didexs
Active Member
На мен също ми се случва в някои случаи и просто се насилвам (станало ми е като навик). При мен лично, ако си отклоня вниманието с музика, клипчета, филми или каквото и да е друго, дори да е някоя игра, става лошо и ме домързява, казвам си... хайде, после ще продължа с работата, само да догледам филма и то така става, че или ми се доспива (най-вече пък, ако съм хапнал през това време), или започва нещо друго, което ми се иска да гледам. Така правя аз, просто се насилвам да стоя и да си върша работата (бия игнора на всичко друго), защото във всичките ни проекти и като цяло всичко свързано около фирмата, само аз съм човека, който разбира от повечето неща, а ако не го направя, просто няма кой да го стори и всичко остава с частичен застой докато не се захвана отново за работа.
Все пак, метода с насилването не е много препоръчителен, защото така с времето ставаш роб на работата, привикваш с този натиск, което е кофти ако не го правиш с 100% желание. Да не забравяме, че трябва да се плащат сметки, да се храним и всичко друго, а за тези неща са нужни средства. Най-удачното е, ако се живее при мама и тате, съмнявам се повечето сериозни хора, които изкарват парички да живеят с техните но не мога да се съглася, че ги няма такива, които дори над 25 да са с техните. Аз се радвам и съм горд със себе си, че от рано-рано се отделих от семейството си, за да бъда самостоятелен.
Лично препоръчвам, график, който безкомпромисно да се спазва иначе работата не върви, проектите са незавършени и така на татък.
Лично аз не съм си направил пълен график но, каквото и да ми се прави докато работя, гледам да му отделя не повече от половин час, колкото да задоволя нуждата си на глад/желание, към конкретното нещо. Най-често ми се случва за гледане на нещо, филм, клипче и играене на игра.
Все пак, метода с насилването не е много препоръчителен, защото така с времето ставаш роб на работата, привикваш с този натиск, което е кофти ако не го правиш с 100% желание. Да не забравяме, че трябва да се плащат сметки, да се храним и всичко друго, а за тези неща са нужни средства. Най-удачното е, ако се живее при мама и тате, съмнявам се повечето сериозни хора, които изкарват парички да живеят с техните но не мога да се съглася, че ги няма такива, които дори над 25 да са с техните. Аз се радвам и съм горд със себе си, че от рано-рано се отделих от семейството си, за да бъда самостоятелен.
Лично препоръчвам, график, който безкомпромисно да се спазва иначе работата не върви, проектите са незавършени и така на татък.
Лично аз не съм си направил пълен график но, каквото и да ми се прави докато работя, гледам да му отделя не повече от половин час, колкото да задоволя нуждата си на глад/желание, към конкретното нещо. Най-често ми се случва за гледане на нещо, филм, клипче и играене на игра.
Svetliooo
Well-Known Member
Мотивацията е временна, дисциплината е това, което те кара да продължиш, дори когато не ти се прави нещо.
Мотивацията ти е нужна за да започнеш, но няма да си мотивиран всеки ден. Веднъж времето ще е лошо, след това любимия ти отбор ще падне, после пък котката ти ще умре. Не можеш да разчиташ на някаква имагинерна сила да те кара да си вършиш работата всеки ден.
Трябва ти дисциплина, това е нещото, което ще те накара да станеш сутринта и да си свършиш работата.
Мотивацията ти е нужна за да започнеш, но няма да си мотивиран всеки ден. Веднъж времето ще е лошо, след това любимия ти отбор ще падне, после пък котката ти ще умре. Не можеш да разчиташ на някаква имагинерна сила да те кара да си вършиш работата всеки ден.
Трябва ти дисциплина, това е нещото, което ще те накара да станеш сутринта и да си свършиш работата.
tipto
Active Member
Абе финансите не всеки път са определящ фактор, що се отнася до мотивация. Примерно проект в някоя ниша, от която меко казано ми се повдига, бих го зарязал, въпреки факта, че може да се изкрънка от него някой леф и то дори не в дългосрочен аспект.Попринцип зависи от човека. Мене примерно освен финансов стимул друг няма когато се отнася до работа. Няма финанси няма и стимул.
