Еврофондове - субсидии..

От: Еврофондове - субсидии..

Трябва май повече четене за свобдна тръговия и най-вече търговската политика - мита, тарифни ограничения и нетарифни ограничение. Субсидиите просто изкряват пазара и става много интересно, нека да паднат субсидиите и икономиката да се пренастрой сама спрямо външните контргенти, демек да се специлиализираме. Само специализацията води до по-вече продукти и по-добър стандарт.

В момента е мешана скара в ЕС!
 
От: Еврофондове - субсидии..

Твърдо се противопоставям да се задължават производителите да спазват стандарти от типа на БДС. В момента този стандарт не е задължителен, а и много хора не го одобряват. Идеята, че може да се направи стандарт, който да се одобрява от всички хора, е утопия. По-добре да няма стандарт и хората сами да решават.
Аз пък го одобрявам и си купувам месни продукти и кисело мляко по стандарт. Съгласен съм, че стандартите не трябва да са задължителни. Всеки трябва да има право да яде лайна ако иска, както и правят повечето хора. Вкусът не ти харесва, защото си свикнал да ядеш синтетика и боклуци години наред, а към хранителните предпочитания се привиква и се отвиква трудно. Данон са може би най-големите боклуци, които могат да бъдат намерени на пазара. Конкуренция са им само "киселите млека" от по 20-30 стотинки кофичката. Единствените добри продукти на Данон са тези по БДС, но пък цената им е твърде висока и не си струва да се купуват. Има по-евтини и вкусни кисели млека на по-ниска цена по БДС. Богатица примерно.

Относно субсидиите и свободния европейски пазар съм на мнение, че трябва да бъде ограничен с квоти вносът на субсидирани стоки. Който иска свободна и обща икономическа зона да произвежда само със собствени пари и на собствен риск. Всичко друго е абсурд, който закопава държави като нашата.
 
От: Еврофондове - субсидии..

Разбира се, че няма как да се забрани човешката глупост със закон.

Относно митата имам особено мнение. Даже и някой да се опитва да прави дъмпинг (да изнася субсидирана продукция), това в крайна сметка може да излезе изгодно за потребителите на държавата, където се внася стоката - така данъкоплатците на чуждата държава финансират част от разходите им за тези стоки.

Има интересни икономически теории, където нещата са обърнати - изгодата е за този, който внася, а не за този, който изнася реални продукти и услуги.

Въпреки, че от маркоикономическа гледна точка нещата са по-сложни. Доколкото аз разбирам от микро/марко-икономика, е добре да има баланс - колкото се внася, толкова и да се изнася. Иначе стават едни интересни неща с валутните курсове, особено ако има валутен борд...
 
От: Еврофондове - субсидии..

Проблемът се решава като се премахнат нелегалните регулации от страна на частния сектор (наричани картелни споразумения и други начини), а не като се добавят легални регулации от страна на държавата (чрез протекционизъм, въвеждане на задължителни стандарти* и т.н.).

Твърдо се противопоставям да се задължават производителите да спазват стандарти от типа на БДС. В момента този стандарт не е задължителен, а и много хора не го одобряват. Идеята, че може да се направи стандарт, който да се одобрява от всички хора, е утопия. По-добре да няма стандарт и хората сами да решават. Достатъчно е на етикетите да е написано какво се съдържа и да има предупреждения, ако се съдържат опасни вещества.

Иначе е добре да съществуват стандарти - някои хора биха избрали да се ориентират в избора на продукти като гледат кои отговарят на БДС или друг стандарт (издаден примерно от частна организация - защото нямат доверие на държавата). Но не трябва стандартите да се налагат като задължителни от държавата.


аз ти казвам, че в момента бг производителите не са конкурентноспособни на другите
ти ми говориш за незадължителни стандарти

в момента сме аматьори срещу професионалисти
на вторите се дават същите/по-големи помощи - така направено, първите никога няма да успят да се преборят с вторите...

това е все едно да отвориш магазинче в квартала където са Била, Лидл, и кауфланд ?

Субсидиите просто изкряват пазара и става много интересно, нека да паднат субсидиите и икономиката да се пренастрой сама спрямо външните контргенти, демек да се специлиализираме. Само специализацията води до по-вече продукти и по-добър стандарт.
В момента е мешана скара в ЕС!

А баш!
 
От: Еврофондове - субсидии..

