Иран.
Ще се шокирате.
Не от война, не от хаос, а от реда, спокойствието и човечността, които ще откриете там.
Може би ще прозвучи невероятно, но ако се озовете в Иран в мирно време, може дори да поискате да останете.
Да живеете просто. Почтено. Със съседи, които не те гледат като враг. С деца, които уважават родителите си. С храна без ГМО. С дни, които не те гонят, а ти дават време за живот.
Защото Иран е място, където още има душа.
А това, в днешния свят, е рядкост и съкровище.
По-голямата си част, обикновените хора в Иран живееха спокойно. Не в охолство, не в западна показност, но в ред, предвидимост и относителна сигурност.
Да, животът в Иран за обикновения човек е в пъти по-спокоен, отколкото западните медии представят.
Разбира се, има ограничения, които за западния човек може да изглеждат тежки, но именно тези ограничения ги пазят от разложението, което наблюдаваме в България.
А това, че американски стоки и корпорации са забранени или ограничени, наистина е нещо положително. Не защото всичко "американско" е лошо, а защото не позволяват на чуждестранни интереси да определят живота им, вкусовете им, морала им, дори езика им. Не се пълнят с KFC, McDonald's, Netflix и пропагандни програми, запазват своя път, а не имитират чужд.
Забележете, че въпреки санкции и блокади, Иран е самодостатъчна държава с производство, силно земеделие, технологии и огромно културно наследство. И хората там знаят кои са.
В днешния свят държава, която защитава идентичността си, ценностите си и казва „не“ на глобалната зараза е достойна за уважение, дори да не е съвършена, защото свободата не е да имаш сто марки обувки, а да запазиш корена си и да не бъдеш роб в лъскав пакет.
Иран до войната и напрежението хората живеят в силно семейно общество, с почит към родителите, традициите и морала. Жените работят, учат, управляват бизнеси макар и в рамките на определен морален код. Обществото не е претоварено с престъпност, наркотици, културен разпад или модерни „болести на цивилизацията“. Животът е по-бавен, по-смислен, по-свързан с духовното и земята, но това е неудобно за глобалистите, защото там няма лесен достъп до умовете, джобовете и децата на хората. И понеже не могат да ги купят, искат да ги унищожат.
Войната, заплахите и натискът над Иран не идват, защото там е лошо, а защото те отказаха да се продадат.
Отказаха да приемат долара за петрол.
Отказаха джендър програмите.
Отказаха химията в храната и хомогенизираната култура.
Така че да — хората в Иран живееха спокойно.
А войната, както винаги, не е срещу държавата.
Тя е срещу модела на живот, който не се подчинява.
Иран помага на бягащите от война,
но не отваря вратите си за глобалистки планове.
Там има сърце, но има и гръбнак.