Имало ли е БГ държава преди 681?

От: Имало ли е БГ държава преди 681?

http://ciela.bg/books/book/istinskata-istoriia-na-blgariia-nachaloto/224
Аз също мисля,че това,което са ни преподавали в училищата не е истинската история на България и много факти и извори са скрити от нас. Чела съм книги с доказани източници,че за българите се е споменавало още в китайските летописи, и че именно българите са причината за построяването на Великата Китайска стена; че не са били обикновено племе, а са населявали земите на Русия ( което може да е една от причините за скриването на историята ни); разпростирали са се чак до Италия;
Освен това,нали наскоро търсеха останки на Ноевия ковчег в Черно море..и успоредно с това учени са доказали,че преди хиляди години във Варна е имало огромно езеро,което е заляло тогавашния съществуващ град и се е сляло с Черно море, и хората тогава са построили огромен дървен кораб за да се спасят. Естествено,отрича се подобно твърдение,защото е в разрив с Библията.
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Баш Библията го признава, защото става въпрос за Арарат (в момента планина и връх на границата на Армения и Турция).
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

За Българските държави преди 681 има много доказателства, но за мен най-красиво ги е събрал писателят и драматург Стефан Цанев в "Български Хроники"
Значи, казвам най-красиво, защото има някои преувеличения, но пък какво от това - няма нация, която да пише историята си без преувеличения.
Говоря специално за следващия откъс, а не за цялата книга. Иначе 4-те тома са написани много четимо и увлекателно и в същото време изключително обективно без да се премълчават много неприятни и срамни моменти от историята ни.
Но пък великите и героични събития и факти са описани прекрасно и само можем да се надяваме всеки учител да заинтересува учениците си да я прочетат. А тя се чете на един дъх въпреки многото фактология и документи.

(тук човека пуснал темата пита за държави, но ако става въпрос за произход по-вероятно е да имаме автохтонен, местен произход, като сме се поразходили наоколо из Европа и Азия през 1-2 хилядолетия преди 681.)

Ето за този откъс става дума:

БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ ПРЕДИ 681г. до 2137г.пр.хр.

"Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът" Магнус Феликс Енодий, 486 г.епископ на Павия (Италия), летописец, автор на над 500 произведения

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българ*четата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;
от друга страна това незнание се дължи и на многократ*ното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка; а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме…

Тъй или иначе, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.
Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година. Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.



Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем, но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:
- Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали същия ден;
((тук , автора на поста, само искам да вметна, че съм гледал китайски исторически филм, в който се говори за битки с българите ))

аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето маджарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв; не по друга причина, а за да спасят империята си от не*удържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стена*та китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената; като разбрали измамата, прабългарите напопържали ки*тайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената;
те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едни*те тръгнали на север, другите – на юг. Ха наздраве!

Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега – Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар; продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали вто*ра държава, наречена също България, но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия (то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: рус*наците ви викат балгари, англичаните – балгейриън, французи*те – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали пол-гар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – бол*гар…).

Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете – вика унгарецът, допивайки първата ракия, -живели известно време край планината Мадара, после пре*хвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слез*ли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа; после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали на*рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис, това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.

По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а све*щената си планина – Мадара; те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове – Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н… Ха наздраве!

Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир.
Девизът на тези прабългари някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!”, после станал: „Не умирай, където си роден!”, но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато; древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столица*та на Балхара, „перлата на Азия”, тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра[2] е написал свещената си „Зенд-Авеста”.
Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като от*пива от втората ракия, но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблаз*нен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос, и докато българите разгромявали войската му в подно*жието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан, така че вашата история е по-стара от Библията, вика ун*гарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано.

През 329 година преди Христа и Александър Македонс*ки нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало – вместо войс*ка, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?”; пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех”, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата – и единствената – жена на Александър, и тя била българка!); на другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш – Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини – и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял. Просъществувала тази велика ваша държава до 230 го*дина след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I.

Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българ*ска държава. Наричала се тя също Балхара и просъществувала едно*временно със старата Балхара много векове. Споменът за нея е запазен в индийските веди – в „Адхарва-веда”, написана на санскрит през X век преди Христа.
Нещо повече – индийски царе до X век след Христа продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Бурбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара – името на древната държа*ва се превърнало в титла, както името на Цезар.

923254_462725543805566_1625237318_n.jpg

Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други.

Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала гра*ницата им на изток, нарекли на себе си – Балхаш; просъще*ствувала тази държава до VII век след Христа; други от победените българи тръгват на запад, прекося*ват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дингезе (Българско море), така се наричало то до Късното средно*вековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани – както и вие наричате най-голямата си планина в днеш*на България; трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна републичка в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх; четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град – Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай. Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оста*вят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния ази*атски континент.

Прекрачвайки от старата в новата ера, българите пре*крачват от Азия в Европа – стигат до Азовско и Черно море и там митичният цар Авитохол, както свидетелства „Именникът на българските ханове”, основава през 165 годи*на след Христа деветата българска държава, призната – нещо нечувано – дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор:[3] ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!

Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия.

Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държа*вата – или народът, който е основал всичките тези български държави? Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, „бичът Божий”, но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел христи*янството през 619 година – през същата година, когато Мохамед започнал да пропо*вядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед. Това за образованието не го казвам случайно, вика унга*рецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар – Симеон Велики, който също живял в Констан*тинопол и учил там в най-стария европейски университет – Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани. Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях, защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космичес*ки познания.

За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, поне*же твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само знаели това – издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 пла*нети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабъл*гари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко” с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 дено*нощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точ*ното астрономическо време, измерено днес. Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два – по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон – с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния се*зон – с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон – с есенното равноденствие. На всеки че*тири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец – в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го нари*чаме Еньовден.

(продължение в следващия пост)
 
Последно редактирано:
От: От: Имало ли е БГ държава преди 681?

(продължение)

Унгарецът надигна третата ракия, отпи една бавна глътка и продължи:
- Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите.
В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име, после заминал на запад подир залязващото слънце, ос*новал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба – „Стра*ната на Дуло”, другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат – Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала; та Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”, повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им рекъл:
- Синове мои, свършват земните ми дни.
- Олеле, тате, недей! – проплакал най-малкият, Алцек. -Какво ще правим без тебе?
- Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки. – Баян отишъл и взел наръча пръчки, който ле*жал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.
- Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж -казал му Кубрат.
Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото.
- Не мога – рекъл, – тате.
- Нека опитат и другите – казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Куб*рат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.
- Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една.
- Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му. – Една по една всеки може.
- Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви побе*ди. Разбрахте ли?
- Тъй верно, разбрахме! – отвърнали в един глас петима*та му синове.
- Какво разбрахте?
- Съединението прави силата.
Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се ус*михнал щастливо и издъхнал.
Тези хубави думи „Съединението прави силата” вий сте ги изписали и върху герба си, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракия, но тежко ви и горко, ако спазва*те този завет като Кубратовите синове.
Защото още не бил изстинал трупът на стария хан – и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.
- По старшинство на мен се пада – казал Батбаян.
- Тая няма да я бъде, ти да ни командваш – рекли четири*мата му горди братя.
На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях.
Народа на Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си.
- Аз оставам тук, на бащината си земя – казал Батбаян.
- Аз поемам на север – казал Котраг.
- Аз на юг – казал Аспарух.
- Тогава аз тръгвам на запад – казал Кубер.
- Аз идвам с тебе, бате – казал Алцек. И поели в четирите посоки на света.
Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата бра*тя залезли зад хоризонта, нападнали Батбаяна и след две-три години от Старата Велика България останал само спо*менът. Котраг повел ордата си на север – все по Волга, все по Волга, препускали, препускали… и като стигнали там, където река Кама се влива във вели*ката река, Котраг спрял и се огледал – на изток се синеел об*лакът на планината Урал, на север и на запад зеленеели без*крайни гори и поля.
Било лятото на 665 година. Хан Котраг слязъл от черния си кон и забил меча си в рохкавата земя:
- Ето тук ще съградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моята България!
Това била десетата България. Наричат я Волжка Бълга*рия, а заради богатството й в ония времена я наричали Сребър*на България.
През X век сребърните българи приели от арабите исля*ма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша България велики поети и други велики люде и на Русия, защото, както е известно, вика унгарецът, като отпи пак от ракията, великата руска поетеса Анна Ахматова се отказа*ла от бащиното си име Горенко и се нарекла на българския си прапрадядо хан Ахмат; корените на другата велика поетеса Марина Цветаева също са оттам, и Гогол е оттам, оттам е и великият бас Шаляпин, руски*ят цар Борис Годунов е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Наполеон, и Ермак, дето завладя Сибир и го хариза на руснаците…
Тази славна и богата държава просъществувала до 1278 година, когато след половинвековни отчаяни битки била зав*ладяна от татарите на Чингиз хан, но българите съхранили своята свяст и, мине – не мине век, вдигали бунтове – и срещу татарите, и срещу руснаците, за*това през 1937 година Сталин ги разпилял из лагерите в Сибир, но и днес, както е известно, те отново надигат глава и искат държавата им да се казва България.

