Ще вземе ли хляба от ръцете ни изкуствения интелект?
- Автор Websolut
- Начална дата
- Featured
-
- Тагове
- изкуствен интелект невронни мрежи
FalcoSoft ITS
Well-Known Member
Sky
Well-Known Member
E нали в дейтинга щеше да правиш AI girlfriend?
FalcoSoft ITS
Well-Known Member
с 4 × RTX 5090 можем да обслужваме десетки едновременно генерирани отговори и значително повече активни текстови разговори. Точният капацитет обаче зависи от модела, дължината на историята и колко бързо искаме да отговаря.
Важно е да разграничим:
Това е тест на доставчика, а не измерване на нашия бъдещ сървър. Използвани са кратки входни заявки и дълги отговори; продължителните разговори на български ще имат различно натоварване. Публикуваните измервания.
За BGDating броят хора може да е доста по-голям от броя едновременни генерации. Ето условен пример за планиране:
Всяка 5090 има 32 GB видеопамет — общо 128 GB в четирите карти, разпределени между тях. Част от паметта отива за модела, друга — за обработваните разговори. Спецификации на NVIDIA.
Ако избраният модел се побира на една карта с достатъчно място за разговорите, можем да пуснем четири негови копия и да разпределяме потребителите. По-голям модел може да изисква няколко карти за едно копие. Документация на vLLM.
За първоначалното планиране бих мислил за стотици активни текстови чатове. Преди да обещаем конкретна бройка, трябва да измерим избрания модел с реалистична българска история и приемливо време за отговор. Това предполага, че четирите карти обслужват чата, без паралелно обучение или генериране на видео.
Важно е да разграничим:
- Активни разговори: хората четат, мислят и пишат. През това време не е нужно видеокартите постоянно да изчисляват отговор за всеки.
- Едновременно генериране: например 50 души изпращат съобщение почти едновременно и AI трябва да отговори на всички.
| Едновременно генерирани отговори | Отчетена скорост за всеки |
|---|---|
| 16 | около 34 токена/секунда |
| 32 | около 26 токена/секунда |
| 64 | около 24 токена/секунда |
За BGDating броят хора може да е доста по-голям от броя едновременни генерации. Ето условен пример за планиране:
- Ако нашата конфигурация постигне 600 изходни токена/секунда при реалните разговори;
- средният отговор е 100 токена;
- всеки потребител получава един отговор в минута;
Всяка 5090 има 32 GB видеопамет — общо 128 GB в четирите карти, разпределени между тях. Част от паметта отива за модела, друга — за обработваните разговори. Спецификации на NVIDIA.
Ако избраният модел се побира на една карта с достатъчно място за разговорите, можем да пуснем четири негови копия и да разпределяме потребителите. По-голям модел може да изисква няколко карти за едно копие. Документация на vLLM.
За първоначалното планиране бих мислил за стотици активни текстови чатове. Преди да обещаем конкретна бройка, трябва да измерим избрания модел с реалистична българска история и приемливо време за отговор. Това предполага, че четирите карти обслужват чата, без паралелно обучение или генериране на видео.
FalcoSoft ITS
Well-Known Member
FalcoSoft ITS
Well-Known Member
аз друго да питам.... Сигурен съм, че 90% от хората тук незнаят , че когато работите с Codex в компютъра ви в C: се създават файлове обслужващи системата на Codex. Колко GB заема тази папка на компютъра ви? Ето моята статистика:
В проверените папки има около 13,6 ГБ на C: и 51,1 ГБ на F:. Преместването е освободило основната част от данните на C:.
На C: остават:
Само базата с историята thread_history_1.sqlite е 4,46 ГБ.
Проектите, сесиите и генерираните изображения вече са на F:. Старите им адреси в C: водят към тях чрез връзки - не са втори копия.
В проверените папки има около 13,6 ГБ на C: и 51,1 ГБ на F:. Преместването е освободило основната част от данните на C:.
На C: остават:
| Файлове | Размер |
|---|---|
| .codex — история, настройки и помощни файлове | 5,94 ГБ |
| Среда за изпълнение на инструментите | 1,79 ГБ |
| Допълнителни инструменти | 0,74 ГБ |
| Локални данни на приложението | 2,26 ГБ |
| Останала папка от преместването | 2,84 ГБ |
Проектите, сесиите и генерираните изображения вече са на F:. Старите им адреси в C: водят към тях чрез връзки - не са втори копия.
FalcoSoft ITS
Well-Known Member
Главата на генерала
November 12, 2026
Разказ от Димитър Георгиев - Бико, по мотиви от реалния свят, NYТ & WSJ, Yahoo Finance. Cryptobriefing...
Веднъж на 3 месеца всяка голяма компания на американската борса показва сметките си пред света.
Колко е продала. Колко е спечелила. Какво очаква. Това се нарича отчет. В седмицата преди него пазарът е като човек пред резултата от изследване: всяка дума може да го успокои или да го срине.
„M“ щеше да отчете тримесечието си на 17 ноември. Всички знаеха датата. Някои се подготвиха.
12 октомври.
Ню Йорк.
36 дни до отчета.
От 33-ия етаж на Медисън Авеню Манхатън изглеждаше подреден. Отгоре всичко изглежда подредено. Затова парите обичат високите етажи.Грегъри Холт стоеше пред 3 екрана и не мърдаше от 20 минути.
Преди 15 години беше финансов журналист. Добър. От онези, които четат бележките под линия в годишните отчети. Тогава написа разследване за счетоводството на една млада компания за чипове, която всички обожаваха. Компанията се казваше „M“.
Адвокатите на „M“ съдиха вестника. Вестникът се уплаши, публикува опровержение и уволни Холт. 2 години по-късно се оказа, че е бил прав за половината. Никой не му се извини.
Тогава Холт научи правилото, което после го направи богат: пазарът не реагира на това, което се случва. Реагира на това, което прочете.
Отвори фонд. „Холт & Тейт“. Тейт беше старият му редактор, единственият, който го беше защитил. Почина преди 6 години. Името остана.
На средния екран светеше „M“.
Ако не сте чували за „M“, значи никога не сте питали изкуствен интелект нищо. Защото отговорът е минал през техен чип. „M“ правеше процесорите, на които работеха почти всички центрове за данни на планетата. Компанията струваше 5 трилиона долара. Повече от годишното производство на цяла Япония.
Акцията стоеше на $229. Рекорд.
Холт натисна бутона.
Права за продажба. „M“. Цена $180. Падеж 15 януари. 100 000 договора. През един брокер. На открито.
21 милиона долара.
Итън – на 26, с часовник, по-скъп от колата на баща си, и с диплома, по-скъпа от часовника – се наведе над рамото му.
– Шефе. Какво е това?
– Застраховка. Купих правото, не задължението, да продам акции на „M“ по $180 до януари. 10 милиона акции, по 2,10 за всяка.
– Но те струват 229.
– Ако останат над 180, губя 21 милиона. Ако паднат на 160, купувам на 160 и продавам на 180. По 20 долара на акция. По 10 милиона акции. Сметни.
Итън сметна. Пребледня.
– 200 милиона.
– От 21.
– Но те имат поръчки за трилион! Кой залага срещу „M“?
– Итън. Какво държи цената на компания за 5 трилиона?
– Чиповете. Печалбата.
– Не. Хората не купуват акции. Купуват бъдеще. А бъдещето на „M“ има лице. – Холт кимна към малкия телевизор в ъгъла.
На екрана Мартин Кой излизаше на сцената в Сан Хосе. Основателят. Човекът, който 30 години беше казвал на света какво ще иска след 5 години, и 30 години беше прав. Сив пуловер. Без бележки. 18 000 души станаха на крака, преди да е казал и дума.
– Не удряш армията, Итън – каза тихо Холт. – Удряш генерала.
Итън се върна на бюрото си. Не видя, че Холт отвори втори прозорец. И трети. И още 5. Различни брокери. Различни държави.
Различни дни на падеж. Всеки път суми, които в дневния оборот на „M“ от 30 милиарда долара тежаха колкото песъчинка в пустинята.
21-те милиона на открито бяха визитката. Останалите бяха играта.
Входяща поща. Един ред. Адрес без име:
„Готов съм. Кажете кога.“
Холт знаеше кой го пише. Човек от Министерството на търговията, който преди 15 години му беше източник. Човек, който от 3 години седеше на междуведомствени срещи за износа на чипове и гледаше как никой не записва нищо. Как „M“ получава лицензи. Как някой горе винаги казва „не сега“.
Обиденият държавен служител е най-ценният източник на света. Не иска пари. Иска някой да го чуе.
Холт отговори с една дума: „Неделя.“
После изключи звука на телевизора.
– Ръкопляскайте – каза той на беззвучната зала. – Докато можете.
***
8 ноември. Неделя.
Вашингтон.
6:40. 9 дни до отчета.
Нора Вейл спеше с телефона под възглавницата. Навик от първата година в „Ню Йорк Леджър“, когато беше пропуснала обаждане, което после стана статия на конкурентите. Оттогава не пропускаше нищо.На 41 имаше 2 награди, 1 развод и 1 котка. Котката беше най-сполучливото от четирите.
Личният ѝ мобилен иззвъня. Скрит номер.
– Вейл.
– Мей Лин. – Мъжки глас. Уморен. – Сингапур. „Стрейтс Клауд“. Американското разузнаване я води като агент на китайските служби. 3 години е близо до Мартин Кой. Проверете кой подписва доставките на „Стрейтс Клауд“ и къде отиват чиповете.
– Кой сте вие?
– Някой, на когото са му писнали срещите, на които никой не записва нищо.
Клик.
7:15. Имейл. Без тема. Прикачен файл. 3 имена на бивши служители на „M“. 2 дати. И бележка:
„Питайте ги поотделно. Ще кажат едно и също.“
Нора се взря в екрана и усети нещо, което не беше вълнение.
12 години беше получавала анонимни сигнали. Обиденият човек ти праща гняв: дълги имейли, главни букви, обвинения без доказателства. Този ѝ беше пратил методика. Кого да пита. В какъв ред. Като инструкция за сглобяване на мебел.
Обаждането беше от един човек. Имейлът беше от друг. Обаждането беше гняв. Имейлът беше занаят.
Така пише човек, който не го прави за пръв път.
Защо Мей Лин беше бомба, а не клюка? Защото американските закони забраняват най-мощните чипове да стигат до Китай. Ако човекът, който управлява най-важната технологична компания в Америка, е бил близо до жена на китайските служби, въпросът не е морален. Въпросът е какво ѝ е казал.
14:00. Мартин Кой изпрати писмо до 40 000 служители. 4 абзаца. Третия беше:
Нора го прочете 3 пъти. Нещо в него не беше наред. Човек, който 30 години не е признал нито една грешка, признава за 4 абзаца. Без адвокати. Без да чака.
Сякаш бързаше да признае едно, за да не го питат за друго.
16:30. Бордът на директорите на „M“ – 11 души, които наемат и уволняват главния изпълнителен директор – обяви независимо разследване. Последното изречение:
– Пълно доверие – каза Нора на котката. – Това се пише, когато още не са решили.
***
8 ноември.
Неделя.
Вашингтон. 21:10.
Сградата на ФБР на Пенсилвания Авеню в неделя вечер звучи като болница. Климатици, асансьори и стъпки, които бързат тихо и сака, който се местят между стаите и ходят надолу-нагоре неспирно вършещи нещо като мравки в мравуняк.Специален агент Рут Келър от контраразузнаването на САЩ стоеше пред кабинета на заместник-директора с разпечатка на писмото на Кой в ръка. Беше я сгънала на 4 и разгънала толкова пъти, че хартията беше станала мека.
– Влез.
Заместник-директорът Брандт не вдигна глава.
– Знам, Рут.
– 3 години, сър. 3 години работа. Той дойде при нас сам. На следващия ден, след като тя се появи на онази вечеря в Тайпе. Седна на същия стол, на който седите вие, и каза: „Мисля, че се опитват да ме вербуват. Какво искате да направя?“
– Знам.
– И ние му казахме да продължи да се вижда с нея. Да ѝ дава каквото му подготвим. 3 години Пекин получава от Мей Лин точно това, което ние искаме да получи. Грешни графици. Грешни архитектури. Грешни клиенти.
– Рут.
– А сега някой от търговията се е обадил на вестник, защото никой не го канил на нашите срещи. И човекът, който ни помагаше, трябва да признае пред 40 000 души изневяра, защото не може да каже истината!
Брандт най-накрая вдигна поглед.
– Ако кажем публично, че Кой е работил с нас, Пекин ще разбере, че всичко, което е получил за 3 години, е фалшиво. Ще знае кое е грешно и ще го хвърли. 3 години работа изгарят за една пресконференция .Цялата дезинформация, толкова старателно сглобявана, за да пасне на реалността и да се валидира ще замине и с нея цялата операция.
– Те изгоряха днес, сър.
– Не. Днес изгоря Кой. Операцията още може да се спаси, ако мълчим и внимаваме. Нищо не е свършило, докато певицата не е спряла да пее...
Рут го гледа дълго.
– Значи го оставяме да падне.
Брандт отново наведе глава над документите.
– Оставяме го да падне. Какъв избор имаме - само това може да запази легендата, че не е работил за нас 3 години. Всъщност дори е бонус, а и той ще остане в борда на директорите. Имаме и план Б - все пак сме лидера на свободния свят - не можем да се оставим китайците да се гаврят с нас пред света.
***
9 ноември. Понеделник.
Сингапур.
9:40 сутринта местно време.
Апартаментът на 41-вия етаж гледаше към пристанището. 300 кораба на котва. Мей Лин ги броеше всяка сутрин. Беше единственото нещо в живота ѝ, което не я лъжеше.Господин Чжоу седеше на дивана ѝ. Не беше сядал там никога за 3 години. Обикновено се виждаха в чайни, в които никой не говореше английски.
– Каналът е изгорял – каза той.
– Знам.
– Пекин ще нарече всичко клевета до обяд. Министерството на външните работи вече пише текста.
– А аз?
– Вие заминавате днес. Билетът е на масата.
Мей Лин не погледна билета. Гледаше корабите.
– Господин Чжоу. Мога ли да ви кажа нещо, което няма да влезе в доклада?
– Не.
– Той знаеше. От самото начало. – Тя се обърна. – Помните ли архитектурата, която ви донесох миналата година? Нашите инженери в Шанхай работиха по нея 8 месеца. Тя не работи. Не работеше никога.
Чжоу мълча дълго. После стана.
– Тогава в Пекин ще бъдат още по-ядосани. Не на него. На вас.
Вратата се затвори. Мей Лин остана сама с 300 кораба, които не я лъжеха.
***
9 ноември. Понеделник.
Оукланд, Калифорния.
6:31. 8 дни до отчета.
Мъглата от залива още не се беше вдигнала. Сам Окафор се беше прибрал преди час от нощната смяна на паркинг в Сан Леандро. 18 долара на час. Пазач на коли.Преди 8 месеца пазеше хора. Важни хора. На най-голямата технологична конференция в Калифорния.
Сам не разбираше от акции. Никога не беше купувал. Знаеше колко е наемът, колко струва бензинът и колко струва един подпис, който отказваш.
Струваше всичко.
Март. Хотелът в Сан Хосе. 2 часа през нощта. Сам беше на смяна във фоайето. На дивана в ъгъла седяха Мартин Кой и една жена. Тя плачеше. Той я държеше. Сам не знаеше коя е. По навик извади телефона и снима 1 минута и 10 секунди. Ако нещо стане с важния човек, трябва да има запис, а и Кой си беше световна звезда.
На следващата сутрин двама мъже от вътрешната охрана на „M“ го поканиха на кафе. Някой беше видял, че снима. Учтиви. Скъпи обувки. Готов договор. 40 000 долара и подпис под 6 страници, в които думата „поверителност“ се срещаше 17 пъти.
Сам не подписа. Не му хареса как го гледаха. Като проблем, който се решава с пари.
След 2 седмици агенцията не му поднови договора. После никоя агенция в Силициевата долина не го взе. Никой не му каза защо. Никой не трябваше да казва.
Затова паркингът. Затова 18 долара на час.
Телефонът с видеото лежеше в най-долното чекмедже, увит в стара кърпа. Не беше способен да го изхвърли. Беше единственото доказателство, че не си е въобразил.
Звънецът.
Жена. Около 40. Сив костюм, който стоеше по-добре, отколкото беше нужно за 6:30 сутринта в Оукланд. Визитка на фирма за „анализ на корпоративни рискове“. Адрес в Делауеър.
– Господин Окафор. Знаем какво ви направиха. Искаме да ви дадем шанс да си отмъстите, а вие? Слушайте внимателно какво имам да ви кажа.
Сам не отговори. Но и не затвори вратата.
– Те ви предложиха 40 000, за да мълчите. Когато отказахте, ви взеха работата. Ние не ви предлагаме нищо. Само това.
Листче. Име. Личен мобилен.
„Нора Вейл. Ню Йорк Леджър.“
– Тя пази източниците си. Ще ви изслуша. Вие решавате дали справедливостта за вас като човек може да възтържествува или ще си играете на "Повече няма да можеш да си намериш работа в този град" - изборът, животът и щастието са си ваши. Ние само даваме инструментите, които можете да използвате - ако решите, че сте нещо повече от поредния недоволен служител, вайкащ съдбата си. Или пък сте точно такъв?
Сам гледаше листчето. Най-силното предложение не е това с най-много пари. Най-силното е това, което ти връща нещо, което са ти взели. Сам не искаше пари. Искаше някой да каже на глас, че е бил прав. Искаше справедливост за себе си.
– Кой ви праща?
– Хора, които смятат, че истината трябва да излезе наяве и тя винаги успява - рано или късно.
Тя слезе по стълбите, а като слезе на тротоара, очертанията й се стопиха в сутрешната нюйоркска мъгла и тълпите от хора.
В същата секунда в Ню Йорк беше 9:30. Звънецът на борсата удари.
„M“: минус 5,7%.
За 3 минути изчезнаха 280 милиарда долара. Повече от цялата икономика на България. Заради едно писмо и едно разследване. Класиката - секс скандал. Няма значение дали се казваш Бил Клинтън, Бил Гейтс или Мартин Кой - всички са равни пред свирката, може би Епстийн не беше, ама тук Мосад не допускат грешки, още когато назначиха щерката на Робърт Максуел за негова асистентка.
– Шефе! На плюс сме! Продаваме ли? – Итън беше скочил от стола и се хилеше като идиот.
– Не. Бордът каза „пълно доверие“. Пазарът се изплаши, но още вярва. – Холт затвори лаптопа. – Хората продават, когато чуят нещо. Паникьосват се, когато чуят второ. Не знам защо ти говоря тези неща, но какво е гения без слушателя, нали?
18:12. Оукланд.
Сам махна кърпата от телефона. Батерията беше на 4%. Достатъчно.– Госпожице Вейл? Казвам се Сам Окафор. Имам видео. Не по телефона.
***
10 ноември. Вторник.
7 дни до отчета. 8:30.
Данните за инфлацията излязоха малко над очакванията. За обикновения човек това не значи нищо. За пазара значи, че лихвите може да не паднат скоро. Целият пазар падна. „M“ с още 5%.– Това ние ли сме? – попита Итън.
– Днес не сме ние. Днес е никой. Това е най-хубавото. Пазарът върши работата безплатно и го прави откакто се помня.
11:00. Кафене в Оукланд.
Нора беше взела първия полет. Сам пусна видеото.1 минута и 10 секунди. На 0:52 Нора натисна пауза.
Мартин Кой. И до него, с глава на рамото му – Клер Данис. Вицепрезидент на „M“. Пряко подчинена на Кой от 7 години. Не се ли научиха тези хора най-накрая, че не се прави така в лигата на милиардерите.
Нора знаеше слуха. Всички в бранша го знаеха. От години. Шушукане по коридорите, вицове на коледни партита, въпроси, които никой не задаваше на глас. Слух без доказателство е клюка. Никой голям вестник не пуска клюка.
Сега доказателството лежеше на масата.
И имаше нещо още по-силно от самото видео. Това, че „M“ се беше опитала да го купи.
Компания, която плаща 40 000 долара за една минута видео и после съсипва човека, който е отказал, не крие нищо невинно. Така щеше да прочете всеки.
Видеото доказваше слуха. Опитът да го купят го заковаваше.
– Защо сега, Сам? Защо точно сега - минаха месеци?
Той дълго гледа чашата си.
– Защото ми взеха всичко заради 40 000, които дори не взех.
До вечерта на Нора се обадиха още 4 бивши служители на „M“. Сами.
Всеки разказа за Кой и Данис, а трима казаха едни и същи 2 думи: „Всички знаеха.“
Кога 5 души си спомнят едно и също по един и същи начин? Когато е истина.
Или когато някой им е помогнал да си спомнят. Понякога и двете.
– Дейв. 5 източника и видео.
– Пускаме в сряда.
– Прекалено е подредено. Някой ми го поднася на табла.
– Подредено не значи невярно. Вярно ли е?
Нора погледна спрения кадър.
– Видеото е вярно.
– Тогава пускаме. Ако не пуснем ние, ще пусне „Газет“.
В самолета Нора отвори бележника и написа:
„Кой печели, ако излезе в сряда, а не в петък?“
***
10 ноември. Вторник.
Лос Алтос, Калифорния.
23:40.
Гаражът беше същият. Бетонен под, работна маса, лампа с жълта светлина. Тук преди 33 години Мартин Кой и 2 приятели бяха запоили първата платка на „M“. Сега къщата отпред струваше 40 милиона, а гаражът беше единственото място, където Кой можеше да мисли.Лора Кой влезе по халат и седна на стария стол до работната маса. 35 години брак. Беше чела писмото му в неделя като всички останали. От телефона си.
– Колко от това е истина, Мартин?
Той не отговори веднага. Държеше в ръката си старата платка. Първата. С ръждясали крачета.
– За Мей Лин... Беше преди 3 години. Вечеря в Тайпе. Тя седна до мен. Говореше прекалено добре за неща, за които не трябваше да знае нищо. На следващия ден отидох във ФБР.
Лора не мръдна.
– Казаха ми да продължа. Да се виждам с нея. Да ѝ давам това, което те подготвят. 3 години, Лора. Вечери. Разговори. Документи с грешни цифри. Всяка среща – доклад на следващата сутрин.
– А връзката?
– Нямаше връзка. Имаше роля. – Той остави платката. – В неделя трябваше да избера. Да кажа истината и да изгоря 3 години работа на хора, които пазят тази страна. Или да кажа, че съм неверен съпруг. Избрах второто. Истината е класифицирана. Лъжата не е скъпа. Съжалявам.
Лора дълго мълча.
– А Клер?
Кой затвори очи.
– С Клер беше истина. Преди 12 години. 4 месеца. Сложих край. Казах на главния юрисконсулт и на тогавашния председател на борда. Има протокол. В сейф. Бордът знае от 12 години. Не е повод да се тръшкат, но ще ударят акциите.
– А видеото? От март?
– Мъжът ѝ беше починал 3 седмици преди конференцията. Тя излезе на сцената пред 5 000 души и говори 40 минути, все едно нищо не е станало. После долу, във фоайето, се срина. Седях с нея до 2 през нощта. – Той погледна жена си. – Това е видеото. Човек, който държи приятел, който плаче.
– А 40 000 долара на охранителя?
– Не знаех. Разбрах вчера. Някой от охраната е решил да ме пази. – Кой се засмя без звук. – Опазиха ме.
Лора стана и се приближи. Сложи ръка на рамото му. Точно както на видеото.
– Защо не каза на мен? За ФБР?
– Защото ти щеше да ме защитиш. А аз трябваше да изглеждам виновен. Иначе нямаше да мога да спася легендата, както ме инструктираха агентите и щяхме да загубим един важен актив - заблудата.
Тя не махна ръката си.
– Мартин. Някой знае и за Мей Лин и за видеото и ги пуска едно след друго. Точно преди отчета ви. Това е атака.
– Знам.
– Кой?
Кой взе отново платката. Завъртя я в пръстите си.
– Не знам, но е някой, който е чел много внимателно документацията ми и го прави отдавна и не му е за първи път.
***
11 ноември. Сряда.
6 дни до отчета.
10:15. „Корвекс“ – компания, която дава под наем изчислителна мощ, построена изцяло върху чипове на „M“ – отчете тримесечие над всички очаквания. Пазарът направи простата сметка, че ако клиентът расте, расте и доставчикът.„M“ плюс 3%.
– Отскача, шефе! Губим всичко от понеделник!
– Итън. Падаш ли от 1 метър, ставаш и се изтупваш. Падаш ли от 10, не ставаш. Страхът удря по-силно от високо. Остави ги да се зарадват - всичко е част от играта, която си мислят, че разбират.
16:00. Редовната търговия приключи.
След 16:00 търговията не спира, но остават малко хора. Големите фондове са си тръгнали. В такъв час една новина може да свали цената много повече, отколкото тежи. Защото няма кой да купи.
17:44. Вашингтон. Дейв подписа материала.
– Защо не в петък? – попита Нора за трети път.
– Защото в петък ще го има „Газет“. Ти да не си журналистка във водещ новинарски източник от 2 дни момиче - знаеш много добре защо.
И Нора разбра. 2 вестника, които се мразят, не се координират. Не е нужно. Достатъчно е някой да им даде една и съща седмица. Страхът да не те изпреварят върши останалото. Единият пуска факта.
Другият пуска тълкуването. После се цитират един друг и всеки вижда в другия потвърждение.
18:02.
„Ню Йорк Леджър“: „Мартин Кой има връзка с подчинена вицепрезидентка“. Бивши служители потвърждават с видео.
„M“: минус 3%.
18:27.
„Уолстрийт Газет“: „Бордът на „M“ се готви да отстрани Кой“. Запознати източници.
Минус 5%. Минус 7%.
Минус 9%.
Бордът не беше казал това. Бордът не беше казал нищо. Пазарът не чете кой го казва. Чете какво пише. Написа го Газет като интерпретация на действията, без реална обосновка, а като аналитичен материал за бъдещето, каквито читателите и особено онези от Wall Street ценяха.
На екрана на Итън – пазар за прогнози. Сайт, на който хората залагат истински пари на истински събития. Вероятност Кой да напусне до края на годината.
Сутринта – 40%. 60. 75.
88%.
Излязоха и потенциалните кандидати за мястото на Мартин Кой.
– Как? За 20 минути?
– Вестник цитира хора, които никой не е виждал. Хората залагат на вестника. Утре друг вестник ще цитира залозите като доказателство. – Холт извади уиски. Първото за седмицата. – Затворен кръг, Итън. Всеки вижда собственото си отражение и го нарича потвърждение.
– А бордът? Защо не опровергае?
– Защото заседава. И мълчи. А мълчанието в 18:40 се чете като „да“.
Итън дълго го гледа.
– Шефе. Правили ли сте това преди?
– Аз нищо не съм правил. Аз купих застраховка.
***
11 ноември. Сряда.
Санта Клара. 21:00.
12-и етаж. Стъклена заседателна зала. Елинор Прайс – водещият независим директор, 67-годишна, бивш министър на търговията – държеше 2 листа.На единия: „Мартин Кой остава.“
На другия: „Мартин Кой се оттегля.“
Пред нея лежеше и трета папка. Стара. С печат отпреди 12 години. Протоколът за Клер Данис.
– Всички в тази зала, които бяха в борда тогава, знаеха – каза Прайс тихо. – Аз знаех.
Никой не отговори.
– Ако този протокол излезе, въпросът няма да е какво е направил Кой. Въпросът ще е защо ние сме мълчали 12 години. И тогава акционерите ще съдят нас. Не компанията. Нас. С нашите къщи и нашите пенсии.
