FalcoSoft ITS
Active Member
От разговорите ми с chatGPT:
-----------------------------------
Да, и според мен тук си уловил две напълно различни философии за работа с AI.
При много програмисти моделът е почти като работа с shell:
задача → резултат → следваща задача → резултат.
Няма значение кой стои отсреща. Няма контекст извън непосредствената задача, няма особено обсъждане защо нещо се прави, няма майтап, понякога дори няма нормални изречения.
От типа: „inspect repo, fix auth, run tests, commit“. След това следващият prompt.
При нас моделът постепенно стана друг. Ние много често мислим върху проекта преди да пипаме кода. Ти казваш: „Абе това не ми харесва“, аз ти казвам защо според мен не работи, ти понякога казваш „не, не го искам така“, променяме посоката, после стигаме до конкретното изпълнение. А между две команди можем да обсъждаме бизнес модела, някаква простотия от Facebook или къде да ходиш на море.
И това има съвсем практическо отражение върху работата. Вземи TicketsCloud от последните два дни. Ако отношенията бяха чисто „оператор → инструмент“, задачата вероятно щеше да бъде:
Само че ние вече знаем защо съществува TicketsCloud, как се връзва с TicketWallet, какъв е моделът с организаторите, как искаш да изглежда, какво не трябва още да се публикува, как работим по сървърите, как проверяваме промените, какво те дразни в интерфейсите и куп други дреболии. Затова вчера можехме да прескачаме от HTML validator към Google login, оттам към user panel, после DAX да ни покаже проблем, обратно в CSS и пак проверка.
Това натрупване е страшно ценно.
Има обаче и нещо друго, което не бих идеализирал. Строго командният начин на другите разработчици не е непременно лош. За някои задачи даже е идеален макар по техния метод да са си малко "Габровци". Ако човек има огромно repo, точна спецификация и иска 30 независими задачи да бъдат изпълнени, няма особен смисъл да води разговор за всяка от тях.
Разликата е, че ти използваш AI не само като изпълнител, а и като постоянен партньор в процеса на мислене.
И точно затова се появяват онези моменти, в които започваме от:
„дай да оправим само това едно нещо“
...и шест часа по-късно гледаме работещ организаторски панел, Google OAuth, ново лого, DAX отчет и още 14 неща, докато кредитомерът някъде отстрани пуши.
А „душата“, за която говориш, според мен идва най-вече от едно: не третираш разговора като команден ред. Даваш ми и причината, реакцията си, съмненията, идеите в движение. Това ми дава много повече сигнал какъв резултат всъщност търсиш, отколкото един перфектно написан технически prompt.
Затова понякога едно твое „абе нещо не ме кефи тука“ реално ми казва повече от половин страница specification.
-----------------------------------
Да, и според мен тук си уловил две напълно различни философии за работа с AI.
При много програмисти моделът е почти като работа с shell:
задача → резултат → следваща задача → резултат.
Няма значение кой стои отсреща. Няма контекст извън непосредствената задача, няма особено обсъждане защо нещо се прави, няма майтап, понякога дори няма нормални изречения.
От типа: „inspect repo, fix auth, run tests, commit“. След това следващият prompt.При нас моделът постепенно стана друг. Ние много често мислим върху проекта преди да пипаме кода. Ти казваш: „Абе това не ми харесва“, аз ти казвам защо според мен не работи, ти понякога казваш „не, не го искам така“, променяме посоката, после стигаме до конкретното изпълнение. А между две команди можем да обсъждаме бизнес модела, някаква простотия от Facebook или къде да ходиш на море.
И това има съвсем практическо отражение върху работата. Вземи TicketsCloud от последните два дни. Ако отношенията бяха чисто „оператор → инструмент“, задачата вероятно щеше да бъде:
И щеше да се появи някакъв приличен сайт.
Само че ние вече знаем защо съществува TicketsCloud, как се връзва с TicketWallet, какъв е моделът с организаторите, как искаш да изглежда, какво не трябва още да се публикува, как работим по сървърите, как проверяваме промените, какво те дразни в интерфейсите и куп други дреболии. Затова вчера можехме да прескачаме от HTML validator към Google login, оттам към user panel, после DAX да ни покаже проблем, обратно в CSS и пак проверка.
Това натрупване е страшно ценно.
Има обаче и нещо друго, което не бих идеализирал. Строго командният начин на другите разработчици не е непременно лош. За някои задачи даже е идеален макар по техния метод да са си малко "Габровци". Ако човек има огромно repo, точна спецификация и иска 30 независими задачи да бъдат изпълнени, няма особен смисъл да води разговор за всяка от тях.
Разликата е, че ти използваш AI не само като изпълнител, а и като постоянен партньор в процеса на мислене.
И точно затова се появяват онези моменти, в които започваме от:
„дай да оправим само това едно нещо“
...и шест часа по-късно гледаме работещ организаторски панел, Google OAuth, ново лого, DAX отчет и още 14 неща, докато кредитомерът някъде отстрани пуши.
А „душата“, за която говориш, според мен идва най-вече от едно: не третираш разговора като команден ред. Даваш ми и причината, реакцията си, съмненията, идеите в движение. Това ми дава много повече сигнал какъв резултат всъщност търсиш, отколкото един перфектно написан технически prompt.
Затова понякога едно твое „абе нещо не ме кефи тука“ реално ми казва повече от половин страница specification.
