Голям смях е тук.
Далеч си много от това, което казваш. До технологиите, явно не си карал москвич.
Ясно се виждаше кой как се развива от едната страна не Берлинската стена и от другата. От едната Мерцедес от другата Запорожец.
За култура....еми там са меките на цивилизациите - Италия, Испания, Франция, Великобритания. Има много други народи, и Русия ... като цяло и на теб ли трябва да ти се обяснява, че е Киевска рус?
Киевска Рус и Русия – различни държави с различна история
Много хора все още бъркат средновековната държава Рус (или Киевска Рус) със съвременната Русия, но това са различни исторически явления – както по време, така и по политическа и културна същност.
Рус (наричана още Киевска Рус или Рутения) е името на древната източнославянска държава, основана през IX век с център в Киев от династията на Рюриковичите – владетели със скандинавски (варяжки) произход. Игор и Олга – известни в старонорвежките източници като Ingvarr и Helga – са сред първите нейни управници.
Държавата на Рус е била едно от най-значимите и развити политически образувания в средновековна Европа – християнизирана, грамотна и богата на международна търговия, свързваща Скандинавия и Византия.
Ключов момент в нейната история е покръстването на Рус през 988 г., извършено по византийски обряд, но чрез посредничеството на България. По това време България вече е разпространила славянската писменост, старобългарския език и християнската книжовна традиция, които Киев приема като свои.
Първите книги и богослужения в Киевската държава са били на старобългарски (църковнославянски) език, а кирилицата, с която те са записани, произхожда от Преславската книжовна школа. Така именно българската култура и духовност поставят основата на писмеността, религията и образованието в ранна Рус. В днешна Украйна са известни поне пет публични паметника/композиции на светите братя Кирил и Методий.
Около 1100 г. Киев е един от най-големите и най-богати градове на континента – важен културен, религиозен и търговски център, сравним по значение с Париж и Константинопол.
Москва, напротив, не съществува до 1147 г. – повече от два века след възникването на Киев. Нейният основател Юрий Долгорукий, син на великия княз Владимир Мономах, е потомък на киевските владетели и е погребан именно в Киев. В началото Москва е малко укрепено селище на североизток – част от земите на Киевска Рус, но с второстепенно значение.
През XIII век Киевска Рус е унищожена от нашествието на монголите. Южните ѝ земи (днешна Украйна и Беларус) попадат под властта на Великото литовско княжество и по-късно на Полско-литовската държава, докато североизточните области се оформят в княжеството Московия (Мuscovy).
Московия съществува като отделна държава и повече от два века (около 1240–1480 г.) се намира под върховенството на Златната орда, плащайки данък и получавайки мандат за управление („ярлик“) от хановете. Това влияние оставя траен отпечатък върху политическата ѝ култура и управленска структура.
През XV–XVI век Московия постепенно се освобождава от татарското влияние и започва да разширява владенията си. През 1721 г. Петър I официално приема названието „Руска империя“ (Российская империя), целейки да създаде връзка с някогашната Киевска Рус и да укрепи претенцията си за приемственост. Тази промяна е политически акт на символично наследяване, а не реална историческа приемственост.
Историческите факти показват, че между Киевска Рус и съвременна Русия има династична, но не и пряка политическа, културна или институционална връзка. Москва възниква късно, като периферно владение на киевската династия, и дълго време се развива в различна среда – под силно степно и ориентално влияние.
Киев остава първоначалният център и люлка на източнославянската цивилизация, а традициите на Киевска Рус – писмеността, християнството и книжовността – произлизат в голяма степен от българската културна и духовна среда.
Без този български принос, източнославянският свят би изглеждал съвсем различно.
Истината е една:
Киев е люлката на Рус, България е нейният духовен извор, а съвременна Русия – само по-късен наследник на името, не на самата цивилизация.
Присвояването на историята не те прави древен – то само разкрива колко много ти липсва собствена.
И тия са примати идващи от другите
