От: От: Масово изтриване на бг политически и социални страници
Май не си чел мнението на Вискяр? Ще ти го припомня:
!
Вискяр ли ти формира ценностната система
redrum вече спомена по горе че "Купувайте повече български стоки" рекламираше български производители безплатно.
Не всичко в този живот е лайкове и пари. Има хора с по-висше мислене.
Бързам да кажа, че аз не съм от тях , но се радвам, че познавам такива и че те не са малко.
Такива хора обикаляха на собствени разноски да помагат в наводнените райони на България.
Без заплащане и БЕЗ "лайкове" Колкото и да ти е странно в България има хора, които харчат пари за да отидат до някъде, където да работят 10 часа на ден тежка, мръсна и вредна работа БЕЗ никаква материална полза освен морално удоволствие, че са помогнали на човек в беда.
Невярваш нали ?
Ето:
Доброволците на Мизия
Тези хора долу на снимките. Вижте ги внимателно.
Те са съседи, приятели, колеги, роднини - щастливи млади хора (и деца на 9, 11, 13, 14).
Ставане в 6-7-8 часа - кой когато може.
Събиране в Кризисния щаб, разпределяне на адресите на разрухата.
Първи адрес: мазе с гниещ под в къщата на фотографа на Мизия. Риене с лопати до жълтозем, или както го наричат местните, изнасяне на 20 чувала воняща гнилоч. Четирима сме. Фотографът е инвалид и ни окуражава от двора.
Втори адрес: мазе, потопено изцяло (водата на етажа отгоре е стигала над коленете). Буркани сливи, праскови, ягоди, бутилки истински доматен сок, които никога няма да бъдат изядени, защото са отровни. Както всичко поникнало на тази земя в следващите 5 години. Зловонна тиня, целите сме в кал, вадим едно след друго всичко отвътре: зимнина, подгизнали дюшеци с зашеметяваща миризма, 5 кални до неузнаваемост велосипеда всякакъв размер (и Балканче от ранните), обувки, столчета, столове...
Шестима сме. Децата искат да помагат и хващат леки неща за пренасяне извън портата, сортират.
Трети адрес: мазе. Същата смрад, лепкава кал и хлъзгави, гадни на пипане вещи - нови и стари спомени, складирани надежди. Скатана сигурност. Бабата и дядото са били спасени, когато водата на двора е стигала гърдите. Дядото го държат далеч от гледката, за да оцелее.
Попадаме на друга група доброволци, дошли с личния си автомобил. Общо 8 сме с дъщерята на стопаните и 13-годишната ни дъщеря (иска и участва наравно с нас).
Жената ни кани да вечеряме с тях, да се изкъпем в дома им.
"След всичко, което видях, и аз ще помагам в беда, ставам доброволец". Така каза Маруся.
Ден втори.
Първи адрес: мазе. Водата е потопила горния етаж до средата. Атмосферата е като в предните мазета. Спуква се бидон с ракия и тези, дето сме вътре, малко се замайваме от миризмата. Изнасяме всичко, остават само празни гнили рафтове. Децата участват във веригата извън мазето. Пълним кофите по-малко, изнасяме ги по-начесто, щадим кръстовете си. Веригата е прекрасно творение. Всички дружно правим всичко. Усмихваме се без някой да снима.
Втори адрес: обор. Бил е във вода до тавана. Пълен с непотребна покъщнина, грижливо и напразно събирана от старите стопани. Отново верига - дълга 15 души и красива.
Трошим, което се поддава на трошене с подръчни средства, защото иначе е тежко, много тежко. Големите цели каси стара дограма, барабар с крилата и стъклата, се нуждаят от групи от по двама-трима мъже. Слънцето вече пече неприятно, комарите неуморно хапят - по всяко време на деня, особено на сянка.
Домакините ни черпят с кайсиева ракия и водка за дезинфекция, вафли, сладки, както на останалите места.
Трети адрес: извън мазетата. Изкореняваме отровени чушки, домати, храсти, гонели вредителите по естествен път. Растяли са чисти чушки, домати, грозде, лук, царевица - без Монсанто, Байер, Синджента, Дюпон пестициди, инсектициди и друг род циди (виж доказаните заподозрени тук
http://agronet.bg/agro-news/pazar-no...zvoditeli.html ). Сега цялата градина е жълтокафява. Като погледнеш фасадата на къщата ти става страшно - градината, лозето, оградата, всичко е било напълно под водата. Хората са чакали на втория етаж водата да стигне до прозореца, за да дойде лодка да ги прибере. Имало е много лодки в този ден, и следващите. След бедствието непосредствените действия са правилни и навременни. След. Няколко дни по-късно отново изчезва адекватността. Спира грижата. Няма помощ. Жители на Мизия, оправяйте се, както можете. (После се чудим откъде идват озлоблението, мизерията в душите, непукизмът, примирението.)
Някой писа, че било тежко поради липса на достатъчно доброволци. (Май вестник Труд.)
Наистина?
Аз пиша: има шепи надежда поради наличието на доброволците. Поради нищо друго.
Тези хора долу на снимките. Вижте ги внимателно.
Те са братовчеди, приятели, колеги, съседи, познати. Едни от всички.
Просто днес те са там. Утре... Вие ще сте някъде другаде, където някой има нужда.
П.П. Важно: бялото ежедневие. В почивките и между тях царят закачките. Завързват се приятелства. Вечерите пращят от свободно говорене и непонятно разбирателство между напълно непознати. Лекота на общуването. (Ядосах се на няколко окъснели неуморни доброволци, че в 3 часа още разпалено анализираха живота току пред входа на детската градина (ОДЗ "Детелина"), в която спяхме. С лекота го направих. )
Ако задълбаем в говоренето, е твърде възможно да изплуват различията - един е син, друг - червен, трети кой знае за кой отбор е. Повечето са безцветни и много шарени. Не задълбаваме твърде много. Няма нужда. Тук сме да градим. Не да унищожаваме.
към това имаше 62 снимки
Админа на "Национален протест срещу безобразията в България" беше един от най-активните доброволци в наводненията. На собствени разноски и без лайкове.
