От: Въпрос за откраднати пари от e-банкиране
Останах с впечатление, че има хора, които си мислят, че банката носи някаква отговорност в случаите когато трето лице (крадец) е наредило банков превод. Което е абсурдно. Отговорността се носи от третото лице (крадеца), а не от банката! Който върши престъплението той е виновен.
Обвинявате ли продавача на ножове за това, че негов клиент е извършил престъпление с нож?
Банката би могла например да анулира превода (предполагам, че технически е възможно, ако парите не са изтеглени от сметката на получателя), ако титуляра на банковата сметка (жертвата на кражбата) пожелае това. Съдействието на банката за решаване на проблема не е признание за вина.
Според мен най-удобния (за клиента) начин да се работи с онлайн банкиране е чрез ТАН кодове (това са кодове, написани на хартия, които се въвеждат при извършване на транзакции). ТАН кодовете не струват нищо (клиента не плаща за токен устройство, за електронен подпис, няма нужда да ползва телефона си (да чака SMS)). За да се извърши някакво неправомерно прехвърляне на пари трябва списъкът с кодовете да се открадне физически (листа хартия да се открадне) и да се открадне също така името и паролата на клиента. Което би могло да е малко по-трудно или точно толкова трудно колкото краденето на телефона (в случай на кодове пращани със SMS), краденето на токен устройството и краденето на електронния подпис (защото листа с ТАН кодове може да се скрие по-добре от телефона, носителя на електронния подпис и токен устройството - тези технически средства са големи и възможностите да се скрият са по-малко).