Миленски
Active Member
При мен често се случва защото адски много искам се измъкна от калта, и се мотивирам много... и когато няма резултати падам от много високо и ме боли страшно! Но като ми опре носа отново в дъното и ми минава...
Blinky
Owner
Като цяло мотивацията ти трябва да е свързана с отговори на няколко въпроса, като един от тях трябва да е - ще може ли проекта ми след реализация да просъществува и би ли бил полезен. Може да намериш мотивация в много неща, но най-лесно е когато си в екип, защото всеки един от него може да бъде двигател, да "пръска" оптимизъм и да вижда нещата в перспектива, предавайки ги на останалите.
Няма лошо и да се гледат филми за случаи като твоя. Да се види как хората с малко са почнали, но поради мотивацията си, упоритостта и дисциплината са стигнали там, за където са се били запътили още в началото. Да, повече имат много невероятни истории, които някак трудно възприемаш, че биха се случили в действителност, но е факт, че са и това е достатъчно силно и показно.
Много ми е помагало една дълга и разтоварваща почивка. Ако си в дупка и смяташ, че всяко едно усилия става все по-трудно и невъзможно, то мисля, че едно разпускане преди пак да се върнеш към проекта също би изиграло важна роля към "връщането ти във високоскоростната лента".
За да ти кажем и с точност какво е "лечението" може би ще е добре да разберем защо не си достатъчно мотивиран. В смисъл, дали не виждаш проекта ти успешен, дали имаш някои спънки при завършването му, които ти се изглеждат доста непреодолими, дали си сам и не можеш да се прехвърлиш част от задачите. Но е добре да установиш, защото после ще трябва и да го налагаш...в този ред на мисли, мотивацията ти трябва да е силна не само в началото, но и през целия процес на проекта - от разработването му до лансирането му и дори неговия цялостен житейски път.
Като цяло мотивацията ти трябва да е свързана с отговори на няколко въпроса, като един от тях трябва да е - ще може ли проекта ми след реализация да просъществува и би ли бил полезен. Може да намериш мотивация в много неща, но най-лесно е когато си в екип, защото всеки един от него може да бъде двигател, да "пръска" оптимизъм и да вижда нещата в перспектива, предавайки ги на останалите.
Няма лошо и да се гледат филми за случаи като твоя. Да се види как хората с малко са почнали, но поради мотивацията си, упоритостта и дисциплината са стигнали там, за където са се били запътили още в началото. Да, повече имат много невероятни истории, които някак трудно възприемаш, че биха се случили в действителност, но е факт, че са и това е достатъчно силно и показно.
Много ми е помагало една дълга и разтоварваща почивка. Ако си в дупка и смяташ, че всяко едно усилия става все по-трудно и невъзможно, то мисля, че едно разпускане преди пак да се върнеш към проекта също би изиграло важна роля към "връщането ти във високоскоростната лента".
За да ти кажем и с точност какво е "лечението" може би ще е добре да разберем защо не си достатъчно мотивиран. В смисъл, дали не виждаш проекта ти успешен, дали имаш някои спънки при завършването му, които ти се изглеждат доста непреодолими, дали си сам и не можеш да се прехвърлиш част от задачите. Но е добре да установиш, защото после ще трябва и да го налагаш...в този ред на мисли, мотивацията ти трябва да е силна не само в началото, но и през целия процес на проекта - от разработването му до лансирането му и дори неговия цялостен житейски път.
Може би защото работя сам. Просто в един момент идва в повече и ти писва. Но както предложи ти и други една дълга почивка и всичко си идва на мястото. Като цяло всичко е в главата и всичко зависи от човека.
Лично мен ме мотивират приятелите ми или дори и малките резултати от начинанието ми
плато сирена,mobile application development company,стелажи,почивка в турция
плато сирена,mobile application development company,стелажи,почивка в турция
Последно редактирано:
Zdravko.Kapanov
Active Member
Мотивирам се лесно, защото иначе мога да спя под мостовете след време.
EliaCapaccio
Well-Known Member
Привет,
Мечти и цели. Не забравям какво съм си пожелал. Всичко останало няма значение и е просто един преход, стъпки които да премина.
Също изпитвам неистов страх, че един ден ще бъда забравен. Че няма да оставя нищо. Че ще съм прашинка във Вселената ... каквато съм!