YoungSupreme
Well-Known Member
Напълно възможна е тая работа, Лош. Не е ясно и не може да се твърди със сигурност, но е възможно. (Може и ремайнди да е.)
Може да е Ремаинд защото е написал влязът, а четох няколко поста по нагоре кой член на форума има проблем с ъ и а при членуване.
Освен това той идва от редит и си е писал с другите нео-марксисти доста.
Точно тази тактика използваха BernieBots, HillShills, SJWs и другите нео-марксисти срещу r/The_Donald да поставят събредита под карнатина, защото в него имало призиви за насилие към полицията.
Това беше най Blue Lives Matter площадката в целия редит а призивите дори спам сравнени с про BLM събредитите са нищо, а после като модераторите нямаха права го до на спамиха и в последствие го баннаха.
Последно редактирано:
етерИум
Well-Known Member
Да, тактиката с обвързването с призиви за насилие е стара и ясна, така правят. Но друго призоваване към насилие е позволено от платформите. Разликата е, че БЛМ направо громят и убиват, и пак са позволени на платформите, като осъщественото от тях насилие се отхвърля като факт. Като малък пример всред другите подобни.
Иначе мойто мнение за Тръмп е съвсем различно.
Ся, да кажа, че аз ненапразно подчертавам отвреме-навреме, че не съм част от никой от "двата отбора" (фигуративно казано). Щото си пиша мойте, които обикновено звучат крайно на мнозина (което не ме интересува) и да не ме свързват с някои. По принцип съм по-близък (само от писането тук) с хора, които тук подкрепят руската страна. Или може би е по-правилно: подкрепят руската страна, щото са аргументирано против западната медийно-пропагандно-властова вакханалия (в което се припокриваме) и виждат в руската страна противовес на тая сбъркана либерална история (в което се различаваме).
Моля всеки, който реши да свързва тия хора с мен и моите скандално и крайно звучащи коментари, да забележи значителните разлики между това, което аз и което те пишат. А моите ще продължат и може и по-скандални да станат.
(За 5G нищо не съм писал, специално ше си го отбележа в тефтеря занапред, щото има безброй доказателства, както и стратегии за бъдещото му развитие, които отключват определени предположения. Та, ако римайнда реши пак да споменава 5G-то във връзка с някого, моля само с мен да го свързва. Депополята, която римайнди отново приписва на всички от "другия отбор", също сравнително по-рядко се споменава от други хора, освен от мен. Но тя пак се брои за вечна доказана конспирация, независимо от това например (и далеч по-важни неща от изказвания - отново щедро оповестени от свободните медии):
18/4/22 - Денис Медоус, член на Римския клуб. „Можем да имаме 1 милиард души със свобода или 9 милиарда роби. Сега сме на +7 милиарда, трябва да върнем тази цифра на 1 милиард. Надявам се, че „разчистването“ ще бъде мирно, бавно и равностойно между богати и бедни."
Денис л. Медоус е американски системен учен и почетен професор. Той е един от авторите на "Границите на растежа", известен доклад за проблема с изчерпването на Римския клуб от 1972 г.
Иначе мойто мнение за Тръмп е съвсем различно.
Ся, да кажа, че аз ненапразно подчертавам отвреме-навреме, че не съм част от никой от "двата отбора" (фигуративно казано). Щото си пиша мойте, които обикновено звучат крайно на мнозина (което не ме интересува) и да не ме свързват с някои. По принцип съм по-близък (само от писането тук) с хора, които тук подкрепят руската страна. Или може би е по-правилно: подкрепят руската страна, щото са аргументирано против западната медийно-пропагандно-властова вакханалия (в което се припокриваме) и виждат в руската страна противовес на тая сбъркана либерална история (в което се различаваме).
Моля всеки, който реши да свързва тия хора с мен и моите скандално и крайно звучащи коментари, да забележи значителните разлики между това, което аз и което те пишат. А моите ще продължат и може и по-скандални да станат.
(За 5G нищо не съм писал, специално ше си го отбележа в тефтеря занапред, щото има безброй доказателства, както и стратегии за бъдещото му развитие, които отключват определени предположения. Та, ако римайнда реши пак да споменава 5G-то във връзка с някого, моля само с мен да го свързва. Депополята, която римайнди отново приписва на всички от "другия отбор", също сравнително по-рядко се споменава от други хора, освен от мен. Но тя пак се брои за вечна доказана конспирация, независимо от това например (и далеч по-важни неща от изказвания - отново щедро оповестени от свободните медии):
18/4/22 - Денис Медоус, член на Римския клуб. „Можем да имаме 1 милиард души със свобода или 9 милиарда роби. Сега сме на +7 милиарда, трябва да върнем тази цифра на 1 милиард. Надявам се, че „разчистването“ ще бъде мирно, бавно и равностойно между богати и бедни."
Денис л. Медоус е американски системен учен и почетен професор. Той е един от авторите на "Границите на растежа", известен доклад за проблема с изчерпването на Римския клуб от 1972 г.
YoungSupreme
Well-Known Member
Отбора който се опитва да ви убеди че Украйна печели войната вярва на такива неща от факт чекърите.
YoungSupreme
Well-Known Member
Имаше наскоро епизод на Timcast IRL в който го обсъдиха това, по повод че Елън Мъск иска да купи туитър и да върне в него free speach - че част от милиардерите и технократите с власт вярват в това написано от римския клуб през 70те. И че за разлика от Тях Елон Мъск вярвал че ни трябват повече хора, за има повече мозъци и в следствие на повече да имаме повече решения на повече проблеми и да пораснем до мулти-планетарна цивилизация като колонизираме други планети. Няма да стане като имаш само един милиард население.
Трябва да потърся едни клипчета от WeАreChange - Люк - водещия от време на време слага някакви скандални интро видеота и беше качил някакъв съветник на Клаус Шваб, който ги говореше подобни защо ни трябват хора или поне защо ни трябват толкова много - виж интрото първите 30 секунди и ми кажи за това ли ни говориш.
Ако искаме да спечелим войната с глобалистите - аз продължавам да вярвам че Путин няма да се кооперира с EU/US глобалистите и негова победа Украйна ни е нужна сега, за да ни е по-лесно на консервативните национал популисти и тази част от десните либертарианци които гласуваме с тях да вземем победи в Европа, преди Тръмп да се върне през 2024.
Последно редактирано:
етерИум
Well-Known Member
Еми всеки има право да си вярва, да се аргументира. Така де
Пък противоречията, които ще произтекат от разликите във вижданията...кво толкова, винаги може да се скараме с всеки - нищо не е гарантирано. Аз си пиша моите, които всеки може, да неглижира да осмее, да критикува, да отхвърли - не е голяма работа. Все пак - писане във форум. (Най-добре ще е ако това, в което вярвате - различния Путин, с различна човешка визия за света - се окаже факт.)Е да, другарят Ювал Ноа Харари - говорител на СИФ, една от многото, но важна и съществена в настоящия момент, свързани (явно свързани, което е проверимо) в мрежа от публично-частни партньорства заинтересовани страни - казва една част от нещата. Но той повтаря пропагандираното обяснение/теория за справянето с потребностите на настващата популация, за това как те се вписват в планираният уж по-устойчив модел на света, с цялата технологизация (и предстоящата многократно по-голяма). Или по-точно: че нарастващото население създава проблемите за климата, индустрията, обществото и т.н.
Тва са говорители-пропагандатори. (Които разбира се отчасти са прави. Проблемът е, че те са наследници на много по-стари организации, които са говорили тия идеи преди много време.)
М/у др точно наскоро четох (даже може да го лепна тук някой път) малко за Мъск и дали той с неговите заявки за свобода на словото и не знам какво, е в противовес на загрижените за настването на популацията хардлайнери на НСР. Най-богатия човек да е противник, звучи невероятно. Изглежда неговата (заявена визия) е тъй да се каже неизбежна и ползотворна неуролинкизация на хората, един вид чипизация, свързване в Интернет на Телата + много трансхуманизиране на чипираните. Звучи доста оптимистично - живи, но роботизирани. Което е точно и целта на групичката водеща към новия свет. ред и на практика притежаваща света.
Но дали това е нещо различно и е в сблъсък и идеята за депополяцията? Пропагандират се и двете идеи едновременно, дори И от едни и същи организации.
Има ли връзка. Питат се мнозина: що ще депополят, като бизнесите имат нужда от хора?
Ама и СИФ - основен пропагандатор на Четвъртата Индустриална Революция, в рамките на ЦУР, в рамките на Римски клубове, Тристранни комисии, съвети за външни отношения и прочее, не предвижда тая настояща индустрия да остане. А една много по-различна, по-технологизирана и имаща нужда от много по-малко човешки ресурс. Няма проблем, ако се срине, а с нея възникне и огромен проблем за съществуването на мнозинството. (Виждаме "спонтанните" проблеми с доставките, с торовете, инфлацията и т.н. приписвани и на "войната. И мн. други неща.) Дали всички замесени бизнеси и власти са пропуснали да се споразумеят? И има ли такива, които са против; и какво ли се случва и ще се случи с тях?
Няма проблем, щото това, което пропагандира Ювал Ноа Харари, който е СИФ, който е един от органите на същите действително управляващи стари и мощни групи, е в разбирателство с Мъсковите желания (които не са негови). Депополацията и трансхуманизацията са ръка за ръка. Трансхуманизацията, чиято близка зявена цел е биодигиталната конвергенция - сливането на биологичното и цифровото, има твърда крайна цел - също заявена - тъй да се каже "износ на биологическото съществуване към цифрово". (Нещо като метата на фейсбук (който стартира в денят, в който беше официално "прекратен" проектът LifeLog, наследник на TIA - и двата на DARPA. Каква случайност.). Как му хрумна на Цуки?
Това сиганче по потник, фиктивен собственик. Ако се види какво са TIA и Lifelog, може да се види какво е Фейсбук и как се развива.)Как да е, Фейса е основен, но един от многото играчи, с явни цели, документирани и пропагандирани, а не тайни цели. И всичкото напън на тези сигани е към цифрово съществуване. Тва, че изглежда далечно, като някаква щура идея, също е плод на незаинтересованост. Хората си бачкат като луди с на практика безлимитни бюджети - имат бюджети, но те никога не се изчерпват, щото се появяват нови инвестиции за да продължи работата.
Но то няма как да се каже с 200, даже 200Х200 думи. Само да отбележим какво стартира преди 2 години и кои от "конспиративните теории" бяха най-злепоставяни, наречени "най-конспиративни". Вижда ли се, че това, което прозападняците тук правят с мисленето, с изнасяното инфо, със споделяните материали от поддържащите Русия, същото нещо правят с по-скандално звучащи теории и самите поддържащи Русия, а някои от тях и по-рано нарочени за зловещи антиваксъри. Вижда ли се това. Как да разберем нещата без да се объркаме - сложна работа. Но ако към шокиращите предположения, или дори фактически информации, се подхожда така, както медийно омаяните подхождат към невярващите в лошият Путин и мирната Украйна, тогава какво? Ако някой мисли, че е хубаво - успех. На практика точно това се случва - отхвърляне на голяма част от фактите по подразбиране, поради несъответствие с явните версии, изградени върху авторитетни (за алтернативната на прозападната) страна.
И сега сме тук, след 2 години, в които 2 години всички участваха - и Тръмп, и Путин, и Китай. Тва не беше планче за обогатяване на некакви фарма-мафиоти, и имаше ясни цели и последствия с цифровизацията и нови достижения в нивата на контрол (вкл. - борбата с дезинфото и правни промени за "разпространителите на дезинфо", което е още в началото). Не знам кой мисли, тея фарма-страшилища (които като се провери - са просто едно звено) могат да командорят всички останали? И Тръмп, и Путин, и Си Дзинпин?
Та, как ли това днес е вързано с това от 2 години насам и какво ли има напред.
Не може и не трябва да се казва така с некви опити за обобщаване, щото се губят нещата, объркват се, пропускат се основни елементи, и зазвучава като повърхностна консп-теория. Затова гледам да спамя с пълни текстове.
Но, така де, важното е, че не си драскам тук за да склонявам някой към някво мислене, да убеждавам и т.н. Поствам си за кеф (а има и много хора, които четата без да пишат, и които предполагаемо може би искат да прочетат и други гледни точки, нали така.)
Па да сме живи и здрави
етерИум
Well-Known Member
Така като гледам активността на TruthSeeker, изглежда неизбежно да бъде свързан (напълно погрешно) с моята активност. Изглежда, че ще си поприключа доброволно приключението в предприемач. Мда, така ще стане май.
Както каза скай преди време, в началото на мойта тема "Нов световен ред с 2 липи отпред":
"Блинки такива теми привличат все повече луди, мислиш ли че има смисъл от тях?"
Ремайндини също е изказвал овращение и страхове, че "тук ще се напълни с конспиратори"
Тогава бяха само аз дългият конспи-спамър, но сега изглежда сякаш страховете на гореспоменатите (+ други хора) са се сбъднали. И рано или късно трябва/ще се предприемат някакви ограничителни мерки.
Всъщност - таман идва. Просто ще си постна дългия, вече подготвен спам за украйна, да не иде зян. Това, което казва този човек преди години (без да добавям мой коментар). Просто да го има, и тая гледна точка.
Както каза скай преди време, в началото на мойта тема "Нов световен ред с 2 липи отпред":
"Блинки такива теми привличат все повече луди, мислиш ли че има смисъл от тях?"
Ремайндини също е изказвал овращение и страхове, че "тук ще се напълни с конспиратори"
Тогава бяха само аз дългият конспи-спамър, но сега изглежда сякаш страховете на гореспоменатите (+ други хора) са се сбъднали. И рано или късно трябва/ще се предприемат някакви ограничителни мерки.
Всъщност - таман идва.
Просто ще си постна дългия, вече подготвен спам за украйна, да не иде зян. Това, което казва този човек преди години (без да добавям мой коментар). Просто да го има, и тая гледна точка.
етерИум
Well-Known Member
Това е за едно възможно развитие на мистерията на денацификацията, на ненонацита, които не само не закачат евреите (което е много хубаво, най-добре никой да не закачат, но май русите и оникновените укри нямат тва щастие), но и защитават цинагогите. Нещо повече - част от тях са създадени от момчето на хабад-любавич Коломоскийй, а всички пък са поддържани, вкл. финансово от него (и други).
Говорим не за друга страна, а за Украйна. Тая територия си има история. Та:
--------------
3-те Хазарии
Засегнах темата за Хазария за първи път в една от главите на ... , "...". Какво ме подтикна да повдигна тази тема?
На първо място, фактът, че живеем на земя, която някога е била част от "великата и могъща" Хазарска империя.
Второ, "хазарските" черти стават все по-видими в социално-политическия пейзаж на днешна Украйна.
И накрая, наблюдаваме удивително бързо развитие на „хазарския синдром“ във висшите ешелони на режима, придружено от съответното бързо намаляване на „броя на главите“ на местното население.
Подлагайки процесите и явленията, дефинирани в тези три точки, на внимателен анализ, аз разработих теорията за „3-те Хазарии“, с чиито принципи и доказателствата за нейната валидност предстои да се запознаете.
Теорията за "3-те хазарии"
Сигурен съм, че по-голямата част от моите читатели са запознати с фундаменталния труд на В. И. Ленин Трите източника и дървото Основни компоненти на марксизма . Е, ако не със самото произведение, то поне със заглавието му. Нещо повече, можем да кажем, перифразирайки думите на един революционен химн: „Всички излязохме от „марксизма“, деца на работническата класа...“. Дойде моментът да обясним новата „философия“, в която може да се наложи да „влезем“ в близко бъдеще – тоест ако не се запознаем навреме с нейните „източници“ и „основни компоненти“. Надявам се, че моята теория за „3-те Хазарии“ ще покаже и докаже истинската мрачност на бъдещето, което ни се подготвя.
И така, аз твърдя, че в различни времена на една и съща територия са били построени три Хазарии:
Първата Хазария: Великата хазарска империя (VII-X век);
Втората Хазария: Болшевишка власт (1917-края на 1920-те);
Третата Хазария: ОНД (1991-?)
Наред с цяла поредица от обединяващи фактори (територия, мултиетнически състав, икономически „акцент“ върху развитието на търговията, преобладаващо господство на евреите във висшите държавни органи и т.н.) всички тези три „империи“ имаха много различни идеологически идеологически характеристики. основи, а именно:
Първата Хазария е изградена върху идеологията на юдаизма;
Втората – за идеологията на атеизма;
Третият - за "идеологията на пустинята".
Е, това е цялата теория за "Тримата Хазария" накратко.
Сега по-подробно.
Хазария 1
Какво точно е могъщото политическо образувание от средновековието, което е останало в историята като „Великата хазарска империя“?
Ще цитирам пасаж от ... , в който вече подготвих кратка историческа справка по тази тема:
Историята на възникването и основаването на Киевска Рус е известна на всички в по-голяма или по-малка степен (в зависимост от нивото на образование). Но когато започнете да размишлявате какво се е случило на огромната територия, простираща се от Волга до Днепър преди създаването на великата славянска държава, възниква усещането за пълен исторически вакуум. Нека се обърнем за помощ към "легендите от дълбоката древност". Оказва се, че през първото хилядолетие на нашата ера, с други думи непосредствено след библейския период, заедно с Православната Византия и Арабския халифат процъфтява една Трета сила, Юдейската Хазарска империя ! Удивително е, но местното население - номадски хазарски племена - изглежда нямаше представа в кой момент се озовават във Великата юдейска хазарска империя.
Векове наред хазарите са живели, занимавайки се със собствените си дела, мигрирали, шаманизирали малко и, тъй като били белязани от рядко гостоприемство, наблюдавали безразлично как нови народи започват да се заселват в техните безгранични „девствени“ земи. Като всички мигрантски народи, хазарите бяха отворени за бежанци и новодошли от други страни. Занаятчии, търговци и „книжни хора“ бяха държани на особено внимание.
Евреите бяха приети в Хазария с отворени обятия. Предприемчивите евреи бързо основават процъфтяващ пазар в Итили (днешен Астрахан ), превръщайки се в „посредници“ между западните и източните търговци, между Азия и Европа, между Халифата и Византия, между Древна Рус (чийто възход току-що започваше), Индия и Китай. Един конкретен вид стока, която еврейските търговци бързо монополизираха и която им даваше стократни печалби, бяха „живи стоки“, роби. Тези роби дори са получили специално име: "sakalaby", което се превежда като "славяни". Много авторитетни изследователи смятат, че основният „стартов капитал“ на хазарските търговци е направен именно от такива „живи стоки“.
Трябва да се отбележи, че "хазар" не е самоопределението на народ със самосъзнателна история, а просто дума, означаваща "номади". Естествено, евреите, благодарение на своята по-голяма организираност, енергия, предприемчивост, умения на занаятчиите и преди всичко търговски капитал, бързо се издигат, юдаизират местната управляваща класа и стават фактически владетели на Хазария, тоест „Номадия“. Не след дълго юдаизмът става държавна религия на хазарите. На остров срещу столицата, недалеч от съвременен Астрахан, е построен Бял храм („Белая Вежа“ в древноруските летописи).
Великата хазарска империя съществува няколко века, докато руският княз Святослав „ в 965-та година“ , според древноруските летописи, „взема и техния град, и техния Бял храм“ . Третата сила беше изтрита от лицето на земята, населението й се разпръсна във всички посоки. Повечето поискаха закрилата на Святослав, докато еврейският елит се премести в Хазарския окръг в Киев...
Така че има кратка история на Първата хазарска империя, както я виждам.
Трябва да се отбележи, че историята на Хазария доскоро беше забранена тема , едно от „белите петна“ в историята, независимо от съществуването на колекция от около 20 000 еврейски и арабо-еврейски документи в библиотеките в Москва и Санкт Петербург. Според изследователите основната част от тази колекция - най-голямата от този тип в света - съдържа материали, пряко свързани с Хазарската империя.
Днес ситуацията се промени коренно: темата за Хазария изведнъж се появи в редица научни и научно-популярни публикации; на територията на Слобожанщина - самото сърце на Великата Хазарска империя - започнаха археологически разкопки с "благословията" на местните власти; в Харковския филиал на Международния Соломонов университет (Израел) е въведен специален курс за изучаване на историята и наследството на тази „Империя от Третия свят“, чието „величие“ и „уникална култура“ сега се хвалят с възторг от съвременните изследователи .
Ето типична скорошна публикация по темата (цитирана в съкратена форма):
Проблемът за Хазарската империя е ключов за разбирането на историята на народите на Украйна и Русия, Кавказ, Централна Азия и Западен Сибир.