Хепи, нещото което ти е чудно се нарична платежен баланс, който се финансира чрез резерви :) инак казано дефицита по търговия се олицетворява в ПЧИ или портфейлни инвестиции и така го балансираме платежни баланс.

Няма нищо по хубаво от свободната търговия, но за жалост още не е дошъл момента, въпреки факта че за последните 50 години адски много се работи по тази линия и не случайно над 15 пъти от тогава са нараснали обемите на търговия.

Идеята е че щом има неефективни производства и не могат да издържат на външна намеса те просто се преструктурират. Нали не мислите, че ако в БГ цената на зем. стоки стане прекалено висока, заради оскъдността на ресурсите, няма да има наши производители ли?! Цената дава сигнал както на потребителите така и на производителите. Винаги тези които са по конк.спобони взимат всичко за сметка на скъпото местно производство. Шанса е един ефективност и ефективност. Няма как една БГ се сравняваме с една Холандия или Германия в земеделски план, като самата производителност на труд е по ниска тук от колкото там, добивите и те са различни в тяхна полза - ако приспаднем ефекта на субсидиите, то пак ще сме на зад за тези години на преход си унищожихме сел. стопанство. Добре че има надежда и то в частниците в момента всичко се укропнява и обработва, един от най-големите АДСИЦи в БГ имат над 160к декара обработваеми площи лека по лека след 10-15 години и ние ще сме конкурентноспосбни - силата е в обединението и вертикалните интеграции в БГ това е приложимо!
 
От: Еврофондове - субсидии..

аз ти казвам, че в момента бг производителите не са конкурентноспособни на другите
ти ми говориш за незадължителни стандарти

в момента сме аматьори срещу професионалисти
на вторите се дават същите/по-големи помощи - така направено, първите никога няма да успят да се преборят с вторите...

Считам, че така е справедливо - тези, които не са ефективни е редно да бъдат бедни. Това трябва да ги мотивира да си повишат ефективността като въвеждат съвременни технологии, организират се правилно, образоват се и т.н.

Ако държавата създаде по-малко лоши условия за правене на бизнес (като намали законодателните пречки, които създава), тогава тези процеси ще се случват малко по-бързо.

При една отворена икономика и не твърде лоши условия за правене на бизнес, би трябвало с времето доходите на гражданите от ЕС да продължат да се доближават - тези от по-бедните райони да станат по-малко бедни (но без богатите да обедняват).

Тези процеси отнемат време! Нужно е хората да се образоват, да се научат как да работят ефективно. Това не става за един ден.

Ти например колко време си учил за да придобиеш тези знания и умения? Не си ги научил за един ден или за една година, нали?

това е все едно да отвориш магазинче в квартала където са Била, Лидл, и кауфланд ?

Магазинчето има шанс да оцелее само ако е на такова място, че на хората да им е по-удобно от там да пазаруват (въпреки високите му цени) или ако големите вериги надуват много цените. В противен случай магазинчето ще фалира и това е хубаво. Който не е ефективен - няма място на пазара.
 
От: Еврофондове - субсидии..

Във връзка с темата, на първо място трябва да си изясниш точно какво искаш да правиш и оттам вече да тръгнеш. Като цяло от гледна точка на така мечтаните европейски пари имаш два основни варианта - едното е да се бориш за директни субсидии, а другото е да се възползваш от грантовите схеми като участваш с проект по Програма за развитие на селските райони. На страницата на фонд земедели можеш да откриеш доста информация за възможностите.
 
От: Еврофондове - субсидии..

По последната информация , с която разполагах, до края на годината се очакваше да отвори мярка 112 по Програма за развитие на селските райони - Създаване на стопанства на млади фермери. Ще се финансират лица на възраст от 18 до 40 г.
 
От: Еврофондове - субсидии..

Бюджетът по мярката ще е около 20 млб.евро като е нужно вече да сте регистрирани като земеделски производител и по време на мониторинга от 5 години да достигнете увеличение на стопанството с 4,5 икон.единици.
 
От: Еврофондове - субсидии..

