По повод
#40 post: „чл. 20, ал. 2, т. 2“ ясно пише, че важи за „при условията на ДИСТАНЦИОННА ПРОДАЖБА“. Т.е. BG Company НЕ извършва „Distance Sales“ на територията на BG, а извършва на всички останали 27 x EU Member States. Този праг от 70K не важи за BG Companies. Прегледай
този doc.
Distance Selling Threshold scheme режимът, зададен от X държава (4 и 5 колона), важи САМО за 27 x от останалите EU Member States, не и за X държавата, задала я.
Domestic Selling Threshold scheme, зададен от X държава (6 и 7 колона), важи САМО за X-resident (domestic-resident) companies, не и за останалите 27 x EU Member States.
По повод
#42 post: Твърде възможно е да има неграмотни лица, закачили се на държавна служба. eB, AZ, Zalando, Allegro, Bol, Cdiscount, PriceMinister, Fnac, LaRedoute, Ricardo, EzeBee, Fruugo, HelloPretty, MercadoLibre, TradeMe, DaWanda, ArtFire и маса
др. знайни и незнайни са под общото наименование: MARKETPLACES. Като такива си предоставят „ПЛОЩАДКА“ (пясъчник), от която ПЕЧЕЛЯТ, предоставяй УСЛУГАТА си. Услуга по „достъп“ от страна на Business към Customers/Consumers, маркетизирани/доказари в дадената платформа (marketplace). В доста от тях sellers плащат и за допълнителни услуги: Ads, Promotions, Shop/Store абонамент или др. perks (пак „УСЛУГИ“). Това, че на X/Y/Z държавен чиновник е инак, не мога да го коментирам.
Това е директно от eB's invoice. Та „services“ последно как се превежда? Като се рекламира (promoted listings) и се продадат:
Това как се превежда?
PP дали е банка или не, има 2 факта тук. Първия е, че PP в ЕС се смята и оперира
като банка, имаща
банков лиценз в LU, издаден от шефа на ЕК, съгласно от дата:
02.07.2007г. И втория факт, че PP EU са в
списъка на БHБ.
При
въведен в eB VAT ID номер, то от eB СЛЕД поне 1 billing cycle (по-скоро на 2-рия или 3-тия) добавят VAT Number-а там, съответно спират да „начисляват“ VAT over e-Services, които удържат. Т.е.
вместо те да ги начисляват+внасят към локалния техен Н@П, то seller-а ще си ги
внася сам в локалния са VAT MOSS. По принцип независимо по кой
„локален член в неговата си държава по VAT“ се е регистрирал той, то VAT ID-то въведено ли е в дадения Marketplace (eB/AZ/etc.), то
той спира да начислява VAT over e-Services (e-Services = fees, ads, shop, etc.), това относно
#46 post.
Но дали нещата от края на
#46 post (където се започва с „
И сега…“) са верни, както и:
Вариант #1:
Ако не сме предоставили на eB VAT номер, ще ни бъде начислено българско VAT ДДС. Тогава директно префактурираме към фирмата без ДДС, за да няма двойно облагане.
По Вариант #1:
И така - фирма по ДДС ползва услуга от eBay и я преотстъпва (или продава) на фирма без ДДС. Правих консултация с методолог от НАП точно по тази ситуация, напълно законно си е от гледна точка на ЗДДС. Предупредиха, обаче, да се внимава за юридическото оформяне на отношенията между двете фирми, особено ако са на един и същ собственик. Това не го разбрах напълно. Нещо във връзка с Търговския закон ли да е? Свързани лица? Някакви идеи за вида на договора между двете фирми?
Вариант #2:
Но може би е по-читаво да предоставим VAT номер, да получаваме от eB фактура без VAT и да си го самоначисляваме при префактурирането.
Кой от 2-та варианта е по-удачен, може би, ако разясниш с цифри и примери, би било по-добре смилаемо. И дали има 3-ти (
CN+HK Company)? Според мен повече време и усилия трябва да се заделят за варианта в скобите (за там вече трябва изчитане на
1 /
2, с CN имаме, не и с HK, но пък CN + HK имат по между си, така че
BG < CN < HK си е „OK“ вариант), тъй като ЕС не е добро място за продажби non-domestic firms,
справка.
„Доверието на потребителите в онлайн търговците от собствената им държава е над 70%, докато към тези от друга страна е близо 58%.“
В прав текст значи, че ако човек иска да УСПЕЕ да „овладее“ тези 70% от продажбите в UK/DE/FR/ES/IT, то трябва задължително да продава през: UK/DE/FR/ES/IT фирма. Ако ли не, само 58%. Да не говорим откъм Country Quality №1 от десетилетия си е DE, да не кажа сигурно столетие. Та имането на DE Company в EU е един „добър фактор“ и на trust, и на reputation. Но това излага на риск самата фирма от страна на адвокатите, claims, brands, etc. (приятел, живеещ в Мюнхен с немска фирма там, регистрирана в локалния търг. регистър + DE VAT, постоянно ми се оплаква, продавайки и в eB, и в AZ на „Online Arbitraged“ стока на DS от писъмца, пратена на неговата физическа поща за ГЛОБИ или съд + разноски за купищата branded items, които продава, нямайки лицензи, оригинални B2B фактури и т.н., а човека просто си пазари от AZ DE, DE Shops, etc. и пуща за доставка адресите на клиентите си, получени по orders в eB/AZ, фактически 3rd party shops доставят към клиентите му директно). Та от тази гледна точка имането дори и на „Highest Quality“ немска фирма пак не е добре идея (да не говорим, че техния domestic праг е по-нисък дори и от нашия). И пак се връщаме на отзи вариант в скобите в зелено. И другия мега бонус, който се получа при него вариант е, че евентуално така seller НЯМА да е liable по
EU KZP-тата в различните държави (чакам sonus да отговори и потвърди, но няма как да е иначе). А това са хиляди спестени пари от глоби в дългосрочен план. Т.e. seller-а ПАК ЩЕ СИ СПАЗВА EU законодателство, правила, норми, регулации и пр., но НЯМА да отнася „ГЛОБИ“ за това, както отнасят
ВСИЧКИ регистрирани в ЕС фирми (или имащи subsidiaries), продаващи тук, а просто, ако сгафи, ще се ПОПРАВИ САМ. Напр. има сайт, но е пропуснал X/Y/Z троха да сложи в общите си условия, някоя отметка за съгласие или формата за „отказ“, и отнася няколко глоби. Е, да, но ако е с BG или EU фирма. Ако е с
out-of-EU фирма, GL.