...Хазарската империя, най-могъщата държава в Източна Европа, съществуваща от 7-ми до 10-ти век сл. Хр., няма аналог в ранното Средновековие за бързината на издигането си на геополитическата сцена. Участва в много войни, занимава се с външна търговия, завладява територия, развива собствена концепция за държавна организация, създава надплеменни културно-етнически парадигми с могъща Византия и динамичния Арабски халифат.
Териториалното положение на империята е добре дефинирано в древни документи на Хазарската империя, от арабски пътешественици и многобройни историци от 7-ми до 20-ти век, както и (започвайки с 19-ти век) от археолози, нумизмати, специалисти по хералдика, археотопономисти, лингвисти и др.
... Степите и горите на Донския басейн от 7-ми до 10-ти век са заети от население, което създава салтово-маякската култура. Покрай основните три реки, пресичащи тази територия от север на юг (Дон, Северен Дон, Оскол), а също и по бреговете на техните плавателни притоци все още могат да се видят останките на стотици техни селища. Фортовете са били разположени от 10 до 20 км. отделно, създавайки на практика непрекъсната линия от военни укрепления по границата на съвременна Украйна и Русия: Воронеж - Стари Оскол - Белгород - Харков. По-нататък, от югозапад от Харков: Красноград - Днепропетровск - Кривой Рог. На северозапад: Киев - Чернигов.
В басейните на Дон и Волга са издигнати огромни укрепления, включително столицата на Хазарската империя в устието на Волга, Итил, мощната крепост Саркел на завоя на Долен Дон, през която търговският път от пристанищата на Мина Черно море до Волга, а също и до населените места в Кавказ и Крим.
...Високата степен на вътрешна организация на хазарското общество се вижда в мащаба на строителните работи на белокаменните укрепления: По стените на Верхнесалтов са използвани 7 000 куб. м камък, при Маяк 10 000 куб. м, на Мохначев 14 000 кубически метра (това е само на територията на съвременна Харковска област).
...Трябва да се вземат предвид условията и резултатите от външната търговия на Хазарската империя, която е била един от основните източници на държавното стопанство и поддържала нейната военна мощ.
Търговските налози ( десятина ), заедно с данъците от завладените народи са най-важните източници на доходи на хазарската държава. Империята строго контролира речните артерии на Дон и Волга, които водят на север, от Източна Европа до Черно и Каспийско море и до Византия и Близкия изток, и контролира (до 10 век) клона на Пътят на коприната, който води от Китай през Северен Кавказ до градовете по северното Черноморие.
Изучавайки внимателно влиянието на Хазарската империя върху ранните славянски държавни образувания, може да се заключи, че империята през 9-ти и 10-ти век е държава, притежаваща огромен "цивилизационен потенциал"...
Хазарската империя имала: 1) собствена писменост; 2) монотеистична религия (юдаизъм); 3) високо организирано правителство и либерална администрация; 4) процъфтяваща търговия; и 5) дисциплинирана армия.
...Процесът на основаване на Хазарската империя и приемането на юдаизма от нейните водачи се разглежда от почти всички автори на фундаментални трудове за нейната история...
...Заключението, до което са стигнали експертите е следното: Хазарите, народ, живеещ под властта на каган от рода на Ашин, и еврейски бежанци, бягали в различни исторически периоди от терора на владетелите на страните, в които са живели, се обединяват, за да образуват политическо образувание, Хазарската империя.
Това, което последва, е период на взаимно проникване на различните етнически групи, съставляващи империята, и затварящо съвместно съществуване между юдаизма и местните традиции. Бивши бежанци станаха военни лидери. В крайна сметка създаването на Хазарската империя е свързано с обръщането на хазарите към юдаизма.
През 7-ми век юдаизмът вече е престижна религия. Неговият авторитет се основава отчасти на силно развитото еврейско право, неговата система от морални и етични норми и резултат от опита на много поколения, живеещи в диаспора, които бяха в състояние, като се осланяха на своите религиозно-национални традиции, да усвоят най-добрите от обществата и народите, сред които са живели.
Еврейското право създаде система от фиксирани съдебни решения на най-разнообразните проблеми от реалния живот, която включва приблизително 300 000 въпроса и отговори.
Юдаизмът разработи правен кодекс, съдържащ 613 разпоредби, специално за тези, които смятат себе си за евреи.
Това формира съдебна основа за диаспорите в ранното средновековие, които са разпръснати по целия свят, и би могло да предостави мощен стимул на хазарските кагани да отстояват идеологически независима позиция в геополитическия контекст на конфликта между ислямския свят и Византия.
Към момента на покръстването на каганите в юдаизма процесът на кодификация на еврейския закон беше завършен. Преминаването към юдаизма през ранното Средновековие означаваше навлизане в сферата на високо развита юриспруденция и пренареждане на много аспекти на социални, семейни, етнически, икономически и политически отношения...
(„Лично”, бр. 22, 2002 г.).
Така че юдаизмът беше основната или по-скоро единствената идеологическа основа, върху която се гради и просперира Първата Хазария. Както току-що видяхте, не съм единственият, който казва така.
Несъмнено сте забелязали разликата между моята оценка и тази, която току-що цитирах за един и същ исторически период. Имам предвид дитирамбите, изпяти от автора на горната статия за мощта и величието на Първата Хазария и нейната „престижна религия“. За съжаление не мога да споделя ентусиазма на автора. Защо? Ще разберете, след като изучите докрай теорията ми за "3-тата Хазария".
Говорим не за друга страна, а за Украйна. Тая територия си има история. Та:
--------------
3-те Хазарии
Засегнах темата за Хазария за първи път в една от главите на ... , "...". Какво ме подтикна да повдигна тази тема?
На първо място, фактът, че живеем на земя, която някога е била част от "великата и могъща" Хазарска империя.
Второ, "хазарските" черти стават все по-видими в социално-политическия пейзаж на днешна Украйна.
И накрая, наблюдаваме удивително бързо развитие на „хазарския синдром“ във висшите ешелони на режима, придружено от съответното бързо намаляване на „броя на главите“ на местното население.
Подлагайки процесите и явленията, дефинирани в тези три точки, на внимателен анализ, аз разработих теорията за „3-те Хазарии“, с чиито принципи и доказателствата за нейната валидност предстои да се запознаете.
Теорията за "3-те хазарии"
Сигурен съм, че по-голямата част от моите читатели са запознати с фундаменталния труд на В. И. Ленин Трите източника и дървото Основни компоненти на марксизма . Е, ако не със самото произведение, то поне със заглавието му. Нещо повече, можем да кажем, перифразирайки думите на един революционен химн: „Всички излязохме от „марксизма“, деца на работническата класа...“. Дойде моментът да обясним новата „философия“, в която може да се наложи да „влезем“ в близко бъдеще – тоест ако не се запознаем навреме с нейните „източници“ и „основни компоненти“. Надявам се, че моята теория за „3-те Хазарии“ ще покаже и докаже истинската мрачност на бъдещето, което ни се подготвя.
И така, аз твърдя, че в различни времена на една и съща територия са били построени три Хазарии:
Първата Хазария: Великата хазарска империя (VII-X век);
Втората Хазария: Болшевишка власт (1917-края на 1920-те);
Третата Хазария: ОНД (1991-?)
Наред с цяла поредица от обединяващи фактори (територия, мултиетнически състав, икономически „акцент“ върху развитието на търговията, преобладаващо господство на евреите във висшите държавни органи и т.н.) всички тези три „империи“ имаха много различни идеологически идеологически характеристики. основи, а именно:
Първата Хазария е изградена върху идеологията на юдаизма;
Втората – за идеологията на атеизма;
Третият - за "идеологията на пустинята".
Е, това е цялата теория за "Тримата Хазария" накратко.
Сега по-подробно.
Хазария 1
Какво точно е могъщото политическо образувание от средновековието, което е останало в историята като „Великата хазарска империя“?
Ще цитирам пасаж от ... , в който вече подготвих кратка историческа справка по тази тема:
Историята на възникването и основаването на Киевска Рус е известна на всички в по-голяма или по-малка степен (в зависимост от нивото на образование). Но когато започнете да размишлявате какво се е случило на огромната територия, простираща се от Волга до Днепър преди създаването на великата славянска държава, възниква усещането за пълен исторически вакуум. Нека се обърнем за помощ към "легендите от дълбоката древност". Оказва се, че през първото хилядолетие на нашата ера, с други думи непосредствено след библейския период, заедно с Православната Византия и Арабския халифат процъфтява една Трета сила, Юдейската Хазарска империя ! Удивително е, но местното население - номадски хазарски племена - изглежда нямаше представа в кой момент се озовават във Великата юдейска хазарска империя.
Векове наред хазарите са живели, занимавайки се със собствените си дела, мигрирали, шаманизирали малко и, тъй като били белязани от рядко гостоприемство, наблюдавали безразлично как нови народи започват да се заселват в техните безгранични „девствени“ земи. Като всички мигрантски народи, хазарите бяха отворени за бежанци и новодошли от други страни. Занаятчии, търговци и „книжни хора“ бяха държани на особено внимание.
Евреите бяха приети в Хазария с отворени обятия. Предприемчивите евреи бързо основават процъфтяващ пазар в Итили (днешен Астрахан ), превръщайки се в „посредници“ между западните и източните търговци, между Азия и Европа, между Халифата и Византия, между Древна Рус (чийто възход току-що започваше), Индия и Китай. Един конкретен вид стока, която еврейските търговци бързо монополизираха и която им даваше стократни печалби, бяха „живи стоки“, роби. Тези роби дори са получили специално име: "sakalaby", което се превежда като "славяни". Много авторитетни изследователи смятат, че основният „стартов капитал“ на хазарските търговци е направен именно от такива „живи стоки“.
Трябва да се отбележи, че "хазар" не е самоопределението на народ със самосъзнателна история, а просто дума, означаваща "номади". Естествено, евреите, благодарение на своята по-голяма организираност, енергия, предприемчивост, умения на занаятчиите и преди всичко търговски капитал, бързо се издигат, юдаизират местната управляваща класа и стават фактически владетели на Хазария, тоест „Номадия“. Не след дълго юдаизмът става държавна религия на хазарите. На остров срещу столицата, недалеч от съвременен Астрахан, е построен Бял храм („Белая Вежа“ в древноруските летописи).
Великата хазарска империя съществува няколко века, докато руският княз Святослав „ в 965-та година“ , според древноруските летописи, „взема и техния град, и техния Бял храм“ . Третата сила беше изтрита от лицето на земята, населението й се разпръсна във всички посоки. Повечето поискаха закрилата на Святослав, докато еврейският елит се премести в Хазарския окръг в Киев...
Така че има кратка история на Първата хазарска империя, както я виждам.
Трябва да се отбележи, че историята на Хазария доскоро беше забранена тема , едно от „белите петна“ в историята, независимо от съществуването на колекция от около 20 000 еврейски и арабо-еврейски документи в библиотеките в Москва и Санкт Петербург. Според изследователите основната част от тази колекция - най-голямата от този тип в света - съдържа материали, пряко свързани с Хазарската империя.
Днес ситуацията се промени коренно: темата за Хазария изведнъж се появи в редица научни и научно-популярни публикации; на територията на Слобожанщина - самото сърце на Великата Хазарска империя - започнаха археологически разкопки с "благословията" на местните власти; в Харковския филиал на Международния Соломонов университет (Израел) е въведен специален курс за изучаване на историята и наследството на тази „Империя от Третия свят“, чието „величие“ и „уникална култура“ сега се хвалят с възторг от съвременните изследователи .
Ето типична скорошна публикация по темата (цитирана в съкратена форма):
Проблемът за Хазарската империя е ключов за разбирането на историята на народите на Украйна и Русия, Кавказ, Централна Азия и Западен Сибир.
...Хазарската империя, най-могъщата държава в Източна Европа, съществуваща от 7-ми до 10-ти век сл. Хр., няма аналог в ранното Средновековие за бързината на издигането си на геополитическата сцена. Участва в много войни, занимава се с външна търговия, завладява територия, развива собствена концепция за държавна организация, създава надплеменни културно-етнически парадигми с могъща Византия и динамичния Арабски халифат.
Териториалното положение на империята е добре дефинирано в древни документи на Хазарската империя, от арабски пътешественици и многобройни историци от 7-ми до 20-ти век, както и (започвайки с 19-ти век) от археолози, нумизмати, специалисти по хералдика, археотопономисти, лингвисти и др.
... Степите и горите на Донския басейн от 7-ми до 10-ти век са заети от население, което създава салтово-маякската култура. Покрай основните три реки, пресичащи тази територия от север на юг (Дон, Северен Дон, Оскол), а също и по бреговете на техните плавателни притоци все още могат да се видят останките на стотици техни селища. Фортовете са били разположени от 10 до 20 км. отделно, създавайки на практика непрекъсната линия от военни укрепления по границата на съвременна Украйна и Русия: Воронеж - Стари Оскол - Белгород - Харков. По-нататък, от югозапад от Харков: Красноград - Днепропетровск - Кривой Рог. На северозапад: Киев - Чернигов.
В басейните на Дон и Волга са издигнати огромни укрепления, включително столицата на Хазарската империя в устието на Волга, Итил, мощната крепост Саркел на завоя на Долен Дон, през която търговският път от пристанищата на Мина Черно море до Волга, а също и до населените места в Кавказ и Крим.
...Високата степен на вътрешна организация на хазарското общество се вижда в мащаба на строителните работи на белокаменните укрепления: По стените на Верхнесалтов са използвани 7 000 куб. м камък, при Маяк 10 000 куб. м, на Мохначев 14 000 кубически метра (това е само на територията на съвременна Харковска област).
...Трябва да се вземат предвид условията и резултатите от външната търговия на Хазарската империя, която е била един от основните източници на държавното стопанство и поддържала нейната военна мощ.
Търговските налози ( десятина ), заедно с данъците от завладените народи са най-важните източници на доходи на хазарската държава. Империята строго контролира речните артерии на Дон и Волга, които водят на север, от Източна Европа до Черно и Каспийско море и до Византия и Близкия изток, и контролира (до 10 век) клона на Пътят на коприната, който води от Китай през Северен Кавказ до градовете по северното Черноморие.
Изучавайки внимателно влиянието на Хазарската империя върху ранните славянски държавни образувания, може да се заключи, че империята през 9-ти и 10-ти век е държава, притежаваща огромен "цивилизационен потенциал"...
Хазарската империя имала: 1) собствена писменост; 2) монотеистична религия (юдаизъм); 3) високо организирано правителство и либерална администрация; 4) процъфтяваща търговия; и 5) дисциплинирана армия.
...Процесът на основаване на Хазарската империя и приемането на юдаизма от нейните водачи се разглежда от почти всички автори на фундаментални трудове за нейната история...
...Заключението, до което са стигнали експертите е следното: Хазарите, народ, живеещ под властта на каган от рода на Ашин, и еврейски бежанци, бягали в различни исторически периоди от терора на владетелите на страните, в които са живели, се обединяват, за да образуват политическо образувание, Хазарската империя.
Това, което последва, е период на взаимно проникване на различните етнически групи, съставляващи империята, и затварящо съвместно съществуване между юдаизма и местните традиции. Бивши бежанци станаха военни лидери. В крайна сметка създаването на Хазарската империя е свързано с обръщането на хазарите към юдаизма.
През 7-ми век юдаизмът вече е престижна религия. Неговият авторитет се основава отчасти на силно развитото еврейско право, неговата система от морални и етични норми и резултат от опита на много поколения, живеещи в диаспора, които бяха в състояние, като се осланяха на своите религиозно-национални традиции, да усвоят най-добрите от обществата и народите, сред които са живели.
Еврейското право създаде система от фиксирани съдебни решения на най-разнообразните проблеми от реалния живот, която включва приблизително 300 000 въпроса и отговори.
Юдаизмът разработи правен кодекс, съдържащ 613 разпоредби, специално за тези, които смятат себе си за евреи.
Това формира съдебна основа за диаспорите в ранното средновековие, които са разпръснати по целия свят, и би могло да предостави мощен стимул на хазарските кагани да отстояват идеологически независима позиция в геополитическия контекст на конфликта между ислямския свят и Византия.
Към момента на покръстването на каганите в юдаизма процесът на кодификация на еврейския закон беше завършен. Преминаването към юдаизма през ранното Средновековие означаваше навлизане в сферата на високо развита юриспруденция и пренареждане на много аспекти на социални, семейни, етнически, икономически и политически отношения...
(„Лично”, бр. 22, 2002 г.).
Така че юдаизмът беше основната или по-скоро единствената идеологическа основа, върху която се гради и просперира Първата Хазария. Както току-що видяхте, не съм единственият, който казва така.
Несъмнено сте забелязали разликата между моята оценка и тази, която току-що цитирах за един и същ исторически период. Имам предвид дитирамбите, изпяти от автора на горната статия за мощта и величието на Първата Хазария и нейната „престижна религия“. За съжаление не мога да споделя ентусиазма на автора. Защо? Ще разберете, след като изучите докрай теорията ми за "3-тата Хазария".
Последно редактирано:
етерИум
Well-Known Member
Хазария 2
Началото на създаването на втората, атеистична Хазария е белязано от погрома в цяла Русия, който отекна от единия край на безкрайната православна християнска империя до другия. Основният удар беше насочен срещу Православната църква и монархията в лицето на Миропомазания, последния руски император Николай II и неговото семейство.
Властта, както в Първа Хазария, отново се озовава в ръцете на "вечните цивилизатори". Но този път грабването на властта не беше постепенно и безболезнено, а придружено от реки от кръв. И не може да се говори за "престижност" на която и да е религия: войнстващ атеизъм - това е "религията", възприета от строителите на Втора Хазария.
Вече писах за "националния характер" на този исторически период в "..." . Но преди да цитирам от тази книга, бих искал да обясня защо прибягвам до толкова често „самоцитиране“ в тази работа.
Всяка моя книга съдържа основните аксиоми на моята теория за „3-те Хазарии“, но в „разпръснат“ вид. Независимо от това, внимателен читател, способен да анализира, може самостоятелно да стигне до неговото откритие. Тогава защо не представих теорията в нейния "завършен вид" от самото начало? Колкото повече се потапяте във въпроса, толкова повече ще разберете, че методът поетапно, който избрах за моите изследвания на Хазария, е единственият възможен: планината от доказателства е просто твърде огромна и неопровержима - и просто твърде плашещо за мнозина за смилане, страхувам се...
Така че нека се върнем към това, което написах в ... :
...Така февруари 1917 г. завърши с пълната победа над православната монархия, която антихристиянските сили толкова дълго лелеха. Но заедно с него болшевишкият „джин” беше освободен от бутилката му. „Авторите“ на Февруарската революция , международното еврейство, което разчиташе на кръвните си връзки с евреи-интернационалисти (те погрешно заложиха на Троцки ), и атеистичното масонство , което се надяваше на своите идеологически връзки с болшевизма, имаха подценява този фактор. Октомври не само завладя февруари, но отиде много по-далеч в битката си срещу Православието. Марксизмът-ленинизмът не беше толкова прагматична политическа теория, колкото утопична „религия със знак минус“. Именно тази "религиозност" е причината за стабилния имунитет на болшевиките срещу западното либерално влияние. Това беше едно своеобразно, модифицирано еврейство, интернационалистична ипостас на еврейството. Но нищо от това не попречи на международните финансови кръгове да разберат правилно „мисията“ на болшевиките и да участват, за да се застраховат напълно срещу възстановяването на монархията.
Също така си струва да се спомене, че болшевишкият елит от времето се състои от две групи: 1) Ленин и неговите кохорти (които са прехвърлени в Русия през 1917 г. от германците); и 2) Троцки и компания (дошли от Америка). Но и в двата случая еврейският банков елит на Шиф-Варбург ги финансира.
Троцки изрази възторг и благодарност от щедростта на своите американски „приятели“ в мемоарите си: „Останах в Ню Йорк, в прозаично цветния град на капиталистическите автомати, където естетиката на кубизма властваше по улиците, а моралната философия на доларът владееше сърцата Ню Йорк ме впечатли, доколкото изразява духа на съвременната епоха повече от всеки град... Заминах за Европа с чувството на човек, на когото беше позволено да надникне в ковачницата, където съдбата на човечеството ще бъде изковано...“ (Л. Троцки, „Моят живот. Експериментална автобиография“, Берлин, 1930 г., т.1)
...Естествено, приемайки щедрото „спонсорство“ на еврейските финансови магнати, и Троцки, и Ленин искрено вярваха, че банкерите, космополитизирайки света, „несъзнателно“ помагат на каузата на комунистическата революция. Всъщност последните знаеха точно какво правят. Залагайки на болшевиките, те отлично разбират, че революционерите, унищожавайки света на християнските ценности, работят за установяване на световната власт на банкерите-„ковачи“. Следващите събития само потвърдиха колко правилни са били изчисленията им: Православната монархия е била необратимо смляна в прах.
