Ханс и европейската мечта.
Казваш се Ханс, на 31 години си и току-що си се върнал от мача на Световното първенство.
Германия беше унизена от Парагвай (в техния отбор има повече германци, отколкото в твоя).
На следващия ден, в 6:45 сутринта, вече си отново на работа, обложен с 60% данъци, за да финансираш енергийния преход, смяната на пола и социалните помощи, които твоето правителство раздава на еритрейски мигранти, обявяващи се за хомосексуални, за да получават субсидии.
Това лято го прекарваш на 38 градуса без климатик, защото твоята Партия на зелените го е обявила за оръжие за масово унищожение.
В супермаркета любимите ти братвурст наденички са заменени със сивата соя KlimaFleisch, субсидирана с твоите данъци, за да бъдат спасени пингвините.
В офиса, където е 27 градуса, си се обявил за "различен", защото това се е превърнало в единствения начин да се надяваш на повишение благодарение на политиките за позитивна дискриминация и DEI (Диплома за икономическо приобщаване).
Топлата вода струва 18 цента на литър, откакто беше прекъсната доставката на газ от Русия. Къпеш се за точно 3 минути, а хазяинът ти изпраща препоръчани писма, защото потреблението ти надвишава федералния лимит за енергия.
Псуваш и плачеш под хладката вода.
На 16 години протестираше срещу атомните електроцентрали и избра Ангела Меркел, която ги затвори всичките. Сега доставките на газ от Русия са прекъснати, индустрията на двигателите с вътрешно горене е в упадък, а електричеството е лукс: дори обмисляш да изгориш мебелите си от IKEA, за да се стоплиш през идващата зима.
Междувременно твоят далечен братовчед Фридрих в Парагвай не плаща данъци, пали своя пикап Ford V8 с 5-литров двигател и се готви да празнува с асадо и германска бира.
Ще бъде скапано лято, Ханс, за зимата да не говорим. И това е само началото.
www.facebook.com
