Ти може да поставяш много неща на масата и ще ти трябва бая голяма маса, безкрайно много време за дискусии и безкрайна търпеливост на всички да слушат. Първо, хората нямат време за нищо такова, и после малко мислят като теб. Не, че знам какво мислиш, но повечето електорат не иска каквото иска някой някъде в един интернет форум. Статуквото е средно претеглено решение на общия интерес в момента а масово хората не обичат промени и изненади. Предпочитат сигурност.
Гледаш на политиката като на вид бизнес, но такъв от най-тривиалния вид. Например като кажем пазарна икономика, то веднага се казва нещо от вида "има конкуренция, цените падат, качеството се вдига". Да обаче, на практика не става точно така, а горе долу така "конкуренцията убива конкуренцията, появява се монополист, той печели яко, той си пише закони (чрез подкупи), накрая си вдига цените, при това колкото си иска". Например САЩ много добре знаят последното и за да не си унищожат икономиката имат едни от най-яките анти-монополни закони в света. Говорим за нормалния вид производствен бизнес, докато при ИТ като някакво ново явление нещата стоят различно. Отначало следвайки анти-монополните си правила те успешно успешно унищожават телекомуникационното си производство - днес легендарната с научно техническите си постижения Bell Labs е собственост на Nokia! Затова след този отдавнашен гаф си затварят яко очите, като допускат дъмпинг и поява на монополи, като Apple, Google, Microsoft, Amazon.
В случая като кажеш хората, то имаш предвид "избирателите", а истината е, че в едно "демократично" общество като днешното от тях нищо не зависи. За една партия са важни не хората които я избират, а тези които оформят правилата на политиката във въпросната. Това е
задължителна първа стъпка. Когато създадеш правилата, които на теб ти харесва и считаш за добри, тогава вече партията трябва
да се пласира по съвсем различен начин от това да представяш застъпваните в нея идеи пред простолюдието. Пред избирателите ти трябва да изглеждаш добронамерен и компетентен - само толкова!!!
Ще завърша като дам пример с Бареков, Марешки, а защо не и царя. Първите двама идеално покриват въпросните критерии "изглеждаш добронамерен и компетентен", но партиите които създадоха бяха пълна скръб. И нормално е, защото те от това не разбират, измислят си те правила както си искат, а накрая слагат хора, които или нищо не могат (Марешки) или пък искат нещо съвсем друго от целите на партията (Бареков).
Синтезирано казана създаването на качествена партия не означава, че тя с това си качество ще спечели сърцата на избирателите. Това е съвсем друга отделна тема. И не аз трябва да правя всичко, защото аз не съм компетентен във всичко. Трябва да се прави от много хора (всеки компетентен в своята част, която разисква), като очевидните главни принципи да съвпадат.