Такива изказвания на Ленин като: „Всяка религиозна идея, всяка идея за божество... е неописуемо подла, най-отвратителната зараза“ казват много, нали? Така той пребори Горки за неговото "боготърсене". Ленин завърши своята тирада с думите: „дяволски досаден“ . И не е случайно, че в първите години на съветския режим в град Свижск е издигнат паметник на Юда. Детският писател Хенинг Келер, който беше свидетел на церемонията по откриването на този паметник, го описа така: „Местният партиен функционер дълго спореше на кого да бъде направен паметникът. Смяташе се, че Луцифер въплъщава несъвършено идеята за комунизма; Каин беше твърде легендарен. Затова те решиха Юда, като напълно историческа личност. Той беше изобразен изцяло - височина с вдигнат във въздуха юмрук..."
Шамотно темпо, с което се изгражда Втората Хазария, е съпроводено с „ударна вълна“ на унищожаване на християнски светини. Новите господари на страната бушуваха върху руините на съборени църкви; „Всяка религиозна идея, всяка идея за божество...“ беше избита от мозъците на ново „завладените“ хора; настъпи нова ера, ерата на атеизма. Дошло време за нови „светци“, на които „неразумните хазари“ трябвало да се преклонят.
Ето как изглеждаше безбожният „иконостас”:
Украинските месари
Лейб Бронщайн Троцки, министър на войната
Улянов-Ленин, председател на Съвета на народните комисари
Зиновиев Апфелбаум-Радомислски, председател на Северната комуна
Мойше Урицки, председател на специалната комисия (ЧК)
Виктор-Коп, съветски представител в Берлин
Бела Кун, председател на Народния комисариат на Угорщина
Мартов-Цедербаум, член на Централния изпълнителен комитет
Янкел Юровски, организатор на убийствата в Екатеринбург
Суханов-Гимер, член на Всеруския съвет на съветите
Самуил Беркман, болшевишки агент в Америка
Ема Голдман, Бабушка
Левайн-Нисен, член на Изпълнителния комитет
Томски-Хонихсберг, член на Всеруския съвет
Свердлов, председател на Всеруския съвет на съветите
Акселрод, комисар на финансите
Шрайдер, председател на Революционния трибунал
Петров-Вайсброт, член на съветската мирна делегация в Берлин
Стеклов-Нахамкес, член на Петроградския изпълнителен комитет
Ревкин, член на Учредителното събрание
Богданов-Зилберщайн-Йофе, председател на съветската мирна делегация в Брест-Литовск
Кац-Камков, член на Централния изпълнителен комитет
Каменев-Розенфелд, делегат на съветската делегация в Брест-Литовск
Аванесов, секретар на Изпълнителния комитет
Левин, член на Изпълнителния комитет
Парвус-Гелфанд, създател на руския болшевизъм
Володарски-Коган, член на Петроградския изпълнителен комитет
Стайнберг, народен комисар на правосъдието
Прощайн, народен комисар на земеделието
Карахан, съветски представител във Варшава
Радек-Собелсон, болшевишки "мъдър старейшина"
След гражданската война, преминала като разрушителен циклон над цялата територия на завладената империя и гладните години на „военния комунизъм“ започва периодът на разцвет на Втората Хазария. „Новата икономическа политика“ ( НЕП ), която предизвика бум в търговията и освободи силите на частното предприемачество, бележи началото на стремителния възход на новата държава.
Няма да се впускам в подробности при описването на този период, чиито характеристики са добре познати, сигурен съм, на всеки, който познава тяхната история. Ще спомена само, че НЕП по същество напълно противоречи на идеалите за "свобода, равенство и братство", при които пролетарските маси бяха пуснати в битка от строителите на "светлото бъдеще".
Сталин
Тогава грузинецът дойде на власт. През 1927 г. Йосиф Сталин прогонва Лев Троцки от страната и съдбата на Втората Хазария е практически решена...
Тук би било уместно да цитираме "болшевишкия мъдър старейшина" Карл Радек , който коментира действията на Сталин по следния начин: "Моисей изведе евреите от Египет, докато Сталин ги изведе... от Политбюро".
Какво се случва след това? Започва челен щурм срещу т. нар. „троцкистско-ленинска стара гвардия“; „Болшевишки комисари” се косят на едро; започва ерата на сталинския социализъм.
Отхвърляйки „хазарския“ път, Сталин измисля свой собствен „план“ за по-нататъшното развитие на Страната на Съветите. Трите стълба, използвани от "бащата на народите" за основа на това уникално в човешката история правителствено образувание, са следните: 1) колективизация на селското стопанство; 2) индустриализация ; и 3) централизацияна властта. Третият „стълб“ заслужава специално споменаване, тъй като централизацията беше основната част от постиженията на Сталин. Това му позволи да анулира основното завоевание на строителите на Втора Хазария, а именно унищожаването на автократичния модел на държавна администрация. Чрез организирането на строга "вертикал на властта", Сталин на практика реанимира автокрацията. Той създава свое собствено "ноу-хау" - "социалистическа монархия", определяйки политическата система в управляваната от него страна по собствените му думи като "социалистическа империя".
Трябва да се отдаде дължимото на Сталин, че е спрял кампанията на подигравки срещу Православието, провеждана толкова неумолимо от неговите предшественици, след като е постигнал необуздана власт. Една история, повторена в много източници, е показателна за това:
...Веднъж Каганович показваше на Сталин проект за възстановяване на Червения площад. Той обясни, че фалшивата класическа сграда на Историческия музей трябва да бъде съборена, след което от модела свали търговския център ГУМ, където трябваше да се изгради трибуна. Когато Лазар Моисеевич грабна купола на катедралата Василий Василий с намерение да покаже къде трябва да бъде преместен, Сталин буквално избухна: „Върни го, куче!“...
По този начин, с титанични усилия и огромни жертви, Сталин успя да обърне хода на историята, който е бил начертан за нас, както скоро ще видите, за век напред.
Началото на създаването на втората, атеистична Хазария е белязано от погрома в цяла Русия, който отекна от единия край на безкрайната православна християнска империя до другия. Основният удар беше насочен срещу Православната църква и монархията в лицето на Миропомазания, последния руски император Николай II и неговото семейство.
Властта, както в Първа Хазария, отново се озовава в ръцете на "вечните цивилизатори". Но този път грабването на властта не беше постепенно и безболезнено, а придружено от реки от кръв. И не може да се говори за "престижност" на която и да е религия: войнстващ атеизъм - това е "религията", възприета от строителите на Втора Хазария.
Вече писах за "националния характер" на този исторически период в "..." . Но преди да цитирам от тази книга, бих искал да обясня защо прибягвам до толкова често „самоцитиране“ в тази работа.
Всяка моя книга съдържа основните аксиоми на моята теория за „3-те Хазарии“, но в „разпръснат“ вид. Независимо от това, внимателен читател, способен да анализира, може самостоятелно да стигне до неговото откритие. Тогава защо не представих теорията в нейния "завършен вид" от самото начало? Колкото повече се потапяте във въпроса, толкова повече ще разберете, че методът поетапно, който избрах за моите изследвания на Хазария, е единственият възможен: планината от доказателства е просто твърде огромна и неопровержима - и просто твърде плашещо за мнозина за смилане, страхувам се...
Така че нека се върнем към това, което написах в ... :
...Така февруари 1917 г. завърши с пълната победа над православната монархия, която антихристиянските сили толкова дълго лелеха. Но заедно с него болшевишкият „джин” беше освободен от бутилката му. „Авторите“ на Февруарската революция , международното еврейство, което разчиташе на кръвните си връзки с евреи-интернационалисти (те погрешно заложиха на Троцки ), и атеистичното масонство , което се надяваше на своите идеологически връзки с болшевизма, имаха подценява този фактор. Октомври не само завладя февруари, но отиде много по-далеч в битката си срещу Православието. Марксизмът-ленинизмът не беше толкова прагматична политическа теория, колкото утопична „религия със знак минус“. Именно тази "религиозност" е причината за стабилния имунитет на болшевиките срещу западното либерално влияние. Това беше едно своеобразно, модифицирано еврейство, интернационалистична ипостас на еврейството. Но нищо от това не попречи на международните финансови кръгове да разберат правилно „мисията“ на болшевиките и да участват, за да се застраховат напълно срещу възстановяването на монархията.
Също така си струва да се спомене, че болшевишкият елит от времето се състои от две групи: 1) Ленин и неговите кохорти (които са прехвърлени в Русия през 1917 г. от германците); и 2) Троцки и компания (дошли от Америка). Но и в двата случая еврейският банков елит на Шиф-Варбург ги финансира.
Троцки изрази възторг и благодарност от щедростта на своите американски „приятели“ в мемоарите си: „Останах в Ню Йорк, в прозаично цветния град на капиталистическите автомати, където естетиката на кубизма властваше по улиците, а моралната философия на доларът владееше сърцата Ню Йорк ме впечатли, доколкото изразява духа на съвременната епоха повече от всеки град... Заминах за Европа с чувството на човек, на когото беше позволено да надникне в ковачницата, където съдбата на човечеството ще бъде изковано...“ (Л. Троцки, „Моят живот. Експериментална автобиография“, Берлин, 1930 г., т.1)
...Естествено, приемайки щедрото „спонсорство“ на еврейските финансови магнати, и Троцки, и Ленин искрено вярваха, че банкерите, космополитизирайки света, „несъзнателно“ помагат на каузата на комунистическата революция. Всъщност последните знаеха точно какво правят. Залагайки на болшевиките, те отлично разбират, че революционерите, унищожавайки света на християнските ценности, работят за установяване на световната власт на банкерите-„ковачи“. Следващите събития само потвърдиха колко правилни са били изчисленията им: Православната монархия е била необратимо смляна в прах.
Такива изказвания на Ленин като: „Всяка религиозна идея, всяка идея за божество... е неописуемо подла, най-отвратителната зараза“ казват много, нали? Така той пребори Горки за неговото "боготърсене". Ленин завърши своята тирада с думите: „дяволски досаден“ . И не е случайно, че в първите години на съветския режим в град Свижск е издигнат паметник на Юда. Детският писател Хенинг Келер, който беше свидетел на церемонията по откриването на този паметник, го описа така: „Местният партиен функционер дълго спореше на кого да бъде направен паметникът. Смяташе се, че Луцифер въплъщава несъвършено идеята за комунизма; Каин беше твърде легендарен. Затова те решиха Юда, като напълно историческа личност. Той беше изобразен изцяло - височина с вдигнат във въздуха юмрук..."
Шамотно темпо, с което се изгражда Втората Хазария, е съпроводено с „ударна вълна“ на унищожаване на християнски светини. Новите господари на страната бушуваха върху руините на съборени църкви; „Всяка религиозна идея, всяка идея за божество...“ беше избита от мозъците на ново „завладените“ хора; настъпи нова ера, ерата на атеизма. Дошло време за нови „светци“, на които „неразумните хазари“ трябвало да се преклонят.
Ето как изглеждаше безбожният „иконостас”:
Украинските месари
Лейб Бронщайн Троцки, министър на войната
Улянов-Ленин, председател на Съвета на народните комисари
Зиновиев Апфелбаум-Радомислски, председател на Северната комуна
Мойше Урицки, председател на специалната комисия (ЧК)
Виктор-Коп, съветски представител в Берлин
Бела Кун, председател на Народния комисариат на Угорщина
Мартов-Цедербаум, член на Централния изпълнителен комитет
Янкел Юровски, организатор на убийствата в Екатеринбург
Суханов-Гимер, член на Всеруския съвет на съветите
Самуил Беркман, болшевишки агент в Америка
Ема Голдман, Бабушка
Левайн-Нисен, член на Изпълнителния комитет
Томски-Хонихсберг, член на Всеруския съвет
Свердлов, председател на Всеруския съвет на съветите
Акселрод, комисар на финансите
Шрайдер, председател на Революционния трибунал
Петров-Вайсброт, член на съветската мирна делегация в Берлин
Стеклов-Нахамкес, член на Петроградския изпълнителен комитет
Ревкин, член на Учредителното събрание
Богданов-Зилберщайн-Йофе, председател на съветската мирна делегация в Брест-Литовск
Кац-Камков, член на Централния изпълнителен комитет
Каменев-Розенфелд, делегат на съветската делегация в Брест-Литовск
Аванесов, секретар на Изпълнителния комитет
Левин, член на Изпълнителния комитет
Парвус-Гелфанд, създател на руския болшевизъм
Володарски-Коган, член на Петроградския изпълнителен комитет
Стайнберг, народен комисар на правосъдието
Прощайн, народен комисар на земеделието
Карахан, съветски представител във Варшава
Радек-Собелсон, болшевишки "мъдър старейшина"
След гражданската война, преминала като разрушителен циклон над цялата територия на завладената империя и гладните години на „военния комунизъм“ започва периодът на разцвет на Втората Хазария. „Новата икономическа политика“ ( НЕП ), която предизвика бум в търговията и освободи силите на частното предприемачество, бележи началото на стремителния възход на новата държава.
Няма да се впускам в подробности при описването на този период, чиито характеристики са добре познати, сигурен съм, на всеки, който познава тяхната история. Ще спомена само, че НЕП по същество напълно противоречи на идеалите за "свобода, равенство и братство", при които пролетарските маси бяха пуснати в битка от строителите на "светлото бъдеще".
Сталин
Тогава грузинецът дойде на власт. През 1927 г. Йосиф Сталин прогонва Лев Троцки от страната и съдбата на Втората Хазария е практически решена...
Тук би било уместно да цитираме "болшевишкия мъдър старейшина" Карл Радек , който коментира действията на Сталин по следния начин: "Моисей изведе евреите от Египет, докато Сталин ги изведе... от Политбюро".
Какво се случва след това? Започва челен щурм срещу т. нар. „троцкистско-ленинска стара гвардия“; „Болшевишки комисари” се косят на едро; започва ерата на сталинския социализъм.
Отхвърляйки „хазарския“ път, Сталин измисля свой собствен „план“ за по-нататъшното развитие на Страната на Съветите. Трите стълба, използвани от "бащата на народите" за основа на това уникално в човешката история правителствено образувание, са следните: 1) колективизация на селското стопанство; 2) индустриализация ; и 3) централизацияна властта. Третият „стълб“ заслужава специално споменаване, тъй като централизацията беше основната част от постиженията на Сталин. Това му позволи да анулира основното завоевание на строителите на Втора Хазария, а именно унищожаването на автократичния модел на държавна администрация. Чрез организирането на строга "вертикал на властта", Сталин на практика реанимира автокрацията. Той създава свое собствено "ноу-хау" - "социалистическа монархия", определяйки политическата система в управляваната от него страна по собствените му думи като "социалистическа империя".
Трябва да се отдаде дължимото на Сталин, че е спрял кампанията на подигравки срещу Православието, провеждана толкова неумолимо от неговите предшественици, след като е постигнал необуздана власт. Една история, повторена в много източници, е показателна за това:
...Веднъж Каганович показваше на Сталин проект за възстановяване на Червения площад. Той обясни, че фалшивата класическа сграда на Историческия музей трябва да бъде съборена, след което от модела свали търговския център ГУМ, където трябваше да се изгради трибуна. Когато Лазар Моисеевич грабна купола на катедралата Василий Василий с намерение да покаже къде трябва да бъде преместен, Сталин буквално избухна: „Върни го, куче!“...
По този начин, с титанични усилия и огромни жертви, Сталин успя да обърне хода на историята, който е бил начертан за нас, както скоро ще видите, за век напред.
етерИум
Well-Known Member
Хазария 3
Преди да дефинирам подробно 3-тата Хазария, бих искал да цитирам известния сръбски учен, доктор по право и талантлив публицист Божидар Митрович – един от малкото наши съвременници, които са забелязали „хазарската нишка“ да минава през история на източните славяни.
Първият хазарски военен путч се състоя през 1917 г. в Петроград. Очевидно е, че хазарите не са изчезнали; затова трябва да се има предвид, че военният путч в Петроград през 1917 г. е организиран от хазарски екстремисти, които съставляват абсолютно мнозинство във военните комитети, по-късно известни като „революционни“, в които руснаците са по-малко от един процент. Ватикана, протестантско-католическа Германия и еврейски екстремисти от Уолстрийт финансират антируския военен путч на Ленин в Петроград през 1917 г.
Целта на Германия е поражението на врага на Източния фронт. Това беше постигнато с подписването на Брестското мирно споразумение , което имаше негативни последици. Целта на Ватикана беше унищожаването на Православието, което тя почти постигна. Целта на еврейските екстремисти беше създаването на антинационално правителство, в което да бъде решен въпросът за еврейската държава, както и установяването на монополен контрол върху огромния източник на природни и човешки ресурси, който Русия включваше през интересите на собственото си обогатяване...
Вторият хазарски военен путч е извършен през 1993 г. в Москва, когато хазарско-еврейски екстремисти (които извършват екстремни форми на икономическа трансформация) поемат изпълнителната власт, ръководните позиции в партиите, включително и опозиционните, властта над масите. медиите и банковата система“.
(Божидар Трифунов Митрович, „Геноцид на римляните и славяните”. Москва, БТМ, 1999).
Въпреки че съм съгласен по принцип със заключенията на Божидар Митрович, се разминавам с него в някои подробности. Например, считам 1991 година за начална дата в историята на 3-та Хазария, а мястото на путча (не военен, но все пак путч) е Беловежката гора. [ където е подписано споразумението за разпускане на СССР -- Редактор]
Трябва да се отбележи, че началото на издигането на Втора и Трета Хазария са предшествани от събития, предназначени да разчистят „строителната площадка“ за новия „държавен дом“.
Хазарският пут от 1917 г. е предшестван от Руско-японската и Първата световна война, които поставят началото на необратимия процес на унищожение на Руската империя.
Фактическото унищожаване на СССР, социалистическата империя, изградена от Сталин, също е започнато много преди „Беловежския путч“ от 1991 г., а именно през 1986 г., с кошмарните събития в АЕЦ в Чернобил .
Като се има предвид шокиращата прилика на сценариите, подготвили пътя за тези „хазарски путче”, може да се предположи, че тяхната прогнозна цена, както и източникът на финансиране, може да имат и някои общи „семейни черти”.
Известни са ни имената на финансистите, платили „разчистването на територия“ предварително на Втора Хазария: „Шиф, Варбург и компания“.
Във втория случай „кой, кой, кога и колко“ не е известно с никаква степен на сигурност. Въпреки това, анализирайки определени събития в светлината на известни исторически факти, можем да стигнем до следните изводи:
На 26 април 1986 г. се случи експлозия в атомната електроцентрала в Чернобил, еквивалентна по мощност, както беше установено наскоро, на 500 Хирошима. Това беше "бомбата", която разби основите на великата империя, в чиято "неразрушимост" никой не се съмняваше до този момент.
"Процесът на делене" придоби необратим характер... Отвори се зейнала дупка в икономиката на страната: безпрецедентни "непланирани" финансови разходи за ликвидиране на катастрофата, обща, армейска мобилизация на "ликвидатори", огромни преселвания извън замърсената територия, издигането на "саркофага" и т.н. За първи път в нашия десетилетия живот като „единно семейство” започнаха да хвърчат взаимни обвинения и „братските народи” започнаха да си поставят искания един към друг. И накрая, Радиоактивната пустиня, превърнала самото сърце на славянския свят в „ничия земя“, отравяйки сърцата и душите на „великите съветски хора“, тласна Социалистическата империя над ръба,
Целият този Апокалипсис беше докоснат от един... експеримент! Ъъъъъ, така е, известен „неуспешен непредвиден експеримент“ извършен (от когото и до днес не знаем) в навечерието на Празника на „Великите хазарски архитекти“. [ 1 май, Ден на международния труд - редактор]
Можем ли дори да си представим немислимото: че някой съзнателно е решил да играе ролята на „експериментатор“, рискувайки „отклонение“, което трябва да сигнализира за началото на края на социалистическия Левиатан? Да, можем! Колкото и ужасно да звучи. За точната сума, както се оказва, всичко е възможно (дори да се организира едновременното отвличане на няколко самолета за атака на Световния търговски център!).
Не бива да забравяме, че към този момент перестройката и гниенето на „моралната философия на долара“ вече бяха в пълен разцвет, готови да нанесат смъртоносния удар на „моралната философия на социализма“, чиято девствена чистота беше досега са били охранявани от "желязната завеса", издигната от Сталин. (Между другото, по време на сталинизма самото споменаване на думата "отклонение" беше достатъчно, за да накара хората да треперят от страх...)
Ако приемем тази версия на „разчистването на строителната площадка“ за Трета Хазария, можем да очакваме статията „разходи“ от бюджета за това приключение да бъде сравнима с тази на „Хазарския путч от 1917 г.“.
Що се отнася до източника на финансиране... Тук, както казват криминалистите, няма преки доказателства, но има няколко "улики", които ни дават много за размисъл.