Тук унгарският професор млъкна и се замисли. Ще из*ползвам мълчанието му да добавя още няколко думи за тази България.
За разлика от нашата България, която няма запазени стари летописи (за което ще стане дума по-нататък), през 1680 година летописецът от Волжка България Бахши Иман събира в сборника си „Джагфар Тарихъ” („Исто*рията на Джагфар”) древни български хроники, написа*ни през предишните 4-5 века; от тях става ясно, че върху територията на Волжка България много векове преди това е имало друга прабългарска държава, наречена Идел; в една от хрониките – „Хон китабъ” („Книга за хуните”) на Кул Гали, се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Христа и че българската цивилиза*ция е съществувала паралелно или по-рано от цивилиза*цията на Шумер, с която сме имали един и същ корен, че Троя е бил български град и етруските са прабългари, из*бягали от този град, че египетските фараони също са били прабългари, а ацтеките, инките и майте са потомци на прабългарите, преплавали океана или преминали по ледо*вете от Камчатка в Аляска; с турците пък, които ще ни поробят след 7 века, сме били родни братя и сме имали общ праезик (затова много от думите, които смятахме за турски, се оказаха прабългарски)… Моят кураж ми стигна да се върна до 2137 година преди Христа, когато за пръв път българите се споменават в китайските хроники; да се върне по-назад в мрака на вековете оставям на някой свой колега с по-храбро въображение.

Унгарецът отпи бавно от чашата си и продължи:

- Кубер поел на запад, след него препускал Алцек, пре*хвърлили Карпатите и се спуснали в Панония, в равнината край реките Тиса, Дунав и Сава, където е днешна Унгария; понечили да основат държава и там (просъществувала тя само година-две, така че няма да я броим), аварите обаче по*срещнали на нож българите, след няколко сражения Кубер бил победен и побягнал с дружината си на юг и като стигнал, където е днес Македония, основал там край Битоля и Прилеп единадесетата българска държава; именно срещу тази България, която напирала да превзе*ме Солун, се отправил на поход през 688 година византийски*ят император Юстиниан II Носоотрязания и едва не бил пленен и побягнал позорно, както пише във византийските хроники, а войниците му били избити от прабъл*гарите на Кубер.

По-късно, след век и половина, тази Куберова България се съединила с Аспаруховата България – вероятно това е бил тайният замисъл на двамата братя… Алцек продължил на запад, стигнал до страната на фран-ките, крал Дагоберт го приел с радост, но през нощта заповя*дал всичките българи да бъдат изклани; Алцек се събудил от виковете на умиращите и с остана*лите живи мъже и жени побягнал на юг през Алпите. Било зима, как са оцелели, не е известно, но през пролетта се появили в горната част на Италийс-кия ботуш и продължили да слизат надолу, през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Монпге Булгаро…
Не успял Алцек да основе дванадесетата българска държа*ва, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си:
Данте, вика унгарецът, е от българския род Алдъгьори, и Борджиите са българи, и Верди е българин, а Паганини напра*во си е потомък на българския хан Паган…

Между нас да си остане, сниши гласа си унгарецът, един потомък на вашия Кубрат, наречен Арпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй някой унгарец!) основал Унгария…

А кой основа вашата – дванадесетата българска държа*ва през 681 година? – провикна се унгарецът, като гаврътна ракията си. – България, дето стана най-голямата държава в Ев*ропа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика, че и Пеща, днешната унгарска столица, влизаше в пределите й! Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години?