По мои наблюдения схемата с евросубсидиите в България е удобна за хора с пари които целят да спечелят още пари.
Условията по кандидатстването, както и целият период на мониторинг и на проверки:
1. Проверка на проект на областно ниво
2. Проверка на ниво Европейско финансиране
3. Одобрение (или отказ) и предписания за пропуски в проекта (по-точно в документацията)
4. Комисия по избор на проекти на годината насрочват няколко , за които не знаеш нищо преди да излезе на сайта вече насрочена. Демек ако не през пролетта, то през лятото или есента. Но ако се занимаваш с растениевъдство там се изисква да спазваш точно агро-мероприятията и в срок. Не може да изореш през лятото и да сееш през зимата или когато ти одобрят проекта. По този начин можеш да изтървеш цяла стопанска година, а даже и две в бюрократичната мелница. В следния момент като се огледаш-то пазара е вече друг, конюнктурата различна, край теб някой от Анадола с пачките вече насял 200-300 декара с лавандула, вишни, малини или каквото там е направил. Работната ръка вече не е съвсем лесна за наемане. Надницата в началото я смятахме 10-12 лева, ама за тези пари сега никой не излиза на полето. Въобще каква я мислехме, а тя каква стана! И това е най-малкото, колкото и да се вижда черно описано. Според един от законите на Мърфи ако има дори и най-малка вероятност една работа да се провали, бъди сигурен че ще се провали 100%.
Нямам за цел да разубеждавам никого, но:
Първо- земеделие по телефона от града не се върти!
Второ- не си ли израсъл с мотиката в ръка-не се хващай изобщо!
Трето - с наемна ръка не се прави дребното селско стопанство. То става като се занимават целите фамилии с това. Другото е само създаване на работни места. Ако имаш пари за надници да издържиш една година до реколта, след това не се знае кога ще ти платят продукцията.......А в трайните насаждения имаш няколко години само разходи........А стига за сега, че ме втресе .....
 
От: Еврофондове - субсидии..

Лично аз не мисля, че някой може да печели от директните евросубсидии. А относно печеленото чрез проекти също не мога да кажа,че се забогатява особено, освен ако не са проетки за стотици хиляди и с големи маржове в офертите. Относно проекти в земеделието като цяло европейското финансиране като цяло е създадено с цел помощ на някой ,който наиситна реално възнамерява да реализира идеята си , а не за хора , които просто са чули за наличието на едни пари и дай да ги усвоим. Относно проблема с оценяването на проекта във времето , за да се избегне проблеми се задава голяма времетраеност на проекта, за да може ако ти го одобрят през зимата, а ти имаш зададени дейности , които са възможно само лятото , да имаш възможност да ги изчакаш . Така че задаването на повече месеци при реализиране на всяка дейност от проекта е основна част за доброто изпълнение проекта. Основният проблем при европейското финансиране е,че то наистина малко или много си е създадено за хора със средства. Ако желаеш да закупиш нови машини за земята ти и те струват около 100 хил примерно, за да започнеш изпълнението на проекта ти е нужна банкова гаранция на 110 процента от аванса или поръчители и т.н. което ства сложно ...а и да ползваш кредит - в България е леко несигурно и затова машината буксува...
 
От: Еврофондове - субсидии..

По-близо до треньора- по-често в отбора.
Иначе казано, без гаранции за успех на проекта, лобиране и т.н. не се хващай на хорото! На което единствените печеливши са фирмите изработващи проектите за което си вземат процента. Демек най-добре са тези които са по веригата между бенефициента и фонда. Печалба може да имаш ако наистина имаш нужда от оборудване или машини които така или иначе си решил да купуваш- спестяваш си добър процент чрез еврофондовете. А по въпроса за дребния стопанин който смята да стане по-голям просто нема такъв филм.
 
От: Еврофондове - субсидии..

Сега вече разбирам по-добре интереса на M.Velikova към темата. Докато четях мненията и все ме човъркаше отвътре скритото послание: първо си намисли какво ще правиш, пък после ако ти трябва специалист се обръщай смело към него (или направо на лични към нея). Лошо нема!
http://www.predpriemach.com/showthread.php?t=46622
Все пак и форумът се казва Предприемач, нали?!
На лов за бенефициенти.
Белким пусне нещо!
 
От: Еврофондове - субсидии..

Нормално е да изразявам мнение по тема , от която разбирам и имам интерес ... щеше да е странно да пишех в част, от която нищо не разбирам..
 
От: Еврофондове - субсидии..

