Малко сатира по европейски източник фейс, но емпъкно с забавни истини:
БРЮКСЕЛСКИ НАГРЯТ КОТЛОН. ДИАЛОЗИ ВЪРХУ НЕГО.
Вчера в ранен следобед съвсем неочаквано, под ласкавото планинско слънце в двора, сянка ми направи само огромен щъркел с цвърцящо мишле в клюна, по джинси и потниче на хамака, с изстудено бяло италианско вино в ръка и мрачна книга от скандинавски автор, която открай време смятам да започна, се скарах с приятел. По телефона. Той преди половин декада окончателно премина към Жълтопаветието. Но... приятел! Обади се да разбере от любопитство дали съм на хамака с чаша изстудено италианско вино и книга мрачна скандинавска литература. Потвърдих и постепенно отплавахме към Ормузкия проток, а после се върнахме в Европа. Тази Геополитика! Разбира се /никога не го правете с такъв тип приятел/ - стигна се до Русия-Украйна. Чий е Крим, дет` се вика. Приятелят ми спомена и "Клането в Буча". Изсмях се безчовечно, а той с хладен тон, който не предвещаваше нищо приятно за края на разговора, ме попита защо се смея. Обясних. Защото след измрелите от Ковид африкански удавници в черни чували, киното на Урсула съвсем го удари през просото. Изкланите в Буча, така и не разбраха, че като лежиш с прерязано гърло на земята и режисьорът обяви почивка, първо чакаш камерата да спре и чак тогава палиш цигарка. Пък това после мина по централните новини, щото монтажът си е еллл майката. И ние го видяхме.
Миг мълчание отсреща и тогава прогърмя вик като от Йерихонските тръби - Каквооооооооо!" Е, за останалото се сещате. Ще горя в Ада, да си го сложа едикъде си и, най-важното, вече е ясно, че без съмнение - Митрофанова ми плаща. Плаща ми, за да си се люлея в двора и някой да ми звънне, та да му разкажа за гафовете по време на снимките в Буча. Тъй като съм добре трениран в хола на дипломатическото жилище на Елеонора, аз запазих олимпийско спокойствие. Споменах, че правителството на Путин най-любезно е помолило за имената на избитите.
- На Путин ли ще му дават имена, бе! - изпръскаха ме слюнки през телефона. Но аз продължих с моя перфиден КГБ-ейски тон.
- А когато всички питахме Урсула защо ползва сенегалски трупове, прибрани по крайбрежието на Неапол, за Ковид-масовка, тя не ни отговори.
- На вас ли ще ви отговаря Урсула, бе!...
Бам! В този миг схванах. През цялото време всъщност само това идва от Брюксел към всички нас.
- Къде са парите от ваксините? - На теб ли ще отговарям, бе!
- Къде са предварително платените изтребителите Ф-16, блок 70? - На теб ли ще отговарям, бе!
- Защо красивата гръцка крадла от Европарламента се издигна в йерархията, след като полицията я залови? - На теб ли ще отговарям, бе!
- Защо след десет години Европрокуратурата не е открила нито един престъпник? - На теб ли ще отговарям, бе!
- Кой ще отговаря за откраднатите вече пари от Зеленски и шайката му? - На теб ли ще отговарям, бе!
- Кой поръча ислямск@та инвазия в Европа? - На теб ли ще отговарям, бе!
И така нататък. Продължете сами.
Свързваме Ада с огъня. Моят си го представям така. Вързал съм Урсула седнала, или който там, върху нагорещен котлон. Аз стоя прав, с чаша изстудено италианско, и я питам любезно усмихнат: "Защо?" Много пъти "Защо!". А тя с онази онази гримаса, когато устните й сочат към долната част на лявото ухо:
- На теб ли ще отговарям, бе!
Чувствам се сякаш аз изгарям. Не тя.