Ами защото прости хора държави не могат да правят. От славяните вий наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките – анархизма и забравата, затова не помните и соб*ствената си история. Тука унгарският професор стана, качи се на автомобила си и си замина. Сигурно прекаляваше той в приказките си, но някакъв прапраспомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових се в разните стари и нови истории и се оказа, че такива Българии наистина е имало, един автор раз*казва за една, друг – за друга, трети яростно ги отрича, а ние всички нехаем…

И тъй ден след ден, век след век – „Било ли е, не е ли било?” – и всичко потъва в мъглата на вековете и, уви – в мъгла*та на нашата памет. Другите народи провъзгласяват за истина и най-малката вероятност, а ние погребваме и най-големите истини под кръста на съмнението. Кое е по-добро?

Повече може да намерите в книгите „Български хроники” Стефан Цанев
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Имало е, България е със славно минало :)
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Имало е Българска Държава преди 681 и винаги ще има.Все пак има доста доказателства по които може да се спори дали е имало или нямало...
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Има кажи му да прочете Български Хроники ( книга )
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

За нещастие има доста факти свързани с историята ни, които са потулени.
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

В книгата на Божидар Димитров " Девет мита за българската история", май беше заглавието, една от темите е за началната дата на България. Естествено, че е имало България преди 681-а година!
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

БЪЛГАРИТЕ НЕ СА ТЮРКИ, НЕ СА НОМАДИ, НЕ СА СЛАВЯНИ, НЕ СА ИРАНЦИ.
ЖИВЕЕМ НА БАЛКАНИТЕ ОТ НАД 8000 ГОДИНИ.

Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция : Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry
Научната публикация тук:
http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0056779

Различните генетични изследвания на българите досега даваха взаимно противоречащи си резултати и не успяваха да убедят в достоверността си. Макар последните проучвания да сочеха, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятието ‘прабългари’. Това е съветски термин създаден с цел да отдалечи съвременните българи от Велика България на Кубрат. Защо не наричаме древните египтяни 'праегиптяни' или древните китайци 'пракитайци', също няма 'праиндийци' или 'прагърци'. Любознателният българин не е сигурен в произхода на гените си. Фактът, че много изкривена информация стигаше до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензационни и повърхностни материали, не ни помагаше особено.

Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание (антибългарски) тези, че българите са ‘смесен народ’ и ‘който не е минал оттук, той не е оставил гените си’, резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ е изключително хомогенен в генетичен план.Изследователите, занимаващи се с истинската българска история, отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Един ‘смесен’ народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия. За това е нужна чиста кръв, която дедите ни са пазили ревностно. Днес вече имаме научното потвърждение на тези изводи и отровната заблуда, че българите са мелези, поема по пътя към небитието. Време е да поискаме официално извинение от всичките поръчкови ‘учени’, на които десетилетия наред плащахме заплати, за да ни лъжат, че сме: тюрки, номади, мелези, а в по-ново време и иранци. Един от най-старите европейски народи, създателят на съвременната цивилизация преглъщаше твърде дълго тези унижения.

