Аз през цялото време обяснявам какви са идеите на организаторите/марксисите, ти пусна лукума, че просто били спонтанни протести за права на работниците, след това неможа да се разбереш мнозинство ли са, ко са и тн.
Аз идеите ги знам.. не е нужно да ми и обясняваш. Къде съм казал нещо за спонтанни протести? Питах та що са били бити, гонени и арестувани преди 1919. Към момента.. само заради идеологията им, която нито е била забраненa нито е била незаконна. Оттам почна да ги сравняваш с педал парадите...
Въпроса е, че няколко бити и арестувани не легитимират последващите им действия - подлоги и маша на чужда сила срещу собствената си страна.
Легимитират със сигурност, особено след като ставаме куче пазач на нацитата...
Какви хора са избити, тези националните предатели, подчинени на Коминтерна?
Предатели според кого? Теб и Ицето ли? Избити са и тези против войните.
16 часа работен ден и робски труд са си лично твои фантазии, тогава всяко предприятие само е определяло тези неща и никой не е бил роб и държан на сила, ти ги изкара концлагери едва ли не. Тези неща са поменени още преди 45г. ма протестите не са спрели, що ли? Дай да видим реформите на каманягите... свобода на протести ли има, независими синдикати ли, профсъюзи ли, или е тотален контрол, насилствена колективизация и нова буржоазия?
Ако зачетеш малко историята ще разбереш дали са мои фантазии. Тоя протест по-горе е именно защото тютюнбосовете са решили да правят картел, с който да поддържат еднакво ниско заплащане. Тоя картел се случва по-късно... ма ти от де да ги знаеш тия работи.
Сдружението на експортьорите и фабрикантите на тютюн е най-голямото монополно обединение в България през първата четвърт на XX век. То функционира в периода 1920–1926 г., като уставът му е приет още през 1919 г.
Организацията възниква с обединяването на тютюневите фабрики в Пловдив и Хасково, а по-късно към нея се присъединяват и предприятия от София, Пазарджик, Асеновград, Кърджали, Дупница и други градове. Основната ѝ цел е да наложи ниски изкупни цени на суровия тютюн и да поддържа ниско заплащане на работниците.
С цел ограничаване влиянието на Тютюнобачкаторския съюз е създадена контролирана от работодателите Независима тютюноработническа организация, в която членството е задължително. През май и август 1922 г. сдружението прекратява трудовите договори на стачкуващите тютюноработници.
Не разбрахме, психично болни ли са или?
Педалите и тия дето ги сравняват с бачкатори - да.
Виж за кой гласуват и ще разбереш кой им плаща, нали това плащане има някаква цел. Не са просто изкарани на показност, промиват се деца в училища и университети, налагат се нови норми в езика, преразглеждане на половете и куп други простотии. Когато налагаш нещо политически, културно, в образованието, в правото и тн. това е идеология, а не некви си психично болни.
Неем намерение да гледам за кой гласуват педалите.
В БГ левите явно са против:
Парламентът забрани в сряда с голямо мнозинство т.нар. "пропаганда" на "нетрадиционна сексуална ориентация" сред деца. Това стана с поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, внесена от "Възраждане" и подкрепена от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и всички 16 независими...
www.svobodnaevropa.bg
На луд ли се правиш, те сами си казват, че се борят срещу капитализма и буржоазията, не искали класи ма после забраили!?
Не.
Ти се опитваш да го представиш, че едва ли не работодателите са робовладелци, а работниците са им собственост... тотал щета. Както казах исканията са легитимни, а в доста случаи след стачките се постигат промени. Товата тепърва се е заформяла индустриализацията, бачкаторско общество и тн. нормално нещата да не са идеални но това не е основание да сменяш системата, да водиш класова борба, да прокарваш марксистка идеология.
Дадох пример как един е бил шамарен. Преди дни мернах статия за чорбаджия, който се възползвал от млада работничка (дете). Ако за теб тва са нормални взаимотношения работодател - работник... не мое да ти помогнем.
Ето ти малко четиво, минал съм го през ИИ да го обобщи...
Все по-голяма част от хората са превърнати в наемни работници, без реален контрол върху труда и живота си. Около 224 хиляди души в България вече живеят единствено от надница – във фабрики, работилници, търговията и в чифлиците като безземелни или селски работници. Това не са хора, които работят за собствените си нужди, а произвеждат за пазара, за печалбата на други, докато самите те получават само толкова, колкото да преживяват.
Работи се по 12, 14,
дори 16 часа на ден, често и нощем, а надницата е между 30 стотинки и най-много 2 лева като тази заплата реално не заплаща целия труд. Тя покрива само няколко часа от работния ден – два, три, най-много шест. Останалите часове човек работи без възнаграждение, а именно от този „безплатен труд“ идва печалбата на фабриканта, на собственика на работилницата или на чифликчията. Така трудът става обществен - много хора заедно произвеждат - но ползата от него остава частна и се струпва в ръцете на малцина.
Паралелно с това дребните занаятчии, търговци и земеделци постепенно изчезват. Занаятите отпадат, малките дюкяни затварят, а майсторите, които някога са работили за себе си, се превръщат в надничари в големи работилници. В селото процесът е още по-драматичен. След Освобождението всичко започва да изисква пари – данъци, покупки, разходи – а земеделецът няма откъде да ги вземе, освен от това, което изкарва от земята. При ниски цени на житото и примитивни оръдия на труда той не може да покрие разноските си и е принуден да взема заеми. Така земята се залага в земеделски каси и при лихвари, докато накрая остава „негова“ само по име. Все повече земя минава в ръцете на богаташи, а мнозинството селяни се превръщат в безземелни или наемни работници. Данъчната тежест допълнително ускорява този процес.
В резултат се оформя ясно разделение: малцина притежават фабриките, машините, земята и търговията, а мнозинството е принудено да продава труда си при каквито условия му бъдат наложени. Това води не само до бедност, но и до болести, злополуки, осакатявания, периодични кризи, при които фабрики затварят и хората остават гладни, както и до социални разпади.
Изходът, който се предлага, не е в отделни договорки между работници и работодатели, а в законови промени, наложени чрез организирана работническа сила. Ясно трудово законодателство – ограничаване на работния ден, забрана или строго ограничаване на нощния труд, особено за деца и младежи, и защита на работниците при злополуки чрез задължително застраховане. Към това се добавя борба за запазване и разширяване на политическите права – право на глас, свобода на печата и събранията – защото без тях работниците не могат да влияят върху законите. Данъчната система трябва да бъде променена така, че тежестта да пада върху доходите и имотите, а не върху най-необходимите стоки, и да се ограничи натрупването на богатства чрез наследства. Всичко това е представено като необходима стъпка, за да се спре задлъжняването, обезземляването и експлоатацията и да се даде на работещите възможност да живеят и действат по-човешки.