За шоколада и щастието.

Попаднаха ми интересни мисли за шоколада, щастието и начина на живот:

ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД

Купувах швейцарски шоколад за сина си, от Австрия, понеже в самата Швейцария същият бе по-скъп. Свършвах набързо работата си в Швейцария и бързах да изчезна от там, защото всеки миг престой зад граница е свързан с харч, а не исках да си пилея парите напразно. Бързах за Австрия, където в околностите на Инсбрурк, имаш невероятно голям магазин с играчки, от където купувах поредната играчка, с която да зарадвам сина си.
Аз самият бях израснал в строй, наречен социализъм, в който всичко бе планово. Беше ми смешно, като се сетя, че са се правели сметки - колко чифта обувки да се произведат на глава от населението, за да не ходи народът ни бос. Тогава на пазара у нас имаше глад, тоест - пазарът не беше пренаситен със стоки откъм обем, а още по-малко пък откъм асортимент.
Моите швейцарски партньори ми предложиха да внасям в България швейцарски шоколад. В първия момент реших, че е шега. Бях твърде внимателен и резервиран към всичко, което ми казваха и се стремях да проверявам всичко: първо, защото идвах от един свят на илюзии, в който лъжата и заблудата бяха нещо нормално и второ, защото при освобождаването на пазара у нас, никой не знаеше кое колко струва. Въобще, бяхме страната на илюзиите и чудесата!
С голямо уважение и с отворено сърце, попитах за цената. Бях изумен когато я чух! Те ми предлагаха шоколад на цена много по-ниска от тази в Австрия и от тази, на българския шоколад в България. Естествен за мен въпрос бе, защо тогава в Швейцария шоколадът по магазините е толкова скъп, а в чужбина сте готови да го продавате на безценица!? Колкото и отворен да бях, за всичко което виждах и което се случваше около мен в този нов свят, неочаквано за всички отворил врати и пред нас, това ми дойде в повече.
Обясниха ми, че щом е тяхно производство - трябва да бъде ценено, а човек плаща скъпо за това което цени. Приех го, защото бях задавал вече въпроса: защо купуват ябълки от магазина, когато в кварталните градинки, прекрасни ябълки лежаха в тревата, а никой не ги бере и ще изгният там. Отговорът бе, че трябва децата да видят какво ражда тяхната земя, за да я обичат, и пазят чиста. По същата причина се гледаха коза и овца, в едно малко междублоково пространство, но вече бях претръпнал и не задавах повече ненужни въпроси. Не си мислете, че имаше човек от общината, който да ги храни и да им чисти, децата ги хранеха и всички им чистеха с усмивка на уста.
Второто обяснение обаче, ме разби. Шоколадът давал НЕЗАСЛУЖЕНА сладост и задоволство на децата, те се чувствали щастливи, без да са направили нещо за това в действителност!!!
Чудех се, какво лошо има в това, да направиш някого щастлив и то само като му купиш един шоколад??? А още повече, когато това е твоят син ( по онова време, дъщеря ми бе в режим на изчакване и само името й се знаеше, но за пола още се гадаеше)???
Отговорът бе, че ако научиш някого, още от дете да бъде щастлив, без да е направил нищо в материалния свят, то ти го приучваш да приема илюзиите и заблудите като нещо нормално и после цял живот той ще седи в забвение и в очакване да му се случат „прекрасни неща“.
Тогава , започнах вече по съвсем друг начин да се виждам от страни, като си спомних как мъкнех пълна чанта с шоколадови зайчета и шоколадови яйца с различни размери и окраски, с цел да зарадвам сина си.
Не вкарах швейцарски шоколад в България, не за да не лъжа целокупния български народ за цената, а просто защото имах съвсем други планове за живота си, свързани с влечението ми към техниката.
Сега, много често, когато попитам хората, които ме търсят за помощ, какво искат да разберат за себе си, те ми отговарят: искам да знам кой съм и каква е моята пътека, мисията ми в живота...
В живота, всеки има своя роля и своя пътека. Всеки трябва да върви, следвайки желанията си в посока, в която да решава проблемите си, защото видите ли какво ни учат швейцарците - на тази пътека се намират "шоколадите" ви, които ще ви накарат да се почувствате истински щастливи. В края на живота, когато сте легнали на предсмъртния си одър, погледнете назад във времето и мислено пробягате пътя, по който сте изминали, не изядения шоколад и омаята от състоянието, което сте получили от него и сте нарекли щастие, ще ви топли, а делата, останали зад вас. Помощта и любовта, които сте получили и с които сте дарили другите.
Колко много шоколад се яде у нас, и то не толкова от децата, колкото от непораснали във времето възрастни хора.... Колко много „учители“ има, които предлагат прекрасни изживявания, извисяване, достъп до акашови записи, късане на ангелски пера и какви ли не архангели, които да ви спасят и помогнат да сте щастливи в този "така объркан и ненужен материален свят".....
Даже програми има, с които да проверите, какъв ще бъде вашият следващ живот и къде, и в какво ще се преродите...
А отговорът е тук и сега, и е прост, но не толкова (колкото им се иска на наивниците тръгнали в тая посока), че да го кажеш и хората да го разберат и приемат, да разтъркат очи и да се върнат в семействата си и да се погрижат за партньора и децата си, да помогнат на родителите си и да ги разберат. Само тогава, едиин ден ще се зарадват на на смъртния одър, получавайки уважението и признанието на своите деца.
Аз спрях да купувам шоколад за моите деца. Когато се върнех от поредното пътуване из странство и хвърлех пътната си чанта в коридора, за да се събуя, дъщеря ми ми увисваше на врата, а главата на моя син, още дълго бе в торбата... Разбрах истината за ценностите на света и предпочетох да се радваме един на друг, а не на шоколади, телефони и други дрънкалки, и най-вече на незаслужени награди.
Благодаря на Бога за този урок, който ме накара да променя разбирането си за смисъла на живота и ми помогна да възпитам у себе си и в моите деца, уважение към истинските ценности. Дай Боже и внуци всекиму.
За останалите, които са нямали осъзнати родители, които да са им предали директно ценностите на живота и за тези, които са останали още в очакване да дойде дядо Мраз, в магазините е пълно с шоколад и света е пълен със заблуди, секти и наркопласьори, които обещават спасение и избавление от този „гаден, тежък и труден“ материален свят.
На вас родители ще кажа: колкото по-рано се погрижите да запознаете децата си с истинските, простички радости в живота и ги дарявате с вашата любов, а не с играчки и шоколади, толкова по-бързо ще израснат и ще станат силни и независими от илюзиите, на които се подчинават хората и ще станат пълноценни, любящи, зрели и можещи и няма да търсят спасение и опрощение, а реализация и просперитет в живота.