В предишните си книги описах определен ритуал, на който бях случайно свидетел преди повече от десет години в Ню Йорк.
Всяка неделя в Бруклин се появяват хиляди хора, които очакват благословията на Любавичерския Ребе . Ритуалът за благославяне беше извършен с помощта на хрупкави нови банкноти от един долар. През деня Любавичският Ребе раздава десетки хиляди долари, върху които портретът на президента на САЩ е покрит със снимка на самия Ребе.
Няма подобен ритуал в никоя религия, дори в юдаизма. Но не това е основното. „Подправката“ на този ритуал е фактът, че той е въведен от вече покойния седми любавичски ребе Менахем Мендел Шнеерсон през 1986 г. – трагичната година на катастрофата в Чернобил.
Написах за това за първи път в памфлета „Брадвата над православието, или Кой уби отци мъже“ [ за убийството на руския православен свещеник от еврейски произход Александър Мън – редактор] , първата от трите произведения, съставляващи трилогията ... . Но за съжаление този факт остана незабелязан от читателите. Както и много други факти, между другото, присъстващи в моите творби...
Редовните ми читатели вече са запознати не само с гореспоменатия ритуал, но и със самата секта Хабад и с нейния „Цар-Месия“, Любавицкия Ребе. Но за тези, които четат книгите ми за първи път, просто съм длъжен да ги попълня по основните точки. Ето кратка историческа справка, взета от моята книга "...".
Хабад е юдео-нацистка секта, изградена на клановия принцип, начело на която стои „кръстникът“, Любавицкият Ребе. Членовете на Хабад са ултраортодоксални. Мъжете и жените се характеризират с удивително сходство на външния вид: мъжете са или твърде дебели, или твърде слаби, със задължителни бради, потници и черни шапки; жените са слаби с бръснати глави и носят перуки.
Членството в клана е изключително изключително. Днес има само около 20 000 представители на Хабад-Любавич. Докато членовете на сектата правят фарисейско шоу на изключително благочестие, те запазват изключителна тайна за дейността си.
Сектата възниква през 17-ти век на границата на три славянски нации - Русия, Беларус и Украйна - в село Любавичи (по онова време част от Украйна, сега част от Смоленска област, Русия).
Хабад е единственото движение в юдаизма със задължителен фюрер-лидер начело - Любавичският Ребе . В продължение на 200 години - седем поколения - тази титла се е предавала наследствено от едно поколение на следващо.
Сектата възниква, както твърдят нейните идеолози, в отговор на преследванията на Богдан Хмелницки , които бяха придружени от смъртта на хиляди евреи. Православното християнство, духовната основа на Хмелницки, се разглежда от Хабад като заклет враг, заслужаващ съответното отношение. [ Хмелницки е украинският военен водач, който изхвърли евреите и поляците от Украйна през 17-ти век и отново обедини Украйна с Русия. -- Редактор]
В началото на 30-те години на миналия век Йосиф Сталин , който по негово време е учил в Тбилисската православна семинария и съответно е добре запознат с въпросите на религията, изгонва Хабад като фашистки култ, заедно с шестия Любавичски Ребе от територията на СССР. Традиционният юдаизъм обаче продължава да съществува на съветска територия.
През 40-те години на миналия век Chabad-Lubavitch създава своя щаб в Бруклин, Ню Йорк. От 1950 до 1994 г. сектата се оглавява от седмия и последен Любавичер Ребе и именно в този период Хабад се превръща в могъща политическа, финансова и икономическа империя с цел световна експанзия.
Непосветените често бъркат Хабад с хасидизма като цяло (с други думи ортодоксалните евреи). Представителите на клана Хабад нарочно, но подвеждащо, се идентифицират с цяло движение в юдаизма, хасидизма. Всъщност има цяла гама от влиятелни течения в хасидизма, много от които с голям брой членове: Карлинстаун, Брацлав, Сатмар и други, които не само нямат никакво отношение към Хабад, но често се оказват в конфликт с него. Но именно Хабад влезе в СССР по времето на перестройката на Горбачов , поемайки религиозните и други дейности на местните евреи (и не само евреи)..." ( Ще допълня, че за трите години, изминали от написването на тази „историческа справка“, „броят на главите“ на хабадите, известни с високата си раждаемост, забележимо нарасна. Нещо повече, сега Хабад се е утвърдил толкова здраво на постсъветска територия, че е в състояние да поеме контрол не само над високопоставени членове на режимите на „независимите“ правителства, но и над политическите и икономически процеси, протичащи в цялата страна. бивш СССР. )
Трябва да се спомене, че Чернобил винаги е бил разглеждан от членовете на сектата като свещено място за възмездие и наказание. Виждате ли, именно там Богдан Хмелницки унищожи с огън и меч „чернобилския клон“ на предците на Хабад. И не е случайно, че катастрофата, която се случи в Чернобил, която целият свят смята за „трагедия“ и „катастрофа“, се нарича от Любавичи като „Чернобилското чудо“ . Не е случайно и това, че в началото на 90-те години на миналия век – периода на създаването на Трета Хазария – любавичците „откриха сезона“ на ритуални вакханалии в Припят, епицентърът на Чернобилската пустош.
Ето защо моята теория за планирано отклоняване, чието щедро финансиране беше в състояние да гарантира добре познатите последствия в Чернобил, има пълното право на съществуване.
Но да се върнем към Трета Хазария, в чиито основи лежи „идеологията на пустинята“ , изложена от моята теория. Каква е същността на тази идеология, чието име ни лишава от всякакъв намек за оптимизъм?
Е, наистина, за да разберете за какво говоря, всичко, което трябва да направите, е да махнете "кепенците", да се огледате около себе си и да се опитате да осмислите това, което виждате. Надявам се, че няма да е необходимо да се напрягам в изобразяването на очевидните „постижения“ на щедро финансирания Трети хазарски „експеримент“, който опустоши земята ни като торнадо.
Всички сме като наркомани, лишени от „иглата” на нашия социалистически „застой”, гърчейки се повече от десет години в адското „оттегляне” на хазарските „реформи”. Продължаваме да се надяваме без надежда, че скоро, много скоро нещата ще се оправят - основното е да бъдете търпеливи. Но с всеки изминал ден нараства броят на онези, които не успяха да преживеят своето хазарско „предозиране“.
В книгите си многократно съм се опитвал да покажа каква съдба се готви за нас, които засега все още сме живи на тази [постсъветска] земя. На нашата свята, многострадална земя, над която отново виси Хазарският Дамоклев меч.
В подкрепа на думите си ще цитирам още веднъж пасаж от предишната си книга. Имам предвид статия във вестник "Аргументи и факти", която използвах в "..." и която ще ви помогне да разберете "идеологията на пустинята" на "Третата Хазария" (цитирано тук в съкратена форма):
Спадът на демографските показатели на Украйна е установен за първи път през 1993 г. Оттогава се наблюдава постоянна ескалация на кризата. Днес сме свидетели на най-ниската раждаемост за целия следвоенен период; изостава от смъртността почти два пъти. През първите девет месеца на 2001 г. в Украйна са се родили 260 000 души по-малко, отколкото са починали. Добавяйки към тази цифра данни за активната емиграция на нашите сънародници в чужбина, авторите на множество публикации по дадената тема стигат до следния извод: При сегашния темп на намаляване на населението на всеки 25-30 години населението на страната ще намалява с наполовина, така че ако минат още 50-60 години картата на света ще бъде лишена от могъщите волови контури на Украйна, която днес толкова силно се стреми да се интегрира в Европа!
В прогнозите на експертите има още една „пикантна“ подробност: рязкото намаляване на местното население може да предизвика интензивен приток на имигранти, предимно от азиатския и африканския континент, и пропорционалното тегло на неевропейското население (което не е страдащи изобщо от демографска гледна точка - единственият проблем е в намирането на жизнено пространство) ще расте със скорост, сравнима с отмирането на местното население. Расизмът е грозен и грях, но след като маврите се преселят, за да окупират Днепър, вече няма да пеете „Ние още не сме мъртви...“.
Оптимистите обичат да ни напомнят, че няколко развити страни имат дори по-ниска раждаемост от нас. Да, Италия, Испания, Сан Марино и Хонг Конг се размножават още по-бавно. Но техният процес на обезлюдяване е придружен от съответно намаляване на смъртността и нарастване на средната продължителност на живота. Ако сравним последно споменатите критерии в Украйна с тези на развитите страни, виждаме, че нашият „мимолетен живот“ е с повече от девет години по-мимолетен от този на западноевропейците и дванадесет години повече от японците.
Установено е, че демографският ни спад се определя преди всичко от използването на контрол на раждаемостта сред жените. Но защо се случва това? Ако в Европа майчинският инстинкт е бил „умъртвен“ от идеалите за кариера и еманципация, нашите далеч по-малко феминизирани жени са възпрепятствани от страха от спонтанен аборт или раждане на „дефектно“ дете: Количеството нездравословни млади жени рязко нарасна .
Известна "стабилност" се наблюдава от експертите само при първичните причини за смъртта, които остават непроменени в продължение на десетилетия. Първо място сред причините за смърт в Украйна заемат заболяванията на кръвообращението. Второ място - от злокачествени тумори. Следват инциденти, отравяния, травми и дихателна недостатъчност.
За да завършат изброените по-горе фактори, които водят до „изпразването” на страната ни, могат да се добавят епидемиологични данни: туберкулоза, която отнема 9 000 живота годишно, и социални патологии, произтичащи от ниския стандарт на живот. Още по-тревожни от туберкулозата са свързаните с ХИВ заболявания. Техният "напред" изглежда показва, че може да предстои експлозия на СПИН.
На фона на тези критични проблеми всички административни, отбранителни и хуманитарни приоритети, с които са заети нашите политици, изглеждат безсмислени: ...може да дойде моментът, в който просто няма да има кой да работи в нашите полета и фабрики, да защитава нашите граници , или учи в нашите университети...
...Зад цялата абстрактна научна терминология като "нарушаване на демографските механизми", "обезлюдяване" и "влошаване на качеството на живот" стоят напълно реални жени, които отказват да раждат, пенсионери, които просят на входовете на аптеките, родители и деца които са се отказали да броят своите хронични заболявания, "придобити" в изтощителната борба за "безплатна медицинска помощ"...
Михаил Голубчиков, лекар, ръководител на отдела по медицинска статистика в Киевската следдипломна медицинска академия:
„...Скоро ще има преброяване. Мисля, че ще разкрие същата картина, която наблюдаваме в Молдова, където по данни от преди преброяването населението е било 4,5 милиона, а след преброяването се оказва, че страната е загубила около 800 000, една пета от населението му!... Така че ако преброяването покаже, че вече нямаме "повече от 48 милиона", както сега официално се твърди, а 30 до 35, това ще се отрази сериозно на съзнанието на хората. най-оптимистичните прогнози имат населението на Украйна след 10-15 години под 40 милиона. Подчертавам, че това са най-оптимистичните прогнози."
(Ноември 2001 г.).
Имайте предвид, че тази статия е написана преди скорошното преброяване, чиито резултати, увериха ни властите, е трябвало да бъдат публикувани в началото на април 2002 г. Въпреки това към момента на писане данните от преброяването не са оповестени публично. Може би това се дължи на следизборния синдром, или може би все още оправят числата... Както и да е, общодържавното преброяване, проведено през декември 2001 г., е напълно забравено: Сякаш хората, които вече стоят с един крак в гроба, не им пука колко от тях, хората, са още останали...
Но да се върнем към данните, изложени в статията "Страната умира. Тихо, но бързо". Всички "аргументи" и "факти" сочат към факта, че страната наистина умира . "Какво става тогава?", ще попитате. какво имаш предвид какво? Защо Хазария, разбира се. С всичките му характерни черти: юдейски елит, юдаизирана "аристокрация", престиж на юдаизма, силно развита търговия и "а-национално" население от "номади".
Помислете само за това: „След като маврите са се преселили, за да окупират Днепър...“ Обърнете внимание на това, което казах. Трябва да притежавате висока степен на „предсмъртна“ слепота, за да не забележите „притока на имигранти, главно от азиатския и африканския континент“, който мигрира през последните 10 години в Нова Хазария и се „заселва“ безбройните базари, които сега обезобразяват "могъщите волови контури на Украйна". Останалите представители на местното население продължават да пеят наивно: „Още не сме умрели“, като не забелязват, че някогашният хармоничен хор от гласове звучи все по-слабо и дисонантно с всеки изминал ден.
В този момент най-накрая стигнахме до сърцето на „идеологията на пустинята“.
Моля, обърнете внимание на „най-оптимистичната“ времева рамка, предвидена за завършването на „експеримента“ върху украинския народ: 50-60 години, започвайки от Великия изход от страната на Съветите. Но най-страшното не е това, а фактът, че умиращият украински народ продължава да вярва в „светлото бъдеще“, което го очаква точно зад завоя, и в отчаяния си бързане да пристигне там, отказва да разбере, че го водят в кръгове в Хазарската пустиня. "Докато последният роб не умря..."
Това не ни ли напомня за нещо? Изход, пустиня, смъртта на последния роб... Но разбира се! Това, което се случва днес, е само „римейк“ на един от „епизодите“ на Стария завет, историята за това как Мойсей изведе евреите от Египет в Обещаната земя. Той ги изведе, добре, но както се оказа впоследствие, той нямаше намерение да ходи никъде през следващите 40 години, а просто завлече евреите в утробата на Синайската пустиня и стоически го изчака, "докато и последният роб не умре" . Но на евреите, които горяха от неугасимо желание да влязат в „палестинското небе“, не можеше да им хрумне, че им се готви съвсем различна съдба и че Мойсей ги води на съвсем различно място от Обетованата земя. .. до гроба. И така, проследявайки безкрайни кръгове в дюните, вече кръстосани от тях по-рано, „робите“ умираха един след друг в продължение на 40 години, докато дойде и последният им ред. По този начин пустинята се превърна в гробище, крайната дестинация на "
Сигурен съм, че ще се намерят „умници“, които ще намерят неща, които „не се вписват“ в сравнението, което направих между библейската история и настоящата ни реалност: „Броят на годините, отредени за „робите“ умирането не съвпада с прогнозите“, може да възразят те, или „Какво общо имат „робите“ с нещо?“, или „Покажете ни Мойсей, който ни отведе в пустинята...“
Уверявам ви, че няма да имам никакво затруднение да разсея последните задържани съмнения дори на такива закоравели скептици.
Не се "отблъсквайте" от факта, че на Украйна са дадени не 40, а 50-60 години да умре. Мисля, че тази разлика във времето може да се обясни с два основни фактора: голямото начално население на "местното население" и жизнеността, характерна за славяните. Но ако скоростта на отмиране се увеличи дори леко (което е напълно възможно по принцип), можем не само да „съпоставим“, но дори и да „преборим“ библейската времева рамка.
Сега, по отношение на възможните възражения от типа „Ние не сме роби, робите не сме ние“, позволете ми да попитам: Кои сме ние? Които, ако не роби, така лесно сменят кумирите си, плачат сълзи на благодарност за най-мизерната подаване и тихо, тихо!!! -- да умре? Кой, ако не роби, се страхуват да раждат деца, безучастно наблюдавайки как родните им огнища са окупирани от нахлуващи номади? Кои, ако не роби, си позволяват да бъдат отведени в гроба вместо в Обетованата земя, след като са загубили всякаква воля за съпротива и способност да виждат очевидното?
Някой може ли да ми каже каква национална идея живее в днешна Украйна? Не! Защото национална идея няма! И е болезнено да гледаш как безкрайните неуспешни опити на философстващи представители на „робското население“ се опитват да „родят“ едно. Робите нямат национална идея; тяхната е сферата на "пустинната идеология" - да се влачат сред миражи в търсене на "рай" и вместо това да пристигат в гроба.
Болезнено е да гледаш как робската омраза на хората един към друг убива способността им да възприемат адекватно реалността. Погледнете безразсъдната изоставеност, с която онези в противоположните политически лагери си пожелават смъртта: националистите чакат, чакат последния комунистически роб да ритне кофата и обратно. И никой не иска да забележи, че скоро ще изгрее денят, когато всички - и "червените", и "белите", и "зелените" и "жълто-черните" - ще издишат последно, освобождавайки мястото си под слънцето на хазарите Пустинята за новия "Моисей"...
Прави впечатление, че в условията на хазарското иго робите се идентифицират не по социален, а по духовен статус. И това е основното постижение на „идеологията на пустинята“, която за пореден път направи „прозрачни“ границите на нашата „независима“ държава и създаде нова социална класа, роби.
Изглежда, че разбират това в "руския окръг" на Трета Хазария:
Оглеждайки се, вече виждаме тази маса роби. Те в никакъв случай не са най-обезправените, най-експлоатираните, най-неквалифицираните, „черни“ работници. Напротив, сред току-що посочените не са малко тези, които са свободни по дух, които са запазили своята вяра и идеалите си. Това, което бележи робите, е пълният им отказ да се борят за утвърждаване в живота на определени духовни ценности, неспособността им да мислят за общото благо и да разпознават доброто и злото в ежедневието. Виждаме много примери за това сред хора с най-разнообразен социален статус:
1. Пред очите ни се демонтират образователната и здравната ни система и осигурителната мрежа. Изгубихме цели територии, които нашите предци са проливали кръв и пот, за да придобият. Заплатите на огромна маса от нашето население са паднали многократно, до под прага на бедността. Здравето, благосъстоянието и бъдещето на нашите приятели, деца и бъдещи поколения са под съмнение. Единствено робското съзнание е способно да оправдае всичко това и да ограничи колективния си протест до жалко искане да върне залък от откраднатото, да получи мизерната си заплата, удържана месеци наред, навреме. Само робският манталитет се принуждава да приема неетични и самоубийствени компромиси, оставяйки приятелите и децата си на произвола на съдбата, вместо да влезе в бой с враговете на Отечеството, нейните разрушители. Логиката на роба е "Само ми дай парче хляб днес". А ако не ти го дадат? Тогава завесите са за вас, а не за тях, враговете, които са ви лишили от всичко.
2. Нашите офицери гледат как унищожават нашите въоръжени сили и не правят нищо. Те са лишени от жилище за семействата си. Враговете, които разбират отговорността си за това, което са причинили на нашия народ, все още се страхуват смъртоносно от войника, затова отнемат оръжията му, за да въоръжат своите "частни охранителни структури". Те унизиха войника, като го „наградиха“ за години служба в нечовешки условия със статут на социален изгнаник. Но той понася всичко. Той понася всичко с надеждата да получи мизерната си заплата днес и пенсия утре. Друг мечтае за следващото си повишение, без дори да се опитва да осмисли факта, че съветската специалност е по-висока от днешната обща специалност по отношение на социалното си положение. Ако нещата продължат така скоро, чин генерал, дори генералисимус, ще бъде предоставен масово. Унищожаването на нашите въоръжени сили е в разгара си. И когато свърши, никой няма да има полза от товабивши войници от бившите ни въоръжени сили. Те няма да заслужат нито уважение, нито благополучие, а само съчувствие. И може би дори не съчувствие, защото без надеждна защита не може да има Отечество. И каква милост от своя завоевател може да очаква офицерът на победена армия?... Само предателите ще се наредят, за да получат своите 30 сребърника.
3. Нашите учители са пострадали особено тежко. Всички ли са забравили за развитието на силни личности...? Наистина ли са били измамени от последната порция лъжи от телевизията и вестниците? Те знаят за своята отговорност за бъдещето на страната! Не ни трябват учителски стачки или самоубийство от учители. Няма смисъл да обявявате гладна стачка, ако вече сте гладни! Трябва да кажете на учениците си истината, цялата истина, да обясните всичко убедително, като помислите за миналото и настоящето. Дори и най-разпространената пропаганда е безсилна срещу психологическата армия на учителския колектив! Това са елементарни истини, които могат да бъдат избити само от робския манталитет.
Няма да продължаваме с тези депресиращи примери. Всичко вече е достатъчно ясно. Всеки, който посвещава всичките си сили на „объркване“ на личните си проблеми – големи или малки, няма значение – и не иска да види какво се случва около него или какво го очаква в бъдеще, трябва да се запита един неудобен въпрос: "Кой съм аз? Свободен човек или нещастен, пребит роб на новите завоеватели, тъмните сили, които опустошиха Вярата и Отечеството?"
(К. Н. Соколов, К. В. Сивков. „Духовна криза”. Москва, Воентехиздат, 1999).
И така, кои са тези „нови завоеватели“, които „опустошиха Вярата и Отечеството“, тези талантливи организатори на путчи и неуморни реаниматори на Хазария, тези съвременни „Моисеи“, които ни превърнаха в роби, умиращи в пустинята?
