Какво изгубихме с края на социализма

От: От: Какво изгубихме с края на социализма

Zdravko.Kapanov каза:
Тези енергийните ресурси, които СССР ни подаряваше на символична цена и ги ексортирахме, не сме ги КУПУВАЛИ
Увеличете...

Последно? :lol:

СССР за какво изобщо правят проучванията, след като така или иначе ще ни "подаряват" нефт? Това е архив на Нефтохим в който ясно се казва, че купуваме нефт от СССР на по-висока от пазарната цена.

Какво казва другаря Кирил Петков 86-та година ? "Не можахме да се възползваме от ниските цени на суровините, тъй като внасяме по твърди, дългосрочни цени от СССР". Това какво ти говори? Каква експортация, какви 5лв.
 
От: От: От: Какво изгубихме с края на социализма

Темата е отдавна и има много мнения, които в момента нямам време да изчета.
Самата статия ми се стори твърде трудно смилаема, като информация, която по-социалистическо време на мен не ми беше известна, а сега ми е ненужна вече.
Все пак, като живяла по онова време, макар вщастливо, социалистическо детство, искам да напиша, няколко думи, пък на някого може да са му интересни или полезни.

Не мога да определя дали беше щастливо детството ми, може би защото живях в бедно семейство и непълноценна социалистическа клетка, тоест нямах баща. Но не смятам, че съм била и нещастна, просто си бях дете и се радвах на каквото имам.
Смътно усещах, че равни бяхме само на думи. Със сигурност имаше по-състоятелни, и много по-богати от нас.
Просто беше забранено да се говори за друга, освен работническата класа. Мозъците ни бяха промивани, да се гордеем, че сме работническа класа.
\Веднага идва въпроса, сега с какво ни промиват мозъците, че сме европейци и прочие....\
Още от детската градина ни подготвяха да влезем в редиците на работническата класа. РАБ-ОТНИК, роб или робот....
И ние гордо ставахме чавдарчета, пионерчета, комсомолци и работници, както се пееше в една надъхваща песен по онова време.

Обаче наистина са успявали да ни хипнотизират, защото аз с трепет очаквах поредната връзка, синя, червена и т н...
Вълнението беше искрено и мотивиращо.
Да, образованието беше безплатно и не лошо... но пък на желаните места се влизаше с връзки и подкупи.
Да, здравеопазването беше безплатно и не лошо, но пък някои ги оперираха медицински величия, с връзки и подкупи.
Да, продуктите бяха относително евтини, но пък нямаше разнообразие, някои продукти направо липсваха.
Киното беше стотинки, но пък не допускаха филми от запад.
Работа имаше за всички, но престижна и високоплатена с връзки.

Няма да изброявам, аналогията е сходна във всяка област.
Тогава, като дете дори не съм подозирала, какво се е случвало с будните и не съгласните.
И като си помисля, че аз също с времето бях започнала да се пробуждам и да си мисля...нещо не е наред...
И социализма свърши и се разбра, защо ми се е струвало така.

Нищо не се е променило, няма значение как ще се нарече строя. Винаги има няколко вида хора - върхушка, заблудени, примирени и будни.
Вероятно ще цензурирате мнението ми, но аз ще го споделя... и тогава и сега всичко е едно доброволно s\m ...
Така, че нищо не сме изгубили освен илюзиите си, заменяйки ги с нови.
Илюзиите по принцип не са нещо лошо, те са ни необходими за да понасяме грубата реалност и да не спираме да се движим.
Аз предпочитам да живея с илюзия, но такава, която аз си избера, която наистина да прави живота ми по-лек.
Така и правя. Строевете идват и си отиват, но аз предпочитам да съм щастлива, въпреки тях.
В живота има прекрасни неща и си струва, човек да им се радва.
 
Последно редактирано:
От: Какво изгубихме с края на социализма

Хубав пост - никой няма да го цензурира бъди спокойна :)
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

Храна за риби.

През 1950 г. Държавна сигурност е взела на отчет Борис Вазов, брат на писателя Иван Вазов, за това, че е „отявлен враг на ОФ властта” и отказва да участва в мероприятията на комунистическото управление. Това разкриват архивни документи на ДС, открити наскоро от Комисията по досиетата
Увеличете...

