От: Религиозни ли сте?
Ще си позволя да подходя малко по-философски към темата (като почитател на Ницше
)
Та, аз ясно си давам сметка, че огромната част от хората вярват в наличието на висша сила (Бог), която направлява живота им, която раздава справедливост, която ще ги възнагради за доброто, което са извършили, и ще ги накаже за злото в „отвъдния свят”. Тази вяра понякога дава съществено предимство на тези хора в психологическо отношение спрямо тези, които трябва да отстояват собствената си истина и да търсят сами своята справедливост. Именно втората група хора понякога преминават през етапи на отчуждение и силно противоречие с общоприетото становище за нещата. За израстването на силната воля човек трябва да се бори всеки ден, а по-голямата част от хората предпочитат да намерят утешение в религията и общоприетите стереотипи. Надявам се ще се съгласите с мен тук.
Забележителната, за мен, книга на Ницше „Отвъд доброто и злото” означава преодоляване на категоризацията на понятията и премахване на робския морал, който се опитва да създаде удобен и „среден” тип човек и да потисне всички, които са устремени нагоре. Разбирането за условността на понятията „добро” и „зло” присъства в цялото му учение – доброто за един означава зло за друг, възможността за трансформация на доброто в зло, фактът, че моралните категории като „добро” и „зло” следва да се съотнасят с жизнените условия на конкретния индивид, а не да придобиват ролята на императив, който пък, от своя страна, да ограничава хората, които искат да излязат извън границата му. Съществуването на понятията „добро” и „зло” е основание за съществуването на повечето религии и механизъм те да вменяват чувство на вина и непълноценност. Религията за мен е догма и ограничение.
Предполагам от гореизложеното сте разбрали моя отговор на въпроса "религиозен ли съм?"