Преди да дефинирам подробно 3-тата Хазария, бих искал да цитирам известния сръбски учен, доктор по право и талантлив публицист Божидар Митрович – един от малкото наши съвременници, които са забелязали „хазарската нишка“ да минава през история на източните славяни.
Първият хазарски военен путч се състоя през 1917 г. в Петроград. Очевидно е, че хазарите не са изчезнали; затова трябва да се има предвид, че военният путч в Петроград през 1917 г. е организиран от хазарски екстремисти, които съставляват абсолютно мнозинство във военните комитети, по-късно известни като „революционни“, в които руснаците са по-малко от един процент. Ватикана, протестантско-католическа Германия и еврейски екстремисти от Уолстрийт финансират антируския военен путч на Ленин в Петроград през 1917 г.
Целта на Германия е поражението на врага на Източния фронт. Това беше постигнато с подписването на Брестското мирно споразумение , което имаше негативни последици. Целта на Ватикана беше унищожаването на Православието, което тя почти постигна. Целта на еврейските екстремисти беше създаването на антинационално правителство, в което да бъде решен въпросът за еврейската държава, както и установяването на монополен контрол върху огромния източник на природни и човешки ресурси, който Русия включваше през интересите на собственото си обогатяване...
Вторият хазарски военен путч е извършен през 1993 г. в Москва, когато хазарско-еврейски екстремисти (които извършват екстремни форми на икономическа трансформация) поемат изпълнителната власт, ръководните позиции в партиите, включително и опозиционните, властта над масите. медиите и банковата система“.
(Божидар Трифунов Митрович, „Геноцид на римляните и славяните”. Москва, БТМ, 1999).
Въпреки че съм съгласен по принцип със заключенията на Божидар Митрович, се разминавам с него в някои подробности. Например, считам 1991 година за начална дата в историята на 3-та Хазария, а мястото на путча (не военен, но все пак путч) е Беловежката гора. [ където е подписано споразумението за разпускане на СССР -- Редактор]
Трябва да се отбележи, че началото на издигането на Втора и Трета Хазария са предшествани от събития, предназначени да разчистят „строителната площадка“ за новия „държавен дом“.
Хазарският пут от 1917 г. е предшестван от Руско-японската и Първата световна война, които поставят началото на необратимия процес на унищожение на Руската империя.
Фактическото унищожаване на СССР, социалистическата империя, изградена от Сталин, също е започнато много преди „Беловежския путч“ от 1991 г., а именно през 1986 г., с кошмарните събития в АЕЦ в Чернобил .
Като се има предвид шокиращата прилика на сценариите, подготвили пътя за тези „хазарски путче”, може да се предположи, че тяхната прогнозна цена, както и източникът на финансиране, може да имат и някои общи „семейни черти”.
Известни са ни имената на финансистите, платили „разчистването на територия“ предварително на Втора Хазария: „Шиф, Варбург и компания“.
Във втория случай „кой, кой, кога и колко“ не е известно с никаква степен на сигурност. Въпреки това, анализирайки определени събития в светлината на известни исторически факти, можем да стигнем до следните изводи:
На 26 април 1986 г. се случи експлозия в атомната електроцентрала в Чернобил, еквивалентна по мощност, както беше установено наскоро, на 500 Хирошима. Това беше "бомбата", която разби основите на великата империя, в чиято "неразрушимост" никой не се съмняваше до този момент.
"Процесът на делене" придоби необратим характер... Отвори се зейнала дупка в икономиката на страната: безпрецедентни "непланирани" финансови разходи за ликвидиране на катастрофата, обща, армейска мобилизация на "ликвидатори", огромни преселвания извън замърсената територия, издигането на "саркофага" и т.н. За първи път в нашия десетилетия живот като „единно семейство” започнаха да хвърчат взаимни обвинения и „братските народи” започнаха да си поставят искания един към друг. И накрая, Радиоактивната пустиня, превърнала самото сърце на славянския свят в „ничия земя“, отравяйки сърцата и душите на „великите съветски хора“, тласна Социалистическата империя над ръба,
Целият този Апокалипсис беше докоснат от един... експеримент! Ъъъъъ, така е, известен „неуспешен непредвиден експеримент“ извършен (от когото и до днес не знаем) в навечерието на Празника на „Великите хазарски архитекти“. [ 1 май, Ден на международния труд - редактор]
Можем ли дори да си представим немислимото: че някой съзнателно е решил да играе ролята на „експериментатор“, рискувайки „отклонение“, което трябва да сигнализира за началото на края на социалистическия Левиатан? Да, можем! Колкото и ужасно да звучи. За точната сума, както се оказва, всичко е възможно (дори да се организира едновременното отвличане на няколко самолета за атака на Световния търговски център!).
Не бива да забравяме, че към този момент перестройката и гниенето на „моралната философия на долара“ вече бяха в пълен разцвет, готови да нанесат смъртоносния удар на „моралната философия на социализма“, чиято девствена чистота беше досега са били охранявани от "желязната завеса", издигната от Сталин. (Между другото, по време на сталинизма самото споменаване на думата "отклонение" беше достатъчно, за да накара хората да треперят от страх...)
Ако приемем тази версия на „разчистването на строителната площадка“ за Трета Хазария, можем да очакваме статията „разходи“ от бюджета за това приключение да бъде сравнима с тази на „Хазарския путч от 1917 г.“.
Що се отнася до източника на финансиране... Тук, както казват криминалистите, няма преки доказателства, но има няколко "улики", които ни дават много за размисъл.
В предишните си книги описах определен ритуал, на който бях случайно свидетел преди повече от десет години в Ню Йорк.
Всяка неделя в Бруклин се появяват хиляди хора, които очакват благословията на Любавичерския Ребе . Ритуалът за благославяне беше извършен с помощта на хрупкави нови банкноти от един долар. През деня Любавичският Ребе раздава десетки хиляди долари, върху които портретът на президента на САЩ е покрит със снимка на самия Ребе.
Няма подобен ритуал в никоя религия, дори в юдаизма. Но не това е основното. „Подправката“ на този ритуал е фактът, че той е въведен от вече покойния седми любавичски ребе Менахем Мендел Шнеерсон през 1986 г. – трагичната година на катастрофата в Чернобил.
Написах за това за първи път в памфлета „Брадвата над православието, или Кой уби отци мъже“ [ за убийството на руския православен свещеник от еврейски произход Александър Мън – редактор] , първата от трите произведения, съставляващи трилогията ... . Но за съжаление този факт остана незабелязан от читателите. Както и много други факти, между другото, присъстващи в моите творби...
Редовните ми читатели вече са запознати не само с гореспоменатия ритуал, но и със самата секта Хабад и с нейния „Цар-Месия“, Любавицкия Ребе. Но за тези, които четат книгите ми за първи път, просто съм длъжен да ги попълня по основните точки. Ето кратка историческа справка, взета от моята книга "...".
Хабад е юдео-нацистка секта, изградена на клановия принцип, начело на която стои „кръстникът“, Любавицкият Ребе. Членовете на Хабад са ултраортодоксални. Мъжете и жените се характеризират с удивително сходство на външния вид: мъжете са или твърде дебели, или твърде слаби, със задължителни бради, потници и черни шапки; жените са слаби с бръснати глави и носят перуки.
Членството в клана е изключително изключително. Днес има само около 20 000 представители на Хабад-Любавич. Докато членовете на сектата правят фарисейско шоу на изключително благочестие, те запазват изключителна тайна за дейността си.
Сектата възниква през 17-ти век на границата на три славянски нации - Русия, Беларус и Украйна - в село Любавичи (по онова време част от Украйна, сега част от Смоленска област, Русия).
Хабад е единственото движение в юдаизма със задължителен фюрер-лидер начело - Любавичският Ребе . В продължение на 200 години - седем поколения - тази титла се е предавала наследствено от едно поколение на следващо.
Сектата възниква, както твърдят нейните идеолози, в отговор на преследванията на Богдан Хмелницки , които бяха придружени от смъртта на хиляди евреи. Православното християнство, духовната основа на Хмелницки, се разглежда от Хабад като заклет враг, заслужаващ съответното отношение. [ Хмелницки е украинският военен водач, който изхвърли евреите и поляците от Украйна през 17-ти век и отново обедини Украйна с Русия. -- Редактор]
В началото на 30-те години на миналия век Йосиф Сталин , който по негово време е учил в Тбилисската православна семинария и съответно е добре запознат с въпросите на религията, изгонва Хабад като фашистки култ, заедно с шестия Любавичски Ребе от територията на СССР. Традиционният юдаизъм обаче продължава да съществува на съветска територия.
През 40-те години на миналия век Chabad-Lubavitch създава своя щаб в Бруклин, Ню Йорк. От 1950 до 1994 г. сектата се оглавява от седмия и последен Любавичер Ребе и именно в този период Хабад се превръща в могъща политическа, финансова и икономическа империя с цел световна експанзия.
Непосветените често бъркат Хабад с хасидизма като цяло (с други думи ортодоксалните евреи). Представителите на клана Хабад нарочно, но подвеждащо, се идентифицират с цяло движение в юдаизма, хасидизма. Всъщност има цяла гама от влиятелни течения в хасидизма, много от които с голям брой членове: Карлинстаун, Брацлав, Сатмар и други, които не само нямат никакво отношение към Хабад, но често се оказват в конфликт с него. Но именно Хабад влезе в СССР по времето на перестройката на Горбачов , поемайки религиозните и други дейности на местните евреи (и не само евреи)..." ( Ще допълня, че за трите години, изминали от написването на тази „историческа справка“, „броят на главите“ на хабадите, известни с високата си раждаемост, забележимо нарасна. Нещо повече, сега Хабад се е утвърдил толкова здраво на постсъветска територия, че е в състояние да поеме контрол не само над високопоставени членове на режимите на „независимите“ правителства, но и над политическите и икономически процеси, протичащи в цялата страна. бивш СССР. )
Трябва да се спомене, че Чернобил винаги е бил разглеждан от членовете на сектата като свещено място за възмездие и наказание. Виждате ли, именно там Богдан Хмелницки унищожи с огън и меч „чернобилския клон“ на предците на Хабад. И не е случайно, че катастрофата, която се случи в Чернобил, която целият свят смята за „трагедия“ и „катастрофа“, се нарича от Любавичи като „Чернобилското чудо“ . Не е случайно и това, че в началото на 90-те години на миналия век – периода на създаването на Трета Хазария – любавичците „откриха сезона“ на ритуални вакханалии в Припят, епицентърът на Чернобилската пустош.
Ето защо моята теория за планирано отклоняване, чието щедро финансиране беше в състояние да гарантира добре познатите последствия в Чернобил, има пълното право на съществуване.
Но да се върнем към Трета Хазария, в чиито основи лежи „идеологията на пустинята“ , изложена от моята теория. Каква е същността на тази идеология, чието име ни лишава от всякакъв намек за оптимизъм?
Е, наистина, за да разберете за какво говоря, всичко, което трябва да направите, е да махнете "кепенците", да се огледате около себе си и да се опитате да осмислите това, което виждате. Надявам се, че няма да е необходимо да се напрягам в изобразяването на очевидните „постижения“ на щедро финансирания Трети хазарски „експеримент“, който опустоши земята ни като торнадо.
Всички сме като наркомани, лишени от „иглата” на нашия социалистически „застой”, гърчейки се повече от десет години в адското „оттегляне” на хазарските „реформи”. Продължаваме да се надяваме без надежда, че скоро, много скоро нещата ще се оправят - основното е да бъдете търпеливи. Но с всеки изминал ден нараства броят на онези, които не успяха да преживеят своето хазарско „предозиране“.
В книгите си многократно съм се опитвал да покажа каква съдба се готви за нас, които засега все още сме живи на тази [постсъветска] земя. На нашата свята, многострадална земя, над която отново виси Хазарският Дамоклев меч.
В подкрепа на думите си ще цитирам още веднъж пасаж от предишната си книга. Имам предвид статия във вестник "Аргументи и факти", която използвах в "..." и която ще ви помогне да разберете "идеологията на пустинята" на "Третата Хазария" (цитирано тук в съкратена форма):
Спадът на демографските показатели на Украйна е установен за първи път през 1993 г. Оттогава се наблюдава постоянна ескалация на кризата. Днес сме свидетели на най-ниската раждаемост за целия следвоенен период; изостава от смъртността почти два пъти. През първите девет месеца на 2001 г. в Украйна са се родили 260 000 души по-малко, отколкото са починали. Добавяйки към тази цифра данни за активната емиграция на нашите сънародници в чужбина, авторите на множество публикации по дадената тема стигат до следния извод: При сегашния темп на намаляване на населението на всеки 25-30 години населението на страната ще намалява с наполовина, така че ако минат още 50-60 години картата на света ще бъде лишена от могъщите волови контури на Украйна, която днес толкова силно се стреми да се интегрира в Европа!
В прогнозите на експертите има още една „пикантна“ подробност: рязкото намаляване на местното население може да предизвика интензивен приток на имигранти, предимно от азиатския и африканския континент, и пропорционалното тегло на неевропейското население (което не е страдащи изобщо от демографска гледна точка - единственият проблем е в намирането на жизнено пространство) ще расте със скорост, сравнима с отмирането на местното население. Расизмът е грозен и грях, но след като маврите се преселят, за да окупират Днепър, вече няма да пеете „Ние още не сме мъртви...“.
Оптимистите обичат да ни напомнят, че няколко развити страни имат дори по-ниска раждаемост от нас. Да, Италия, Испания, Сан Марино и Хонг Конг се размножават още по-бавно. Но техният процес на обезлюдяване е придружен от съответно намаляване на смъртността и нарастване на средната продължителност на живота. Ако сравним последно споменатите критерии в Украйна с тези на развитите страни, виждаме, че нашият „мимолетен живот“ е с повече от девет години по-мимолетен от този на западноевропейците и дванадесет години повече от японците.
Установено е, че демографският ни спад се определя преди всичко от използването на контрол на раждаемостта сред жените. Но защо се случва това? Ако в Европа майчинският инстинкт е бил „умъртвен“ от идеалите за кариера и еманципация, нашите далеч по-малко феминизирани жени са възпрепятствани от страха от спонтанен аборт или раждане на „дефектно“ дете: Количеството нездравословни млади жени рязко нарасна .
Известна "стабилност" се наблюдава от експертите само при първичните причини за смъртта, които остават непроменени в продължение на десетилетия. Първо място сред причините за смърт в Украйна заемат заболяванията на кръвообращението. Второ място - от злокачествени тумори. Следват инциденти, отравяния, травми и дихателна недостатъчност.
За да завършат изброените по-горе фактори, които водят до „изпразването” на страната ни, могат да се добавят епидемиологични данни: туберкулоза, която отнема 9 000 живота годишно, и социални патологии, произтичащи от ниския стандарт на живот. Още по-тревожни от туберкулозата са свързаните с ХИВ заболявания. Техният "напред" изглежда показва, че може да предстои експлозия на СПИН.
На фона на тези критични проблеми всички административни, отбранителни и хуманитарни приоритети, с които са заети нашите политици, изглеждат безсмислени: ...може да дойде моментът, в който просто няма да има кой да работи в нашите полета и фабрики, да защитава нашите граници , или учи в нашите университети...
...Зад цялата абстрактна научна терминология като "нарушаване на демографските механизми", "обезлюдяване" и "влошаване на качеството на живот" стоят напълно реални жени, които отказват да раждат, пенсионери, които просят на входовете на аптеките, родители и деца които са се отказали да броят своите хронични заболявания, "придобити" в изтощителната борба за "безплатна медицинска помощ"...
Михаил Голубчиков, лекар, ръководител на отдела по медицинска статистика в Киевската следдипломна медицинска академия:
„...Скоро ще има преброяване. Мисля, че ще разкрие същата картина, която наблюдаваме в Молдова, където по данни от преди преброяването населението е било 4,5 милиона, а след преброяването се оказва, че страната е загубила около 800 000, една пета от населението му!... Така че ако преброяването покаже, че вече нямаме "повече от 48 милиона", както сега официално се твърди, а 30 до 35, това ще се отрази сериозно на съзнанието на хората. най-оптимистичните прогнози имат населението на Украйна след 10-15 години под 40 милиона. Подчертавам, че това са най-оптимистичните прогнози."
(Ноември 2001 г.).
Имайте предвид, че тази статия е написана преди скорошното преброяване, чиито резултати, увериха ни властите, е трябвало да бъдат публикувани в началото на април 2002 г. Въпреки това към момента на писане данните от преброяването не са оповестени публично. Може би това се дължи на следизборния синдром, или може би все още оправят числата... Както и да е, общодържавното преброяване, проведено през декември 2001 г., е напълно забравено: Сякаш хората, които вече стоят с един крак в гроба, не им пука колко от тях, хората, са още останали...
Но да се върнем към данните, изложени в статията "Страната умира. Тихо, но бързо". Всички "аргументи" и "факти" сочат към факта, че страната наистина умира . "Какво става тогава?", ще попитате. какво имаш предвид какво? Защо Хазария, разбира се. С всичките му характерни черти: юдейски елит, юдаизирана "аристокрация", престиж на юдаизма, силно развита търговия и "а-национално" население от "номади".
Помислете само за това: „След като маврите са се преселили, за да окупират Днепър...“ Обърнете внимание на това, което казах. Трябва да притежавате висока степен на „предсмъртна“ слепота, за да не забележите „притока на имигранти, главно от азиатския и африканския континент“, който мигрира през последните 10 години в Нова Хазария и се „заселва“ безбройните базари, които сега обезобразяват "могъщите волови контури на Украйна". Останалите представители на местното население продължават да пеят наивно: „Още не сме умрели“, като не забелязват, че някогашният хармоничен хор от гласове звучи все по-слабо и дисонантно с всеки изминал ден.
В този момент най-накрая стигнахме до сърцето на „идеологията на пустинята“.
Моля, обърнете внимание на „най-оптимистичната“ времева рамка, предвидена за завършването на „експеримента“ върху украинския народ: 50-60 години, започвайки от Великия изход от страната на Съветите. Но най-страшното не е това, а фактът, че умиращият украински народ продължава да вярва в „светлото бъдеще“, което го очаква точно зад завоя, и в отчаяния си бързане да пристигне там, отказва да разбере, че го водят в кръгове в Хазарската пустиня. "Докато последният роб не умря..."
Това не ни ли напомня за нещо? Изход, пустиня, смъртта на последния роб... Но разбира се! Това, което се случва днес, е само „римейк“ на един от „епизодите“ на Стария завет, историята за това как Мойсей изведе евреите от Египет в Обещаната земя. Той ги изведе, добре, но както се оказа впоследствие, той нямаше намерение да ходи никъде през следващите 40 години, а просто завлече евреите в утробата на Синайската пустиня и стоически го изчака, "докато и последният роб не умре" . Но на евреите, които горяха от неугасимо желание да влязат в „палестинското небе“, не можеше да им хрумне, че им се готви съвсем различна съдба и че Мойсей ги води на съвсем различно място от Обетованата земя. .. до гроба. И така, проследявайки безкрайни кръгове в дюните, вече кръстосани от тях по-рано, „робите“ умираха един след друг в продължение на 40 години, докато дойде и последният им ред. По този начин пустинята се превърна в гробище, крайната дестинация на "
Сигурен съм, че ще се намерят „умници“, които ще намерят неща, които „не се вписват“ в сравнението, което направих между библейската история и настоящата ни реалност: „Броят на годините, отредени за „робите“ умирането не съвпада с прогнозите“, може да възразят те, или „Какво общо имат „робите“ с нещо?“, или „Покажете ни Мойсей, който ни отведе в пустинята...“
Уверявам ви, че няма да имам никакво затруднение да разсея последните задържани съмнения дори на такива закоравели скептици.
Не се "отблъсквайте" от факта, че на Украйна са дадени не 40, а 50-60 години да умре. Мисля, че тази разлика във времето може да се обясни с два основни фактора: голямото начално население на "местното население" и жизнеността, характерна за славяните. Но ако скоростта на отмиране се увеличи дори леко (което е напълно възможно по принцип), можем не само да „съпоставим“, но дори и да „преборим“ библейската времева рамка.
Сега, по отношение на възможните възражения от типа „Ние не сме роби, робите не сме ние“, позволете ми да попитам: Кои сме ние? Които, ако не роби, така лесно сменят кумирите си, плачат сълзи на благодарност за най-мизерната подаване и тихо, тихо!!! -- да умре? Кой, ако не роби, се страхуват да раждат деца, безучастно наблюдавайки как родните им огнища са окупирани от нахлуващи номади? Кои, ако не роби, си позволяват да бъдат отведени в гроба вместо в Обетованата земя, след като са загубили всякаква воля за съпротива и способност да виждат очевидното?