Борис, бил враг на „народната власт”

http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2736
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

10422500_1588637604744763_3125359538873699485_n.jpg


На 04.05.1953г. в Пловдив е удавен в кръв, първият антикомунистически протест в източна Европа. Пловдивската стачка през 1953 г. на тютюноработничките срещу установените от комунистическата власт условия за труд прераства в работнически бунт. Потушена е жестоко от сталинисткото управление на България с тежко кръвопролитие след стрелба на поражение от милицията по протестиращите, които са предимно жени. Резултатът, неизвестен брой убити (имената на 9 са известни, десетки или стотици ранени, стотици арестувани и пратени в лагери. Година по-късно през 1954г. на 200м. от мястото на събитието се издига паметник на съветската армия, който да всява страх в народа и да напомня какво би се случило ако протестите се повторят отново. Този паметник, наричан ласкаво от пловдивчани "Альоша", продължава да се издига над Пловдив, тъпчейки с ботуша си дори Апостола на свободата, Васил Левски, стоящ смирено в подножието му!
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

198 години от рождението на Карл Маркс.
Честито!
Десетокласници от столичното 134 училище "Димчо Дебелянов" печелят първо място в конкурс, организиран от образователното министерство. За постижението си са наградени с таблети, но преди две седмици получават известие от министерството, че всеки ученик трябва да плати данък на наградата си, предаде bTV.

Задачата на конкурса била да направят информационни плакати по повод 70 години от освобождаването на концентрационния лагер Аушвиц. „Не мислихме, че ще спечелим. Направихме го заради инициативата. И затова да се поинтересуваме малко повече за Втората световна война, пък и да научим нещо ново”, разказва Илина Станимирова от 10 клас.

Децата са работили 3 седмици върху плаката. За голямото си постижение в конкурса учениците са наградени не само с грамоти - всеки от тях получава „Рибен буквар” и таблет.

Преди две седмици обаче получават служебни бележки за това, че трябва да платят данък на таблетите. Те са изпратени от образователното министерство.

А заръката на директорката на училището е да бъдат предадени на родителите, защото те знаели какво да правят. Родителите на децата остават шокирани.

„Пише стойност 209 лв., данъкът е 20 лв. Това не е нормално. Това не е начинът да поощряваме нашите деца да участват в конкурси. Да показват своите знания”, смята един от родителите.

Учителят, който консултирал децата по време на конкурса също е разочарован от постъпката на образователното министерство.

„Една награда е награда заради това, че се дава от някого на някого за нещо, което той е направил! И оттам нататък не виждам за какво друго може да става въпрос”, казва Явор Стоянов, ръководител на учениците.

От образователното министерство признаха, че това е грешка, допусната още при провеждането на конкурса през 2015 г.

„Това наистина е пропуск за миналата година. Обикновено това се прави още когато се награждават учениците и не се допускат такива проблеми. Този пропуск е възстановен в рамките на 3 дни, но се е създало неудобство на самите родители, за което смятам, че е редно да им се извиним”, заяви зам.-министърът на образованието Диян Стаматов.

За да излязат от ситуацията, от министерството решиха да преведат парите за дължимия данък на родителите. Затова министърът на образованието Меглена Кунева издаде допълваща заповед учениците да бъдат наградени и с парична сума от 25 лева.
Увеличете...
 
От: От: От: От: Какво изгубихме с края на социализма

lalina каза:
Киното беше стотинки, но пък не допускаха филми от запад.
Увеличете...
Ето няколко филма, които според твърдението ти не са от запад: "Ils sont grands, ces petits", "Приказка без край", "Полицаят и полицайките" (това последното е о ужас - да пускат филм за полицаи, когато в държавата ти са милиционери). А още едно "Извънземното" и то не е от запад.
Ами по телевизията пускаха не западни сериали, като например "The Invaders", "Планетата на маймуните", "Седморката на Блейк". И за лека нощ деца няколко не западни филми, като: "Патето Яки", "Джейми и вълшебното фенерче" (това последното почваше с една и съща музика и песен на английски, която си беше съвсем в оригинал).
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

Имаше също и Челюсти, Междузвездни войни, Банда БМХ и по опашките пред касите беше пределно ясно какво иска да гледа народа - съветско кино или западно.
Ама това беше след средата на 80-те, преди това е било по-затегнато.
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

EGraphix каза:
Да говоря ли още за антибългарската същност на комунизма и русофилията?

