Ценообразуване на умствения труд

Jordan Enev

Active Member
Здравейте,
днес се сблъсках със следния въпрос: По какъв начин да се заплаща умствения труд?
Имаме следния пример:
Сферата, в която работите изисква основно полагане на умствен, а не на физически труд. Задачата ни е да изградим бизнес модел, който начертава план как да подходим пускайки нов продукт на пазара. Срок на проекта 2 месеца, след което сме длъжни да го предоставим на работодател в завършен вид или до достигнатия етап. През тези 2 месеца ние разработваме този бизнес модел, благодарение на нашите знания, умения- всъщност полагаме основно умствен труд и от части физически. Възможни са 2 изхода след старта:

  • приключване на проекта, като под това се разбира пълно създаване на бизнес модел
  • достигане на етап от проекта- незавършен проект
При двата изхода, индивидът започнал проекта се е трудил и полагал труд.
Ако ние сме този индивид, как бихме искали да се оцени нашия положен умствен труд за времето, което сме отделили. При положение, ако сме завършили бизнес модела- няма гаранция за успешно реализиране на новия продукт.(Нека имаме в предвид, че дори е и възможна загуба на средства и време, при изпълнение на бизнес модела)

И стигнахме до въпроса: По какъв начин да се заплаща умствения труд?
Разсъждавайки върху проблема стигам до няколко решения, които от една страна удовлетворяват работника, а от друга ощетяват работодаля, т.е. връзката е обратнопропорционална. Искам да стигна до такова решение, че и двата субекта да са удовлетворени и връзката да е права.

Благодаря предварително на всеки един, взел отношение по поставения проблем. Благодаря още веднъж.
Поздрави,
Йордан!
 
класическото решение е който поема риск на него трябва бъде платено... все пак инвестира пари и може и да не спечели нищо, на всички останали задължително ще им бъде платено толкова колкото е договорено предварително независимо от крайния резултат...

разбира се има вариянт да се даде процент от проекта на изпълняващите но съобразено с поемането на риск и заплащането, но обикновено такъв вариянт хора които са си извоювали статус на изключително успешни в областа си...
 
От: Re: Ценообразуване на умствения труд

класическото решение е който поема риск на него трябва бъде платено... все пак инвестира пари и може и да не спечели нищо, на всички останали задължително ще им бъде платено толкова колкото е договорено предварително независимо от крайния резултат...

разбира се има вариянт да се даде процент от проекта на изпълняващите но съобразено с поемането на риск и заплащането, но обикновено такъв вариянт хора които са си извоювали статус на изключително успешни в областа си...

Благодаря ти за компетентното мнение, но пак обратната връзка се запазва. Това, което предлагаш с процента съм го разглеждал, като процент от получен резултат. Но този резултат може да има отрицателни стойности и в такъв случай, положения умствен труд не се заплаща. Идеята е да се стигне до решение, което максимално удовлетворява двете страни.
 
От: Ценообразуване на умствения труд

Ами решението е работодателя плаща. Без значение какъв е резултата, работодателя трябва да заплати на хората положения труд. Дори и проекта да не е успешен. Той си е избрал кого да наеме, следователно се предполага, че е избрал компетентни хора. Той си поема всички евентуални рискове. При всяко друго положение, извършващите работата губят. Може да се разгледа и друг вариант, който представлява това: работодателя заплаща 50% от договорената сума или някакъв друг процент, но не по-малко от 50%, а след приключване на проекта, ако е успешен се дават и останалите проценти от договорената сума :) Но тук пак има вероятност тези, които са били наети, да не си получат всичките пари, което пак не ги устройва, но и зависи каква е крайната цена.

И все пак крайния рисконосител е работодателя, следователно той си поема последиците от използването на вашият проект, а вие трябва да получите възнаграждението си задължително, без значение от крайния резултат.

Това е според мен :)
 
От: Ценообразуване на умствения труд

Ощетяването идва от това, че не винаги проектите са успешни.
Има два модела на отношение между двете страни:
1. Работник и работодател - работника е нает да свърши някаква задаче или работи при работодателя на заплата. В този случай на работника се заплаща ТРУДА му. Примерно на час/ден/седмица/месец в зависимост от нивото на уменията му и производителността. Примерно ако може да чисти ще взема 300 лева ма несец, ако може да осчетоводява документи - 1300 лева (цифрите са примерни)
2. Инвеститори - и двамата тука са инвеститори, единия инвестира с пари, другия с труд. Тука като проценти всичко много зависи от договорката между двамата. Правят си едно ООД, стават съдружници 50/50 и т.н. Специално този подход е неизгоден за един от двамата в зависимост от успеваемостта на проекта. Ако е успешен, инвеститора ще загуби, понеже умствения сътрудник след известен период от време ще има нужните средства да се отцепи от паричния си сътрудник. Инвеститора с пари не може да се отцепи, защото ядрото на проекта му е нужно! При вариант на неуспех умствения инвеститор е на загуба, понеже е загубил най-ценното - времето си.

Естествено и двамата по-принцип губят при неуспех, както и двамата печелят при успех. Трябва много добре и двете страни да преценят какво искат от взаимоотношенията си, за да подберат правилният тип взаимоотношения. Паричния инвеститор не е банка която да се цоца, както и умственото ядро на проекта не е сбирщина овце което да се юрка.
Предполагам, че питаш заради плащането на работника главно. То зависи от голяма степен от това в какво се самоопределя работника - инвеститор или работник.
 
От: Ценообразуване на умствения труд

Благодаря за сериозното отношение към темата и за така компетентните отговори на високо ниво.
Можем да обобщим, че положение, при което и двете страни ще бъдат удовлетворени от предварително уговорените условия и получения продукт е допустимо, но то не може да бъде константа за бъдеще.
Радвам се, че взехте отношение. Ползотворна вечер!
Поздрави!
 

Горе