Някой може ли да ми каже каква национална идея живее в днешна Украйна? Не! Защото национална идея няма! И е болезнено да гледаш как безкрайните неуспешни опити на философстващи представители на „робското население“ се опитват да „родят“ едно. Робите нямат национална идея; тяхната е сферата на "пустинната идеология" - да се влачат сред миражи в търсене на "рай" и вместо това да пристигат в гроба.
Болезнено е да гледаш как робската омраза на хората един към друг убива способността им да възприемат адекватно реалността. Погледнете безразсъдната изоставеност, с която онези в противоположните политически лагери си пожелават смъртта: националистите чакат, чакат последния комунистически роб да ритне кофата и обратно. И никой не иска да забележи, че скоро ще изгрее денят, когато всички - и "червените", и "белите", и "зелените" и "жълто-черните" - ще издишат последно, освобождавайки мястото си под слънцето на хазарите Пустинята за новия "Моисей"...
Прави впечатление, че в условията на хазарското иго робите се идентифицират не по социален, а по духовен статус. И това е основното постижение на „идеологията на пустинята“, която за пореден път направи „прозрачни“ границите на нашата „независима“ държава и създаде нова социална класа, роби.
Изглежда, че разбират това в "руския окръг" на Трета Хазария:
Оглеждайки се, вече виждаме тази маса роби. Те в никакъв случай не са най-обезправените, най-експлоатираните, най-неквалифицираните, „черни“ работници. Напротив, сред току-що посочените не са малко тези, които са свободни по дух, които са запазили своята вяра и идеалите си. Това, което бележи робите, е пълният им отказ да се борят за утвърждаване в живота на определени духовни ценности, неспособността им да мислят за общото благо и да разпознават доброто и злото в ежедневието. Виждаме много примери за това сред хора с най-разнообразен социален статус:
1. Пред очите ни се демонтират образователната и здравната ни система и осигурителната мрежа. Изгубихме цели територии, които нашите предци са проливали кръв и пот, за да придобият. Заплатите на огромна маса от нашето население са паднали многократно, до под прага на бедността. Здравето, благосъстоянието и бъдещето на нашите приятели, деца и бъдещи поколения са под съмнение. Единствено робското съзнание е способно да оправдае всичко това и да ограничи колективния си протест до жалко искане да върне залък от откраднатото, да получи мизерната си заплата, удържана месеци наред, навреме. Само робският манталитет се принуждава да приема неетични и самоубийствени компромиси, оставяйки приятелите и децата си на произвола на съдбата, вместо да влезе в бой с враговете на Отечеството, нейните разрушители. Логиката на роба е "Само ми дай парче хляб днес". А ако не ти го дадат? Тогава завесите са за вас, а не за тях, враговете, които са ви лишили от всичко.
2. Нашите офицери гледат как унищожават нашите въоръжени сили и не правят нищо. Те са лишени от жилище за семействата си. Враговете, които разбират отговорността си за това, което са причинили на нашия народ, все още се страхуват смъртоносно от войника, затова отнемат оръжията му, за да въоръжат своите "частни охранителни структури". Те унизиха войника, като го „наградиха“ за години служба в нечовешки условия със статут на социален изгнаник. Но той понася всичко. Той понася всичко с надеждата да получи мизерната си заплата днес и пенсия утре. Друг мечтае за следващото си повишение, без дори да се опитва да осмисли факта, че съветската специалност е по-висока от днешната обща специалност по отношение на социалното си положение. Ако нещата продължат така скоро, чин генерал, дори генералисимус, ще бъде предоставен масово. Унищожаването на нашите въоръжени сили е в разгара си. И когато свърши, никой няма да има полза от товабивши войници от бившите ни въоръжени сили. Те няма да заслужат нито уважение, нито благополучие, а само съчувствие. И може би дори не съчувствие, защото без надеждна защита не може да има Отечество. И каква милост от своя завоевател може да очаква офицерът на победена армия?... Само предателите ще се наредят, за да получат своите 30 сребърника.
3. Нашите учители са пострадали особено тежко. Всички ли са забравили за развитието на силни личности...? Наистина ли са били измамени от последната порция лъжи от телевизията и вестниците? Те знаят за своята отговорност за бъдещето на страната! Не ни трябват учителски стачки или самоубийство от учители. Няма смисъл да обявявате гладна стачка, ако вече сте гладни! Трябва да кажете на учениците си истината, цялата истина, да обясните всичко убедително, като помислите за миналото и настоящето. Дори и най-разпространената пропаганда е безсилна срещу психологическата армия на учителския колектив! Това са елементарни истини, които могат да бъдат избити само от робския манталитет.
Няма да продължаваме с тези депресиращи примери. Всичко вече е достатъчно ясно. Всеки, който посвещава всичките си сили на „объркване“ на личните си проблеми – големи или малки, няма значение – и не иска да види какво се случва около него или какво го очаква в бъдеще, трябва да се запита един неудобен въпрос: "Кой съм аз? Свободен човек или нещастен, пребит роб на новите завоеватели, тъмните сили, които опустошиха Вярата и Отечеството?"
(К. Н. Соколов, К. В. Сивков. „Духовна криза”. Москва, Воентехиздат, 1999).
И така, кои са тези „нови завоеватели“, които „опустошиха Вярата и Отечеството“, тези талантливи организатори на путчи и неуморни реаниматори на Хазария, тези съвременни „Моисеи“, които ни превърнаха в роби, умиращи в пустинята?
етерИум
Well-Known Member
И малко за Путин, според същия:
---
...Тъй като посветих много страници в книгите си на описание на личния принос на украинския президент в бизнеса по изграждането на Трета Хазария, този път ще се огранича до обсъждането на дейността на друг „добър гой “, Владимир Путин .
...За сегашния президент на Русия Владимир Путин за първи път чух по време на официално посещение в Израел през 1997 г.
По покана на израелското външно министерство аз, заедно с тогавашния вице-губернатор на Харковска област Леонид Стасевски, посетих Израел в рамките на „Програмата за икономическо сътрудничество“ между нашите страни. Очакваше ни наситена програма от събития, повечето от които бяха посветени на множество срещи с представители на политическия и икономически елит на Израел. Сред тях беше планирана среща с президента на Асоциацията на новите предприемачи на Израел Радошкович. По това време бившият ленинградски емигрант Ицак Радошкович вече се е превърнал в тежка фигура не само в собствената си страна, но според слуховете и в коридорите на Световната банка.
Нашата среща, по време на която се обсъждаше въпросът за различни инвестиционни проекти в Харковска област, беше изключително официален характер. Не може да се каже същото за втора среща с Радошкович, с когото при връщането си в Украйна се озовахме в един самолет. През цялото време на полета от Тел-Авив до Киев разговаряхме на различни теми. И в хода на нашия чат той мимоходом спомена, че вторият му братовчед Владимир Путин има големи перспективи за напредък в руския политически елит ...
През август 1999 г. видях с очите си резултата от шеметната кариера на неизвестния досега Владимир Владимирович Путин. Нека освежим спомените си по хронологията:
Август 1999 г. Назначен за министър-председател на Руската федерация;
Януари 2000 г. Назначен за изпълняващ длъжността президент на Руската федерация;
Март 2000 г. Избран за президент на Руската федерация.
На какво или по-точно на кого беше длъжна Русия за своя „престолонаследник“ в лицето на Владимир Путин? Всички знаем на кого - на Борис Абрамович Березовски , който изгради този нов претендент за руския "президентски трон" за рекордно кратко време.
Неукротимият Борис Абрамович дълго и упорито търси потенциален "наследник". Той не бърза... Виждате ли, "наследникът" щеше да бъде длъжен да пази семейните традиции и да гарантира на "Цар Борис" пълен имунитет след неговата "абдикация". [ „Семейството“ се отнася не само до Елцин и неговото разширено семейство, но и до мрежата от престъпно-олигархични кланове, свързани с „Първия президент на Русия“. -- Редактор] Нещо повече, "наследникът" на Елцин би трябвало да бъде образец на здравето и младостта, за да се различава изгодно от своя остарял, но много популярен съперник Евгений Примаков , а също така притежава необходимите етнически характеристики за руския „трон“, като в същото време е „един от своите“ за Березовски. [ С други думи, от смесен руско-еврейски произход. -- Редактор] Да, това не беше подло задание и Абрамович се справи успешно с него - беше намерен идеален "наследник".
Въпреки това, за голямо раздразнение на БАБ, президентските "избори" предполагат и участието на народа. [ BAB -- Борис Абрамович Березовски. -- Редактор] Затова беше необходимо в най-кратки срокове да се популяризира новият претендент за престола и да се принуди хората да повярват в любовта му към "избраника" на Березовски. Изобретателният Борис Абрамович реши и този проблем. С Втората чеченска война...
До септември 1999 г., когато втората „чеченска кампания“ едва набира скорост, Аслан Масхадов [ тогавашният лидер на „независима Чечения“ – редактор] обявява в интервю във вестник „Московский комсомолец“: „...Това войната е провокирана от Березовски...войната е планирана отдавна...Трябва да се търсят нейните причини преди всичко в Москва - там се водят мръсните политически игри около въпроса кой ще стане [Елцин] наследник...".
След успешното завършване на президентската кампания по сценария на Березовски, "спонсорството" на БАБ се оказа твърде компрометиращо за новия руски президент, зад чийто гръб се чуваха все повече недоволни мърморене по този въпрос. Когато „прагматичният политик“ Владимир Путин обяви война на еврейските олигарси Березовски и Гусински , бурни и продължителни аплодисменти избухнаха от все по-радостната публика. [ Трябва да признаем, че и ние аплодирахме. Сега сме по-възрастни и по-мъдри. -- Редактор] Руският президент придоби репутацията на "безкомпромисен, но справедлив" силен човек.
След успешното завършване на президентската кампания по сценария на Березовски, "спонсорството" на БАБ се оказа твърде компрометиращо за новия руски президент, зад чийто гръб се чуваха все повече недоволни мърморене по този въпрос. Когато „прагматичният политик“ Владимир Путин обяви война на еврейските олигарси Березовски и Гусински , бурни и продължителни аплодисменти избухнаха от все по-радостната публика. [ Трябва да признаем, че и ние аплодирахме. Сега сме по-възрастни и по-мъдри. -- Редактор] Руският президент придоби репутацията на "безкомпромисен, но справедлив" силен човек.
Никой не предполагаше, че зад „волево“ решение на Путин стои невидима воля на някой друг , подчинявайки още едно „безлико създание“, чиято единствена (и много съмнителна) добродетел е така нареченият му „здрав прагматизъм“.
Истинската причина за "набеза" на президента срещу най-добрите представители на еврейските олигархически кръгове на Русия беше "силното" решение на Хабад, който успя по този начин да се отърве от "прекалено активните" Гусински и Березовски.
Какво бяха направили тези двамата, за да разгневят Хабад? В случая с Березовски можем да намерим отговора в публикацията, с която вече сме запознати в "Еврейски наблюдател", която предизвика днешната дискусия по темата "Протоколите на сионските старейшини". Ще цитирам отговора на епископ Кирил, митрополит Смоленски и Калининградски, на въпроса, който му беше зададен относно обсъждания в момента „герой“.
„...Относно Борис Абрамович трябва да кажа следното. Когато бях на посещение с представителя на израелския президент Нетаняху, който беше в Москва по това време, за конфликта между Гусински и Березовски, който разклащаше основите на обществения живот, аз го попита: „Не може ли Израел по някакъв начин да се намеси – все пак те са твоите хора?“ На това помощникът на Нетаняху отговори: „Извинете. Гусински е наш, но Березовски е ваш." Очевидно той имаше предвид кръщението на Березовски в Православната църква..."
(„The Jewish Observer“, 6/25, март 2002 г.)
И така, ставайки „християнин“, Борис Абрамович Березовски престава да бъде „един от своите“ и придобива официалния статут на vykrest (превръщане от юдаизма) , както се наричат такива „отказници“ в еврейските кръгове. И това беше основната грешка на "непотопяемия" БАБ, който този път се беше надхитрил.
След като заложи на Православието, като доминираща религия в Русия, където разчиташе и не без основание да получи пълно „морално и материално“ удовлетворение, Борис Абрамович в същото време не желаеше да се раздели с еврейския „курс на развитие“. “, когато ставаше дума за собствения му изцяло руски бизнес. Затова новоизпеченият Кристиан Березовски, разчитайки на своя „избран“ етнос, решава едновременно да „направи фурор“ в еврейските религиозни среди.
Вторият еврейски олигарх, който пострада, както всички тогава смятаха, от „безкомпромисния, но справедлив“ президент Путин, беше главният съперник на Березовски в „непотопяемостта“, Владимир Александрович Гусински. За какво беше виновен Гусински в очите на Хабад? Виждате ли, той, за разлика от "Береза", си беше останал "един от своите". Е, един от неговите, вярно, но все пак "неправилен" евреин.
През 1996 г., по инициатива на бившия главен равин на СССР Адолф Шаевич , Владимир Гусински основава Руския еврейски конгрес ( РЕК ) , „светска“ организация, представляваща интересите на „асимилираното“ еврейство и ориентирана, ако може да се изрази по този начин към идеята за "западен ционизъм". Тази мощна структура, със своите широки връзки със Запада, беше основният конкурент на Хабад и неговото детище, FEOR, в битката за влияние върху руското еврейство и най-важното в битката му за Кремъл. Така и двете страни предприеха решителни „военни действия“.
Все още пресни в спомените ни са "челните" телевизионни атаки, където "Гус" (Гусински) , официалният ръководител на REK, и "Береза" (Березовски) , ъндърграунд "спонсор" на FEOR (Хабад), заключиха клаксони .
Предоставяйки на свое разположение "тежка артилерия" под формата на BAB, член на "Семейството", Хабад на практика си осигури подкрепата на "Семейството" при решаването на "еврейския въпрос" в своя полза.
Изключително показателен в това отношение е следният факт: През ноември 2000 г. в Москва се състоя учредителният конгрес на Федерацията на еврейските общини на Русия (ФЕОР). На това събитие равинът на Хабад Берл Лазар , който сега е главен равин на Русия и ОНД, беше избран да ръководи организацията. Пет часа след избора на Лазар председателят на РЕК Владимир Гусински беше арестуван и отведен в Бутирския затвор...
Провокирайки Гусински и Березовски към взаимен конфликт, но оставайки през цялото време в сянка, Хабад „уби две зайци с един камък“, като дискредитира основните „неправилни“ евреи на Русия, чиято продължителна вражда започваше сериозно да дестабилизира цялата страна.
Събитията от онова време бяха много добре обобщени от Виктор Черномирдин , който с обичайната си откровеност обяви: „Двама евреи се бият, а цяла Русия трепери“. Вярно е, че този коментар се отнася само до видимата страна на конфликта. По-точна характеристика на случилото се може да се даде, като се префразира добре познатата "антисемитска" поговорка: "Двама евреи, третият жид, седят тихо"...
След като „седя тихо“ за необходимия период от време, Хабад започна да призовава главния руски „прагматик“ да избави дългострадалната Русия от еврейските размирници, от които се твърди, че е издала „главната заплаха“ не само за руските евреи, но и за спокойствието и спокойствието на страната като цяло.
Подслушвайки мъдростта на Хабад, Владимир Путин започва процеса на „освобождаване на многострадална Русия“ от досадното дуо и, за щастие, имаше много претексти за това: обвинения в корупция, укриване на данъци, незаконни бизнес практики и т.н. нататък и така нататък. Единствено методът, използван за наказване на субектите, признати за виновни за горепосочените престъпления, беше напълно нестандартен: вместо очевидното решение за арест и лишаване от свобода, и на "Гус", и на "Береза" беше великодушно разрешено да напуснат Русия - заедно с техните откраднати богатство!
Подобен „супер-здрав прагматизъм“ от страна на руския президент говори много... Това не е Сталин за вас, който пожъна само дивиденти от изгонването на Троцки и Любавицкия Ребе: избавянето на Русия от нейните две „основни“ Евреите и солидният тласък на националната хазна в резултат от техния откуп.
Владимир Путин „направи най-доброто“ за Русия още повече: той не само отърва нейната, многострадална Рус , от еврейската „чума“, но и а) ефективно сложи край на разкола в руското еврейство, като постави последното в надеждните ръце на Хабад; б) изгони двама еврейски „смутници“ от кремълското „Политбюро“, като ги замени със супер тихия Хабад; и в) допринесе с хуманитарна помощ на Запада под формата на милиардите Берьоза-Гус, като по този начин засили имиджа на Русия като богата и щедра страна... И най-важното: като освободи двама от евреите, които обезкървиха Русия в през изминалото десетилетие Путин изчисти руския народ от всякакви обвинения в антисемитизъм и издигна престижа му в очите на целия „цивилизован“ свят!
От този момент нататък Путин е верен приятел на Хабад и винаги следва неговите тихи, мъдри съвети. Както еврейската преса разпалено съобщава, Путин кани равините Хабад в Кремъл поне веднъж месечно и ги разпитва подробно за настроенията на еврейската общност в Русия;
На 7 февруари руският президент Владимир Путин прие главния равин на Русия (FEOR) Берл Лазар в Кремъл. ...Както Берл Лазар съобщи, руският президент беше изключително заинтересован от въпроси, свързани с живота на руската еврейска общност...
Според Берл Лазар президентът се интересуваше да разбере, че в момента евреите се чувстват много по-свободни в Русия, че могат да вземат решение дали да останат или да напуснат свободно, доколкото чувстват подкрепа от правителството...
...Но основното според Равин Лазар е, че „президентът има здраво разбиране за бъдещето на Русия и ролята на религията в обществото“.
(„Международни еврейски новини“, бр. 10, февруари 2002 г.)
На 19 март президентът на Русия Владимир Путин се срещна с представители на Федерацията на еврейските общини на Русия в Кремъл...
...Путин говори колко е важно да се издигне "непреодолима бариера" пред ксенофобията и религиозния екстремизъм и отбеляза приноса на еврейския народ към руските дела. Президентът говори за обръщението на еврейската общност на Русия към САЩ по въпроса за отмяната на поправката Джаксън-Ваник, след което "процесът се развива положително"...
Президентът на Федерацията на еврейските общности на ОНД и председателят на надзорния комитет на FEOR Лев Левиев също присъства на срещата в Кремъл, [заедно с] ...равини от редица руски градове.
(„Международни еврейски новини“, бр. 11, март 2002 г.).
По отношение на последния цитат трябва да добавя, че всички тези „равини от редица руски градове“, до последния, са хора на Хабад, а групата уважавани гости на Кремъл се оглавява от „мъдрия наставник“ с когото вече се познаваме, "супер тихият" Берл Лазар.
Тъй като познавам лично "главния равин на Русия и страните от ОНД", един от най-активните носители на "ционистката мъдрост" и "главни бригадири" в строителството на Трета Хазария, не мога да не дам Берл Лазар дължимото му за неговите дипломатически и ловкост на ръцете и за това, че остава практически незабелязан, докато дърпа струните на "гой марионетките", пускайки ги в тяхното "неестествено движение". Нещо повече, този върколак от Любавич е майстор на изкуството на „официален език“ и „пъргаво изградена фразеология“.
За да можете и вие да оцените напълно върховното майсторство на "главния" полиглот Хабад, ще ви разкажа какво каза равин Лазар в телевизионен чат по бившия канал на Гусински, NTV, със Савик Шустер , водещ на предаването "Герой на Денят". [ Шустър, евреин и дългогодишен бивш служител на финансираното от Държавния департамент на САЩ "Радио Свобода", сега е основният водещ на политическо токшоу на NTV. -- Редактор]
Берл Лазар започна своя монолог с традиционното си благоговение към президента Путин, който по думите му притежава такива забележителни качества като „уверен прагматизъм“ и „здраво разбиране на въпроса за бъдещето на Русия“, което от своя страна е гаранция за благосъстоянието и просперитета на еврейската общност в страната. След това дискусията се насочи към въпросите на търговията, бизнеса, отправянето на петиция до американската администрация за отмяна на „поправката на Джаксън-Ваник“ и дори до намерението на равина да повлияе на петролното лоби на САЩ с намерението да го преориентира към Русия. ..
Слушайки търпеливо тези бизнес проекти, които, както се оказа, всички са част от сферата на „жизненоважни интереси“ на еврейската общност, аз чаках и чаках религиозният водач на руското еврейство, главният равин на Русия и ОНД, да каже поне една дума за Бог или за душата. Както се оказа, напразно чаках...
Представяте ли си представител на православното християнско духовенство да седи пред телевизионната камера, да изнася „проповед” за бизнес стратегията и предимствата, произтичащи от една или друга сделка?... Така имаме странна ситуация: Докато Православната църква призовава паството си към смирение, доброта, очистване на душата и служене на Бога, Хабад „избраните хора“ с черни шапки се хвалят прагматично с бизнес сделките си, сключени върху костите на смирените православни християни. Колко прав беше Еманюел Кант , когато каза: "При липса на морал Бог е чудовище...".
