deffnews
Well-Known Member
Доста пъти се двоумих за какво да се разправя в тази моя бъдеща книга. Или по-скоро книжка. Защото ми е малко трудно да нарека нещо от 50 страници чак пък книга. Не звучи естествено. Та то в наши дни една рекламна брошура е с повече страници.
Мисля, че брошурите на СБА са дори повече. Като площ със сигурност.
Замисляли ли сте се, че книгите и брошурите имат обща площ. Тя може да бъде измерена по най-различни начини.
Знаете ли, аз имам доста писани неща, И написани и недописани.
И ми се струва, че книжката ми трябва да се върти около комуникацията, липсата на комуникация, прекалената комуникация.
Не знам дали ви споделих. Един път, един човек, възрастен човек, отлежал дет се вика. С много опит, претръпнал. На повърхността сухар. Изключителен нарцис, с много високо мнение за себе си. Но той ми каза веднъж това - "човешките сърца са различни".
А си помислих, че може би човешките души са различни. Това мисля, че ви го написах.
И разбира се, всички знаем че човешките сърца са различни. Нормално е. Но другото, ако наистина и душите са различни? Става въпрос за вече нещо много сериозно. Според мен, ако и човешките същности, т.е. изворът е различен наистина става въпрос за нещо съвсем различно.
Не знам, дали разбирате върху какво философствам, айде сега ще дойде @nandibandi че ще каже че пак не разбира, какво пиша.
Аз наистина мога да напиша някаква тухла с конспирации, то всъщност са написани, даже ги имам. Че и дори донякъде сглобени. Обаче... не ми е интересно.
Толкова много съм се занимавал с конспирации във времена в които дори нямаше интернет, или айде имаше но само по зали и разбрах, че сякаш няма смисъл. Суета и гонене на вятъра.
Помните ли компютърните зали, които по късно започнаха да наричат интернет кафета?
Там имаше комуникация, Добра, лоша, различна. Но я имаше. А сега? Сега няма реална комуникация. Стоим зад компа, таблета, телефона.
Сякаш ни е страх от самите себе си.
Всъщност вече няма зали, и последните изчезнаха. Ноке, помниш ли Спайдъра в Сливен. Ама ти не си от Сливен. Манията? И нея вече я няма. В Бургас залата също дръпна кепенците. Не знам, може би в София ако да е останала някоя компютърна зала.
Преди години точно на центъра, до паметника на Альоша имаше огромна зала, може би нещо от сорта на 60, да не и повече компютъра. Представяте ли си какво е да се правят едновременно 5 мрежи по 20 човека Кънтър Страйк.
И като споменах паметника на Альоша, правя аналогия с Моча. Ето вижте, на изток хората не правят някакъв особен проблем за такива неща. Те са хм, някак си като южняците в САЩ. Поне на мен винаги ми е изглеждало така.
Ако САЩ се дели на север и юг, България се дели на изток и на запад. Отворете си картата на България. София и Бургас са почти идеално разположени посока изток-запад. Слънцето изгрява в Бургас и залязва в София.
Съвсем сериозно се чудя, защо се обръща такова голямо внимание на този паметник. Така или иначе паметниците са и произведения и архетектура, но най-вече те са паметници. Даже да вземем и футболните отбори ЦСКА и Левски. Сякаш едните се асоциират като ЗА, другите като ПРОТИВ просто заради цветовете. И историята. Но едните са отбора на армията, а другите на полицията.
Така, или иначе защо трябва да има чак такова разделение, то си е направо сегментиране. Делене на клетки. Започна по време на ковид, продължи с войната, която изглежда, че може да се проточи повече и от Втората Световна Война.
Знам, че тези размисли са хаотични, но те не са точно такива, това за мен са връзки, поставени на различни места, които се събират в едно цяло.
Мисля, че брошурите на СБА са дори повече. Като площ със сигурност.
Замисляли ли сте се, че книгите и брошурите имат обща площ. Тя може да бъде измерена по най-различни начини.
Знаете ли, аз имам доста писани неща, И написани и недописани.
И ми се струва, че книжката ми трябва да се върти около комуникацията, липсата на комуникация, прекалената комуникация.
Не знам дали ви споделих. Един път, един човек, възрастен човек, отлежал дет се вика. С много опит, претръпнал. На повърхността сухар. Изключителен нарцис, с много високо мнение за себе си. Но той ми каза веднъж това - "човешките сърца са различни".
А си помислих, че може би човешките души са различни. Това мисля, че ви го написах.
И разбира се, всички знаем че човешките сърца са различни. Нормално е. Но другото, ако наистина и душите са различни? Става въпрос за вече нещо много сериозно. Според мен, ако и човешките същности, т.е. изворът е различен наистина става въпрос за нещо съвсем различно.
Не знам, дали разбирате върху какво философствам, айде сега ще дойде @nandibandi че ще каже че пак не разбира, какво пиша.
Аз наистина мога да напиша някаква тухла с конспирации, то всъщност са написани, даже ги имам. Че и дори донякъде сглобени. Обаче... не ми е интересно.
Толкова много съм се занимавал с конспирации във времена в които дори нямаше интернет, или айде имаше но само по зали и разбрах, че сякаш няма смисъл. Суета и гонене на вятъра.
Помните ли компютърните зали, които по късно започнаха да наричат интернет кафета?
Там имаше комуникация, Добра, лоша, различна. Но я имаше. А сега? Сега няма реална комуникация. Стоим зад компа, таблета, телефона.
Сякаш ни е страх от самите себе си.
Всъщност вече няма зали, и последните изчезнаха. Ноке, помниш ли Спайдъра в Сливен. Ама ти не си от Сливен. Манията? И нея вече я няма. В Бургас залата също дръпна кепенците. Не знам, може би в София ако да е останала някоя компютърна зала.
Преди години точно на центъра, до паметника на Альоша имаше огромна зала, може би нещо от сорта на 60, да не и повече компютъра. Представяте ли си какво е да се правят едновременно 5 мрежи по 20 човека Кънтър Страйк.
И като споменах паметника на Альоша, правя аналогия с Моча. Ето вижте, на изток хората не правят някакъв особен проблем за такива неща. Те са хм, някак си като южняците в САЩ. Поне на мен винаги ми е изглеждало така.
Ако САЩ се дели на север и юг, България се дели на изток и на запад. Отворете си картата на България. София и Бургас са почти идеално разположени посока изток-запад. Слънцето изгрява в Бургас и залязва в София.
Съвсем сериозно се чудя, защо се обръща такова голямо внимание на този паметник. Така или иначе паметниците са и произведения и архетектура, но най-вече те са паметници. Даже да вземем и футболните отбори ЦСКА и Левски. Сякаш едните се асоциират като ЗА, другите като ПРОТИВ просто заради цветовете. И историята. Но едните са отбора на армията, а другите на полицията.
Така, или иначе защо трябва да има чак такова разделение, то си е направо сегментиране. Делене на клетки. Започна по време на ковид, продължи с войната, която изглежда, че може да се проточи повече и от Втората Световна Война.
Знам, че тези размисли са хаотични, но те не са точно такива, това за мен са връзки, поставени на различни места, които се събират в едно цяло.
