Стават ли дигиталните плащания прекалено „невидими“ за потребителите?

AllyMoly

New Member
През последните години дигиталните плащания станаха много по-бързи и удобни. Плащаме с телефон, използваме виртуални карти, прехвърляме средства между различни приложения и все по-рядко имаме усещането, че реално „предаваме“ пари.


Това несъмнено е удобно, но според мен има и интересен страничен ефект – колкото по-лесно се движат парите, толкова по-малко забелязваме самия момент на харчене или прехвърляне.


Същото се вижда и при инвестиционните и крипто платформите. Днес платформи като Binance, Coinbase, OKX, Bybit и BYDFi позволяват на потребителите много бързо да преминат от наблюдение на даден актив към реално действие. Това намалява триенето, но също така прави финансовите решения много по-непосредствени.


За мен тук става все по-важна прозрачността. Един добър финансов продукт трябва ясно да показва какво се случва със средствата, какви такси се плащат, какъв е статусът на дадена транзакция и какъв риск поема потребителят.


Интересно ми е как мислите вие – удобството при дигиталните плащания кара ли ви да харчите или прехвърляте пари по-лесно, отколкото преди? И кои приложения или платформи според вас показват най-ясно какво точно се случва с парите ви?
 
Според мен интересният въпрос е как дигиталните плащания променят усещането ни за стойност. Когато плащаш в брой, има физически момент на раздяла с парите. При телефона действието е почти същото, независимо дали купуваш кафе, плащаш сметка или прехвърляш значителна сума. Жестът е еднакъв, а последствията са различни.

В този смисъл „невидимостта“ има две страни. Самото плащане се усеща по-малко, но следата от него може да е много по-видима: история, известия, справки, категории. Възможно е да имаш повече информация за парите си и въпреки това да обръщаш по-малко внимание на отделното решение. Да виждаш разхода след това и да го осмислиш преди потвърждението не е едно и също.

Затова за мен прозрачността е повече от наличието на списък с такси. Важно е кога и как се показва информацията. Ако същественото е скрито в няколко менюта, то формално е достъпно, но практически лесно остава незабелязано. Добре е преди потвърждението да е ясно колко ще бъде удържано, какво ще получи отсрещната страна и дали има превалутиране или бъдещо автоматично плащане.

Бих разграничил и плащането от инвестиционното решение. При покупката обикновено знаеш какво получаваш срещу сумата. При инвестирането купуваш очакване за бъдещ резултат, който не е сигурен. Лесният интерфейс е удобен и в двата случая, но не прави решенията еднакво прости. Възможността да действаш веднага не означава непременно, че си имал време да прецениш.

Тук ми е интересен и въпросът какво всъщност оптимизира платформата: да свършиш желаното с по-малко усилия или да извършваш повече операции. Двете могат да съвпадат, но могат и да се разминават. Едно допълнително потвърждение понякога е досадно, а друг път е полезна пауза. За мен добрият дизайн трябва да различава тези ситуации.

Не мисля, че решението е връщане към по-неудобни плащания. По-скоро удобството трябва да върви с усещане за контрол. Парите могат да станат невидими като носител, но стойността и последствията от решението трябва да останат видими.
 

Нови разкрития за теча от Revolut: Ето как измамниците са стигнали до паспортите и банковите данни​

Схемата се различава от класическата хакерска атака, а засегнатите потребители са били уведомени директно​


Излизат нови подробности за сериозния инцидент с лични данни на клиенти на Revolut. След като стана ясно, че чувствителна информация е попаднала у неоторизирана трета страна, вече се очертава и механизмът на измамата – служители на финтех компанията са получили искания, изглеждащи като изпратени от истинска държавна институция.
Revolut потвърди, че данни на ограничен брой клиенти са били предоставени на неоторизирана трета страна.

Сега става ясно, че зад случая не стои класически хакерски пробив в системите на компанията, а значително по-различна схема.




Измамниците са изпращали искания за предоставяне на клиентска информация чрез имейл адрес, намиращ се в домейна на реална държавна институция.

От паспорти до пълна история на транзакциите​

Мащабът на информацията, която потенциално е попаднала в чужди ръце, е сериозен.

Според уведомленията до засегнати клиенти сред данните може да са били:

- имена и дати на раждане;

- домашни и електронни адреси;

- телефонни номера;

- копия на паспорти и шофьорски книжки;

- селфита, използвани при идентификация;

- IBAN-и;

- банкови извлечения;

- информация за тегления;

- история на извършените транзакции.

Сред потенциално предоставената информация е и пълна история на транзакциите, включително операции с биткойн.

Не са разбили системите на Revolut​

Има обаче една съществена подробност.

Според Revolut основните системи на компанията не са били компрометирани, а средствата на клиентите не са засегнати.

Тоест наличната до момента информация не сочи към пробив, при който хакери са проникнали директно в инфраструктурата на финтех компанията.

Вместо това става дума за измама чрез представяне за легитимна институция, при която извършителите са успели да убедят служители, че имат основание да получат исканите клиентски данни.

Revolut блокира адреса​

След като измамата е била установена, Revolut е блокирала използвания имейл адрес и е сигнализирала държавната институция, чийто домейн е бил използван.

Уведомени са също правоохранителните органи, институциите за защита на личните данни и финансовите регулатори.

Засегнатите клиенти са получили директни уведомления от компанията.

Големият въпрос остава без отговор​

Revolut обаче все още не разкрива колко точно души са засегнати. Компанията посочва единствено, че става дума за ограничен брой клиенти.

Не е обявено публично и коя държавна институция е била използвана в измамата, нито дали случаят е ограничен до потребители в определена държава.

Именно тези въпроси остават ключови за определяне на реалния мащаб на инцидента. Revolut продължава разследването съвместно с компетентните органи и заявява, че е предприела допълнителни мерки за сигурност.


п.пс. Говори се под сурдинка , че става въпрос за България.
 

Горе