Как да не се ядосваме никога и да се отървем от гнева

dalasweb

Well-Known Member
Писна ми да се ядосвам за щяло и нещяло.
Мъсълта ми за секунда обикаля земята, там ми е проблема.
Винаги си повтарям "Гняв твой-Враг твой".
Де да бях флегматичен щях да се радвам, но паля от раз
Знанията са проблема според мен, а може би характера.
Вие как успявате да не се ядосвате?
 
Не успявам. Дори да успея, гледайки как нечия олигофрения се повтаря започвам да се отчайвам, или ако ми писне отивам и я прекратявам с цената на каквото е необходимо. Според зависи от олигофренията. Например - изхвърлянето редовно на боклук до контейнера, след като контейнера е празен и направен да не се цапа наоколо (в този случай няма какво да направя, освен ако не видя хвърлящия боклука...на един такъв отидох до него, натиснах педала на контейнера и му казах как става работата - гледаше ме като застрелян).
Може да ми е от зодията (овен), но и аз паля от раз, трудно се въздържам като видя нередност, глупост и подобни неща. Опитвам се да си самоналагам търпение, смиреност, но успеваемостта е само около 40%.
 
И аз. Ама малко, но минава бързо. Опитвам се, но не мога. И това е най-вече заради хора, които са глупави. Не защото са такива, а защото някой ги е научил, че така е по-лесно. А като си глупав, тормозиш околните около себе си. И да речем някой е натурално, но тия дето го правят нарочно изнервят околните. И това е може би фактора, който най-често ме докарва до такова състояние да се ядосвам. За жалост както минава и заминава, не след време идва друг олигофрен. Натуралните не са проблем, пак казвам, там природата толкова им е дала, но тия дето се правят, за да им е уж по-лесно, тия са за пребиване. Не е от зодията, няма как да си спокоен, ако имаш дразнение, което си държи постоянство. :)
 
наркотици!
 
наркотици!
Никога не съм ползвал такива неща.
Аз съм от поколението което бе примерно чавдарче, после пионерче и комсомолец.
Това аз да пуша пред даскала цигара -Никога!
Директно излиташ от даскалото в друга околия да учиш.
А както знаем, ако си влязъл в престижно училище си учиш.Защото имаше една максима-"Учи за да не работиш". Т.е някоя скътана службица.
Относно ядосването Blinky го е написал точно за правещите се на олигофрени.
И аз, като теб се ядосвах и ми минаваше.Но с годините почна да тормози.
Дори влязох в нета да прочета за някои тактики за справяне с яда.
Един ученик попитал учителя си:
- Толкова си мъдър, винаги добре настроен, никога не ми се сърдиш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и една чанта.
- Когато се разгневиш и някой те обиди, вземи един картоф и напиши името на човека, с който си се скарал, а след това постави картофа в торбата.
- И това е всичко? - учудено попитал ученикът.
- Не, отговорил учителят. - Необходимо е да носиш със себе си тази чанта навсякъде.
Ученикът се съгласил. Минало известно време, торбата се напълнила с картофи и ставала доста тежка. Вече било невъзможно да я носи със себе си. Плюс, картофите започнали да се развалят. Някои изгнили и миришели лошо. Тогава ученикът отново се обърнал към учителя.
- Невъзможно е това да го нося със себе си, чантата е прекалено тежка, а и картофите се развалят.
- Това се случва и в душата ти, отговорил учителят. - Когато се разгневиш на някой, когато обидиш, в душата се създава тежест, която в началото не забелязваш. След това товарът става все по-голям. Процедурите се превръщат в навик, а навиците характер. Всеки следващ път, когато решиш да се скараш, обидиш или те обидят, помисли дали този товар ти е необходим.
 
аз си го местя от единия крачол в другия, броя до 50 и ми минава .
 
Писна ми да се ядосвам за щяло и нещяло.
Мъсълта ми за секунда обикаля земята, там ми е проблема.
Винаги си повтарям "Гняв твой-Враг твой".
Де да бях флегматичен щях да се радвам, но паля от раз
Знанията са проблема според мен, а може би характера.
Вие как успявате да не се ядосвате?
Не мисля, че това е по желание.
 

Горе