Дума-две за гореспоменатите „бизнес проекти“: надявам се, че си спомняте какво се случи с обещанията на равина да помогне за отмяната на „поправката на Джаксън-Ваник“, въведена през 1973 г. за „наказване“ на Съветския съюз за ограничаване на еврейската емиграция и в съответствие с които САЩ поставят редица търговски бариери срещу СССР. Точно така, нищо не се случи. А „дългоочакваната“ визита на Буш, към която трябваше да бъде насрочена отмяната на поправката, завърши с въвеждането на още една „поправка“, която създаде допълнителни ограничения, този път за „стратегическите нападателни оръжия“. Без съмнение човек трябва да притежава особено "прагматични" възгледи, за да види някакво предимство за Русия във всичко това...
След като плати несъизмеримо висока цена на нова "поправка" за отмяната на старата, президентът Путин получи "честта" да се нарече "приятел" на Буш и дори получи от своя нов "другар на сбогуване". -arms" игривото прозвище "Pootie-Poot" в знак на специално внимание. Преди този момент само Горбачов беше успял да се издигне толкова високо в очите на „световната общност“, като беше достоен за приятелския прякор „Горби“.
Очевидно не беше трагедия, че проблемът с "емиграцията" на американските пилешки бутчета беше изместил този с емиграцията на руските евреи. Основното нещо е, че приятелството триумфира!
И докато Пути-Пут, с характерния си прагматизъм, измисля нови начини да продаде „най-добрите интереси“ на Русия, Джаксън и Ваник от света ще бъдат заети да измислят нови причини да държат Русия „на куката“ с повече и повече от техните "поправки". Няма съмнение, че най-новата от "инициатиите" на Хабад, включително настоящата "нефтена инициатива", ще приключи не по-малко "изгодно"...
И още една подробност, с която същата тази НТВ запозна своите зрители. На мартенска среща в Кремъл Владимир Путин поздрави присъстващите със знаменателна дата: 100-годишнината от рождението на седмия Любавичски Ребе Менахем Мендел Шнеерсон, Цар-Месия за векове! Мисля, че тук не е необходим коментар.
Следващата публикация, която искам да цитирам, обаче ще изисква известен коментар, който да ви помогне да разберете напълно какви гости посреща в Кремъл руският държавен глава със своя усилено култивиран образ на „в контрол“.
Имам предвид статия, публикувана в одеското списание "Пасаж", посветена на председателя на Федерацията на еврейските общности на страните от ОНД и председателя на надзорния комитет на FEOR Лев Левиев. Това истинско "излюпено" от гнездото на Хабад, което открито демонстрира ултраортодоксалния си фанатизъм, е един от новите "герои на деня", които пристигнаха да заменят вчерашните "некоректни" олигарси и задължително фигурира във всички " срещи" с президентите на Русия и Украйна. Между другото, вече сте го виждали на снимките с надписи „добри гойове", където той стои от дясната ръка на двамата "правилни" президенти, очевидно за да обозначи "специалните услуги", оказани от този олигарх от Хабад на православните християнски държави...
Една от "специалните услуги" на Лев Левиев се състои в неговото "супер тихо" навлизане в руската индустрия за добив на диаманти, където Хабад сега изпомпва диаманти от "богатата и щедра" земя. В светлината на този факт особено символично изглежда заглавието на статия в "Пасаж", озаглавена "Тайните на диамантения лев". Ще цитирам няколко от най-високите му точки.
"...Запознахме се..., когато Левиев лети за Одеса от Киев. В украинската столица президентът на Федерацията на еврейските общности на държавите от ОНД и група украински равини бяха приети от президента Кучма...
...Левиев каза много интерес и назидание в тази празнична вечер на събралите се в синагогата на Улица Осипова. Той говори за уважението, с което беше приет от украинското правителство, което изрази сериозен интерес евреите да заемат все по-активна роля в обществения и икономически живот на страната. Трябва да отбележим, че това увещание беше насочено специално към един човек: ръководителят на GKL („Групата на компанията Левиев“), президент на Търговско-промишлената палата на Израел, Русия и страните от ОНД. Човек, който се ползва с голямо доверие и авторитет не само в бизнес средите, но и сред лидерите на световните сили, включително руския президент Владимир Путин..."
("Пасаж", февруари 2002 г.)
Както виждате, редовните посещения на Лев Левиев в Киев и Москва дадоха плод, гарантирайки „сериозен интерес“ както на украинското, така и на руското ръководство към „активната роля на евреите в обществения и икономически живот“ на тези страни. Нещо повече, наднационалният "президентски" статут на Левиев, който оглавява Федерацията на еврейските общности на държавите от ОНД, му позволява не само да говори с президентите на гигантски славянски държави като равни, но и гарантира, че "Диамантен Лев" се радва на тяхното "голямо доверие и авторитет". И не само той, но и групата хабадски равини, защитаващи интересите на собствените си „правилни“ олигарси. Статията продължава:
Ето основното: Лев е убеден, че животът му е бил озарен от общение с неговия Учител – Любавицкия Ребе Менахем-Мендел Шнеерсон. И ето един пример.
„През 1989 г.“ , спомня си Левиев, „бизнесът ми не вървеше толкова добре, колкото можех да се надявам... Трябва да кажа, че по това време обмислях да започна бизнес в СССР, макар че разбирах колко рисковано може да бъде това Бъди. Както винаги съм правил в такива ситуации, отидох при Ребе да го помоля за съвет... От него чух следното: „Не забравяйте семейните си традиции; не забравяйте кой е бил дядо ви; помнете Тората, която ни учи да се грижим за другите. Трябва да помогнете на други евреи, живеещи в Съветския съюз" И той", продължава Левиев, "поименува всичките 15 републики, добавяйки: "Дай Бог, и вие ще имате бизнес." Въоръжен с този съвет от Учителя пристигнах в Москва преди 11 години и отворих две програми, едната свързана с бизнеса, а другата за помагайки на [еврейската] общност. Днес в ОНД има вече 345 такива организации със синагоги, учебни институти, кафетерии, библиотеки и големи центрове... Една от най-активните е "Хабад Шомрей Шабос", която се управлява от моя приятел, главния равин на Одеса и Южна Украйна Avroom Wolf. Смятам го за най-успешния и надежден бизнесмен..."
(Пак там.)
Тук трябва да обърнем внимание на две неща. Първо, кой в условията на все още комунистическия СССР би си помислил да отвори частен бизнес с диаманти? И тук говорим за този вид "свързана с бизнеса програма", защото по това време Лев Левиев вече се е утвърдил в диамантите в Южна Африка, Ангола и Индия... Въпреки че след като прочетете горната статия, човек може оставате с впечатлението, че "Диамант Лев", търсейки съвета на Ребе, преди да се разшири на "съветска" територия, мисли за откриване на ателие за шиене на дамски блузи или малка фабрика за производство на капаци за буркани.
От факта, че Левиев получи благословията на своя Учител и реши да „поеме риска“ можем да направим само един извод: че до 1989 г. не е съществувал риск за хабадските „бизнесмени“ в Съветския съюз . Макар че в самия СССР вероятно имаше много малко хора, които биха могли да се досетят, че... Между другото, основната характеристика на еврейския национален "риск" се състои точно в това - "излизането" само по това време и на такова място където никой и нищо не може да застраши бизнеса на "избраните".
И втората точка. Още веднъж видяхме от тази статия, че равините от Хабад са в състояние да съчетават „без притеснения“ активна религиозна дейност с провеждането на „успешни и надеждни бизнес проекти“. Чудя се как са се развили отношенията между тези равини-бизнесмени и местните фискални органи? Може би в Данъчния кодекс е въведен специален параграф, озаглавен „Равинска дейност“? Или може би бизнес сделките на равината на Хабад се управляват от Комитета по религиозни въпроси?
Лев Левиев отбеляза, че макар да харчи големи суми (дори за него!) за благотворителност, Бог не само връща парите, но ги умножава. Финансовата криза от 1998 г., която разтърси Русия и други страни, засегна и GKL, разбира се, но бизнесът му скоро се възстанови, получавайки доход, пет пъти по-голям от загубения...
(Пак там.)
Искам да припомня, че финансовата криза от 1998 г. се случи по време на премиерството на „младия реформатор“ Сергей Кириенко , последствията от чийто „здрав прагматизъм“ се усещат от „Русия и други страни“ и до днес. По всичко личи, че единственият, който излезе победител след „Черен вторник” беше Лев Левиев. Така или иначе, останалите късметлии тепърва ще излязат.
По изненадващ начин главният "виновник" за "триумфа" на хабадския олигарх Лев Левиев [ неизпълнението на рублата от 1998 г. - редактор]избягва това, което според всички би трябвало да е краят на политическата му кариера, като получава поста на президентски представител в един от седемте федерални окръга на Русия като награда за безславното си премиерство. Може би феноменалната „непотопимост“ на бившия премиер Кириенко може да се обясни с еврейския му произход, официално признат от Израел под формата на предложение за двойно руско-израелско гражданство? Вярно, Сергей Владимирович демонстративно го отказа, но неговият жест, както сега ще ви убедя, беше чиста формалност. Отчасти вестник "Правда на Москва" (№ 98, 1998 г.) излага материали, публикувани в израелския вестник "Вести" за това как клонът на израелското външно министерство в град Холон (предградие на Тел Авив) потвърди факта за издаване на такива документи за самоличност на Сергей Кириенко, когато той все още беше банкер. Въпреки това, след отказа на Борис Березовски от израелско гражданство, Кириенко последва примера на олигарха, както и много други водещи руски бизнесмени и високопоставени политически фигури. Сред по-известните "отказници" споменава вестникътЧубайс , Немцов , Уринсон , Ясин и Лившиц . [ Някои от евреите, които са заемали министерски постове при Елцин. -- Редактор] Между другото, "Вести" подчертават, че процедурата за получаване на израелско гражданство, както и процедурата за отказ, е изключително проста. Достатъчно е да попълните стандартизиран формуляр във всяко израелско посолство или консулство, като посочите причината за отказа. Според израелското законодателство гражданството може да бъде възстановено също толкова лесно. На заседание на борда на еврейската агенция "Сохнут" беше обсъдена възможността за вторично издаване на израелско гражданство на бивши руски политици в спешни случаи...
Единственото, което остава да добавим, е, че Лев Левиев е само един от „диамантните резерви“ на Хабад, който е обградил плътно руския и украинския „трон“ със своите олигарси. И днес Мамут и Абрамович говорят от името на руската „бизнес общност“, а Фелдман и Рабинович от името на Украйна, с подкрепата на хабадските равини-бизнесмени и след смъртната благословия на практическия Любавич Мошиах: „Да има Бог, ще имаш и бизнес“...
[ Мамут е вътрешен човек в Кремъл, свързан с Александър Волошин (също евреин), ръководител на администрацията на Путин. Между другото, Волошин заема този пост и при Елстин. Абрамович е протеже на Березовски, петролен барон, вторият най-богат милиардер в Русия (нетна стойност 8 милиарда долара) и губернатор на богатата на минерали Чукотска област. Рабинович, най-могъщият медиен магнат в Украйна, наскоро дари масивен полилей от твърдо злато за бъдещия Трети храм в Йерусалим. Докато сме по темата за олигарсите: днес, 26 юни 2003 г., банковият и петролният магнат Михаил Фридман подписа сделка за партньорство за няколко милиарда долари с British Petroleum в Лондон. Фридман и други членове на „бизнес общността“ придружиха Путин при посещението му в британската столица. -- Редактор]
---
...Тъй като посветих много страници в книгите си на описание на личния принос на украинския президент в бизнеса по изграждането на Трета Хазария, този път ще се огранича до обсъждането на дейността на друг „добър гой “, Владимир Путин .
...За сегашния президент на Русия Владимир Путин за първи път чух по време на официално посещение в Израел през 1997 г.
По покана на израелското външно министерство аз, заедно с тогавашния вице-губернатор на Харковска област Леонид Стасевски, посетих Израел в рамките на „Програмата за икономическо сътрудничество“ между нашите страни. Очакваше ни наситена програма от събития, повечето от които бяха посветени на множество срещи с представители на политическия и икономически елит на Израел. Сред тях беше планирана среща с президента на Асоциацията на новите предприемачи на Израел Радошкович. По това време бившият ленинградски емигрант Ицак Радошкович вече се е превърнал в тежка фигура не само в собствената си страна, но според слуховете и в коридорите на Световната банка.
Нашата среща, по време на която се обсъждаше въпросът за различни инвестиционни проекти в Харковска област, беше изключително официален характер. Не може да се каже същото за втора среща с Радошкович, с когото при връщането си в Украйна се озовахме в един самолет. През цялото време на полета от Тел-Авив до Киев разговаряхме на различни теми. И в хода на нашия чат той мимоходом спомена, че вторият му братовчед Владимир Путин има големи перспективи за напредък в руския политически елит ...
През август 1999 г. видях с очите си резултата от шеметната кариера на неизвестния досега Владимир Владимирович Путин. Нека освежим спомените си по хронологията:
Август 1999 г. Назначен за министър-председател на Руската федерация;
Януари 2000 г. Назначен за изпълняващ длъжността президент на Руската федерация;
Март 2000 г. Избран за президент на Руската федерация.
На какво или по-точно на кого беше длъжна Русия за своя „престолонаследник“ в лицето на Владимир Путин? Всички знаем на кого - на Борис Абрамович Березовски , който изгради този нов претендент за руския "президентски трон" за рекордно кратко време.
Неукротимият Борис Абрамович дълго и упорито търси потенциален "наследник". Той не бърза... Виждате ли, "наследникът" щеше да бъде длъжен да пази семейните традиции и да гарантира на "Цар Борис" пълен имунитет след неговата "абдикация". [ „Семейството“ се отнася не само до Елцин и неговото разширено семейство, но и до мрежата от престъпно-олигархични кланове, свързани с „Първия президент на Русия“. -- Редактор] Нещо повече, "наследникът" на Елцин би трябвало да бъде образец на здравето и младостта, за да се различава изгодно от своя остарял, но много популярен съперник Евгений Примаков , а също така притежава необходимите етнически характеристики за руския „трон“, като в същото време е „един от своите“ за Березовски. [ С други думи, от смесен руско-еврейски произход. -- Редактор] Да, това не беше подло задание и Абрамович се справи успешно с него - беше намерен идеален "наследник".
Въпреки това, за голямо раздразнение на БАБ, президентските "избори" предполагат и участието на народа. [ BAB -- Борис Абрамович Березовски. -- Редактор] Затова беше необходимо в най-кратки срокове да се популяризира новият претендент за престола и да се принуди хората да повярват в любовта му към "избраника" на Березовски. Изобретателният Борис Абрамович реши и този проблем. С Втората чеченска война...
До септември 1999 г., когато втората „чеченска кампания“ едва набира скорост, Аслан Масхадов [ тогавашният лидер на „независима Чечения“ – редактор] обявява в интервю във вестник „Московский комсомолец“: „...Това войната е провокирана от Березовски...войната е планирана отдавна...Трябва да се търсят нейните причини преди всичко в Москва - там се водят мръсните политически игри около въпроса кой ще стане [Елцин] наследник...".
След успешното завършване на президентската кампания по сценария на Березовски, "спонсорството" на БАБ се оказа твърде компрометиращо за новия руски президент, зад чийто гръб се чуваха все повече недоволни мърморене по този въпрос. Когато „прагматичният политик“ Владимир Путин обяви война на еврейските олигарси Березовски и Гусински , бурни и продължителни аплодисменти избухнаха от все по-радостната публика. [ Трябва да признаем, че и ние аплодирахме. Сега сме по-възрастни и по-мъдри. -- Редактор] Руският президент придоби репутацията на "безкомпромисен, но справедлив" силен човек.
След успешното завършване на президентската кампания по сценария на Березовски, "спонсорството" на БАБ се оказа твърде компрометиращо за новия руски президент, зад чийто гръб се чуваха все повече недоволни мърморене по този въпрос. Когато „прагматичният политик“ Владимир Путин обяви война на еврейските олигарси Березовски и Гусински , бурни и продължителни аплодисменти избухнаха от все по-радостната публика. [ Трябва да признаем, че и ние аплодирахме. Сега сме по-възрастни и по-мъдри. -- Редактор] Руският президент придоби репутацията на "безкомпромисен, но справедлив" силен човек.
Никой не предполагаше, че зад „волево“ решение на Путин стои невидима воля на някой друг , подчинявайки още едно „безлико създание“, чиято единствена (и много съмнителна) добродетел е така нареченият му „здрав прагматизъм“.
Истинската причина за "набеза" на президента срещу най-добрите представители на еврейските олигархически кръгове на Русия беше "силното" решение на Хабад, който успя по този начин да се отърве от "прекалено активните" Гусински и Березовски.
Какво бяха направили тези двамата, за да разгневят Хабад? В случая с Березовски можем да намерим отговора в публикацията, с която вече сме запознати в "Еврейски наблюдател", която предизвика днешната дискусия по темата "Протоколите на сионските старейшини". Ще цитирам отговора на епископ Кирил, митрополит Смоленски и Калининградски, на въпроса, който му беше зададен относно обсъждания в момента „герой“.
„...Относно Борис Абрамович трябва да кажа следното. Когато бях на посещение с представителя на израелския президент Нетаняху, който беше в Москва по това време, за конфликта между Гусински и Березовски, който разклащаше основите на обществения живот, аз го попита: „Не може ли Израел по някакъв начин да се намеси – все пак те са твоите хора?“ На това помощникът на Нетаняху отговори: „Извинете. Гусински е наш, но Березовски е ваш." Очевидно той имаше предвид кръщението на Березовски в Православната църква..."
(„The Jewish Observer“, 6/25, март 2002 г.)
И така, ставайки „християнин“, Борис Абрамович Березовски престава да бъде „един от своите“ и придобива официалния статут на vykrest (превръщане от юдаизма) , както се наричат такива „отказници“ в еврейските кръгове. И това беше основната грешка на "непотопяемия" БАБ, който този път се беше надхитрил.
След като заложи на Православието, като доминираща религия в Русия, където разчиташе и не без основание да получи пълно „морално и материално“ удовлетворение, Борис Абрамович в същото време не желаеше да се раздели с еврейския „курс на развитие“. “, когато ставаше дума за собствения му изцяло руски бизнес. Затова новоизпеченият Кристиан Березовски, разчитайки на своя „избран“ етнос, решава едновременно да „направи фурор“ в еврейските религиозни среди.
Вторият еврейски олигарх, който пострада, както всички тогава смятаха, от „безкомпромисния, но справедлив“ президент Путин, беше главният съперник на Березовски в „непотопяемостта“, Владимир Александрович Гусински. За какво беше виновен Гусински в очите на Хабад? Виждате ли, той, за разлика от "Береза", си беше останал "един от своите". Е, един от неговите, вярно, но все пак "неправилен" евреин.
През 1996 г., по инициатива на бившия главен равин на СССР Адолф Шаевич , Владимир Гусински основава Руския еврейски конгрес ( РЕК ) , „светска“ организация, представляваща интересите на „асимилираното“ еврейство и ориентирана, ако може да се изрази по този начин към идеята за "западен ционизъм". Тази мощна структура, със своите широки връзки със Запада, беше основният конкурент на Хабад и неговото детище, FEOR, в битката за влияние върху руското еврейство и най-важното в битката му за Кремъл. Така и двете страни предприеха решителни „военни действия“.
Все още пресни в спомените ни са "челните" телевизионни атаки, където "Гус" (Гусински) , официалният ръководител на REK, и "Береза" (Березовски) , ъндърграунд "спонсор" на FEOR (Хабад), заключиха клаксони .
Предоставяйки на свое разположение "тежка артилерия" под формата на BAB, член на "Семейството", Хабад на практика си осигури подкрепата на "Семейството" при решаването на "еврейския въпрос" в своя полза.
Изключително показателен в това отношение е следният факт: През ноември 2000 г. в Москва се състоя учредителният конгрес на Федерацията на еврейските общини на Русия (ФЕОР). На това събитие равинът на Хабад Берл Лазар , който сега е главен равин на Русия и ОНД, беше избран да ръководи организацията. Пет часа след избора на Лазар председателят на РЕК Владимир Гусински беше арестуван и отведен в Бутирския затвор...
Провокирайки Гусински и Березовски към взаимен конфликт, но оставайки през цялото време в сянка, Хабад „уби две зайци с един камък“, като дискредитира основните „неправилни“ евреи на Русия, чиято продължителна вражда започваше сериозно да дестабилизира цялата страна.
Събитията от онова време бяха много добре обобщени от Виктор Черномирдин , който с обичайната си откровеност обяви: „Двама евреи се бият, а цяла Русия трепери“. Вярно е, че този коментар се отнася само до видимата страна на конфликта. По-точна характеристика на случилото се може да се даде, като се префразира добре познатата "антисемитска" поговорка: "Двама евреи, третият жид, седят тихо"...
