Как хората губят човечност като забогатяват

За съжаление българите сме такива, че хейтим тези, които имат повече от нас, а как са го постигнали това не се гледа.
Онзи ден слушах един подкаст и пича говореше точно на тази тема. Обясняваше как хората винаги смятат богатите за лоши хора. Идеята ми е че това не е само при нас, има го навсякъде.
 
Парите не развалят човек. Просто засилват това, което вече са. Ако си тъпанар ще си още по-голям тъпанар. Ако си пич, ще си още по-голям пич.

Другото са оправдания...
 
Когато един човек израстне в кариерата си, неминуему се възгродява, малцина се тези, които успяват да преодолеят тази съблазън. С напредъка на финансовите постъпления, има напредък и към на надменност и там се закачаме на кукичката - почваме да се мислиме за голямата работа и че всичко ни е ясно, но реално е точно обратното.
Имате ли наблюдения по този въпрос
Добър въпрос, хареса ми.

Според мен т.нар. възгордяване се получава когато някой, който не е имал нищо цял живот и е дълбоко комплексиран — получава бърз мангиз, идват му пари отникъде, и решава да се отдаде на харчлък, като е достатъчно арогантен да мисли, че Вселената му е длъжна да му снася още, понеже е нямал цял живот.

Оттук идва и грешката. Вселената връща само толкова, колкото ние пращаме. Когато спрем да пращаме, или почнем да пращаме негативна енергия като например арогантност, ще получим същото.
 
Добър въпрос, хареса ми.

Според мен т.нар. възгордяване се получава когато някой, който не е имал нищо цял живот и е дълбоко комплексиран — получава бърз мангиз, идват му пари отникъде, и решава да се отдаде на харчлък, като е достатъчно арогантен да мисли, че Вселената му е длъжна да му снася още, понеже е нямал цял живот.

Оттук идва и грешката. Вселената връща само толкова, колкото ние пращаме. Когато спрем да пращаме, или почнем да пращаме негативна енергия като например арогантност, ще получим същото.
Груба греда ми се струва, че си си за оплакване, това е безспорен факт:)
 
Онзи ден слушах един подкаст и пича говореше точно на тази тема. Обясняваше как хората винаги смятат богатите за лоши хора. Идеята ми е че това не е само при нас, има го навсякъде.
Е ти още слушай подкастове и после се прави на лонг търм предприемач, общо взето прохождащо кутренце:)
 
да си останеш човечен, дори когато си на върха е мерило за твоите душевност и интелект

...Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца — своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;
 
А бре, Валдес ти 83 ли си? Мислех, че си поне колкото мен дърт... По въпроса ... ако си станал шеф драпайки, газейки наред по пътя, на всяка цена въпреки всичко... и си изкарал 2-30 милиона междувременно... тога ва, да оставаш си свиня, нищо, че кифлите ти викат мечо.
Ако обаче си станал шеф, защото си лидер и си успял да вдъхновиш хората да работят за теб (и да продават времето и труда си за теб), тогава може и да се научиш да гледаш на хората, като на хора независимо от социалния им статус. Ако те мързи да ме четеш по - накратко Нанди го е написала... (става и има такива - богати, успешни, щастливи, здрави и умни хора, които са запазили и човещината, доброто и помнят, че и те все още серат... )
 
Последно редактирано:
Не е само до човека, който е забогатял, а зависи и от другите около него. Може много познати да не го зачитат за човек, но като се опаричи да почнат да му се правят на най-големите приятели. Той почва да ги избягва като ги вижда какви са, а те после - този много се е надул.
 

Горе