В. Ковачганев
 

kris44

Member
От: За шоколада и щастието.

Много добър анализ. Ето защо "дядо Коледа" е нещо много вредно. Той не само носи незаслужено щастие, но и получателите (децата) считат че е напълно полагащо им се (нали не е от родителите им, а от "добрия" старец).
Иначе шоколадът е полезен за здравето в малки количества...
 

blaster

Well-Known Member
От: За шоколада и щастието.

Статията навява на дзенбудизъм, но е доста зле структурирана, както и да е, нсо да отказваш нещо радващо на дете не е приемливо според мене
Каква вина има детето за миналото или бъдещето, нали това се акцентира. Детето можи да се възпитава добре и без да мусе налагат ограничения
 
От: За шоколада и щастието.

Нещо не си във форма. ;)
 

KALOS

Premium
От: За шоколада и щастието.

`баси Атлантидата била таз` Швейцария, да се не продъни скоро...

Иначе дрън-дрън ярини: предложената цена е следствие на пазарната икономика - стоката се продава не съобразно реалната си стойност, а за колкото може да бъде продадена; след като вътре пазарът е пренаситен - гледат да продадат навън, пак за колкото може да се продава (щото пак ще е в пъти над себестойността ): важното е да се продава колкото може ПОВЕЧЕ - в Австрия, в България, в Заир за 20 цента /ПАК с печалба макар и от 3 цента/. И тоя, философа, като твърди че цената на шоколада е еди-каква си по морални подбуди, изясни ли дали излишъкът от изкуствено завишената цена отива за ярмата на кварталната коза или си потъва в джоба на Борда?

За ябълките не бери грижа: хората ги е ГНУС да изядат плода на дървото от градината - не е минало санитарен контрол, изследвания, не е било отгледано при "подходящи" условия, стерилизирано и каквото там си представят че става с ябълките преди да стигнат увити в целофан в магазина. Малко си общувал с местните и слабо си им схванал мирозрението. Иначе поздравления за шваеца за екстравагантния бизнес подход.