След като „седя тихо“ за необходимия период от време, Хабад започна да призовава главния руски „прагматик“ да избави дългострадалната Русия от еврейските размирници, от които се твърди, че е издала „главната заплаха“ не само за руските евреи, но и за спокойствието и спокойствието на страната като цяло.
Подслушвайки мъдростта на Хабад, Владимир Путин започва процеса на „освобождаване на многострадална Русия“ от досадното дуо и, за щастие, имаше много претексти за това: обвинения в корупция, укриване на данъци, незаконни бизнес практики и т.н. нататък и така нататък. Единствено методът, използван за наказване на субектите, признати за виновни за горепосочените престъпления, беше напълно нестандартен: вместо очевидното решение за арест и лишаване от свобода, и на "Гус", и на "Береза" беше великодушно разрешено да напуснат Русия - заедно с техните откраднати богатство!
Подобен „супер-здрав прагматизъм“ от страна на руския президент говори много... Това не е Сталин за вас, който пожъна само дивиденти от изгонването на Троцки и Любавицкия Ребе: избавянето на Русия от нейните две „основни“ Евреите и солидният тласък на националната хазна в резултат от техния откуп.
Владимир Путин „направи най-доброто“ за Русия още повече: той не само отърва нейната, многострадална Рус , от еврейската „чума“, но и а) ефективно сложи край на разкола в руското еврейство, като постави последното в надеждните ръце на Хабад; б) изгони двама еврейски „смутници“ от кремълското „Политбюро“, като ги замени със супер тихия Хабад; и в) допринесе с хуманитарна помощ на Запада под формата на милиардите Берьоза-Гус, като по този начин засили имиджа на Русия като богата и щедра страна... И най-важното: като освободи двама от евреите, които обезкървиха Русия в през изминалото десетилетие Путин изчисти руския народ от всякакви обвинения в антисемитизъм и издигна престижа му в очите на целия „цивилизован“ свят!
От този момент нататък Путин е верен приятел на Хабад и винаги следва неговите тихи, мъдри съвети. Както еврейската преса разпалено съобщава, Путин кани равините Хабад в Кремъл поне веднъж месечно и ги разпитва подробно за настроенията на еврейската общност в Русия;
На 7 февруари руският президент Владимир Путин прие главния равин на Русия (FEOR) Берл Лазар в Кремъл. ...Както Берл Лазар съобщи, руският президент беше изключително заинтересован от въпроси, свързани с живота на руската еврейска общност...
Според Берл Лазар президентът се интересуваше да разбере, че в момента евреите се чувстват много по-свободни в Русия, че могат да вземат решение дали да останат или да напуснат свободно, доколкото чувстват подкрепа от правителството...
...Но основното според Равин Лазар е, че „президентът има здраво разбиране за бъдещето на Русия и ролята на религията в обществото“.
(„Международни еврейски новини“, бр. 10, февруари 2002 г.)
На 19 март президентът на Русия Владимир Путин се срещна с представители на Федерацията на еврейските общини на Русия в Кремъл...
...Путин говори колко е важно да се издигне "непреодолима бариера" пред ксенофобията и религиозния екстремизъм и отбеляза приноса на еврейския народ към руските дела. Президентът говори за обръщението на еврейската общност на Русия към САЩ по въпроса за отмяната на поправката Джаксън-Ваник, след което "процесът се развива положително"...
Президентът на Федерацията на еврейските общности на ОНД и председателят на надзорния комитет на FEOR Лев Левиев също присъства на срещата в Кремъл, [заедно с] ...равини от редица руски градове.
(„Международни еврейски новини“, бр. 11, март 2002 г.).
По отношение на последния цитат трябва да добавя, че всички тези „равини от редица руски градове“, до последния, са хора на Хабад, а групата уважавани гости на Кремъл се оглавява от „мъдрия наставник“ с когото вече се познаваме, "супер тихият" Берл Лазар.
Тъй като познавам лично "главния равин на Русия и страните от ОНД", един от най-активните носители на "ционистката мъдрост" и "главни бригадири" в строителството на Трета Хазария, не мога да не дам Берл Лазар дължимото му за неговите дипломатически и ловкост на ръцете и за това, че остава практически незабелязан, докато дърпа струните на "гой марионетките", пускайки ги в тяхното "неестествено движение". Нещо повече, този върколак от Любавич е майстор на изкуството на „официален език“ и „пъргаво изградена фразеология“.
За да можете и вие да оцените напълно върховното майсторство на "главния" полиглот Хабад, ще ви разкажа какво каза равин Лазар в телевизионен чат по бившия канал на Гусински, NTV, със Савик Шустер , водещ на предаването "Герой на Денят". [ Шустър, евреин и дългогодишен бивш служител на финансираното от Държавния департамент на САЩ "Радио Свобода", сега е основният водещ на политическо токшоу на NTV. -- Редактор]
Берл Лазар започна своя монолог с традиционното си благоговение към президента Путин, който по думите му притежава такива забележителни качества като „уверен прагматизъм“ и „здраво разбиране на въпроса за бъдещето на Русия“, което от своя страна е гаранция за благосъстоянието и просперитета на еврейската общност в страната. След това дискусията се насочи към въпросите на търговията, бизнеса, отправянето на петиция до американската администрация за отмяна на „поправката на Джаксън-Ваник“ и дори до намерението на равина да повлияе на петролното лоби на САЩ с намерението да го преориентира към Русия. ..
Слушайки търпеливо тези бизнес проекти, които, както се оказа, всички са част от сферата на „жизненоважни интереси“ на еврейската общност, аз чаках и чаках религиозният водач на руското еврейство, главният равин на Русия и ОНД, да каже поне една дума за Бог или за душата. Както се оказа, напразно чаках...
Представяте ли си представител на православното християнско духовенство да седи пред телевизионната камера, да изнася „проповед” за бизнес стратегията и предимствата, произтичащи от една или друга сделка?... Така имаме странна ситуация: Докато Православната църква призовава паството си към смирение, доброта, очистване на душата и служене на Бога, Хабад „избраните хора“ с черни шапки се хвалят прагматично с бизнес сделките си, сключени върху костите на смирените православни християни. Колко прав беше Еманюел Кант , когато каза: "При липса на морал Бог е чудовище...".
Дума-две за гореспоменатите „бизнес проекти“: надявам се, че си спомняте какво се случи с обещанията на равина да помогне за отмяната на „поправката на Джаксън-Ваник“, въведена през 1973 г. за „наказване“ на Съветския съюз за ограничаване на еврейската емиграция и в съответствие с които САЩ поставят редица търговски бариери срещу СССР. Точно така, нищо не се случи. А „дългоочакваната“ визита на Буш, към която трябваше да бъде насрочена отмяната на поправката, завърши с въвеждането на още една „поправка“, която създаде допълнителни ограничения, този път за „стратегическите нападателни оръжия“. Без съмнение човек трябва да притежава особено "прагматични" възгледи, за да види някакво предимство за Русия във всичко това...
След като плати несъизмеримо висока цена на нова "поправка" за отмяната на старата, президентът Путин получи "честта" да се нарече "приятел" на Буш и дори получи от своя нов "другар на сбогуване". -arms" игривото прозвище "Pootie-Poot" в знак на специално внимание. Преди този момент само Горбачов беше успял да се издигне толкова високо в очите на „световната общност“, като беше достоен за приятелския прякор „Горби“.
Очевидно не беше трагедия, че проблемът с "емиграцията" на американските пилешки бутчета беше изместил този с емиграцията на руските евреи. Основното нещо е, че приятелството триумфира!
И докато Пути-Пут, с характерния си прагматизъм, измисля нови начини да продаде „най-добрите интереси“ на Русия, Джаксън и Ваник от света ще бъдат заети да измислят нови причини да държат Русия „на куката“ с повече и повече от техните "поправки". Няма съмнение, че най-новата от "инициатиите" на Хабад, включително настоящата "нефтена инициатива", ще приключи не по-малко "изгодно"...
И още една подробност, с която същата тази НТВ запозна своите зрители. На мартенска среща в Кремъл Владимир Путин поздрави присъстващите със знаменателна дата: 100-годишнината от рождението на седмия Любавичски Ребе Менахем Мендел Шнеерсон, Цар-Месия за векове! Мисля, че тук не е необходим коментар.
Следващата публикация, която искам да цитирам, обаче ще изисква известен коментар, който да ви помогне да разберете напълно какви гости посреща в Кремъл руският държавен глава със своя усилено култивиран образ на „в контрол“.
Имам предвид статия, публикувана в одеското списание "Пасаж", посветена на председателя на Федерацията на еврейските общности на страните от ОНД и председателя на надзорния комитет на FEOR Лев Левиев. Това истинско "излюпено" от гнездото на Хабад, което открито демонстрира ултраортодоксалния си фанатизъм, е един от новите "герои на деня", които пристигнаха да заменят вчерашните "некоректни" олигарси и задължително фигурира във всички " срещи" с президентите на Русия и Украйна. Между другото, вече сте го виждали на снимките с надписи „добри гойове", където той стои от дясната ръка на двамата "правилни" президенти, очевидно за да обозначи "специалните услуги", оказани от този олигарх от Хабад на православните християнски държави...
Една от "специалните услуги" на Лев Левиев се състои в неговото "супер тихо" навлизане в руската индустрия за добив на диаманти, където Хабад сега изпомпва диаманти от "богатата и щедра" земя. В светлината на този факт особено символично изглежда заглавието на статия в "Пасаж", озаглавена "Тайните на диамантения лев". Ще цитирам няколко от най-високите му точки.
"...Запознахме се..., когато Левиев лети за Одеса от Киев. В украинската столица президентът на Федерацията на еврейските общности на държавите от ОНД и група украински равини бяха приети от президента Кучма...
...Левиев каза много интерес и назидание в тази празнична вечер на събралите се в синагогата на Улица Осипова. Той говори за уважението, с което беше приет от украинското правителство, което изрази сериозен интерес евреите да заемат все по-активна роля в обществения и икономически живот на страната. Трябва да отбележим, че това увещание беше насочено специално към един човек: ръководителят на GKL („Групата на компанията Левиев“), президент на Търговско-промишлената палата на Израел, Русия и страните от ОНД. Човек, който се ползва с голямо доверие и авторитет не само в бизнес средите, но и сред лидерите на световните сили, включително руския президент Владимир Путин..."
("Пасаж", февруари 2002 г.)
Както виждате, редовните посещения на Лев Левиев в Киев и Москва дадоха плод, гарантирайки „сериозен интерес“ както на украинското, така и на руското ръководство към „активната роля на евреите в обществения и икономически живот“ на тези страни. Нещо повече, наднационалният "президентски" статут на Левиев, който оглавява Федерацията на еврейските общности на държавите от ОНД, му позволява не само да говори с президентите на гигантски славянски държави като равни, но и гарантира, че "Диамантен Лев" се радва на тяхното "голямо доверие и авторитет". И не само той, но и групата хабадски равини, защитаващи интересите на собствените си „правилни“ олигарси. Статията продължава:
Ето основното: Лев е убеден, че животът му е бил озарен от общение с неговия Учител – Любавицкия Ребе Менахем-Мендел Шнеерсон. И ето един пример.
„През 1989 г.“ , спомня си Левиев, „бизнесът ми не вървеше толкова добре, колкото можех да се надявам... Трябва да кажа, че по това време обмислях да започна бизнес в СССР, макар че разбирах колко рисковано може да бъде това Бъди. Както винаги съм правил в такива ситуации, отидох при Ребе да го помоля за съвет... От него чух следното: „Не забравяйте семейните си традиции; не забравяйте кой е бил дядо ви; помнете Тората, която ни учи да се грижим за другите. Трябва да помогнете на други евреи, живеещи в Съветския съюз" И той", продължава Левиев, "поименува всичките 15 републики, добавяйки: "Дай Бог, и вие ще имате бизнес." Въоръжен с този съвет от Учителя пристигнах в Москва преди 11 години и отворих две програми, едната свързана с бизнеса, а другата за помагайки на [еврейската] общност. Днес в ОНД има вече 345 такива организации със синагоги, учебни институти, кафетерии, библиотеки и големи центрове... Една от най-активните е "Хабад Шомрей Шабос", която се управлява от моя приятел, главния равин на Одеса и Южна Украйна Avroom Wolf. Смятам го за най-успешния и надежден бизнесмен..."
(Пак там.)
Тук трябва да обърнем внимание на две неща. Първо, кой в условията на все още комунистическия СССР би си помислил да отвори частен бизнес с диаманти? И тук говорим за този вид "свързана с бизнеса програма", защото по това време Лев Левиев вече се е утвърдил в диамантите в Южна Африка, Ангола и Индия... Въпреки че след като прочетете горната статия, човек може оставате с впечатлението, че "Диамант Лев", търсейки съвета на Ребе, преди да се разшири на "съветска" територия, мисли за откриване на ателие за шиене на дамски блузи или малка фабрика за производство на капаци за буркани.
От факта, че Левиев получи благословията на своя Учител и реши да „поеме риска“ можем да направим само един извод: че до 1989 г. не е съществувал риск за хабадските „бизнесмени“ в Съветския съюз . Макар че в самия СССР вероятно имаше много малко хора, които биха могли да се досетят, че... Между другото, основната характеристика на еврейския национален "риск" се състои точно в това - "излизането" само по това време и на такова място където никой и нищо не може да застраши бизнеса на "избраните".
И втората точка. Още веднъж видяхме от тази статия, че равините от Хабад са в състояние да съчетават „без притеснения“ активна религиозна дейност с провеждането на „успешни и надеждни бизнес проекти“. Чудя се как са се развили отношенията между тези равини-бизнесмени и местните фискални органи? Може би в Данъчния кодекс е въведен специален параграф, озаглавен „Равинска дейност“? Или може би бизнес сделките на равината на Хабад се управляват от Комитета по религиозни въпроси?
Лев Левиев отбеляза, че макар да харчи големи суми (дори за него!) за благотворителност, Бог не само връща парите, но ги умножава. Финансовата криза от 1998 г., която разтърси Русия и други страни, засегна и GKL, разбира се, но бизнесът му скоро се възстанови, получавайки доход, пет пъти по-голям от загубения...
(Пак там.)
Искам да припомня, че финансовата криза от 1998 г. се случи по време на премиерството на „младия реформатор“ Сергей Кириенко , последствията от чийто „здрав прагматизъм“ се усещат от „Русия и други страни“ и до днес. По всичко личи, че единственият, който излезе победител след „Черен вторник” беше Лев Левиев. Така или иначе, останалите късметлии тепърва ще излязат.
По изненадващ начин главният "виновник" за "триумфа" на хабадския олигарх Лев Левиев [ неизпълнението на рублата от 1998 г. - редактор]избягва това, което според всички би трябвало да е краят на политическата му кариера, като получава поста на президентски представител в един от седемте федерални окръга на Русия като награда за безславното си премиерство. Може би феноменалната „непотопимост“ на бившия премиер Кириенко може да се обясни с еврейския му произход, официално признат от Израел под формата на предложение за двойно руско-израелско гражданство? Вярно, Сергей Владимирович демонстративно го отказа, но неговият жест, както сега ще ви убедя, беше чиста формалност. Отчасти вестник "Правда на Москва" (№ 98, 1998 г.) излага материали, публикувани в израелския вестник "Вести" за това как клонът на израелското външно министерство в град Холон (предградие на Тел Авив) потвърди факта за издаване на такива документи за самоличност на Сергей Кириенко, когато той все още беше банкер. Въпреки това, след отказа на Борис Березовски от израелско гражданство, Кириенко последва примера на олигарха, както и много други водещи руски бизнесмени и високопоставени политически фигури. Сред по-известните "отказници" споменава вестникътЧубайс , Немцов , Уринсон , Ясин и Лившиц . [ Някои от евреите, които са заемали министерски постове при Елцин. -- Редактор] Между другото, "Вести" подчертават, че процедурата за получаване на израелско гражданство, както и процедурата за отказ, е изключително проста. Достатъчно е да попълните стандартизиран формуляр във всяко израелско посолство или консулство, като посочите причината за отказа. Според израелското законодателство гражданството може да бъде възстановено също толкова лесно. На заседание на борда на еврейската агенция "Сохнут" беше обсъдена възможността за вторично издаване на израелско гражданство на бивши руски политици в спешни случаи...
Единственото, което остава да добавим, е, че Лев Левиев е само един от „диамантните резерви“ на Хабад, който е обградил плътно руския и украинския „трон“ със своите олигарси. И днес Мамут и Абрамович говорят от името на руската „бизнес общност“, а Фелдман и Рабинович от името на Украйна, с подкрепата на хабадските равини-бизнесмени и след смъртната благословия на практическия Любавич Мошиах: „Да има Бог, ще имаш и бизнес“...
[ Мамут е вътрешен човек в Кремъл, свързан с Александър Волошин (също евреин), ръководител на администрацията на Путин. Между другото, Волошин заема този пост и при Елстин. Абрамович е протеже на Березовски, петролен барон, вторият най-богат милиардер в Русия (нетна стойност 8 милиарда долара) и губернатор на богатата на минерали Чукотска област. Рабинович, най-могъщият медиен магнат в Украйна, наскоро дари масивен полилей от твърдо злато за бъдещия Трети храм в Йерусалим. Докато сме по темата за олигарсите: днес, 26 юни 2003 г., банковият и петролният магнат Михаил Фридман подписа сделка за партньорство за няколко милиарда долари с British Petroleum в Лондон. Фридман и други членове на „бизнес общността“ придружиха Путин при посещението му в британската столица. -- Редактор]
етерИум
Well-Known Member
Ами поствайте и идете, аз никой не съм карал да чете (но на някой може и да му се чете, немам представа). Иначе модераторите могат и да ги почистят, ако са проблемни. Аз проблем с почистване на коментарите ми нямам
Както винаги руските пияници са неадекватни, и не могат една операция да направят като хората, било то и пропагандна.
Събрали трупове и ги снимали, за да се ползва за пропаганда относно Франция. Да, ама през това време Французите ги снимат отгоре с дрона какви ги вършат.
Пропагандата разпространена от вагнеровците:
И ето ги и Вагнеровците в действие
Видеото е показателно, особено към средата.
Трябваше досега да са разбрали, че цивилизования свят не им вярва на нито една дума, която казват, напълно безсмислена операция.
https://www.theguardian.com/world/2...er-mercenaries-staged-french-atrocity-in-mali
После ще питат що няма дипломация с Русия.
Събрали трупове и ги снимали, за да се ползва за пропаганда относно Франция. Да, ама през това време Французите ги снимат отгоре с дрона какви ги вършат.
Пропагандата разпространена от вагнеровците:
И ето ги и Вагнеровците в действие
Видеото е показателно, особено към средата.
Трябваше досега да са разбрали, че цивилизования свят не им вярва на нито една дума, която казват, напълно безсмислена операция.
https://www.theguardian.com/world/2...er-mercenaries-staged-french-atrocity-in-mali
После ще питат що няма дипломация с Русия.
Последно редактирано:
nandibandi
Well-Known Member
Да те светна, че въпросното наименование на мъжкия ''полов'' орган се използва, когато същият не служи като ''полов'' орган, а само като придатък за уриниране, както е в твоя случай. Така че, да, с пълно основание можем да те наричаме Пикалото.
Ето ти Безмайнде малко инфо, което да ти създаде празнично настроение:
Последно редактирано от модератор:
@Blinky Нормално ли е това според тебе? Докога бе човек, погледни кви простотии са. Как да става дискусия с тая например в темата, като единственото, дето може да ръси е ей такива простотии. Вчера с Лошият и още някой имаше дискусия - ама това е горното като език е същото като това:
Да беше свършила така както почна, с дебил - все ми е тая, храненето винаги го е имало - ама това е ебати простотията, по селските кръчми не се ползва такъв език.
И понеже съм сигурен, че не съм му казал подчовек на Пикалото:
Ама тя явно се идентифицира с руските подчовеци грабители в Украйна, явно са и на сърцето - Аз не знам, кажете Вие.
Прикачени файлове
Последно редактирано:
Поздрави за феновете на отбор "Геноцид":
"Записки от Украйна" (епизод 5): каква е работата на "Хрътките на истината"
И малко други гнусотии:
Special Report: How crypto giant Binance built ties to a Russian FSB-linked agency
TL;DR - Binance са шушнели на Кремъл кой дарява крипто на Навални.
"Записки от Украйна" (епизод 5): каква е работата на "Хрътките на истината"
И малко други гнусотии:
Special Report: How crypto giant Binance built ties to a Russian FSB-linked agency
TL;DR - Binance са шушнели на Кремъл кой дарява крипто на Навални.