10540565_737349023009882_4813666806488571014_n.png

Карта с разпространението на хаплогрупа E-V13
Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИТЕ ИЗВОДИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;
* В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;
* 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието;
* За българите са характерни ‘автохтонни, почти ендемични, редки и уникални’генни комбинации (Българският ген)

Методология

„Проведохме анализ на генотипа на 808 ДНК проби от български мъже без роднински връзки помежду им. Всички дадоха информирано съгласие и предоставиха лична генеалогическа информация преди събирането на пробите. В изследването бяха включени само лица с бащи от български произход.“

„В съответствие с едно задълбочено антропологическо проучване на българите класифицирахме пробите според предишното (преди 1999 г.) административно деление на страната. Така, на база информацията за родното място на бащата, 739 от пробите бяха по категоричен начин причислени към една от деветте области на България, а именно: Бургас (N = 45), Хасково (N = 41), Ловеч (N = 62), Монтана (N = 80), Пловдив(N = 159), Разград (N = 21), гр. София (N = 59), София област (N = 257), Варна (N = 15).“

Резултати и дискусия

„Най-разпространените хаплогрупи сред българите са I-M423 (20.2%) и E-V13 (18.1%). Те представляват АВТОХТОННИТЕ И ПОЧТИ ЕНДЕМИЧНИ подгрупиI-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупаR-M17, която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и2.4% респективно. Останалите хаплогрупи са с честота по-малко от 2%.
Тези открития показват, че съвременният български генофонд е ПОДЧЕРТАНО ХОМОГЕНЕН, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.“

10881511_737360586342059_61647712269226281_n.png


Карта с разпространението на хаплогрупа I-M423
Схематичното представяне на спектъра на Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Топологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключения, че ХАПЛОГРУПА I-M423 Е ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО ОТ ЛОВЦИТЕ И СЪБИРАЧИТЕ, ОБИТАВАЛИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ МЕЗОЛИТА И ТЯХНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. СТРУВА СИ ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБИ СА РАЗПРЪСНАТИ ПО ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР И ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ РАЗРАСНАЛИ СЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ, РЕДКИ И УНИКАЛНИ ХАПЛОТИПОВЕ.ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ Е ЛЕСНО ОБЯСНИМО С ОГЛЕД НА ГОЛЯМАТА ДРЕВНОСТ НА I-M423 В БЪЛГАРИЯ.

Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (9.3±3 хиляди г.)Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10.6±3 хиляди г.),показва, че E-V13 ВЕЧЕ Е БИЛА НАЛИЦЕ (ОСВЕН АКО НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА) ПРЕЗ МЕЗОЛИТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ОТКЪДЕТО Е ПРЕТЪРПЯЛА ЕКСПАНЗИЯ ЗАЕДНО С ПРЕХОДА КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕ
 
Последно редактирано:
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Чували ли сте за Варненското златно съкровище, което намериха край индустриалната зона на Варна в началото на 70-те?
Повечето българи не са чували, а да не говорим за чужденците. Нарочно не се раздухва, защото ще засегне много интереси.
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Не съм чист Българин , но 100% знам че е имало :) и говоря че не ми го казват учебници и български историци а германски и френски историци са ми казвали че има и тя се казва Волжка българия!
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Ей т'ва е, че темата ще породи етнически спорове не след дълго, че покрай тоя клип попаднах на няколко други, правени явно от нек'ви турски фанатици и се изнервих.
Сложете ѝ един ключ, че нищо хубаво няма да е излезе. Човека пита - получи отговор. От тук нататък ще се започне с глупостите и излишната реч.
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Естествено че е имало!
Отвори Стефан Цанев Български хроники първия том
а за волжките българи виж Джагфар тарихи на Бахши Иман издадена в превод от руски 8
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

Напишете в Гугъл Александра Делова Голямата кражба на история, доста интересен блог и тоя твой приятел да вземе да прочете някоя и друга книга, Българска държава е имало много преди 681г. и ще има още дълго...
 
От: Имало ли е БГ държава преди 681?

И за тези, които твърдят че сме мелези, според проучванията на Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите към този момент по света живеят 21 863 867 българи, можете да си го проверите ако не вярвате.
 
Имало ли е БГ държава преди 681

Що ,бе Употребител,как да е възможно и то точно преди 25000?
Цане,защо бе, защо го месиш,ми нали ти казаха ,че лами имало?
 
  • Like
Реакции: CTAH

Горе