13177733_1722394348035754_4007151272168873537_n.jpg
Увеличете...

Е това вече трябва да си абсолютно промит мозък, за да го направиш..
Коментарите са излишни..
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

С края на социализма загубихме една морално остаряла технология на предприятията. Това, което си запазихме е управляващите идиоти, които си присвоиха всичко от държавата (дотогава това всичко се грабеше равномерно от почти всички граждани). Сега трябва да мислим, как пак да сменяме строя, за да неутрализираме влиянието на управляващия боклук. С две закончета в съдебната система - трябва да ги много тъп, че да мислиш, че подобно нещо би имало какъвто и да е ефект.

Това, какво било преди 25 години е само тема, която може да вълнува промити мозъци наистина, защото смисъл от подобни обсъждания - никакъв. Предният строй никога няма да се върне под никаква форма - няма го нито ентусиазмът на хората (появил се след края на кървава война), няма ги нито ресурсите (които тогава са били внезапно придобити, чрез ограбване на капиталистите), няма я и заблудата, че ще последва нещо по-добро (защото хората горе-долу помнят какво е било тогава).
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

Какъв ентусиазъм е имало в БГ през 44-та? Преди или след окупацията се е култивирал този комунистически ентусиазъм? В БГ комунизма е дошъл следствие на външен ентусиазъм - за жалост, хората са ги заблуждавали с това, че няма да ходят по лагерите или да ги убият. В момента освен неудачниците, не се сещам, кой иска да върне този строй - но си прав за идиотите.
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

Ми че то неудачниците пак са по-големия процент от популацията тука. Смятай колко ентусиасти ще има да вземат моето и на другите като мен безнаказано! Никаква разлика няма с преди и сега... Лешперите винаги ще искат да вземат нещо, без да са работили за него...

blackout8 каза:
Какъв ентусиазъм е имало в БГ през 44-та? Преди или след окупацията се е култивирал този комунистически ентусиазъм? В БГ комунизма е дошъл следствие на външен ентусиазъм - за жалост, хората са ги заблуждавали с това, че няма да ходят по лагерите или да ги убият. В момента освен неудачниците, не се сещам, кой иска да върне този строй - но си прав за идиотите.
Увеличете...
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

biaaro каза:
Ми че то неудачниците пак са по-големия процент от популацията тука. Смятай колко ентусиасти ще има да вземат моето и на другите като мен безнаказано! Никаква разлика няма с преди и сега... Лешперите винаги ще искат да вземат нещо, без да са работили за него...
Увеличете...

Знаеш ли забелязвам, странно нещо - започва да има маргинилизация в мисленето към неудачвествто и лека по-лека неволята почва да учи, че трябва да действаш за да успееш. Аз за неудачници, говорих не за лешпери - макар, че са близки, но си мисля, че пречупи тази догма и почват хората осъзнават някакви неща.

А не знам, за коя разлика говориш - щото преди 44-та, лешперите са били някаква нищожна част - после ги нарекли борци срещу фашизма/капитализма :D
 
От: Какво изгубихме с края на социализма

[video=youtube;jsVNCYrtZI0]https://www.youtube.com/watch?v=jsVNCYrtZI0&feature=youtu.be[/video]

ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Чл. 72. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи
могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат
осъществени по друг начин при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива
на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или
на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на
които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения на обществения ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от
компетентен орган.
Чл. 73. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след
предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при
освобождаване на заложници.
(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с
конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на
правонарушителя.
(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските
органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за
опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява
незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по
отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за
случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.


Сред основните принципи на Европейския етичен полицейски кодекс е посочено
задължението, полицията, при осъществяване на своята дейност, да спазва правото на
живот на всеки гражданин и при никакви обстоятелства да не причинява, провокира
или толерира актове на мъчение, нечовешко и унизително отнасяне или наказание (т.
35 и т. 36). Полицаите са длъжни винаги да проверяват законосъобразността на дейст-
вията, които смятат да предприемат (т. 38 ). Те могат да използват сила само когато
това е абсолютно необходимо и то до степен да бъде изпълнена целта на закона (т. 37).
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе