От: За птиците и природата - Градина Вискяр
Това е от историите, които определено рядко се случват... 8,30ч сутринта е, едвам гледам и пия сутрешното си кафе. Звъни телефонът и чувам:
- Амиии, тук на метростанция Сердика има белоглав орел и враните го нападат...
- Какво?!?!?! (вече съм напълно будна) Няма такъв вид "белоглав орел". Опитайте се да ми опишете птицата колко е голяма в сравнение с кокошка.
- Много по-голяма е от кокошка!
- Стойте на мястото! Трябват ми 20 минути да стигна до там с метрото. Стойте до птицата, идвам!
Само се обличам и излизам. Вливам се в потока отиващи на работа, бързайки към метрото и мисля: Най-вероятно е мишелов, ама много голям мишелов ще да е и каква е тази бяла глава?!?!..
Още пътувайки започвам да звъня на момчето да проверя какво става, а той не си вдига телефона. Ще се побъркам! Пристигам на метростанцията и се опитвам да си спомня горе-долу какво ми е казал. Някакъв паркинг.. Излизам от изхода, оглеждам се, никъде не виждам суматоха, никъде няма струпани хора, а момчето въобще не отговаря на телефона, вече за 4-ти път му звъня... Добре... отивам към открития паркинг над метростанцията, но никъде нищо съмнително като шум. Обикалям колите, ослушвам се за врани, нищо... По едно време чувам няколко изграчвания и тръгвам към звука. Враните са на дървото в края на паркинга, отдолу има бетонна стена и подходът към подземния гараж. Отивам под дървото, надниквам надолу към подземния гараж и... БОЖЕ, толкова е бял!!!! Възрастен орел змияр в цялата си снежнобяла прелест стои долу пред входа на подземния гараж!
Тичам да заобиколя, по пътя свалям връхната си дреха, тичам по нанадолнището към подземния гараж и виждам човекът от охраната, стои прав и чете вестник. "Къде е птицата?", питам задъхано, а той само кимва надясно и казва "Пазя го. Един щеше да го сгази."
Бутнах си чантата в ръцете на човека и започнах да се приближавам бавно, но птицата беше доста изнервена и тръгна да лети към мен, но отстрани и не успях да я пресрещна. Летейки на метър над земята мина покрай мен и към сградите отсреща, преминавайки през улица Княз Борис I. Помня, помислих си, че ако пред очите ми го блъсне кола, ще се самоубия...
Пред сградите отсреща той беше принуден да кацне, защото не успя да завие към бул.Тодор Александров. Аз тичам след него, а в същия момент на метър от кацналата на тротоара птица се отваря врата и една чистачка излиза, гушнала пред себе си огромен черен чувал. Тя изобщо не го видя, а той беше до краката и. Тичайки само изстрелях командата: "Влезте вътре!", а тя просто така се стресна, че веднага си влезе на заден ход. От там с дрехата вече се приближих и го захлупих... Няколко минути по-късно се появих във ветеринарна клиника Добро хрумване, гушнала орела
Тъй като момчето по телефона ми каза, че са звъняли на 112, обадих се да съобщя, че птицата е уловена, а операторката ме пита: "Извинете, само да питам, наистина ли е орел?".
Звънях пак и на момчето, което ми подаде сигнала, за да му благодаря и да кажа, че всичко е наред, но пак не се свързах с него, затова използвам случая да му благодаря сега. Той със сигурност чете тази страница, щом има моя телефон .
За щастие птицата се оказа напълно здрава. Рентгенът показа, че няма сачми в тялото, паразитологичната проба показа, че няма дори паразити, което е рядко явление при дива птица. Най-вероятно лошото време и враните, които са го гонили в полет, са принудили птицата да кацне в тази абсолютно неподходяща среда.
След кратък престой в клиниката, вече кръстен със странното и цветно име Сориз, нашият змияр се върна към дивия си живот, белязан от срещата си с човеците само с метален пръстен с индивидуален номер на Българската орнитологична централа към БАН.
Освобождаването на орела змияр Сориз:
[video=youtube;jpupJz0_buE]https://www.youtube.com/watch?v=jpupJz0_buE[/video]
опрашване. Виждал съм на едно ябълково дърво да има два сорта ябълки, защото бяха опрашени от пчели