Ако позволите да Ви дам некой съвет относно намеренията Ви да плувате в евросубсидии:
1. Грешна постановка в лутането при избора на сорта или вида насаждения (орехи,круши, лавандула). Редно е ако сте закупили или наели земя да се направи почвен анализ. Точно и ясно той ще Ви насочи към допустимите растения които могат да растат на нея.
2. Ако се налага да чакате няколко години до реколта, то не значи че през тези години не трябва да се обработва земята. А в междуредията може да се засява и втора култура. Тя ще избива поне годишните разходи до плододаването на основната култура.
3. Ако не живеете на село направете една проста сметка колко пъти ще се налага да пътувате до плантацията? Всяка градина иска да се извършват агро-технически мероприятия понякога и над 20 различни годишно.
4. Не търсете съвети от предприемачите а от институтите по земеделие. Те са все още в час със случващото се в родното земеделие и при желание могат да Ви помогнат. Особено ако им възложите да Ви произведат посадъчния материал.
5. По мое скромно мнение най-рентабилни са ягодоплодните насаждения. Най-важното е че не чакаш дълго до първата реколта. Няма нужда от дълбока оран като при дърветата. Пазарът е гарантиран като има и спадове в изкупните цени, но също така има и години на добри цени. Най-важното е да се сеят суперелитни посадъчни материали, да се извършват всички агротехн. мероприятия в точните срокове, и тогава успехът е сигурен. Естествено може да има и някоя "нулева" година, но няма 100 % сигурност в нищо.



1001. Ако на село може да се развива дребното земеделие защо тогава семейства които са израсли с мотика в ръка отиват и работят за минимална заплата в града? Или те са по-глупави и не са чували за евросубсидиите?
 
От: Еврофондове - субсидии..

Здравейте- през 2005.г. бях регистриран като земеделски производител с 4-овцета за 3-месеца и се отписах. Имам ли право сега да кандидатствам по някаква програма като земеделски производител със земеделски земи.
 
От: Еврофондове - субсидии..

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Приемен ден – вторник от 13:00 до 17:00 часа


Ако планирате да кандидатствате,обадете се на телефони 02/ 81 87 222 и
02/ 81 87 272. Там ще получите информация за условията, необходимите документи, крайните срокове и др.

Кандидатите по общинските мерки могат да задават въпроси на електронния адрес [email protected].
Кандидатите по частните мерки ще получат информация на електронен адрес [email protected].

Ако имате одобрен проект и сте кандидат по общинска мярка, обадете се на телефон 02/ 8187 600 или пишете на [email protected]. За частните мерки работи телефон 02/ 8187 399 и електронен адрес [email protected].

Ако имате одобрен проект по мерките 4.1 и 431-1: „Прилагане на стратегии за местно развитие”и „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие”, обадете се на телефони 02/ 8187 217 и 02 8187 237. Електронният адрес е[email protected].

Можете да задавате въпроси и по електронен път. За общинските мерки пишете на електронен адрес [email protected].
За кандидатстване по частните мерки пишете на [email protected], а при вече одобрен проект - [email protected].

Информация ще получите и в областните дирекции на ДФ „Земеделие” и териториалните офиси на Националната служба за съвети в земеделието.
 
От: Еврофондове - субсидии..

Аз също имам въпрос.Разполагам с около 70 декара земя и имам намерение да се занимавам с зърно-производство (пшеница),заслужава ли си с такъв парцел да започвам изобщо като имам намерение да се развивам след това?Предварително ви благодаря за информацията !
 
От: Еврофондове - субсидии..

Аз също имам въпрос.Разполагам с около 70 декара земя и имам намерение да се занимавам с зърно-производство (пшеница),заслужава ли си с такъв парцел да започвам изобщо като имам намерение да се развивам след това?Предварително ви благодаря за информацията !

Зърнопроизводството в България е на много добро ниво. То обаче се постига с големи инвестиции. Само един голям трактор ако вземем струва няколко стотин хиляди лева. Всяко малко стопанство е нерентабилно в тази сфера, понеже голямото харчи от предсеитбената подготовка до жътвата 4.5-5 литра нафта на декар. Какъвто нисък разход не можеш да достигнеш със старата техника. Ако има работна ръка в близост до Вас бихте могли да засеете трайни насаждения от които 15-20 години да се изхранвате. Малинопроизводство, ако е подходящ района- праскови, круши за директна консумация и т.н. Има различни сортове праскови- ранни, средно ранни, до късни така че ако насеете 20-30 декара с тях ще изкарвате цяло лято свежи плодове на пазара. Казано накратко всичко друго, но не и зърнопроизводство. Люцерина или тревни смески също са вариант за сеене. Темата не може да се изчерпи с няколко изречения. Основно трябва да се направят проби за свойствата на почвата и тогава да се вземе решение какво и колко да сеете.
 

Горе