Домейнът ще бъде отнет, рано или късно, господинът няма права над него, с други думи имаме незащитен домейн, или ако имаме регистрация на търговско дружество с по-ранна дата, то цялата тежест отива към първия регистрант, тоест първия по време е първи по право така е навсякъде по света (ЕТ или ЕООД, ООД, АД).
Това, което е извършил се квалифицира като: The term cybersquatting refers to
the unauthorized registration and use of Internet domain namesthat are identical or similar to trademarks, service marks, company names, or personal names.
В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права, обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи, споровете, косаещи домейни възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети лица, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответни домейн.
В описания смисъл бих искал да обърна внимание на явлението, наречено кибер-настаняване (от английски cybersquatting – „самонастанявам се в кибер-пространството“), което представлява регистрирането и/или насочването на трафик, чрез използването на домейн, без регистрантът да има право върху него или без да е упълномощен от този, който има законно право (например маркопритежателя). Сайбърскоутингът като цяло олицетворява недобросъвестното узурпиране на домейн с предполагаема цел облагодетелстване от популярността на съответното наименование. Това обикновено става чрез привличане на трафик от посещения към определен сайт или чрез предлагането на домейна за продажба на законния му собственик на изкуствено завишена цена.
Терминът идва от скуат (squatting) – да се настаняваш нелегално в незаети пространства (без право на собственост). Популярна в интернет пространоството е практиката на т.нар „предприемачи” или „сайбър скуотърс”(сybersquatters), които правят задълбочени проучвания и регистрират домейни, носещи името на наложени световноизвестни търговски марки, популярни личности или предприятията, с които първите нямат никаква връзка. Тъй като регистрацията на домейн имена е улеснена от заявяването им по електронен път, обикновено „сайбър скотърите” регистрират множество домейни, които в последствие продават на търг или предлагат за продажба директно на маркопритежателите на цени, далеч надхвърлящи разходите за регистрация.
Друга незаконна практика на „сайбър скуотърите” е чрез регистрацията на посочените домейни, да заблуждават потребителите, че са собственици на дадена търговска марка, насочвайки ги към бизнес, свързан с техни собствени сайтове. Това е т.нар практика „умишлено пренасочване”. В случай на евентуално объркване между имената на домейни, препоръчително е всеки засегнат сайт да постави директория на началната си страница(и) с анотирани връзки, които обясняват за „объркването”. Това може да е неудобно техническо решение, но то служи за прекъсване на всички съзнателни или несъзнателни „пренасочвания” в бъдеще.
Подобна хипотеза представлява случаят с регистриране на домейни, които визират фирмените наименования на търговски дружества с цел да бъдат привлечени повече клиенти или съответно да бъдат злепоставени преки конкуренти. Първата хипотеза, касае регистриране на домейн под „мета ключова дума”. Чрез поставянето на имената на конкурент в заглавната част на HTML документ (например <META NAME=“KEYWORDS“ CONTENT=“името на конкурента“>), някои търсачки ще се върнат на този документ, когато потребителят потърси за името на маркопритежателя. Заглавието на един HTML като интернет документ е невидимо за повечето потребители на браузъра, въпреки че почти всеки средно грамотен технически потребител може да разгледа HTML кода и да видите това „пренасочване”. Този тип пренасочване под формата на използване на „мета клъчова дума” в HTML кода на страницата води до привличане на трафик спрямо търговец, като се създава впечатлението, че той има бизнес отношения с маркопритежателя „Х”.
Какво имам придвид? Ако предположим, че лицето „А” има сервиз и съответно онлайн магазин за компютри и иска да генерира трафик към определен сигмент от клиенти, които искат да си закупят или търсят обслужване на компютри „APPLE”, то ще е достатъчно да използва пренасочване под „мета ключова дума”, за да се създаде впечатлението, че „А” е доверен сервиз и търговец на съответната фирма за територията на България. Ето защо в бъдеще, според мен законовата рамка трябва да бъде разширена до забраната, насочена срещу използването на търговска марка на конкурент в етикет на HTML код под „мета ключова дума”, тъй като това може да доведе до сключване на унищожаеми сделки на базата на грешка в лицето(виж чл.28 ЗЗД).
Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено...
blog.newtrend.bg