В цялата дрънканица не става ясно, че въпросът не е за НЕЗАСЛУЖЕНОСТТА на щастието, а за ИЗТОЧНИКА на последното: консуматорското "щастие" от употребата на продукти и стоки (вече отминаващият проблем на пост модерното общество ) VS щастието от изживяването на битието. С какво детето е ЗАСЛУЖИЛО щастието да бъде прегърнато от баща си, да бъде ОБИЧАНО от него, да прекарва времето си с него. По "швейцарската" философия и това трябва да се дава на порции - СПОРЕД ЗАСЛУГИТЕ. Причудливо е, че изобщо нещо като шоколада се спряга като източник на ..щастие. Източника на тази трагедия не е в самата стока, а апогея й може да се търси по- скоро в бебфона.
 
От: За шоколада и щастието.

Според мен е тъпо. Детето вече е придобило условен рефлекс, като кучето на Павлов, че бащата, когато пътува и носи някакви подаръци. И в един момент, без никакво предупреждение преди това, бащата спира да носи. Ами, какво се очаква да си помисли детето? Най-вероятно, че е направило нещо лошо и затова няма подарък този път за него. Нека постепенно да им се говори и да се подготвят децата психически, ако шоколадът е чак такова незаслужено щастие.
 

blaster

Well-Known Member
От: От: За шоколада и щастието.

Нещо не си във форма. ;)

Яз съм будис и приемам различни форми,,, ама ми звучи не да възпиташ дете, а да го дресираш по щвецарски
ПС умрял съм им за шоколада и философията, нашия шоколад е по добър, ко ми разбираш,,, формата шото съм дзенбудис и сам опасен
 
От: За шоколада и щастието.

Не знам защо постоянно ми се случват подобни неща. Сякаш като наказание за моята безпомощност да променя живота... Разпиляна по улиците на София в изпълнение на разни неотложни задачи, влязох в един случаен магазин, за да си купя цигари. Денят ми бе обичаен - дози силно кафе и безброй мисли, нарушаващи рамката на общоприетия монотонен калъп.
В магазина преди мен имаше само една жена и аз спокойно застанах зад нея, за да изчакам кутията си с цигари.
- Моля, отрежете ми хляб за 30 стотинки - помоли жената.
Залисана в мислите си, осъзнах ситуацията, чак когато продавачката леко повиши тон, предизвикана от ексцентричното желание на жената.
- Не мога да Ви отрежа, госпожа, не продаваме по четвърт хляб. Мога да дам половинка.
- Имам само за четвърт - промълви жената и протегна ръка със стотинките.
Тогава се загледах... Тя нямаше вид на клошарка, нито на човек, способен да открадне, за да се нахрани. Беше просто една обикновена възрастна жена, понесла теглото да бъде бедна, да има за толкова, че да оцелее, но да запази достойнството си.
В такива моменти реагирам първосигнално. Изведнъж реших, че всичко на този свят зависи от мен, че ако не направя нещо ще се вкаменя завинаги, като в страшна приказка... Сега, когато мога да видя себе си отстрани, си мисля, че съм изглеждала луда...
Не казах, а направо изкрещях на продавачката да напълни една торба с различни хранителни продукти - ЦЯЛ хляб, колбаси, сирене, мляко, консерви, сладкиши. Исках да е пълна до пръсване. Възрастната жена понечи да си тръгне, усетила, че положението е неудобно за нея. Аз се хвърлих да й препреча пътя и ултимативно заявих, че няма да я пусна да си иде, докато не вземе всичко това. Настоявах на толкова висок глас, че в магазина настъпи пълно мълчание.
Жената въпреки това си тръгна - тихо, без думичка... Грабнах торбата, хвърлих парите на продавачката и изхвърчах, за да я настигна.
Тя вървеше бавно по улицата, вероятно наранена, че си е тръгнала без желаната четвъртинка хляб. Застанах пред нея и изливах думи и емоции, без да си давам сметка, че минувачите ни чуват и ни заглеждат. Тогава тя взе торбата с продуктите и промълви:
- Благодаря Ви, беше ми неудобно да ги взема пред всички, в квартала ме познават, била съм учителка...
Тръгна си. Аз почувствах, че се задушавам... От безпомощност. От гняв. От желание за мъст. Забравих да попитам за името й. Но то нямаше никакво значение. Тази жена можеше да бъде моята учителка... Или моята майка...
 

Горе