моя (и на много други хора, понеже всички вярваме, че правим яката работа, ама липсва катализатора тя да се случи както трябва)? Как при вас проработиха нещата?
И дано не е нахално, ама онова с многото труд и търпение не ми е любимата тема за разговор, плс не ги намесвайте. Когато подобни глупости, подходящи за хора вярващи в Тайната, ви хрумнат, си спомнете как копеленцето Зукърбърг се оказа милиардер с чужда идея, но с правилния контакт и как най-изсмуканото от пръстите и на пръв поглед никому ненужно нещо Туитър, което години наред дори нямаше план как да прави пари, се оказа следващото голямо чудо. Или как с таткови 700 бона се купува бегемама, а с мамините пари от тотото се прави медийна империя.
И благодаря :wink:
Накрая намерих правилният път макар и да не ме удовлетворява толкова.