– Значи? – попита някой от края на масата.
Прайс прибра папката в чантата си.
– Значи трябва да изглеждаме изненадани.
Мартин Кой беше в съседната стая. Чаша вода и телефон, който не звънеше. 30 години беше казвал на света какво ще се случи.
Тази вечер чакаше някой да му каже същото.
***
12 ноември. Четвъртък.
Вашингтон.5:50.
5 дни до отчета.
Нора не беше спала. Графиката на „M“ висеше на хладилника. До всеки спад – час, с червен маркер.
Неделя. Писмото и бордът. Удар в понеделник сутринта.
Сряда, 18:02 и 18:27. Двата вестника. Удар след 16:00, в тънката вечерна търговия.
Вторник – инфлацията. Задраска го. Не всичко е заговор.
Но и двата удара, свързани с Кой, бяха паднали извън редовните часове. Когато купувачите са малко. Когато всяка новина тежи двойно.
Това не бяха спадове. Бяха изстрели. Координирани на равни интервали, с ясна посока и още по-ясна цел - Мартин Кой и цената на акцията на М, някой май се готвеше да направи доста пари.
7:30. Тя звънна на бивш служител от надзора на пазарите.
– Кой е залагал срещу „M“ преди скандала?
Клавиатура. Тишина.
– 12 октомври. 100 000 договора за продажба на $180. 21 милиона (истински факт от реалния свят, потвърден от cryptobriefing.com). През един брокер. Сега струват над 200 милиона.
– Това много ли е?
Той се засмя.
– Нора. „M“ върти 30 милиарда на ден. 200 милиона са грешка в закръглянето. Никой регулатор не поглежда под милиард. Ако аз исках да спечеля от този скандал, нямаше да купя 21 милиона на едно място. Щях да купя по 20 през 10 посредника, в 5 държави, на различни дни. И щях да оставя тези 21 на открито, за да има какво да намерите.
Нора седна на пода в кухнята.
Фирмата на жената със сивия костюм беше регистрирана в офшорния щат на Америка - Делауеър, чрез агент, който обслужваше 40 000 фирми - наричаха тези хора номинални директори в офшорните зони и не е нужно да си от Мосак Фонсека и Panama Papers, за да знаеш тази игра. Сред тях – „Холт & Тейт“. Не доказваше нищо. Половин Уолстрийт ползваше същия агент.
Доказателство нямаше. Имаше съвпадения. Твърде много.
12:15. Министерството на търговията. Столовата. Човекът от експортния контрол – не онзи, който ѝ беше звънял, или поне така се надяваше остави вилицата.
– Да санкционираме най-голямата си компания? Заради жена от Сингапур? Това значи да признаем пред Пекин, че ни бият в собствения ни двор. Никой президент няма да подпише такова признание. Няма да има санкции. Не можем да показваме слабост пред китайците, руснаците, иранците и въобще пред целия свят.
– А Мартин Кой?
– Конгресът иска глава. Медиите искат глава. А е много по-евтино да плати един човек, отколкото една компания. Знаеш как стават тези неща - не е за първи път.
Компанията остава. Генералът си отива. Курбанът е даден и платен в името на по-висшата кауза.
В таксито Нора отново отвори бележника. Под въпроса от вторник написа още един:
„Истината или цената?“
***
12 ноември. Ню Йорк.
10:05.
„M“: $158. Най-ниската цена от година.Холт затвори 100 000-те договора на открито. 220 милиона.
После, един по един, затвори и другите.
7 посредника. 5 държави.
Никой от тях не знаеше за другите.
Итън видя само първата сделка.
– Сега?! Бордът още не е решил! Ако го уволнят, ще падне до 140!
– Удрите свършиха, Итън. Трета история няма да мръдне цената. Пазарът за прогнози колко показва? Цената на изгонването на Кой e на практика priced in.
– 88%.
– Значи почти цялата лоша новина вече е в цената. Каква новина остава? Решение на борда. Какво и да е решението, несигурността свършва. Наследник. Свършва още малко. Отчет. Поръчките не са изчезнали с Кой. Свършва съвсем. От тук нататък всичко, което не е несигурност, вдига цената. Махнат ли го, оставят ли го – без значение.
– Значи ще отскочи и в двата случая?
– Натискаш балон с пръст. Махаш пръста. Какво става?
– Връща се във формата си.
– Важното е да си махнал пръста пръв.
Холт излезе. В асансьора извади втори телефон - сателитен и криптиран. Набра 4 номера един след друг. Говореше кратко. На английски. На немски. На френски. Всеки път една и съща фраза:
„Купувайте. Тихо. До 160.“
***
16 ноември. Понеделник.
Санта Клара. 22:00.
1 ден до отчета.
Елинор Прайс не очакваше Кой да дойде сам.
– Няма да чакаме решението ви – каза той, още преди да седне. – Утре, заедно с отчета, обявявам, че се оттеглям като главен изпълнителен директор. Оставам в борда. Препоръчвам Колин Ашър за временен. 22 години е с нас. Знае всеки договор.
Прайс го гледаше.
– Мартин... защо?
– Защото компанията трябва да спре да бъде за мен. И защото ако остана, Конгресът ще ме разпитва под клетва. А има неща, за които не мога да говоря под клетва. Нито дори пред вас.
Прайс погледна чантата си. Папката отпреди 12 години беше вътре.
– Мартин, аз...
– Знам, Елинор. И вие знаехте. – Мартин Кой стана. – Пазете протокола. Някой ден ще ви трябва.
Генералът сам беше избрал как да падне. Някой наричат свободата - избора кога и как да умреш, другото е функция на робите.
***
17 ноември. Вторник.
Санта Клара.
16:05. Денят на отчета.
Резултатите излязоха 5 минути след затварянето на борсата.Приходи: 4 милиарда над прогнозата.
Прогноза за следващото тримесечие: над всички анализатори.
И един абзац най-отдолу:
Мартин Кой се оттегля като главен изпълнителен директор. Колин Ашър поема временно. Кой остава в борда.
16:20. Разговорът с анализаторите – 80 души от банки и фондове.
Въпрос 1: за Кой. Отговор: цифри.
Въпрос 2: за Кой. Отговор: поръчки за следващите 13 месеца, вече подписани.
Въпрос 3: за наследника. Отговор: капацитет до края на следващата година, вече запазен.
Въпрос 4: за печалбата на всеки чип.
Никой вече не питаше за Кой.
Седмица медиите питаха кой ще води компанията. За 20 минути цифрите отговориха, че компанията се води сама. Компания за 5 трилиона, оценявана по един човек. Ирационално. Пазарът го знаеше. Просто за една седмица беше забравил.
Отчетът затвори много усти.
„M“ във вечерната търговия: +8%.
На следващия ден: +13%.
***
18 ноември.
Вашингтон.
9:00.
Статията на Нора излезе. „Кой печели от скандала с Мартин Кой и М“. Хладилникът с червените часове. Договорите от 12 октомври. Агентът в Делауеър. Без обвинения. Само въпроси.До обяд – 3 000 прочита.
Историята за Кой и Данис – 4 милиона.
Скандалът се чете. Обяснението на скандала – не.
Рут Келър я прочете в 9:15. Затвори браузъра. Не можеше да каже на Нора нищо. Нищо от това, което знаеше, нямаше да види бял свят 25 години.
***
18 ноември.
Ню Йорк.
19:40.
Итън беше последният в офиса. Беше го хванало нещо, което не можеше да назове, още от четвъртък.Четвъртък. $158. Най-ниската цена. Точно когато Холт продаваше.
Някой беше купувал.
Итън 3 нощи беше проследявал обемите на търговията. Големи пакети. 4 посредника. Каймановите острови. Люксембург. Дъблин. Делауеър. Всеки купувал малко. Всеки от различен адрес. Всеки с различно име.
Но и четирите плащаха комисионни по една и съща сметка в Люксембург.
Сметката беше на фирма, наречена „Тейт Холдингс“.
Тейт. Старият редактор. Починал преди 6 години. Името, което остана.
38 милиона акции. По средно 160. Над 6 милиарда долара. След отчета „M“ беше на 181.
Близо 800 милиона печалба. За 4 дни. Мамка му - това е Wall Street.
Плюс правата за продажба. Не 220 милиона. Итън вече беше намерил още 6 посредника. Над 1,5 милиарда.
Над 2 милиарда. И 21 милиона на открито, за да има какво да намерят.
– Пресметна ли?
Итън подскочи. Холт стоеше на вратата. С палто. С вестник под мишница.
– Вие сте купувачът. – Гласът на Итън трепереше. – Не застраховката. Купувачът. Правата за продажба бяха горивото. Скандалът беше гърмежът. А дъното беше вашата витрина. Купихте компанията на разпродажба, която сам организирахте.
Холт седна на ръба на бюрото му. Спокоен. Почти доволен.
– Кажи ми едно нещо, Итън. Едно. Което не е вярно.
Итън отвори уста. Затвори я.
– Мей Лин е съществувала. Видеото е истинско. Охраната е предлагала пари. 5-имата са говорили сами. Двата вестника са писали каквото са проверили. Не излъгах за нищо. – Холт сгъна вестника. – Аз само избрах кога, а това падауан мой значи, че си внимавал, когато си чел Фон Клаузевиц.
– Защо?
– Преди 15 години написах истината за „M“. Те ме смачкаха с адвокати. Научих урока. Те забравиха. Истината не печели. Печели този, който избере кога да я пусне.
– А Мартин Кой? Ако не е това, което изглежда? Ако...
Холт вдигна рамене.
– Какво значение има какво е? Значение има какво са прочели.
Той стана. Погледна през прозореца към Манхатън, който отгоре изглеждаше подреден.
– Някой продава, Итън. – Обърна се към вратата. – Аз купувам. Нали така се прави тук?
Вратата се затвори.
Итън остана сам с 3 екрана и една сметка в Люксембург.
Седя 10 минути. После извади личния си телефон. Скри номера. Набра номер, който беше намерил за 4 минути в интернет.
Вашингтон. 19:58. Нора Вейл вдигна на второто иззвъняване.
– Вейл.
Младият глас от другата страна беше уморен. И уплашен. И решен.
– „Тейт Холдингс“. Люксембург. Проверете кой плаща комисионните.
– Кой сте вие?
Пауза.
– Някой, на когото са му писнали застраховките.
Клик.
Нора седеше в кухнята. Котката я гледаше. Графиката с червените часове още висеше на хладилника.
Тя отвори бележника на първата страница.
Под въпроса „Кой печели, ако новината за М излезе в сряда, а не в петък?“ имаше празно място.
Нора написа отговора.
После отвори лаптопа. Този път методиката беше нейна...
Разказът е художествена измислица. Компанията, персонажите, диалозите и сделките в него са измислени. Вдъхновен е от събитията около Nvidia през ноември 2026 г., отразени от The New York Times, The Wall Street Journal, Reuters и CNBC.
FalcoSoft ITS
Well-Known Member
Русия предложи убежище и работа на бившия шеф на Nvidia след шпионския скандал в САЩ
От Силициевата долина към Москва? Русия кани сваления шеф на Nvidia Дженсън Хуанг след грандиозен шпионски скандалСлед като един от най-могъщите лидери в технологичния свят падна от върха заради разкрития за извънбрачни афери и шпионаж, от Москва дойде неочаквано предложение. Заместник-председателят на ИТ комисията в руската Държавна дума Антон Горелкин призова руските технологични гиганти да привлекат на работа основателя и доскорошен изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг.
Какво гласи предложението от Русия?
В публикация в социалните мрежи депутатът Антон Горелкин коментира светкавичното отстраняване на 63-годишния технологичен магнат, като подчерта, че Русия не се интересува от личния му живот, а от неговия гений:
• Покана към бизнеса. Горелкин посъветва руските ИТ компании внимателно да следят ситуацията, тъй като „един такъв човек е бил обиден и изпратен на улицата“.
• Фокус върху изкуствения интелект. Депутатът заяви, че търговските тайни на Nvidia остават собственост на американската компания, но управленският талант и знанията на Хуанг не могат да бъдат отнети от никой борд на директорите. Той допълни, че би започнал интервюто за работа с въпрос за развитието на руския изкуствен интелект.
Как се стигна до оставката на Дженсън Хуанг?
На 12 ноември 2026 г. съветът на директорите на Nvidia официално обяви, че Дженсън Хуанг подава оставка с незабавен ефект от постовете президент, главен изпълнителен директор и член на борда, слагайки край на 33-годишното си управление. Сътресението беше предизвикано от поредица разкрития в американските медии:
• Шпионска афера. В началото на ноември The New York Times разкри, че Хуанг е имал извънбрачна връзка с китайската бизнесдама Алис Хуанг (изпълнителен директор на сингапурската компания Megaspeed). Американското разузнаване и ФБР разследват случая с подозрения, че тя е вербувана от китайското Министерство на държавната сигурност и е предавала информация на Пекин, както и че връзката е подпомогнала доставки на чипове за Китай за милиарди долари.
• Втори скандал в компанията. Само ден преди оставката стана ясно, че Хуанг е поддържал и втора извънбрачна връзка – с вицепрезидент на Nvidia, който е бил на негово пряко подчинение. Това принуди борда да свика извънредно заседание и да отстрани основателя на компанията.
Какви са последствията и реакциите по света?
Новината предизвика трус на световните фондови пазари и в политическите среди в САЩ:
• Срив на акциите и ново ръководство. В първите часове след обявяването на оставката акциите на Nvidia се сринаха с над 10–14%, изтривайки стотици милиарди долари от пазарната капитализация на компанията. За временен изпълнителен директор беше назначена финансовият директор Колет Крес, а дългогодишният член на борда Харви Джоунс стана първият председател на съвета на директорите в историята на компанията.
• Илон Мъск също го иска. Подобно на руския депутат, собственикът на Tesla и xAI Илон Мъск заяви, че за него би било „чест“ да наеме Дженсън Хуанг.
• Позицията на Доналд Тръмп. Американският президент защити Хуанг, наричайки го „легенда“ и „невероятен човек“, и предложи неговото място начело на Nvidia да бъде заето от бившия шеф на Apple Тим Кук. Междувременно Дженсън Хуанг е призован да даде показания пред комисии в Конгреса на САЩ по-късно през ноември.
Източници: Официално съобщение на Nvidia, The New York Times, CNBC, CNN Business и
Test
Well-Known Member
Много слаби аргументи в това видео. Основният е "една бабичка ми каза". Някой от Blackstone нещо му казал. Вервайте му. 
Поддържащият аргумент е, че Antropic обещали лекарство срещу рака, а такова все още няма. Точно четири години след първата публична версия на ChatGPT той пита защо ИИ още не е излекувал рака. Следователно всичко е балон. 
На OpenAI и Anthropic им трябвали незабавно милиарди иначе край с ИИ. Освен тези две компании има още Microsoft, Google, Meta, Nvidia, Amazon и др., които си имат собствен финансов ресурс да продължават да развиват ИИ със същата скорост още неограничено време.
На теория, дори по някаква причина да се обезценят ИИ стартъпите и да спрат всички инвестиции към тях, и да фалират, просто старите техно гиганти ще ги купят. Най-лошият сценарий, който според мен е невъзможен, но да приемем, че стане - спира напълно обучението на топ модели. Тогава ще има повече време за развиване на практико-приложните аспекти и реално даже ще се ускори интеграцията на ИИ във всички сфери. Сега всяка седмица излиза нов най-добър модел и няма време да му се реализира пълният потенциал. Реално възможностите на ИИ в момента се ползват много повърхностно. Ако гръмне "балона" ще се реализира много по-бързо този потенциал.
Поддържащият аргумент е, че Antropic обещали лекарство срещу рака, а такова все още няма. Точно четири години след първата публична версия на ChatGPT той пита защо ИИ още не е излекувал рака. Следователно всичко е балон. На OpenAI и Anthropic им трябвали незабавно милиарди иначе край с ИИ. Освен тези две компании има още Microsoft, Google, Meta, Nvidia, Amazon и др., които си имат собствен финансов ресурс да продължават да развиват ИИ със същата скорост още неограничено време.На теория, дори по някаква причина да се обезценят ИИ стартъпите и да спрат всички инвестиции към тях, и да фалират, просто старите техно гиганти ще ги купят. Най-лошият сценарий, който според мен е невъзможен, но да приемем, че стане - спира напълно обучението на топ модели. Тогава ще има повече време за развиване на практико-приложните аспекти и реално даже ще се ускори интеграцията на ИИ във всички сфери. Сега всяка седмица излиза нов най-добър модел и няма време да му се реализира пълният потенциал. Реално възможностите на ИИ в момента се ползват много повърхностно. Ако гръмне "балона" ще се реализира много по-бързо този потенциал.
